РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. Перник, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Въззивно гражданско
дело № 20221700500291 по описа за 2022 година
С Решение №260089/04.03.2022г., постановено по гр. д. №1456/2021 г. по описа на РС
– Перник е осъдено ЗАД „ОЗК-Застраховане“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, да заплати на Б. М. Б., ЕГН **********, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ / отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми, представляващи
застрахователно обезщетение по застрахователен договор „Обща гражданска отговорност,
секция I „Отговорност на работодателя“, обективиран в застрахователна полица № *** от
***, между „ОЗК – Застраховане“ АД и „Електрисите” ЕООД: сумата от 2690,56 /две хиляди
шестстотин и деветдесет лева и петдесет и шест стотинки/ лева, представляваща нетния
размер на дължимо трудово възнаграждение за м. февруари 2016г., сумата от 819,13
/осемстотин и деветнадесет лева и тринадесет стотинки/ лева, представляваща законна
лихва за забава върху главницата за периода от 25.03.2018 г. до 24.03.2021 г.; сумата от
227,51 /двеста двадесет и седем лева и петдесет и една стотинки/ лева, представляваща
имуществени вреди за направени съдебни разноски по гр.д. № 8137/2017г. по описа на РС-
Перник, сумата от 104,34 /сто и четири лева и тридесет и четири стотинки/ лева,
представляваща имуществени вреди за направени съдебни разноски по в.гр.д. № 560/2018 г.
по описа на ОС-Перник и сумата от 44,33/четиридесет и четири лева и тридесет и три
стотинки/ лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата в общ размер от
331,82 лева за присъдените разноски, за периода от 30.11.2019г. до 24.03.2021 г., ведно със
законната лихва за забава върху главниците, считано от подаване на исковата молба-
25.03.2021 г. до окончателното им изплащане.
Със същото решение са отхвърлени предявените от Б. М. Б., ЕГН **********, срещу
ЗАД „ОЗК-Застраховане“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.“Св. София“ 7, искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ / отм./ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за осъждане на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ да заплати на Б. М. Б. разликата над сумата
1
от 819,13 лева до целия предявен размер от 1364,06 лв., представляваща законна лихва за
забава върху главницата от 2690,56 лева, за периода от 26.03.2016г. до 24.03.2018г.,
разликата над сумата от 227,51 лева до целия предявен размер от 941,51 лв., представляваща
имуществени вреди за направени съдебни разноски по гр.д. № 8137/2017г. по описа на РС-
Перник, разликата над сумата от 44,33 лева до целия предявен размер от 139,74 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху тази сума за периода от 30.11.2019г. до
24.03.2021г., сумата от 427,49 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неизплатено нетно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за три дни през 2016
г., ведно със сумата от 143,80 лв., за законна лихва върху тази главница, считано от
30.11.2017 г. до 24.03.2021 г. и сумата от 8977,26 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неспазено предизвестие, дължимо от работодателя, ведно със сумата от
3019,86 лв., представляваща лихва за забава върху тази главница, считано от датата на
подаване на исковата молба срещу работодателя - 30.11.2017 год. до 24.03.2021г.,
последните като погасени по давност.
Със същото решение е осъдено „ОЗК-Застраховане“, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, да заплати на Б. М. Б., ЕГН **********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 514 /петстотин и четиринадесет/ лева–
направени разноски по делото.
Със същото решение е осъден Б. М. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК-
Застраховане“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св.
София“ 7, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 72,00 /седемдесет и два/ лева – разноски
по делото.
Срещу така постановеното решение в неговата отхвърлителна част е постъпила
въззивна жалба от Б. М. Б., чрез неговия процесуален представител адв. В., с която се иска
отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново такова, с което
исковете да бъдат уважени в пълните им предявени размери. Възразява се, че
първоинстанционният съд не е отчел спирането на погасителната давност, поради обявяване
на извънредно положение с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. със Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., /обн. в ДВ, бр. 28 от 24.03.2020г., загл. изм. с ДВ, бр.
44 от 13.05.2020г. Поради неотчитане на процесното спиране първоинстанционният съд е
отхвърлил претенциите като погасени по давност.
По отношение на дължимите се лихви върху главниците, за които е приложима
кратката 3-годишна давност, се изразява становище, че давността не е погасена за периода от
24.01.2018 г. до 24.03.2021 г., като размера на лихвата върху главницата от 8977,26 лв. е
2882,70 лв., а върху главницата от 427,49 лв. е 137,27 лв.
Относно лихвата върху сумата от 2690,56 лв., представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за м.февруари 2016 г., за която началният момент е 26.03.2016г. се излага
твърдение, че отхвърлителната част следва да е само за периода от 26.03.2016 г. до
23.01.2018 г., като бъде присъдена лихва за периода от дата 24.01.2018 г. до 24.03.2021 г. в
размер на 863,98 лв., вместо присъдената сума от 819,13 лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият – ответник ЗАД „ОЗК-Застраховане“ не е
подал отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемата страна ЗАД „ОЗК-Застраховане“ иска да бъде
постановено решение, с което първоинстанционното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, като иска и присъждане на направените разноски пред
въззивна инстанция.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания
за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността
на същото в обжалваната му част въз основа на наведените в жалбата доводи:
2
Предявени са искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и по чл. 86, ал. 1
ЗЗД. В настоящето производство е безспорно установено наличието на застрахователни
договори „Обща гражданска отговорност - отговорност на работодателя“ между
„Електрисите“ ЕООД и ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, отнасящи се за 2016г.
Жалбоподателят Б., който е ищец в първоинстанционното производство е застраховано
лице, тъй като е сключило споразумение към трудов договор за предоставяне на основание
чл. 107с, ал. 2 КТ временна работна ръка във ***.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 ГПК постановеното решение по гр. д. №
8137/2017 на ПРС има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната
страна, т. е същото се ползва със сила на пресъдено нещо между насрещните страни Б. М. Б.
и трето лице- помагач "ОЗК-Застраховане" АД. В настоящето производство е безспорно
установено, че няма плащане от работодателя на присъдените с решението суми.
В обжалваното решение е прието, че обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск и обезщетението за неспазен срок на предизвестието са доказани по основание, но са
погасени по давност. Съответно неоснователни са и обезщетенията за законни лихви върху
тях.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка.
Настоящият въззивен състав намира, че направеното с въззивната жалба възражение за
неправилно прилагане на института на погасителната давност в първоинстанционното
производство е основателно. С решение на Народното събрание от 13.03.2020г. е обявено
извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от
13.03.2020г. до 13.04.2020г., а с решение от 03.04.2020г. на Народното събрание, срокът на
извънредното положение е удължен до 13.05.2020г. Съгласно приложимата в случая
разпоредба на чл. 3, т. 1 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на
последиците, за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение спират да
текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с
изключение на сроковете по определени производства, съгласно приложение, в което
производствата по реда на чл. 47 от ЗМТА не са посочени. От друга страна § 13 от ПЗР към
ЗИД на Закона за здравето предвижда, че сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от 14.05.2020г.
Следователно за периода 13.03.2020г.-20.05.2020г. спират да текат сроковете, а от
21.05.2020г. продължават да текат процесуалните срокове. В този смисъл са Определение №
76 от 31.03.2021г. на ВКС по т. д. № 1508/2020 г., II т. о., ТК, Определение №15/29.01.2021г.
по ч.г.д.№4042/2020г. на ВКС, I г.о. и др.
С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен иска за разликата над сумата
от 819,13 лева до целия предявен размер от 1364,06 лв., представляваща законна лихва за
забава върху главницата от 2690,56 лева, за периода от 26.03.2016г. до 24.03.2018г. Предвид
подаване на исковата молба на 25.03.2020г. и горепосочените задължителни указания на
ВКС по прилагане института на давността по време на извънредното положение съдът
намира, че процесната тригодишна давност е изтекла на 19.01.2018г. В съответствие с
диспозитивното начало и доколкото обжалваното решение се обжалва за периода след
24.01.2018г., то и съдът намира, че следва да уважи жалбата за периода 24.01.2018г. /посочен
във въззивната жалба/- 24.03.2018г. /отхвърлен в обжалваното решение/. След използване на
общодостъпен онлайн калкулатор съдът намира, че дължимата се законна лихва върху
главницата от 2690,56 лева, за периода 24.01.2018г. - 24.03.2018г. е в размер на 44,84лв.
Поради това и в тази част обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и да бъде
постановено ново такова, с което искането да бъде уважено.
С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен иска за сумата от 427,49лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неизплатено нетно обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за три дни през 2016г., ведно със сумата от 143,80 лв., за
законна лихва върху тази главница, считано от 30.11.2017г. до 24.03.2021г. С влязло в сила
3
решение по гр.д. № 8137/2017г. по описа на РС-Перник, е признато за установено, че тези
суми се дължат на работника. Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 ГПК постановеното
решение по гр. д. № 8137/2017 на ПРС има установително действие в отношенията на
третото лице и насрещната страна, т. е същото се ползва със сила на пресъдено нещо между
насрещните страни Б. М. Б. и трето лице- помагач "ОЗК-Застраховане" АД. В настоящето
производство е безспорно установено, че няма плащане от работодателя на присъдените с
решението суми. Поради това и съдът намира, че обезщетението за неплатен отпуск е
доказано по основание. Изискуемостта за плащане на това застрахователно обезщетение е
настъпила на 01.03.2016г., като по изложени по- горе съображения към предявяване на
исковата молба на 25.03.2021г. не е изтекла петгодишната давност. Поради това и
въззивната жалба е основателна и обжалваното решение следва да бъде отменено в тази и
част, като исковата претенция бъде уважена.
Върху застрахователното обезщетение за главница в размер на 427,49лв. се дължи и
законна лихва. В съответствие с диспозитивното начало и доколкото обжалваното решение
се обжалва за периода след 24.01.2018г. то и съдът намира, че следва да уважи жалбата за
периода 24.01.2018г. /посочен във въззивната жалба/- 24.03.2021г. /отхвърлен в обжалваното
решение/. След използване на общодостъпен онлайн калкулатор съдът намира, че
дължимата се законна лихва върху главницата от 427,49 лева, за периода 24.01.2018г. -
24.03.2021г. е в размер на 137,27лв. Поради това и в тази част обжалваното съдебно
решение следва да бъде отменено и да бъде постановено ново такова, с което искането да
бъде уважено.
С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен иска за сумата от 8977,26 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неспазено предизвестие, дължимо от
работодателя, ведно със сумата от 3019,86 лв., представляваща лихва за забава върху тази
главница, считано от датата на подаване на исковата молба срещу работодателя -
30.11.2017г. до 24.03.2021г. Настоящият въззивен състав напълно споделя мотивите на
първоинстанционния съд относно дължимостта на обезщетението за неспазен срок на
предизвестие. По отношение дължимостта на същото не е налице сила на пресъдено нещо
между страните. Настоящата претенция се основава на нов факт, който не е обхванат от
пределите на СПН, а именно отмяна на заповед № 192/01.03.2016г. и признаване на
уволнението на осн. чл. 325, ал.1, т.4 КТ за незаконно и издаване на нова заповед, с която
правоотношението се прекратява от същия момент на друго основание. Представена е по
делото заповед от 24.10.2019 г., с която се изменя предната заповед № ***, като е посочено,
че се прекратява трудовото правоотношение с ищеца, считано от 01.03.2016 г. на осн. чл.
326, ал. 2 КТ, като се изплатят дължимите се обезщетения, сред които това по чл. 220, ал.1
КТ в размер на 9 974, 73 лв. Съдът в настоящото производство няма как да извършва
контрол върху процесната заповед относно нейната законосъобразност и валидност, тъй
като не е сезиран с такъв иск и производството не се развива между страните по трудовото
правоотношение и не може служебно да извършва подобна преценка. Съдът може
единствено да тълкува обективираната в нея воля.Страните са посочили различно основание
за прекратяване на трудовото правоотношение в сравнение с това по отменената предходна
заповед, но моментът на прекратяване е все 01.03.2016г. Поначало заповедта поражда
действие от различен момент в зависимост от различните основания, но винаги е занапред,
затова в случая съдът, като отчита, че същата е издадена през 2019 г. но обективира воля за
прекратяване от 01.03.2016 г., приема, че с втората заповед от 24.10.2019г. е прецизирано
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Независимо от неправилното
посочване на правната норма, предвид това, че се съдържа изявление, че на работника
следва да се изплати обезщетение за неспазен 3 –месечен срок на предизвестие в брутен
размер на 9 974, 73 лв., настоящият съдебен състав приема, че основанието за прекратяване е
хипотеза, предвидена в чл. 328 КТ. Прекратявайки трудовото правоотношение на
01.03.2016г., чийто срок е бил до 14.06.2016г. за работодателя е възникнало задължението да
заплати обезщетение съгласно чл. 220, ал.1 КТ. Работодателят в заповедта е направил
признание за дължимостта на обезщетението. Определено по правилото на чл. 228 КТ на
база брутното трудово възнаграждение за месец февруари 2016 г. – 3324,91 лв. същото
4
възлиза на сумата от 9 974,73 лв. или нетен размер съгласно заключението на СИЕ – 8
977,26 лв., какъвто е и претендираният. Отговорността на работодателя за неизпълнението и
на това негово задължение е обезпечена при ответното дружество посредством сключването
на процесния договор за застраховка. Изискуемостта за плащане на това застрахователно
обезщетение е настъпила на 01.03.2016г., като по изложени по- горе съображения към
предявяване на исковата молба на 25.03.2021г. не е изтекла петгодишната давност. Поради
това и въззивната жалба е основателна и обжалваното решение следва да бъде отменено в
тази и част, като исковата претенция бъде уважена.
Върху застрахователното обезщетение за главница в размер на 8 977,26 лв. се дължи и
законна лихва. В съответствие с диспозитивното начало и доколкото обжалваното решение
се обжалва за периода след 24.01.2018г. то и съдът намира, че следва да уважи жалбата за
периода 24.01.2018г. /посочен във въззивната жалба/- 24.03.2021г. /отхвърлен в обжалваното
решение/. След използване на общодостъпен онлайн калкулатор съдът намира, че
дължимата се законна лихва върху главницата от 8977,26 лева, за периода 24.01.2018г. -
24.03.2021г. е в размер на 2882,70лв. Поради това и в тази част обжалваното съдебно
решение следва да бъде отменено и да бъде постановено ново такова, с което искането да
бъде уважено.
С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен иска за разликата над сумата
от 227,51 лева до целия предявен размер от 941,51 лв., представляваща имуществени вреди
за направени съдебни разноски по гр.д. № 8137/2017г. по описа на РС-Перник. С въззивната
жалба се твърди, че правилната сума, която следва да бъде присъдена за сторените разноски
е в размер на 433,10лв., като първоинстанционният съд неправилно е пресметнал сумата от
227,51лв. Съгласно съдебната практика, намерила израз в Решение № 212/16.01.2015 по дело
№ 4043/2013 на ВКС, ТК, I т. о. застрахователят отговаря по реда по чл. 229 КЗ (отм.);
спрямо застрахования за разноските по дела, водени срещу застрахования съгласно чл. 223,
ал. 4 КЗ (отм.), ако е бил привлечен в процеса. Доколкото ответникът е бил подпомагаща
страна по гр. д. № 8137/2017г. на ПРС, то и същият следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски. При присъждане на същите разноски обаче съдът е длъжен да се съобрази с
влезлите в сила решения. Доколкото с първоинстанционното решение по гр.д.№8137/2017г.
на ПРС е присъдена сумата от 941,51лв. за направените разноски, но впоследствие
решението на РС е било отменено в частта за разноските съобразно отхвърлената част на
претенциите за сумата от 714 лв. с Решение № 18/14.01.2019г. по гр. д. № 560/2018 г. по
описа на Окръжен съд – Перник, то и на застрахования се дължи до сумата от 227,51 лв.
Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е присъдил
дължимата се разлика от 227,51лв. за направени съдебни разноски по гр.д. № 8137/2017г. по
описа на РС-Перник. Съответно правилно е уважена акцесорната претенция за лихва върху
тази главница в размер на 44,33 лева за периода от 30.11.2019г. до 24.03.2021г. В тази и част
въззивната жалба е неоснователна.
Предвид гореизложеното въззивната жалба се явява частично основателна, като
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в горепосочените части, като
вместо него бъде постановено друго решение, с което исковете бъдат частично уважени.
С оглед изхода на делото съдът намира, че от направените от ищеца разноски в
първоинстанционното производство в общ размер на 2357,76лв. на ищеца му се дължи
сумата от 2169,02лв. за разноски в съответствие с уважената част от исковете. Доколкото с
първоинстанционното решение вече му е присъдена сумата от 514,00лв., то съдът намира, че
следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1655,02лв. за направените
разноски в първоинстанционното производство.
С оглед изхода на делото съдът намира, че следва да отмени частично
първоинстанционното решение и в частта му за присъдените по делото разноски в полза на
ответното дружество. С обжалваното решение е определено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00лв. в полза на ответното застрахователно дружество. С
оглед отхвърлената част от исковете на същото дружество се следва сумата от 8,01лв. за
направените разноски. Доколкото с обжалваното решение е присъдена сумата от 72,00лв., то
5
и съдът намира, че същото следва да бъде отменено за сумата от 63,99лв.
Жалбоподателят Б. претендира присъждане на направените разноски и във
въззивното производство. Същият е доказал разноски в размер на 1015,17лв. за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, от които в съответствие с уважената част от искове
следва да му бъде присъдена сумата от 996,07лв. за направени разноски във въззивното
производство в съответствие с уважената част от жалбата.
Въззиваемото дружество е направило разноски за юрисконсултско възнаграждение
във въззивното производство, които съдът определя на 100,00лв. В съответствие с
отхвърлената част от жалбата на същото дружество следва да бъде присъдена сумата от
1,88лв.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260089/04.03.2022г., постановено по гр. д. №1456/2021г. по
описа на Районен съд– Перник в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни
исковете на Б. М. Б., ЕГН: ********** и съдебен адрес:***, чрез адв.В., срещу ЗАД „ОЗК-
Застраховане“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св.
София“ 7, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:
-сумата в размер на 44,84лв., представляваща законна лихва за периода 24.01.2018г. -
24.03.2018г. върху главницата от 2690,56 лева, представляваща нетния размер на дължимо
трудово възнаграждение за м. февруари 2016г.
-сумата от 427,49лв., представляваща застрахователно обезщетение за неплатено нетно
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за три дни през 2016г.
-сумата в размер на 137,27лв., представляваща законна лихва за периода 24.01.2018г. -
24.03.2021г. върху главницата от 427,49 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за неплатено нетно обезщетение за неползван платен годишен отпуск за три дни през 2016г.
-сумата в размер на 8977,26 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неплатено нетно обезщетение за неспазено предизвестие, дължимо от работодателя при
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца
-сумата от 2882,70лв., представляваща законна лихва за периода 24.01.2018г. -
24.03.2021г. върху главницата от 8977,26 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за неплатено нетно обезщетение за неспазено предизвестие, дължимо от работодателя при
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца
-сумата от 63,99лв., представляваща направени в първоинстанционното производство
разноски по делото
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7 да заплати на Б. М. Б., ЕГН: ********** и съдебен
адрес:***, чрез адв.В., следните суми:
-сумата в размер на 44,84лв., представляваща законна лихва за периода 24.01.2018г. -
24.03.2018г. върху главницата от 2690,56 лева, представляваща нетния размер на
обезщетението за неплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2016г.
-сумата от 427,49лв., представляваща застрахователно обезщетение за неплатено нетно
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за три дни през 2016г.
-сумата в размер на 137,27лв., представляваща законна лихва за периода 24.01.2018г. -
24.03.2021г. върху главницата от 427,49 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за неплатено нетно обезщетение за неползван платен годишен отпуск за три дни през 2016г.
6
-сумата в размер на 8977,26 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неплатено нетно обезщетение за неспазено предизвестие, дължимо от работодателя при
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца
-сумата от 2882,70лв., представляваща законна лихва за периода 24.01.2018г. -
24.03.2021г. върху главницата от 8977,26 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за неплатено нетно обезщетение за неспазено предизвестие, дължимо от работодателя при
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца
-сумата от 1655,02лв., представляваща направените от ищеца разноски в
първоинстанционното производство в съответствие с уважената част от исковете
-сумата от 996,07лв. за направени разноски във въззивното производство в
съответствие с уважената част от жалбата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260089/04.03.2022г., постановено по гр. д. №1456/2021г.
по описа на Районен съд– Перник в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Б. М. Б., ЕГН: ********** и съдебен адрес:***, чрез адв.В., да заплати на
ЗАД „ОЗК-Застраховане“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.“Св. София“ 7, сумата от 1,88лв., представляваща направени разноски във
въззивното производство в съответствие с отхвърлената част от жалбата.
Решението в частта му относно застрахователно обезщетение за неплатено нетно
обезщетение за неспазено предизвестие подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването
на страните. В останалата му част решението не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7