№ 1478
гр. Плевен, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20234430102332 по описа за 2023 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“
ЕИК ***, против С. С. Г., от гр. Плевен, И. Х. Г., от гр. Плевен и С. Х. Г., от гр.
Плевен, в качеството им на наследници на Х. С. Г.- поч., с която са предявени
искове с правно основание по чл. 150, ал.1, вр. чл. 153, ал.1 от ЗЕ, вр.чл.79, ал.1 и
по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за плащане на дължимите суми за консумирана и
незаплатена ТЕ, за имот на адрес ***, в общ размер от 736,38лв.- главница, за
периода 01.10.2020г- 28.02.2023г. и сумата от 91,83лв.- лихва за забава, за периода
02.12.2020-05.04.2023г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на ИМ- 27.04.2023г, до окончателното й изплащане, до размера на
припадащите им се части от правото на собственост, както следва: отв. С. С. Г.-
4/6 ид.ч., възлизащи на 490,92лв.- главница и 61,20лв., лихва за забава, и отв. И. Х.
Г. и С. Х. Г.- в размер на 1/6 идч.– за всяка- или 122,73лв.- главница и 15,30лв.-
лихва за забава. Твърди се, че ответниците- като наследници на насл. Х. С. Г.-
поч. 03.10.2019г, са собственици на топлоснабден имот- апартамент, на адрес ***,
аб. №4965. Твърди се, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, и са ползвали предоставената им ТЕ, като
не са погасили задълженията си. Твърди се, че на основание чл. 150 от ЗЕ,
продажбата на ТЕ се извършва по публично оповестени Общи условия, които
имат силата на договор, без да е необходими изрично писмено приемане. Твърди
се, че Общите условия са публикувани във в-к „Нощен труд”, от дата
1
13/14.12.2007г и във в-к „Посоки“, бр. 239/13.12.2007г. Твърди се, че от страна на
ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от
ответника. Твърди се, че абонатите са длъжни да заплащат потребената от тях ТЕ,
в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при
неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се, че от страна на ищеца,
ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от
ответника. Твърди се, че задължението на ответниците, за процесния период, по
пера е следното: сума за отопление с ИРУ, в размер на 0,00лв., сума за отопление
без ИРУ, в размер на 161,36лв, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в
размер 446,65лв., сума за БГВ, в размер на 84,27лв., услуга дялово разпределение
в размер на 43,57лв, корекции – -0,69лв.; посочено е, че в имота има монтирани 1
бр. водомери за БГВ и 0 бр. ИРУ, както и щранг- лира в банята. Твърди се, че до
завеждане на ИМ, от страна на ответника няма плащания за потребената ТЕ.
Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, от страна на ответника С. С. Г. е
депозиран писмен отговор, с който се изразява становище за основателност на
предявените искове.
В срока по чл. 131 от ГПК, от страна на отв. И. Х. Г. и С. Х. Г., няма
депозиран писмен отговор.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и закона,
намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че ответниците са наследници на насл.
Х. С. Г.- поч. 03.10.2019г.; същите са конституирани като ответници в настоящето
производство, с определение№2250/21.05.2023г.
Безспорно по делото се установява също и факта , че ответниците са
съсобственици на процесния топлоснабден имот, на адрес ***- като наследници
на общия наследодател, в квотите, посочени от ищеца- отв. С. С. Г.- в размер на
4/6 ид.ч. и отв. И. Х. Г. и С. Х. Г.- в размер на 1/6 идч.– за всяка.
Безспорно по делото се установява също, че за процесния имот е открита
партида за плащане на отопление и топла вода, с аб.№ 4965, както и факта, че за
процесния период, до имота на ответниците е доставяна ТЕ, съобразно
приложената по делото справка. Съобразно същата, задължението на
ответниците, за процесния период, по пера е следното: сума за отопление с ИРУ, в
размер на 0,00лв., сума за отопление без ИРУ, в размер на 161,36лв, сума за ТЕ,
отдадена от сградна инсталация в размер 446,65лв., сума за БГВ, в размер на
2
84,27лв., услуга дялово разпределение в размер на 43,57лв, корекции – -0,69лв.;
посочено е, че в имота има монтирани 1 бр. водомери за БГВ и 0 бр. ИРУ, както и
щранг- лира в банята.
