Присъда по дело №259/2025 на Районен съд - Свиленград

М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 10 от 19.05.2025 година
по НОХД № 259/2025 година на Районен съд (РС) – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) №
154/2024 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 5452/2023
година по описа на Районна прокуратура – Хасково, М. К. – Заместник
Районен прокурор на Районна прокуратура – Хасково, повдига обвинение на
З. К. Т., ********** в град Димитровград, област Хасково, българка,
българска гражданка, живуща в **************************, със средно
образование, неомъжена, ЕГН **********, неосъждана, за това, че в периода
от месец март 2023 година до месец януари 2025 година, включително, в град
Любимец, област Хасково, след като била осъдена с влязло в сила на
01.11.2021 година Решение № 260107/07.10.2021 година по гр.дело №
201/2021 година по описа на РС - Свиленград да издържа свой низходящ -
дъщеря си М. Т. Г., ********** с месечна издръжка в размер на 190 лв.,
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно: 23 месечни вноски от по 190 лв. на обща стойност 4 370 лв.,
дължими на Т. Г. Т. от град Любимец, област Хасково като баща и законен
представител на детето М. Т. Г. - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Настоящата Присъда е постановена при условията на чл. 269, ал.
3, т. 1 от НПК в отсъствие на подсъдимия З. К. Т., тъй като
1./ отсъствието на подсъдимия Т. няма да попречи за разкриване на
обективната истина;
2./ обвинението, за което е повдигнато обвинението не е за тежко
умишлено престъпление;
3./ не е намерена на посочения от нея на ДП адрес, а именно: град
Меричлери,ул.„Изгрев” № 17, област Хасково.
В съдебно заседание преупълномощения от адвокат З. Д. защитник
на подсъдимия З. К. Т. – адвокат Д. Р., моли за определяне на наказание
„Пробация”, чийто размер бъде определен по справедливост, като сочи, че са
налице смекчавачщи вината обстоятоятелства.
Представителят на Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение - Свиленград: Прокурор Ц. Л. поддържа обвинението по отношение
на фактическата обстановка, изложена в ОА. Изразява становище същото да е
безспорно доказано от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена
фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както
и установени съставомерни – обективен и субективен признаци на вмененото
престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото
извършване и авторството му в лицето на подсъдимия Т.. Поради това,
1

Прокурорът пледира за признаването й за виновна и осъждането й, като й
бъде наложено предвиденото в чл. 183, ал. 1 от НК наказание, което да се
индивидуализира при условията на чл. 54 от НК. Пледира да бъде наложено
наказание „Пробация” с приложение на двете задължителни пробационни
мерки за срок от 9 месеца, съответно периодичнот на явяването 2 пъти
седмично за мярката „Задължителна регистрация по настоящ адрес”.
Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Свиленград (по
настоящия адрес на детето М. Т. Г. съгласно § 1, т. 15 от Допълнителната
разпоредба на Закона за закрила на детето (ЗЗДет)), уведомена на основание
чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, не изпращат представител.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№
250403005000158705, издадена от Бюро за съдимост при РС – Свиленград,
подсъдимият З. К. Т. не е осъждана.
Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние подсъдимият Т. не притежава
недвижими имоти, моторни превозни средства, ценни книжа, дялове в
дружества и парични средства по банкови сметки, както и не работи и има
още едно малолетно дете – Сандо на няколко месеца.
Съгласно Характеристичната справка, изготвени от Мл.ПИ А.Т.
(служител на РУ – Димитровград) подсъдимият Т. няма криминални прояви,
няма нарушения на обществения ред и не е била обект на внимание от страна
на органите на МВР.
Свидетелят Т. Г. Т. заживял на семейни начала с подсъдимия Т. от
месец март 2020 година като от съвместното им съжителство, на 07.12.2020
година е родена дъщеря им - М. Т. Г.. Семейството живеело в дома на
родителите на Т., находящ се на улица „Теменуга” № 5 в град Любимец, област
Хасково. През месец април 2021 година Т. напуска общия им дом и отива при
майка си в град Меричлери като детето остава при баща си, който поема
грижите по отглеждането му.
С влязло в сила на 01.11.2021 година Решение № 260107/07.10.2021
година по гр.дело № 201/2021 година по описа на РС - Свиленград
упражняването на родителските права по отношение на детето М. са
предоставени на бащата, а майката е осъдена да заплаща на малолетното си
дете чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка в размер на
190 лв., считано от влизане на Решението в сила до настъпване на
обстоятелства, водещи до прекратяване или изменение на плащането. В тази
връзка е издаден Изпълнителен лист.
Т. не плаща месечната издръжка за дъщеря си, което провокира
свидетелят Г. на 11.12.2023 година да подаде Жалба в Районна прокуратура -
Хасково, Териториално отделение – Свиленград, по повод на което е
2

