РЕШЕНИЕ
Гр. София, 18.06.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Маврова
ЧЛЕНОВЕ: Стилияна Григорова
Райна Мартинова
като разгледа
докладваното от съдия Мартинова частно гражданско дело № 3223 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 463 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба
на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД против Разпределение от 03.02.2020 г. на
постъпила сума по изпълнително дело № 920/2016 г. по описа на ЧСИ Г.Д..
Жалбоподателят твърди, че е присъединен взискател на
основание чл. 10, ал. 3 от Закона за особените залози, за което е представил
удостоверение от ЦРОЗ и декларация по чл. 10, ал. 2 от закона. Твърди, че
предмет на обжалваното разпределение е сумата от 334656,10 лева, постъпила след
запор на вземане на Община Велинград, като част от нея в размер на 325536,71
лева била разпределена в полза на НАП. Поддържа, че неправилно съдебният изпълнител е разпределил
сумата, тъй като съгласно чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД жалбоподателят се ползвал
с право на предпочтително удовлетворение, тъй като вземането му е обезпечено с
особен залог. Поддържа, че на 27.06.2012 г. между „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД и Община Велинград е сключен Договор за дългосрочен револвиращ банков
кредит, по силата на който банката е предоставила кредит в размер на 4370458
лева, като вземането било обезпечено с Договор за залог на вземания върху
всички настоящи и бъдещи вземания от собствени приходи на Община Велинград.
Твърди, че договорът за залог е вписан в ЦРОЗ с № 2012070200983. Твърди, че
вземането е обезпечено и с Договор за залог върху вземания от 27.04.2017 г.,
като предмет на залога са вземания на Община Велинград върху всички настоящи и
бъдещи вземания от собствени приходи, като договорът е вписан в ЦРОЗ под №
2017052300678. Твърди, че на 29.11.2018 г. банката се е присъединила като
кредитор в изпълнително дело № 920/2016 г. като на 11.12.2019 г. ЧСИ Г.Д. е вписал
в ЦРОЗ по партидата на залогодателя и длъжник в изпълнителното производство –
Община Велинград запор върху вземанията с № 2018121101502. Поддържа, че
направеното от съдебния разпределител разпределение от 03.02.2020 г. е
неправилно, тъй като вписаният в полза на жалбоподателя залог е противопоставим
на трети лица от момента на вписването му, като вписаният през м. декември 2018
г. запор върху вземания е непротивопоставим на банката. Моли обжалваното
разпределение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което
в полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД да бъде разпределена сумата от
325536,71 лева.
Препис от жалбата е
връчен на взискателия, присъединените взискатели и длъжника, но не е постъпил
отговор.
На основание чл. 436,
ал. 3 от ГПК ЧСИ Г.Д. е представил подробни мотиви, в които поддържа становище
за неоснователност на подадената жалба.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и
мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:
Производството
по изпълнително дело № 20137240400844 по описа на ЧСИ В.Т.с район на действие
ОС - Видин е образувано по молба от „Еко Титан“ ЕООД, въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 05.02.2013 г. по гр. д. № 46/2013 г. по описа на
Районен съд – гр. Велинград, с който Община Велинград е осъдена да заплати
сумата от 99654,19 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея за
периода от 25.06.2012 г. до 15.12.2012 г. вкл. и 2100 лева – съдебни разноски.
Взискателят е присъединил към изпълнителното дело изпълнителни листове за други
суми, дължими от Община Велинград.
По
молба на взискателя от 04.11.2016 г. изпълнителното дело е прехвърлено на ЧСИ Г.Д.
и е образувано изпълнително дело № 20167810400920. В изпълнителното
производство като взискатели са присъединени НАП с вземане в размер на
1551150,86 лева, С.Н.М.за сумата от 14689,14 лева и Фонд за органите на местно
самоуправление в България – ФЛАГ“ ЕАД за сумата от 579036 лева. На 06.12.2016 г.
по молба на взискателя „Еко Титан“ ЕООД е наложен запор върху вземанията на
Община Велинград към „Общинска банка“ АД. Преди налагане на запора ЧСИ Г.Д. е
изпратил уведомление до „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. В писмо от 16.12.2016
г. представител на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е заявил, че към този момент
нямат основание за пристъпване към изпълнение по договора за залог от 2012 г.
