Решение по адм. дело №396/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на Дял ІІІ от АПК, във връзка с чл. 54 ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър.

Делото е образувано по жалба от Ж. С. Б., с адрес: [населено място], община К., [улица], против Заповед № 18-8418/08.08.2025 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър [населено място], с която на основание чл. 51 ал. 1 т. 3, чл. 51 ал. 2, чл. 53б ал. 5 т. 1 от ЗКИР, чл. 81б ал. 7 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредбата/, заявление вх. № 01-108437/10.02.2025 г. на М. Р. Т., пълномощник на „***“ ЕООД, ведно с приложените към него документи и материали по чл. 58 и чл. 75 от Наредбата, удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 23-31965/28.01.2025 г.; становище изх. № РД-12-03-102-1/04.08.2025 г. на ОД „Земеделие“ [населено място] с отказ за съгласуване, по отношение за обезщетяване на физически и/или юридически лица по реда на чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ, в частта му „Списък на имотите с явна фактическа грешки в землището на [населено място]“ за предвидената площ за обезщетяване на поземлен имот с ид. 69261.81.18 в размер на 40 кв.м. във връзка с Решение на Комисията по чл. 47 ал. 1 от ЗКИР, обективирано в Протокол № 21-1176/24.01.2025 г., е одобрил изменението в кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място], [ЕКАТТЕ], общ. Кочериново и съгласно скица – проект № 15-259197/14.02.2025 г. за отстраняване на явна фактическа грешка – промяна на контурите на имоти с ид. 69261.81.18 и 69261.81.23.

Подробно са описани нанасянето на нови обекти, съответно промяна в границите на съществуващи обекти в КККР. Жалбата е конкретно в частта за намаляване на собствения му имот с ид. 69261.81.18 с 40 кв.м. Изложени са доводи и мотиви за незаконосъобразност на административния акт като неправилен и необоснован, постановен в нарушение на процесуалния и материалния закон.

Ответната страна – Началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - [населено място], чрез процесуалният си представител адв. П. в о.с.з. изразява мнение за неоснователност на подадената жалба срещу атакуваната заповед, моли същата да се остави в сила и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски по делото от страна на жалбоподателя.

Заинтересованата страна – „***“ ЕООД, чрез управителя си М. Т. и процесуалния си представител адв. Д. в о.с.з. и писмен отговор приложен по делото, моли жалбата да се отхвърли и да се потвърди заповедта като правилна и законосъобразна, като претендира разноски по делото.

Заинтересованите страни – Р. С. Д., Д. С. К., А. С. К., М. Д. М. – К., Н. К. Я., Н. В. К., Л. К. К. и В. И. П., не изразяват становище по жалбата.

Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, като същата ще се отхвърли. Съображенията за това са следните:

Жалбоподателят твърди, че е съсобственик на имот с ид. 69261.81.18 по КККР на [населено място], община Кочериново, като същият е възстановен с Решение на Поземлена комисия [населено място] № 5006/27.10.1999 г.

Към административната преписка е приложена скица - проект № 15-259197/14.02.2025 г. за изменение за поземлени имоти с ид. 69261.81.167, 69261.81.18, 69261.81.23 и сграда с ид. 69261.81.167, като конкретно за поземлен имот с ид. 69261.81.18, данни преди промяната: площ 972 кв.м.; собственост на В. И. П., Ж. С. Б. и Н. С. К., с посочени данни за собственост /нот. актове и решение на ПК/ и данни след промяната 933 кв.м. за същите собственици.

В хода на производството е постъпило възражение от Ж. С. Б. с вх. № 02-1955-401/18.03.2025 г. въз основа на полученото уведомление по чл. 26 от АПК, срещу исканото изменение, като счита, че не е налице поправка на явна фактическа грешка, съответно изразява несъгласие за намаляване на имот с ид. 69261.81.18 с 40 кв. м.

Административният орган, счита възражението за неоснователно и с обжалваната заповед одобрява изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на посочените имоти и сграда по КККР на [населено място], общ. Кочериново.

Съдът приема фактическата обстановка, с приложените и приети писмени доказателства по делото вх. № 2996/29.08.2025 г.; вх. № 3042/05.09.2025 г.; вх. № 3579/17.11.2025 г.; вх. № 3623/21.10.2025 г. и вх. № 3618/21.10.2025 г. по описа на КнАС, съгласно текста.

Срещу издаденият административен акт връчен на жалбоподателя на 13.08.2025 г. /лист 19 по делото/ е депозирана жалба на 27.08.2025 г., т.е. в срока по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, поради което същата се явява процесуално допустима, което не се оспорва от ответника.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, което е предпоставка за неговата валидност, констатациите са за наличие на териториална и материална компетентност на органа в лицето на Началника на СГКК - [населено място], с оглед предвиденото в чл. 53б ал. 5 т. 1 и чл. 53 ал. 1 т. 3 от ЗКИР.

По отношение на конкретните възражения на жалбоподателя за допуснати нарушения на административно - производствените правила и материалния закон, настоящият състав на КнАС, приема следното:

Оспорената заповед е законосъобразна, издадена при спазване на процесуалния и материалния закон.