образувано настоящото наказателно производство за престъпление по чл. 183,
ал. 1 от НК.
Видно от приложения в кориците на делото Социален доклад става
ясно, че детето се отглежда в семейна среда, осигурени са му Д. битови
условия, поддържа се хигиена, детето е в добро общо здравословно състояние,
задоволяват се нуждите и потребностите му, детето получава необходимите
обич и топлина.
По делото не са установени данни, с оглед събраните доказателства,
в инкриминирания период, както и понастоящем да е отпаднало основание за
плащане на месечната издръжка на детето М.. Също така към настоящия
момент липсват данни подсъдимият Т. да е изпълнила задължението си за
плащане на дължимата издръжка в сумарен размер от 4 370 лв. за децето М..
Разпитана в хода на ДП подсъдимият Т. заявява, че разбира в какво е
обвинена, съжалява за станалото като сочи че причината да не плаща
издръжка на детето си е че няма доходи, както и наличието на друго
малолетно дете, за което полага грижи и че е бременна.
По делото се извършени множество процесуално-следствени
действия: разпити, изискани са и са приложени можество писмени документи
и т.н.
Гореизложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен
начин от доказателствата – писмени и гласни, събрани в хода на проведеното
предварително разследване (ДП), които са приобщени във фазата на
съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на
основание чл. 283 от НПК. В тази насока, Съдът кредитира писмените
доказателствени средства – Докладна записка; Жалба; Квитанции за парични
преводи; Решение № 260107/07.10.2021 година по гр.дело № 201/2021 година
на РС - Свиленград, влязло в сила на 01.11.2021 година; Изпълинителен лист;
Извлечения от банкова сметка; Удостоверение за раждане на детето М.; Писма
от различни институции; Социален доклад; Характеристична справка;
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние;
Справки за съдимост и актуална такава и т.н. Така също, гореизложената
фактическа обстановка, се установява още и от свидетелските показания на
свидетеля Т. Г. Т., както и обясненията, дадени от обвиняемия Т., в хода на ДП
пред разследващия орган, прочетени на основание чл. 279, ал. 2, предложение
второ, вр.ал. 1, т. 2 от НК.
В доказателствата по делото писмени и гласни противоречия не се
констатираха. Релевантно и достатъчно във връзка с правната преценка на
доказателствената съвкупност, Съдебният състав намира за необходимо да
отбележи, че кредитира изцяло с доверие свидетелските показания на
посочения свидетел. Анализирани и с писмените доказателства, се налага
извод същите да са систематизирани, логически издържани и еднопосочни, с
ясна конкретика за фактите за които свидетелства, като в тях не съществуват
противоречия, които да налагат критиката им или съмнение в
3