С молба
от 29.11.2018 г. „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД се е присъединила в
изпълнителното производство за сумата от 4 044 362,15 лева. Вземането
на присъединения кредитор – жалбоподател в настоящото производство произтича от
Договор за дългосрочен револвиращ банков кредит от 27.06.2012 г. Към молбата са
представени доказателства, че вземането по кредита е обезпечено с особен залог.
С Договор за залог върху вземания № 263/27.06.2012 г., сключен между
„Райфайзенбанк (България) и Община Велинград – залогодател, залогодателят е
обезпечил вземанията на банката, като е учредил особен залог върху всички свои
настоящи и бъдещи вземания от собствени приходи по чл. 6, ал. 1, т.1 от Закона
за общинските бюджети, произтичащи от договори за наем, от договори за продажба
на общинска собственост, от услуги и права, предоставени от залогодателя от
глоби и имуществени санкции, от лихви, неустойки и от други постъпления, които
ще се начисляват и постъпват по сметка в BGN с IBAN ***, открита на името на
залогодателя в банката, като вземанията ще бъдат подробно описани и
индивидуализирани по размер, падеж, контрагенти и други индивидуализиращи
белези. Приложения – спецификации, неразделна част от договора за залог,
представяни ежемесечно до 15-то число от залогодателя на банката. Установява
се, че договорът за залог е вписано в ЦРОЗ под № 2012070200938 на 02.07.2012 г.
На
27.04.2017 г. между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и Община Велинград е сключен
Договор за залог на вземания за обезпечаване на задълженията на общината,
произтичащи от Договор за дългосрочен револвиращ банков кредит от 27.06.2012
г., както и Анекс № 1 от 27.04.2017 г. По силата на този договор залогодателят
е учредил особен залог върху настоящи и бъдещи вземания от собствени приходи по
чл. 45, ал. 1, т. 1 от Закона за публичните финанси, произтичащи от договор за
наем, от договори за продажба на общинска собственост, от услуги или права,
предоставени на залогодателя, от глоби и имуществени санкции, от лихви и
неустойки, и от други постъпления, които вземания ще се насочват и постъпват по
сметка с IBAN ***, открита при Общинска банка АД.
На
03.02.2020 г. ЧСИ Г.Д. е извършил разпределение по изпълнително дело № 920/2016
г. на сумата от 334 656,10 лева, постъпила по запор от „Общинска банка“
АД, като след приспадане на дължими такси и разноски сумата от 325 536, 36
лева е заделена в полза на НАП.
Съдът намира от правна страна следното:
Разпределението,
направено по изпълнително дело № 920/2016 г. по описа на ЧСИ Г.Д. е предявено
на страните на 07.02.2020 г., а жалбата, предмет на настоящото производство, е
подадена на 10.02.2020 г., т.е. в тридневния срок, предвиден в чл. 462, ал. 2
от ГПК.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата
на чл. чл. 460 от ГПК ако събраната по
изпълнителното дело сума е недостатъчна да удовлетворяване на всички взискатели,
съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за
изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя
между другите вземания по съразмерност.
Съгласно чл. 136, ал.
1, т. 3 от Закона за задълженията и договорите вземанията, обезпечени със залог
или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти се ползват с право
на предпочтително удовлетворение преди вземанията на държавата (т. 6).
Жалбоподателят „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД поддържа, че вземането, за което
се е присъединил в производството по изпълнително дело № 920/2016 г. по описа
на ЧСИ Г.Д. е обезпечено с особен залог, вписан в ЦРОЗ. Видно от представения
по делото договор за особен залог от 27.06.2012 г. предмет на залог са вземания на Община
Велинград, които постъпват по открита при „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД
банкова сметка. ***, предмет на разпределение, обаче, са постъпили от друга
банкова сметка, *** „Общинска банка“ АД, след наложен запор на 06.12.2016 г.
Сключеният на 27.04.2017 г. договор за залог на вземания, които постъпват по
тази сметка е непротивопоставим на взискателя и присъединените кредитори с
оглед разпоредбата на чл. 452, ал. 1 от ГПК. При разпределението на сумите
съдебният изпълнител правилно е приел, че „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД няма
привилегия, предвидена в чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД.
Предвид на
изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Предвид на изложеното,
съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата вх. № 02185/11.02.2020 г., подадена от „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД против Разпределение от 03.02.2020 г. на постъпила сума по
изпълнително дело № 920/2016 г. по описа на ЧСИ Г.Д.
Решението може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.