РЕШЕНИЕ
№ 508
гр. Благоевград, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20231210200533 по описа за 2023 година
Производството е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на П. В. Х., ЕГН **********, с адрес гр.Б*******,
ж.к.”Е**********, и съдебен адрес гр.Б******, ул.“С********** срещу Наказателно
постановление № 22-1116-002834/24.01.2023 година на Началник Група към ОД МВР-
Благоевград, сектор „ПП“, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ и
на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 400.00 лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се твърдят допуснати
съществени процесуални нарушения и липсата на нарушение. Излагат се доводи за
приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от
надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата и иска отмяна на атакуваното
наказателно постановление. Подробни доводи излага в писмени бележки.Претендира
разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не
изразява становище по същество, в придружително писмо моли за потвърждаване на НП и
прави възражение за прекомерност на разноски.
Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно призовани не ангажират свой представител и
становище по същество.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен
материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 06.12.2022 година актосъставителят К., в присъствието на свидетеля П., съставил на
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение № 750833 затова, че на
същата дата – 06.12.2022 година, около 09.45 часа в гр.Благоевград по бул.“Св.Димитър
Солунски“ с посока от бул.“Св. Св. Кирил и Методий“ към ул.“Марица“ управлявал
поверения му лек автомобил „М********“ с рег. № ********, за чието използване няма
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ . Нарушението е установено от посочените
полицейски служители, които спрели автомобила и след извършена служебна справка чрез
таблет, при която се установило, че за автомобила липсва застраховка, поради което св.К.
1
съставил АУАН. АУАН бил съставен на място, връчен на жалбоподателя, като същият го
подписал без да отрази възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок.
Въз основа на този Акт за установяване на административно нарушение на 24.01.2023г.
Началник Група към ОД МВР- Благоевград, сектор „ПП“, като надлежно оправомощен
представител на административнонаказващия орган, упълномощен с МЗ № 244з-
324/13.02.2017 г. е издал атакуваното Наказателно постановление № 22-1116-002834, с което
за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ и на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на жалбоподателя е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400.00 лева.
Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя срещу негов подпис на
09.01.2023 година.
По делото от разпита на свидетеля К.– актосъставител, се установява, че той е съставил
АУАН, подписал го е, като актът е бил съставен за това, че жалбоподателят е управлявал
автомобила без застраховка „Гражданска отговорност“, чрез показанията си установява по
какъв начин е констатирано нарушението и как е установено, че автомобила е бил без
застраховка. В тази насока са и показанията на св.П.. Показанията на полицейските
служители съдът кредитира, като последователни, непротиворечиви и изцяло
кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Показанията на същите се
потвърждават от събраните писмени доказателства. Не е спорно, че договор не е представен,
пред проверяващите. По делото не е спорно, че към момента на деянието не е имало валидна
застраховка, който факт не е оборен в хода на производството.
В хода на съдебното следствие е представена застрахователна полица, от която се
установява, че на 06.12.2020 в 10.06 автомобила вече е бил с активна застраховка /л.12/.
По делото е представена Заповед /л.16/ , с която се удостоверява материалната
компетентност на издателя на атакуваното НП за нарушения по чл. 638 от КЗ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
свидетелите по делото, както и от приложените към административнонаказателната
преписка и приети по делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от лице, имащо право да обжалва
атакуваното НП пред компетентен съд. Разгледана по същество същата е основателна по
следните съображения.
В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни органи,
за което по делото са представени безспорни доказателства, поради което възраженията в
обратна насока са неоснователни.При извършване на служебна проверка за
законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно
нарушени и издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят съответно
на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Направено е пълно и точно описание на нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено в НП, правилна е и квалификацията на
нарушението,тъй като именно цитираните разпоредби вменяват задълженията, които
жалбоподателя не е изпълнил. От приложените АУАН и НП се установява, че
жалбоподателят е привлечен към отговорност в качеството на несобственик. Съдът приема,
че в настоящия случай е налице пълно и точно словесно описание на извършеното
нарушение в АУАН и НП , както и пълно съответствие между цифровата квалификация в
двата акта, липсват процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на
защита на наказаното лице.Изхождайки от текста на чл.638, ал.3 от КЗ съдът намира, че
сочената норма освен санкционна съдържа в себе си и правило за поведение, поради което
правилно е определена като нарушена от наказващия орган, а доводите в обратна насока са
неоснователни и са в противоречие със закона. Както съдът посочи в конкретния случай
2
описанието на нарушението в акта и в наказателното постановление е изчерпателно,
изложени са всички обстоятелства, относими към очертаване конкретния фактически състав
на нарушението. Ясно е означено, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана в
качеството му на несобственик на процесното превозно средство, поради което
неоснователно се явява твърдяното от защитата, че не било посочено в какво качество е
санкциониран жалбоподателя, и в АУАН, и в НП ясно е посочено, че е ползвател. Предвид
изложеното съдът намери, че не са налице формални предпоставки за отмяна на атакуваното
наказателно постановление. Не се установява и твърдяната неяснота досежно мятото на
извършване на нарушение. Видно от акта за установяване на административно нарушение е,
че мястото на извършване на нарушението е точно и конкретно посочено.Точно този текст е
възпроизведен и в обжалваното наказателно постановление, поради което не може да се
приеме наличието на такова процесуално нарушение от категорията на съществените и
неотстраними такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото наказателното
постановление.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав приема, нарушението за доказано от обективна и субективна страна.