безпристрастността им. Съдът възприе като достоверни и изчерпателни
показанията на свидетеля Т. Г. Т., макар и същият да се явява пострадал от
деянието в качеството на баща и законен представител на малолетното дете
М., тъй като това a priori не е индиция за недостоверността на твърденията му.
Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от
НПК могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени
средства, като нито едно от тях не се ползва с предварително определена
доказателствена сила. Показанията на пострадалото лице са важен източник
на преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради
евентуалната им заинтересованост от изхода на делото.
Настоящият сътав кредитира показанията на пострадалото лице като
обективни, безпристрастни и логически последователни. Същият излага точно
и конкретно, обстоятелствата относно инкриминираното деяние, което описва
изчерпателно. Не е налице индиция за недостоверност на показанията му. С
изложените правни аргументи, Съдът оцени за правдиво звучащи неговите
показания и ги възприема за обективни и достоверни, давайки им доверие. В
този смисъл обосновано е и правдивото им звучене. Поради това, същите се
ползваха за изграждане на фактическите правни изводи.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по
своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия, съответно имат необходимите
реквизити, съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален
ред, в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно
удостоверяващи ги. Частните документи, също не се оспориха по своето
съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в
тяхното съдържание, доколкото и са относими и необходими за доказване на
повдигнатото обвинение и за преценката на личността на подсъдимия Т. и
нейното имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията
на следващото се наказание. Въз основа на гореизброените и обсъдени
писмени и гласни доказателства се формираха фактическите и правни изводи
относно периода, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият
механизъм на извършване, както и авторството му.
Идентична е оценката и относно обясненията на обвиняемия Т.,
депозирани в ДП, прочетени на основание чл. 279, ал. 2, предложение второ,
вр.ал. 1, т. 2 от НК, които са с характер на самопризнания и които не се
опровергават от останалите доказателства.
В случая няма спор по фактите.
Няма спор и по дадената правна квалификация на деянието на
подсъдимия Т..
При така изяснената фактическа обстановка, Съдът достигна до
4

единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият З.
К. Т. е осъществила състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е такова на просто
извършване и законът не се интересува от нищо друго, освен от факта на
неплащане на издръжката. От обективна страна трябва да е налице безспорно
установеният факт на неплащане на издръжката от подсъдимия за посочения
период, за който е била дължима, и което задължение е ежемесечно и не може
да бъде съзнателно прекъсвано. Всякакви други обстоятелства (включително
липса на доходи при наличие на трудоспособна възраст и на обективни
причини за неизпълнение за задължението) са без значение и са предмет на
други (включително и граждански) производства, които не могат да бъдат
взети предвид от наказателния Съд във връзка с предявено обвинение за
неплащане на издръжка по чл. 183, ал. 1 от НК. От наказателноправна гледна
точка са от значение единствено обстоятелствата, че е налице парично
задължение, което се дължи на равни месечни вноски, и което не е изпълнено
за повече от два месечни периода. Т.е. изпълнителното деяние на посоченото
престъпление се състой в това, че деецът като е осъден да издържа свой
низходящ и съзнава напълно, че не плаща ежемесечните вноски за
издръжката - съзнателно не изпълнява задължението си за издръжка.
Престъплението по чл. 183 от НК е продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време като по този начин се създава едно
трайно престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване. От
друга страна, съгласно наказателноправната теория престъплението е
формално и се осъществява чрез бездействие (както вече бе посочено).
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по
делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по
делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъплението - предмет на обвинението и неговото
авторство. С деянието си подсъдимият З. Т. е осъществила както от обективна,
така и от субективна страна, престъпния състав по чл. 183, ал. 1 от НК.
Доказани по делото, с преки доказателства и надлежните
доказателствени средства, са релевантните фактите: произходът на детето -
низходящ на подсъдимия Т. и осъждането й с влязло в сила на 01.11.2021
година Съдебно решение № 260107/07.10.2021 година по гр.дело № 201/2021
година по описа на РС - Свиленград, да заплаща месечна издръжка на същото,
в конкретно определен размер, а именно: от по 190 лв., считано от 01.11.2021
година, както и неизпълнението на тези й задължения за повече от 2 месечни
вноски. Така, в частност, предвид извършените плащания, установеният
период на нейното бездействие, обхваща времето от месец март 2023 година
до месец януари 2025 година, включително, като подсъдимият Т. е неизправен
длъжник за общо от 23 месечни вноски за паричната издръжка на детето М.,
която е осъдена да плаща, тъй като упражняването на родителските права и
непосредствени грижи за отглеждането му, са предоставени, респ. поети от
5

