№ 931
гр. Перник, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20251720103639 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с
чл. 110 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба Е. И. Т., ЕГН ********** от гр. Перник, ул.
***** *******,бл.*,вх.*,ап.** против „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, представлявано от изпълнителния директор Борислав Митков
Борисов.
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист, издаден на 23.07.2014 г. по ЧГД №
3323/2014 г. по описа на ПРС е осъден да заплати на ответника сумата от
2638.63 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013 г., сумата от 511.36 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2011 г. до
15.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.06.2014 г. до окончателното плащане, както и сумата от 63.00 лв. –
държавна такса и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Поддържа, че въз основа на така издадения изпълнителен лист, по молба от
ответника от 15.10.2014 г. е образувано изпълнително дело № 572/2014 г. по
1
описа на ЧСИ С.Д., рег. № ***, с район на действие ПОС.
Излага, че поканата за доброволно изпълнение му е връчена на 04.12.2014 г.
и със същата е насрочен опис на движими вещи на 08.01.2015 г. Сочи, че на
05.01.2024 г. е подал молба до ЧСИ за разрешаване да извършва разсрочено
плащане на задължението – по 100 лв. месечно. Твърди, че плащания са
извършвани на 06.01.2015 г. – 100 лв. и на 22.10.2015 г. – 100 лв. Поддържа, че
на 17.08.2018 г. е наложен запор върху банковата му сметка, разкрита в ЦКБ
АД.
Излага, че налагането на запор на 17.08.2018 г. е последното изпълнително
действие, извършено в хода на изпълнителното производство, като след тази
дата други изпълнителни действия не са извършвани.
Ищецът счита, че правото на принудително изпълнение на вземането,
удостоверено в изпълнителния лист е погасено по давност.
Искането към съда е да признае за установено, че ищецът не дължи на
ответника, поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение, сумата от 2638.63 лв., представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013 г. и сумата в размер
на 511.36 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания
за периода от 30.06.2011 г. до 15.05.2014 г., за което суми е издаден
изпълнителен лист от 23.07.2014 г. по ЧГД № 4050/2014 г. по описа на Районен
съд – Перник и е образувано изпълнително дело № 572/2014 г. по описа на
ЧСИ С.Д., с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ПОС.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл. 131
от ГПК, изтекъл на 18.09.2025 г., не е постъпил писмен отговор. С молба,
докладвана в съдебно заседание, ответникът е признал фактите, изложени в
исковата молба и предявения иск. Направил е искане съдът да се произнесе с
решение по реда на чл. 237 от ГПК при признание на предявения иск и на
основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да възложи в тежест на ищеца направените по
делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител – адв. А.
Ц., е направил искане за произнасяне при условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК
съобразно признанието на ответника. Поискал е предявената претенция да
бъде уважена изцяло и да не се уважава искането на ответника за
разпределяне на разноските при условията на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
2
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не е бил представляван.
Съдът, счита, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 и ал. 3 от ГПК за
произнасяне с решение при признание на иска. С докладвана в първото
съдебно заседание писмена молба, ответникът изцяло е признал твърдените от
ищеца факти и предявения иск. В съдебно заседание, пълномощникът на
ищеца е поискал съдът да се произнесе по реда на чл. 237 от ГПК. Признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави и не е от категорията
права, с които страната не може да се разпорежда.
Предвид изложеното съдът следва да постанови решение, като се основе на
направеното от ответника признание и да уважи изцяло предявения иск.
Ответникът е поискал при разпределение на разноските по делото съдът да
приложи нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, като остави направените от ищеца
разноски в негова тежест.
Чл. 78, ал. 2 от ГПК предвижда две кумулативно изискуеми предпоставки за
прилагането и – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е
признал иска.
С отговора ответникът е признал иск и настоящото решение се постановява
съобразно това признание.
Съдът счита, че съгласно приетото с Определение № 1220 от 5.12.2023 г. на
ВКС по ч. т. д. № 1809/2023 г., II т. о., ТК, Определение № 242 от 31.05.2018 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2062/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 709 от
28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2012 г., I г. о., ГК, в настоящия случай
не е налице първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 от ГПК – ответникът да не е
дал повод за завеждане на делото. В мотивите на цитираните съдебни актове,
постановени по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК е възприето, че предпоставките
за недължимост на разноските от ответника, когато искът е уважен, са
кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета по конкретното
дело. Смисълът на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е, че ответникът не
трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е
обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени
правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване
на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно за да се
освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата
предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. Възражението за изтекла погасителна
3
давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за
което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което не може
да се направи извън исковия процес.
Или отнесено към настоящия случай, наличието на изпълнителен титул в
полза на ответника, винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на
пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на
погасителната давност, за съдебното предявяване, за което причина е
поведението на кредитора.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не са налице
предпоставките за приложение на чл. 78, ал. 2 от ГПК и направените от ищеца
разноски следва да бъдат възложени на ответника на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Неоснователно е възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Видно от представения
договор за правна защита и съдействие ищецът е заплатил на адвокат Ц.
сумата от 600 лв. за осъществяване на правна помощ и съдействие.
Съгласно решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по
дело C-438/22 минималните размери, предвидени в наредбата по чл. 36, ал. 2
ЗАдв не са обвързващи за съда, като адвокатското възнаграждение следва да
бъде в справедлив размер, съобразен с фактическата и правна сложност на
делото и извършената работа. В настоящия случай е предявен един иск в
защита на един интерес. Защитаваният интерес е на обща стойност 3149.99
лв., производството по делото не разкрива фактическа или правна сложност и
е протекло в едно открито съдебно заседание, със събиране само на писмени
доказателства. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа справедливото адвокатско
възнаграждение за делото е в размер на 614.99 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. не е прекомерно и не следва да бъде
намалявано на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 237 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл.
110 от ГПК, че Е. И. Т., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. *****
*******,бл.*,вх.*,ап.** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, представлявано от изпълнителния директор Борислав Митков
Борисов, поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение, сумата от 2638.63 лв., представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013 г. и сумата в размер
на 511.36 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания
за периода от 30.06.2011 г. до 15.05.2014 г., за което суми е издаден
изпълнителен лист от 23.07.2014 г. по ЧГД № 4050/2014 г. по описа на Районен
съд – Перник и е образувано изпълнително дело № 572/2014 г. по описа на
ЧСИ С.Д., с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ПОС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с ал. 5 от ГПК „Топлофикация -
Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, представлявано от изпълнителния
директор Борислав Митков Борисов ДА ЗАПЛАТИ на Е. И. Т., ЕГН
********** от гр. Перник, ул. ***** *******,бл.*,вх.*,ап.** сумата от 126.00
лв./сто двадесет и шест лева/ - внесена държавна такса и 600.00 лв.
/шестстотин лева/ - заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Перник съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на ищеца по реда на чл. 38 ал. 1 от ГПК на
посочения в исковата молба съдебен адрес и на ответника – по реда на чл. 38,
ал. 3 от ГПК – на посочения електронен адрес.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5