№ 56
гр. Кюстендил , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ в публично заседание
на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Чавдар А. Тодоров
при участието на секретаря Зоя Й. Чамова-Равенска
като разгледа докладваното от Чавдар А. Тодоров Гражданско дело №
20201520101621 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по предявени от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ЖК „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 против С. А. Г., с
адрес в гр.Кюстендил, ул.“Земен“ №38А искове.Предявени са искове по
чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане на ищеца, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл.415, ал.2 ГПК.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131
ГПК, в който са оспорени предявените искове.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№670/20г. на КРС е издадена в полза на ищеца заповед по
чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение в размер на 189.84 лв.,
представляваща неизплатени парични засдължения, произтичащи от договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* и договор за лизинг към него по
фактури с номера: **********/01.07.2018г., **********/01.08.2018г. и
**********/01.09.2018г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от
1
24.04.2020г. до окончателното изплащане..Заповедта е връчена на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и при условията на чл.415, ал.2 ГПК
му е указано да предяви установителен иск за съществуването на вземането
си.
Твърди се по исковата молба, че на 29.11.2017г. между страните бил
сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за
срок от 24 месеца със стандартен абонамент в размер на 7.99 лв.Ответникът
не изпълнил задълженията си по този договор в размер на 7.16 лв.-неплатена
абонаментна такса за релиода 01.06.2018г.-30.06.2018г.В следствие на
неизпълнението, ищецът начислил неустойка в размер на 19.98 лв., равна на 3
месечни такси, начислена във фактура №**********/01.09.2018г.
На същата дата, по повод описания договор, на ответника било
предоставено устройство.В следствие неизпълнение на договора за мобилни
услуги , ответникът дължал сума в размер на 56.38 лв.-разлиска между цената
на устройството без абонамент и заплатената за устройството
преференциална цена, начислена във фактура №**********/01.09.2018г.
На 17.04.2018г. между страните бил сключен договор за мобилни услуги
с предпочетен номер ++359********* за срок от 12 месеца по програма
„Любимец“, със стандартен месечен абонамент в размер на 6.99 лв. и
промоционален такъв в размер на 3.99 лв. за първите 12 месеца.Ответникът не
изпълнил задълженията си по този договор в общ размер от 4.89 лв.,
представляваща неплатена абонаментна такса за отчетен период 01.06.2018г.-
30.06.2018г.в следствие това неизпълнение ищецът начислил неустойка във
фиксиран размер от 50 лв., начислена във фактура №**********/01.09.2018г.
На същата дата и по повод договора, между страните бил сключен и
договор за лизинг, по който на ответника било предоставено устройство с
обща лизингова цена в размер на 60.39 лв., дължима на 11 лицингови вноски
вяка в размер на 5.49 лв.По този договор, ответникъ дължал сума в размер на
51.43 лв., формирана от лизинговите вноски за периода 01.06.2018г. до
31.08.2018г.
При горното се претендира признаване на установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сума в общ размер от 189.84 лв., формирана по
2
гореописания начин, за която сума е издадената заповед за изпълнение на
парично задължение.
В отговора си по чл.131 ГПК, ответникът, чрез назначения от съда особен
представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК е оспорил предявения иск относно
недоказаност изпълнение на задълженията на ищеца по договора, както и
нищожност на договорните клаузи договарящи неустойката.
По делото са представени и приети като доказателства: копия от
описаните по-горе договори за мобилни услуги и договор за лизинг, както и
издадените от страна на ищеца фактури.
Представени са към исковата молба: договор за мобилни услуги, общи
условия, фактури.
Предявения иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК и по своята
същност е установителен иск, за установяване съществуването на вземане, за
което вече е издадена заповед за изпълнение, в случая по чл.410 ГПК.В този
смисъл доказателствената тежест е изцяло върху ищеца, който следва да
докаже, че вземането му е възникнало, съществува и е изискуемо.