другия родител (бащата - свидетелят Т. Г. Т.). До тези основни обективни
признаци се свеждат и предвидените в престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от
НК предпоставки, които безспорно в настоящия казус са налице и са доказани
– постановен е Съдебен акт за присъждане на ежемесечна издръжка на детето,
както и неплатени повече от две вноски от същите. Всички неизплатени
месечни издръжки, сборно възлизат на 23 месечни вноски от дължимата
издръжка за детето М. и в това си цифрово изражение очевидно надхвърлят и
то значително предвидения в НК минимум - две неплатени вноски съгласно
фактическия състав на чл. 183, ал. 1 от НК. Липсват данни за плащане на част
или някои от месечните издръжки за времето на инкриминирания период, като
категоричен и безспорен извод за валидното надлежно погасяване на същите
не може да се формира от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при съвкупното им обсъждане. Поради това, Съдебният състав
прие, че е налице бездействие и неизпълнение на родителското задължение по
отношение на детето М. за инкриминирания период, визиран в обвинението.
Не са налице факти, от които да се направи извод за настъпила
промяна в обстоятелствата или настъпила обективна невъзможност от страна
на подсъдимия Т.ав да заплаща присъдената издръжка на посоченото дете.
Същата е била в трудоспособна възраст към инкриминирания период,
следователно и няма пречки да реализира доходи от трудово или друго
правоотношение. Липсата на имущество и по-специално на недвижими
имоти, като източник на доходи и влошеното финансово състояние, не я
освобождават от задължението като родител да издържа ненавършилото си
пълнолетие дете с оглед обективния, безусловен характер на това задължение.
Липсват данни, съгласно които препятстващи плащането на издръжката
обстоятелства да са били установявани по предвидения за това ред (чл. 150 и
чл. 151 от СК). Единствено в производството по иск за издръжка се вземат
предвид доходите на родителя, който е задължен да дава издръжка, както и
възможностите му за това, като важи правилото, че размерът на издръжката се
определя от нуждите на търсещия, но не повече от възможностите на
дължащия. Съгласно чл. 150 от СК единствено при изменение на
обстоятелствата, при която размерът и основанието за даване на издръжката е
определен, присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. С
тези съображения и Съдът приема отсъствие на обективни обстоятелства,
които да са попречили на подсъдимия Т. да изпълни задълженията си и да
плати издръжката на своя нидходящ – детето М., след като е била осъдена да
плаща такава със Съдебно решение. Доказани са авторството на деянието,
периодът и мястото на извършването му – град Любимец, област Хасково,
където се дължат действията за престиране на носимите парични задължения
за издръжки, т.е. където бащата и детето живеят – град Любимец, област
Хасково.
В резултат на пълното си бездействие през инкриминирания
период, изразило се в цялостно неплащането на дължимите вноски за
месечната издръжка на детето, считано от месец март 2023 година до месец
6