Настоящият състав на съда намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за неспазване на процедурата по чл. 53б ал. 4 от ЗКИР и липса на надлежни мотиви, обосноваващи извършеното изменение на КККР, в хипотезата на явна фактическа грешка.

Според чл. 51 ал. 1 т. 3 от ЗКИР, посочен като правно основание за издаване на процесната заповед, кадастралната карта и кадастралните регистри се изменят при установяване на явна фактическа грешка.

Съгласно легалната дефиниция в § 1 т. 9 от ДР на ЗКИР, явна фактическа грешка е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41 ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността /терена/ трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по – големи от допустимите в Наредбата по чл. 31.

В случая, в оспорената заповед са посочени приетите за установени факти, въз основа на които е извършено изменението на КККР, като става ясно и коя от двете хипотези на ЯФГ, органът е приел, че е налице. Такива данни могат да се извлекат и от другите писмени документи, съдържащи се в административната преписка. От съдържанието на оспорената заповед се установява, че изменението на КККР е извършено при условията на втората хипотеза на § 1 т. 9 от ДР на ЗКИР, като органът е приел именно наличието на несъответствие в границите на съществуващите на местността трайни топографски обекти и границите им от планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Във връзка с изложеното, заповедта отговаря на изискването на чл. 59 т. 4 от АПК – посочени са надлежни фактически основания за издаването й. Излагането на такива основания в административния акт е от съществено значение, тъй като по този начин адресатът на акта и съдът, при упражненото право на съдебно оспорване, могат да установят действителната вола на административния орган, както и конкретните факти, въз основа на които е одобрено изменението на КККР. Последните, очертават предмета на доказване в хода на съдебното производство и определят рамката на съдебния контрол, като правомощието на съда е свързано с правилното приложение на закона по отношение на фактите, посочени от административния орган и обосновали крайния му извод. Съдът намира, че са налице надлежни мотиви, обосноваващи издаването на заповедта.

Спазена е процедурата по чл. 53б ал. 4 от ЗКИР. СГКК – Кюстендил е изпратила проекта за изменение на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Кюстендил за съгласуване относно обезщетяване по реда на чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ. Същият със становище с изх. № РД-12-03-102-1/04.08.2025 г е отказал съгласуване, даден именно на основание чл. 53б ал. 4 от ЗКИР, в частта му „Списък на имотите с явна фактическа грешка в землището на [населено място]“ за предвидената площ за обезщетение на ПИ с ид. № 69261.81.18 в размер на 40 кв.м.

Съдът намира, че се установяват и са налице материално – правните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Явна фактическа грешка по смисъла на § 1 т. 9 от ДР на ЗКИР, е не всяка неточност на отразяванията в КККР, а единствено несъответствието в границите на поземлените имоти. В конкретният случай се касае до точно такова несъответствие в границите на поземлените имоти. Последното представлява ЯФГ по определението на § 1 т. 9 от ДР на ЗКИР, която да може да се отстрани по реда в чл. 53б от ЗКИР.

Установява се по делото, че поземленият имот с проектен идентификатор № 69261.81.167 е вписан с урегулираща площ от 1 170 кв.м. и съставляващ парцел ХХIII по парцеларния план на бившия стопански двор в [населено място], поради което правилно се явява съобразената със заповедта промяна на контурите на имоти с ид. №№ 69261.81.18 и 69261.81.23, с цел нанасяне на имот с проектен ид. № 69261.81.167. В този смисъл жалбоподелят Б. няма да бъде ощетен с 40 кв.м., а чрез отстраняване на процесната ЯФГ в кадастралната карта ще се възстанови действителното фактическо положение. В случая е налице несъответствие в границите на поземлен имот с ид. № 69261.81.18 и 69261.81.23, с цел нанасяне на имот с проектен ид. № 69261.81.167, съответстващ на парцел ХХIII по парцеларния план на [населено място]. Фактическите основания за издаването на процесната заповед се съдържат като в придружаващите заявлението на М. Т. писмени документи, така и в проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри с № 25-31965 от28.01.2025 г.

Предвид горното, съдът намира, че оспореният индивидуален административен акт е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила, а жалбата отхвърлена, като бъдат присъдени направените съдебни разноски на ответната и заинтересованата страна – адвокатски хонорар, на основание чл. 143 ал. 1 от АПК, съгласно приложените доказателства за това.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж. С. Б., с адрес в [населено място], [улица], срещу Заповед № 18-8418/08.08.2025 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - [населено място], с която е одобрено изменение в КК и КР на [населено място], община К., одобрена със Заповед № РД-18-1026/27.04.2018 г. на ИД на АГКК - [населено място], представляващо отстраняване на явна фактическа грешка, съгласно скица – проект № 15-259197/14.02.2025 г.

ОСЪЖДА Ж. С. Б. да заплати на СГКК [населено място], с адрес [населено място], [улица], чрез адв. П., сумата от 1250 / хиляда двеста и петдесет лева/, направени разноски по делото – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Ж. С. Б. да заплати на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], община П. [улица], чрез адв. Д., сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, направени разноски по делото – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Р. България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.