Фактическите обстоятелства, приети по-горе се установяват по безспорен начин от
доказателствената съвкупност по делото. С ангажираните по делото писмени и гласни
доказателства по категоричен начин се установи, че на процесната дата и място,
жалбоподателя е управлявал поверения му автомобил. Посочената норма на чл. 638 от КЗ
регламентира две групи наказателно отговорни лица. На първо място, това са собствениците
на МПС, които са длъжни да сключат задължителната застраховка и на второ място, това са
лицата, които управляват автомобили, собственост на трети лица, за които няма сключена
застраховка към момента на проверката. В конкретния случай правилно е прецизирано и
конкретизирано, с оглед на установеното, че жалбоподателят не е собственик на
автомобила, че е нарушена разпоредбата на чл. 638, ал.3 от КЗ, съгласно която лице, което
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се наказва с "глоба" от 400 лева за физическите лица. Договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице,
което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е било спряно от движение. От обективна страна, на процесната
дата и място, Х. е управлявала повереният му лек автомобил без валидна застраховка
"Гражданска отговорност", което се установява от гласните доказателства, така и от
писмените такива, включително от представената полица, в която е посочено, че е активна
от 10.06, т.е след часа на проверката, не се установи и твърдяното в жалбата, че
жалбоподателят е представил нужните документи на проверяващите. Независимо от
обстоятелството, чия собственост е управляваният автомобил по аргумента на чл. 638, ал.3
от КЗ, лице, което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите се наказва с "глоба" от 400 лева за физическите лица.
Жалбоподателят не е собственик на процесният автомобил, но като водач на същия, при
неговото използване, респ. управление не е изпълнил вмененото му задължение да
управлява към датата и часа на констатиране на нарушението МПС, за което е била
3
сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност", които обстоятелства се
установиха по безспорен и категоричен начин посредством представените писмени
доказателства и показанията на разпитаните свидетели. Именно този факт обуславя
съставомерност на разглежданото нарушение и осъществяването му от жалбоподателя от
обективна страна. В тази насока следва да бъде посочено, че когато МПС не е управлявано
от неговия собственик, личната административно наказателна отговорност по чл. 638, ал. 1
от КЗ на водача на МПС произтича от управлението, като дейност, спадаща към общото
понятие "използване" на МПС, чийто собственик /в случая - друго физическо лице/ не е
сключил договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. За водачите - несобственици не съществува задължение да сключват
застрахователния договор, вместо собствениците на автомобилите, а върху тях тежи
задължението да не управляват превозни средства, за които няма сключен действащ
договор. В тази връзка е събраният доказателствен материал .
Съдът намира, че нарушението е доказано и от субективна страна. Действително от
събраните доказателства не може да се изведе несъмнен извод, че жалбоподателя е знаел за
липсата на действащ договор за задължителна застраховка към момента на проверката.
Незнанието на този факт обаче не изключва всички форми на вината, при които може да се
осъществи състава на нарушението. Съгласно установения в чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗАНН
принцип деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо; непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи. В Кодекса за застраховането или в друг нормативен акт няма правна
норма, която да изключва съставомерността на непредпазливо извършеното нарушение по
чл. 638 от КЗ. Следователно това нарушение може да бъде извършено и по непредпазливост.
Незнанието на елемент от обективната страна на състава на нарушението изключва само
прекия и евентуалния умисъл и съзнаваната непредпазливост (самонадеяност), но е
съвместимо с несъзнаваната непредпазливост (небрежност). Без съмнение в процесния
случай Х. е бил длъжен по силата на закона да се увери, че за управлявания автомобил има
действащ договор за задължителна застраховка и е имал тази възможност, отделно и
задължение да носи застрахователната полица - чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като без значение
са причините, поради които не го е сторил. Следователно може да се приеме за установено
по несъмнен начин, че като е управлявал лекия автомобил, за който не е имало действащ
договор за задължителна застраховка, жалбоподателя е осъществил състава на нарушението
по чл. 638, ал. 3 от КЗ при форма на вината несъзнавана непредпазливост (небрежност).
Независимо от горното обаче, съдът счита, че макар и формално деянието на
жалбоподателя да покрива признаците на нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ се касае за
"маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН във връзка с чл. 93, т. 9 от НК.
Съгласно чл. 28 от ЗАНН административният орган може да не наложи
административно наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. Легалната дефиниция на понятието
"маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби,
съгласно чл. 11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на
административни наказания, по въпросите за отговорността. Според посочената по-горе
дефиниция, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушение от съответния вид. Следователно, за преценка дали конкретното нарушение
4
представлява маловажен случай по смисъла на закона следва да се обсъдят всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, наличието на
вредни последици, кръгът на засегнатите интереси, значимостта на увредените обществени
отношения и степента на обществената опасност на нарушението. Обстоятелството, че
конкретното нарушение е формално не следва да изключва автоматично извършването на
преценка относно приложение на чл. 28 от ЗАНН. При преценката си в настоящия случай
съдът съобрази събраните доказателства и възприетата фактическа обстановка. По делото бе
установено, че непосредствено след проверката на 06.12.2022г. в 10.06ч. за автомобила е
сключена гражданска отговорност От друга страна представените доказателства , /справка
за нарушител – водач/, установяват, че жалбоподателят не е санкциониран за други
нарушения по този кодекс, не се установяват и причинени щети на хора или имущество или
да е създаден риск за сигурността на движението. При тези индивидуализиращи деянието и
дееца обстоятелства, сочещи на невисока степен на обществена опасност и на деянието и на
дееца и отличаващи този случай като маловажен в сравнение с други обичайни нарушения
на чл. 638, ал. 3 от ЗДвП, мотивирали нормотвореца да регламентира и санкционира
процесното деяние като нарушение, съдът счита, че разгледаното нарушение следва и може
да се квалифицира, като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и да не се
ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя /Решение
№128/15.01.2021 по кнахд №451/2020г. по описа на АС-Благоевград/. В конкретния случай
защитените с нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ обществени отношения не са увредени в такава
степен, оправдаваща реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя чрез налагането на имуществена санкция, като отправянето на
предупреждение по реда на чл. 28 от ЗАНН в случая се явява достатъчно за постигането на
преследваните цели. Нарушението е първо по ред за жалбоподателя и от него не са
настъпили никакви вредни последици;
В заключение съдът приема, че обществената опасност както на деянието, така и
на дееца не са завишени и се приемат за по-ниски спрямо типичните хипотези за такъв вид
нарушения. Съдът намира, че за постигане на преследваните в процеса цели достатъчно е
отправянето на предупреждение до жалбоподателя по реда на чл. 28 от ЗАНН, без да е
необходимо налагането на санкция. По тези съображения наказателното постановление
трябва да бъде отменено, като на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 4 от ЗАНН
жалбоподателят бъде предупреден, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще му бъде наложена
имуществена санкция.
При този изход на делото разноски се дължат единствено на жалбоподателя. който
прави искане за присъждане на такива в размер на 450, 00 лева, представляващо заплатено
адвокатско възнаграждение.
Наказващия орган чрез процесуалния си представител релевира възражение за
прекомерност на така заплатеното възнаграждение, което е основателно.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА препраща
към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване на
договора за правна помощ редакция. Районният съд намира за необходимо да посочи, че
приложима е редакцията на цитираната наредба именно към датата на сключване на
договора за правна помощ, към който момент страната е договорила адвокатското
възнаграждение, съобразно установения в наредбата минимален размер. В случая договора е
сключен на 13.03. 2023г.
Съгласно 18, ал. 2, вр чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата /в приложимата редакция/ за
5
защита по дела с определен интерес възнагражденията при интерес до 1000 лв. е 400 лв..
Ето защо съотнесено към размера на наложената с наказателното постановление
имуществена санкция в размер на 400 лева, определеният по реда на Наредбата минимален
размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата 400. 00 лева.
Предвид горното и доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като в
съдебното производство са разпитани двама свидетели, в полза на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на установения
с Наредбата минимум, а именно 400 лв., който размер според съда съответства на
действителната фактическа и правна сложност на делото.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на
ОД МВР Благоевград, която е юридическото лице, съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвтПр, в чиято
структура е включен административният орган – издател на оспореното наказателно
постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 4 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1116-002834/24.01.2023 година на Началник
Група към ОД МВР- Благоевград, сектор „ПП“, с което на П. В. Х., ЕГН **********, с
адрес гр.Б********, ж.к.”Е******* за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ и на основание чл.
638, ал. 3 от КЗ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400.00 лева.,
като
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 4 от ЗАНН П. В. Х., ЕГН
**********, с адрес гр.Б******, ж.к.”Е*****, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на решението, за това друго нарушение ще му бъде наложена имуществена
санкция.
ОСЪЖДА ОД МВР Благоевград да заплати на П. В. Х., ЕГН **********, с адрес гр.Б*****,
ж.к.”Е******* сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща сторени от
жалбоподателя разноски за адвокат, като в останалата част, над уважения размер
ОТХВЪРЛЯ искането, като неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен срок от
съобщението му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6