януари 2025 година, включително, настъпил е и престъпният резултат по
отношение на кредитора – детето М., действаща чрез законния си
представител и нейн баща – родителят, упражняващ родителските права.
Забавата е за общо 23 месечни вноски за детето, които са еднакви по размер –
190 лв., а общата сума на неплатените издръжки в резултат на просто
математическо пресмятане, възлиза на стойност общо 4 370 лв.
Неизпълнението на посоченото задължение - периодично, месечно е за срок,
надхвърлящ минимално изискуемия от закона - две месечни вноски, като в
случая непрестираните са 23 вноски спрямо детето М..
Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият
З. К. Т. е годен субект на престъплението.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено
виновно по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Налице е умисъл,
като форма на вината. Бездействието на подсъдимия Т. и неизпълнението на
задължението й за издръжка по отношение на детето М. е напълно съзнателно.
Деянието е извършено с цялостно изразени волеви и интелектуален моменти
на умисъла, при съзнаване неговия общественоопасен характер, както и
последиците – общественоопасни. Подсъдимият Т. е имала знание за
дължимостта на издръжката на своето дете – низходящ, с цел предоставяне на
средства за задоволяване на потребностите за физическото и духовното
развитие на детето, съгласно Съдебното решение за присъждането й, което й е
било известно, знаела е и точния размер на тази издръжка, че се дължи
ежемесечно, както и периодът, за който не е внесла вноските, разбирала е и
характера (неотменимост и периодичност с месечно престиране на сума) на
задълженията си. Въпреки това напълно осъзнато е бездействала за прякото
им изпълнение, чрез плащане, поради това от волева страна, безспорно е
предвиждала сигурното и възможно настъпване на престъпния резултат -
вредните последици, обхващащи ежемесечните издръжки, от които е било
лишено детето й и по този начин лишава детето си от необходимите
материални средства, определени по съответния гражданскоправен ред, и тъй
като и последните са били предвиждани от нея – налице е прекият й умисъл за
извършване на престъплението. Обективната невъзможност за изпълнение на
задължението за издръжка, поради липсата на материални възможности за
това, няма за последица липса на субективна страна на деянието. За да бъде то
съставомерно и от субективна страна (както вече бе посочено), достатъчно е
само и единствено деецът да съзнава, че - първо, има установено с влязла в
сила Съдебно решение парично задължение (изискуемо и ликвидно) да
заплаща издръжка, и второ - че не плаща. Причините за неплащането са без
всякакво правно значение, както вече бе посочено по-горе в настоящото
изложение.
По изложените съображения, Съдът призна подсъдимия З. Т. за
виновна в извършването на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, която
правна квалификация и е възведена с внесения ОА.
7

Подсъдимият З. К. Т. е родена на 07.10.2002 година в град
Димитровград, област Хасково, с ЕГН **********. Българска гражданка е от
български произход. Живее в град Меричлери, ул.„Изгрев” № 17, област
Хасково. Със средно образование е. Не е омъжена. Не е осъждана. В момента
не работи. Бременна е.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Т.,
Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни
система, а именно: принципът на законоустановеност и принципът на
индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия Т. престъпление в специалния текст на чл. 183,
ал. 1 от НК се предвиждат наказание „Лишаване от свобода” до 1 година или
„Пробация”. Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК дава възможност на Съда да
избере едно измежду две, предвидени като основни наказания – „Лишаване от
свобода” или „Пробация”. Наказанието „Лишаване от свобода” няма
специален минимум, което позволява замяната му с друг вид наказание при
условията на чл. 55 от НК. При условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в” от НК
основното наказание „Пробация” може да бъде заменено с Глоба.
За пълнота следва да се посочи, че по отношение на подсъдимия Т.
не може да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК, тъй като не са
възстановени причинените от престъплението имуществени вреди.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия Т., Съдът се съобрази с обществената опасност на
деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и
формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на закона. Обсъждайки въпросът за следващото се
наказание, което да бъде наложено на подсъдимия Т.ава за престъплението в
извършването на което тя беше призната за виновна, при спазване на
правилото на чл. 54 от НК, Съдебният състав взе предвид, че обществената
опасност на деянието е завишена предвид общата стойност на неплатените
издръжки (сравнено с минималната работна заплата за страната за 2023 година
в размер на 780 лв. съгласно ПМС № 497/29.12.2022 година, за 2024 година - в
размер на 933 лв. съгласно ПМС № 193/12.10.2023 година и за 2025 година - в
размер на 1 077 лв. съгласно ПМС № 359/23.10.2024 година); за да прецени, че
е налице завишената обществена опасност на деянието Съдът отчете и
завишеното обществено недоволство и критика към подобни престъпни
деяния. Отчетоха се и смекчаващите отговорността обстоятелства, с която
правна характеристика се съобрази Съдът – младата възраст на дееца Т.,
чистото съдебно минало, Д.те характеристични данни, описващи Т. в
положителна светлина, факта, че в момента е бременна и че полага грижи и
дължи издръжка и на още едно малолетно дете, за което се грижи сама, добро
процесуално поведение на фазата на ДП, с признанието си за виновна,
направено на ДП на практика изразява и своята критичност към
8