В производството по чл.410 ГПК и сл. в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение представляваща сума по
фактури.В този смисъл, ищецът е този който следва да проведе пълно и
главно доказване относно размер и стойност на предоставени услуги.По
делото не са представени каквито и да е доказателства относно реално
изразходваните далекосъобщителни услуги от страна на ответника-както
общото потребено количество, така и единисчната цена на тези
услуги.Липсват и доказателства по издаваните фактури-каква част от сумите е
стойност на потребени далекосъобщителни услуги.Следва да се посочи, че
едностранно издаваните от ищеца фактури могат да бъдат позвани като
доказателства за твърдените от него обстоятелства, но сами по себе и без
ангажирани други доказателствени искания, не водят до извод, че е проведено
пълно и главно доказване на твърденията по исковата молба.В този смисъл,
съдът счита, че ищецът в производството не проведе пълно и главно
доказване относно вида и размера и стойността на предоставените
далекосъобщителни услуги, както и относно единичната цена, така и относно
3
общото потребено от ответника количество от тези услуги.От тази гледна
точка предявениия иск по чл.422 ГПК, за тези вземания, е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Действително претенцията на ищеца е за дължими такси, които не са
обвързани с реално потребление, но следва да се посочи, че от издадените от
него фактури по никакъв начин не следва извод относно размера на
дължимите за такси суми, поради което тази претенция съдът намира за
изцяло неоснователна.
Пренцията за неустойка, съдът намира за неоснователна. Налице е
сключен между ищеца и ответника договор, в който е предвидена дължима от
абоната неустойка, в случай на прекратяване на договора по вина или по
инициатива на потребителя или при други нарушения. В подобни хипотези,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта
до края на срока на всеки от договорите, а по втория договор фиксирана сума
от 50 лв.. По делото, обаче, не са налице никакви доказателства, че
процесният договор бил прекратен от страна на "Теленор България" ЕАД.
Прекратяването на договора представлява волеизявление от страна по
договор, по силата на което се прекъсва налична облигационна връзка. Не са
налице доказателства, обективиращи подобно волеизявление от страна на
ищеца, поради което не са налице предпоставките за възникване на
задължение на абоната за плащане на претендираната неустойка. Самият
доставчик, в приетите от него общи условия прави разграничение между
ограничаване на предоставените услуги и прекратяване на договора.
По отношение претенцията за 56.38 лв.-разлика между цената на
предоставено устройство без абонамент и заплатена при предоставяне на
устройствопреференциална сума, начислена във фактура
№**********/01.09.2018г., съдът счита, че иска е неоснователен.От
представените по делото доказателства е видно, че на ответника е
предоставено такова устройство, видно от договора от 29.11.2017г., като по
делото липсват доказателства относно стойност на това устройство,
включително в цитираната в исковата молба фактура.
4
По отношение претенцията, произтичаща от договор за лизинг.
По делото се установи от събраните доказателства-копие от този договор
и общи условия към него, че между страните е сключен такъв договор.От
съдържанието на договора е видно, че същият е такъв по чл.342, ал.1 ТЗ, като
лизингодателят е предоставил за ползване конкретно индивидуализирана вещ
срещу насрещно задължение за заплащане на месечно възнаграждение и
възможност за закупуване по остатъчната стойност.
Анализа на този договор и общите условия към него по никакъв начин не
водят до извод за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП,
поради което същият е произвел исканото от страните действие.Ответникът е
получил вещта, ползвал я е, заплатил е първата вноска, като не е изплатил
останалите 11 вноси на стойност 51.43 лв.Ответникът не проведе доказване да
е заплатил тези суми, респ. да е върнал вещта, поради което и до този размер
предявения иск е основателен и следва да се уважи от съда.
При горните изводи и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на
ищеца деловодни разноски в размер на 289.88 лв., съразмерно с уважената
част от иска, като тези разноски са направени по ч.гр.д.№ 670/20 на КРС и по
настоящето гр.д.№1621/20г. на КРС.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на С. А. Г., с адрес в
гр.Кюстендил, ул.“Земен“ №38А , че вземането на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ЖК
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 по заповед №173 от 30.04.2020г. за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№670/2020г. на КРС
съществува до размер от 51.43 лв., ведно със законна лихва, считано от
24.04.2020г. до окончателното изплащане, като до пълния предявен размер от
5
189.84 лв. охвърля иска като неоснователен.
Осъжда С. А. Г. да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД деловодни
разноски в размер на 289.88 лв., съразмерно с уважената част от иска, като
тези разноски са направени по ч.гр.д.№ 670/20 на КРС и по настоящето гр.д.
№1621/20г. на КРС.
Решението подлежи на обжалване пред ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6