По делото се установява също и факта на публично оповестяване на Общите
условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки” и във в-к „Труд“- приложени
към заповедното производство.
По делото, в хода на първото с.з., от страна на ответницие са представени
доказателства за заплащането на сумата от 420лв. – през .- юни. 2023г – сумата
от 120лв. и през м. юли. 2023г- сумата от 300лв.
По делото, от страна на ищеца е депозирана нарочна писмена молба, в която
се посочва,че от страна на ответниците са заплатени всички дължими и
претендирани в настоящето производство суми, в т.ч. и направените по делото
разноски. В същата молба е направено изявление за оттегляне на иска и за
прекратяване на делото. Доколкото обаче по делото не е постъпило съгласие от
ответниците за оттегляне на предявените против тях искове, съдът в проведеното
о.с.з. е обявил, че ще се произнесе с решение по същество.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към
абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ,
длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140,
ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в
страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при
условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая
облигационната връзка между страните е възникнала въз основа на самият Закон
за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която,
продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени
Общи условия, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на
клиентите. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи
публичното оповестяване на Общите условия, чрез тяхното публикуване. Съдът
приема за установен и факта, че ответниците имат качеството на собственици на
имота, в посомените по- горе квоти в съсобствеността, въз основа на приетите и
посочени по- горе писмени доказателства. Съобразно ТР №2/25.05.2017г. на
ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради- етажна собственост, е
3
колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава сграда и
че не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на
топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка. Съобразно
цитираното ТР, отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда– етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона
за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1
от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съобразно
нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия,
клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи
обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на
постъпване на дължимата сума.
Съдът приема за безспорно установен и факта на пълното погасяване в
хода на настоящето производство, на всички дължими суми- главница и лихва, от
страна на ответниците. Макар по делото да няма писмени доказателства за
плащането /в пълен размер/, с оглед на направеното от ищеца признание на
неизгоден за него факт, съдът приема за установен факта на плащането.
Съобразно нормата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид всички
факти, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното
право. С оглед на извършеното в хода на делото плащане изцяло на
претендираните суми, вкл. и законната лихва, следва предявените искове да бъдат
отхвърлени, като погасени чрез плащане, в хода на процеса.
В полза на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски, също с оглед
изявлението, че същите са изцяло платени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, Източна индустриална
зона, №128, представлявано от Й.В.- изп. директор, против С. С. Г.,
ЕГН**********, от ***, искове с правно основание чл.150, ал.1, вр.чл.153, ал.1 от
4
ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от
490,92лв.- главница , за периода 01.10.2020г- 28.02.2023г., съставляваща
потребена ТЕ, за имот на адрес *** и на сумата от 61,20лв.- лихва за забава, за
периода 02.12.2020-05.04.2023г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на ИМ- 27.04.2023г., като ПОГАСЕНИ чрез ПЛАЩАНЕ в
хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, Източна индустриална
зона, №128, представлявано от Й.В.- изп. директор, против И. Х. Г., ЕГН
**********, от ***, искове с правно основание чл.150, ал.1, вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ,
вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 122,73лв.-
главница, за периода 01.10.2020г- 28.02.2023г., съставляваща потребена ТЕ, за
имот на адрес *** и на сумата от 15,30лв.- лихва за забава, за периода
02.12.2020-05.04.2023г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на ИМ- 27.04.2023г., като ПОГАСЕНИ чрез ПЛАЩАНЕ в хода на
процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, Източна индустриална
зона, №128, представлявано от Й.В.- изп. директор, против С. Х. Г., ЕГН
**********, от ***, искове с правно основание чл.150, ал.1, вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ,
вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 122,73лв.-
главница, за периода 01.10.2020г- 28.02.2023г., съставляваща потребена ТЕ, за
имот на адрес *** и на сумата от 15,30лв.- лихва за забава, за периода
02.12.2020-05.04.2023г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на ИМ- 27.04.2023г., като ПОГАСЕНИ чрез ПЛАЩАНЕ в хода на
процеса.
Решението може да обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до
страните, с въззивна жалба, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5