противоправното си поведение, което смекчава вината й (, което навежда Съда
на мисълта, че е осъзнала противоправността на деянието си), изразеното
критично отношение към деянието, декларираното желание за в бъдеще
добросъвестно да заплаща дължимите суми за месечните издръжки на детето.
Също така, съобрази се с оценка на отегчаващото обстоятелство –
значителният брой неплатени вноски, многократно надвишаващи минимално
предвидените за съставомерността на деянието, което безспорно завишава
обществената опасност с оглед продължителния период на бездействието,
довело в последица до ограничаване възможностите за социално развитие на
детето и до затруднения за другия родител да покрива ежедневните му нужди,
осигурявайки необходимите парични средства неговата издръжка. Взе се
предвид и фактът, че подсъдимият Т. се е намирала в трудоспособна възраст
към инкриминирания период. С оглед изложеното Съдът прие, че обществена
опасност на дееца Т.ава не е завишена. Съобразно относителната тежест на
тези релевантни за отговорността обстоятелства, Съдът прецени че
индивидуализацията на наказанието следва да се проведе в хипотезата на чл.
54 от НК, като се прие съотношение на превес на смекчаващите
обстоятелства.
Причина за извършване на престъплението са ниското правно
съзнание и култура на подсъдимия Т.ава, незачитането на установения в
страната ред за поведение в обществото и липсата на чувство за отговорност и
родителски дълг.
За престъплението, в което подсъдимият Т. беше призната за
виновна – чл. 183, ал. 1 от НК, в материалната наказателна норма, както вече
бе посочено, предвидени в условия на алтернативност са две наказания –
„Лишаване от свобода” и „Пробация”. Измежду посочените и мотивиран от
предходните съображения, относно индивидуализацията, респ.
обстоятелствата, релевантни за отговорността, Съдът прецени по-лекото
измежду двете алтернативно предвидени такива, а именно: наказанието
„Пробация” (по втората алтернатива на закона) за по-подходящо в случая, с
оглед целите, предвидени в чл. 36 от НК и личността на дееца.
Поради това, съобразно изложените правни аргументи и в рамките
на предвидената в чл. 183, ал. 1 от НК санкция, Съдебният състав определи и
наложи на подсъдимия Т. наказание „Пробация” със следните пробационни
мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност на
явяването и подписването пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице 2 пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител”. Съдът счита че за даване възможност на подсъдимия
Т.ава да работи (разбира се след раждането, ако бременността не й дава
възможност да полага труд) и да изплаща издръжка на детето си ще е
достатъчен срок на определените пробационни мерки в размер около
минималния, а именно: 7 месеца. За да определи точно този размер на
наказанието „Пробация”, Съдът се съобрази с обстоятелствата, че
подсъдимият Т. изразява критично отношение към деянието, декларира
9

желание за в бъдеще добросъвестно да заплаща дължимите суми за месечните
издръжки на детето.
Наказанието „Пробация” следва да се изпълни по настоящия адрес
на подсъдимия Т., а именно: **************************.
Така индивидуализираното наказание ще въздейства в достатъчна
степен върху личността на подсъдимия Т.ава като предизвика положителни
промени в съзнанието и я мотивира към правомерно поведение в бъдеще, без
с тази по-малка по обем принуда да се намалява ефективността на
наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция. В
случая наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със
строгостта си, като с него подсъдимият Т.ав ще бъде предупредена, че
подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано,
едновременно с което ще й даде възможност да преосмисли напълно
извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството й за отговорност
и гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни
престъпления. От друга страна индивидуализирано така по вид и размер,
наложеното наказание, Съдът прецени за необходимо, достатъчно и
справедливо за постигане целите на наказателната репресия, дефинирани в чл.
36 от НК, а именно: да се въздействува възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
Относно разноските:
По делото не се констатираха такива.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)
10

Номер на акта:	10
Дата:	19 май 2025 г.
Съдия:	Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Дело:	20255620200259
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 април 2025 г.

Присъда по дело №259/2025 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите