О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
град Свиленград, 20.06.2019
година
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в закрито съдебно заседание на двадесети
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Стамболиева
разгледа докладваното
от Съдията АНД № 427/2019 година по
описа на Районен съд - Свиленград, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по АНД
№ 427/2019 година е образувано по Жалба на Г.К.Г. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес:*** (партер), чрез адвокат Меглена Галчева, против Фиш серия
А 2008 № 0007800 от 23.05.2019 година, съставен от Димитър Василев Георгиев –
Младши инспектор в РУ - Свиленград.
По делото е изискана
и приложена Административнонаказателната преписка (АНП) на Община - Свиленград.
Същата е получена на 19.06.2019 година с Писмо, входирано с вх.рег.№ 9432.
Съдът, след като прецени
документите, намиращи се в кориците на делото, установи следното от фактическа страна:
С горепосочения Фиш за
извършено в град Свиленград, на улица „Иван Вазов”, област Хасково (до
заведение „Дрийм”), нарушение по чл. 11, ал.
2, т. 1 от Наредба № 3 на Община – Свиленград за организацията и безопасността
на движението и безопасността на водачите на превозни средства и пешеходци в
Община – Свиленград (неправилно паркиране на лек автомобил марка „Рено”, модел
„Меган сценик” с държавен регистрационен номер Х 50 63 ВС), е
наложено наказание „Глоба” в размер на 20 лв. на Г.К. Тонева.
На 29.05.2019 година
в Регистратурата на Районен съд - Свиленград е постъпила Жалба от Г.К.Г.,
входирана под вх.рег.№ 8057. Към Жалбата има приложени документи. С Жалбата се
иска отмяна на обжалвания Фиш като се твърди незаконосъобразност поради допуснати
нарушения на процесуалния и на материалния закони, както и поради липса на
извършено нарушение.
След получаване на
АНП, представена с Писмо, входирано с вх.рег.№ 9432/19.06.2019 година, по Жалбата
е образувано горепосоченото АНД.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в
настоящия си състав достига до следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално
недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на самостоятелен съдебен
контрол акт и като такава, следва да бъде оставена без разглеждане, съответно
образуваното въз основа на същата съдебно производство по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН - да бъде прекратено.
В случая се касае за
особена процедура, при която констатирането на извършено административно
нарушение и наказването му са обективирани в единен акт на държавната
администрация – Фиш. Тази възможност, т.е. производството по налагане на
административно наказание да започне и да се развие без съставяне на Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), законът изрично е уредил като
изключение от общото правило, указвайки в разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН,
че за маловажни случаи на административни нарушения, установени при
извършването им, когато това е предвидено в закон или указ (в случая е
предвидено в чл. 186, ал. 3
от ЗДвП), овластените контролни органи могат да налагат на
местонарушението Глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената Глоба се издава Фиш.
Характерното за издадения Фиш е, че той едновременно има значението и на
съставен Акт, и на Наказателно постановление (НП), и на изпълнителен титул за
събиране на Глобата. Фишът, който направо се оформя от контролния орган,
действащ в тази хипотеза и като наказващ орган, замества НП и влиза в сила
веднага щом като нарушителят се съгласи да плати определената Глоба, а ако
нарушителят оспори нарушението или откаже да плати Глобата, контролният орган
следва да състави Акт за нарушение и да го изпрати на компетентния Административнонаказващ
орган заедно с възраженията на нарушителя, за съставяне на НП, което да бъде
предмет на съдебен контрол.
ЗАНН не е предвидил
изрично възможност за съдебен контрол относно правилността и законосъобразността
на издаден Фиш, като съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1
от ЗАНН на обжалване пред Районния съд по местоизвършване на
нарушението подлежат НП и Електронни фишове. Законът императивно е определил
обхвата на актовете, подлежащи на съдебно обжалване и този обхват не може да
бъде разширяван. По отношение на възраженията срещу съставени Фишове в ЗАНН,
респ. ЗДвП в частта относно Фишове, е разписано специално производство, което
се води при компетентния да установи нарушението орган, без участието на Съда. В
настоящия случай не се касае за Електронен фиш, следователно Глобата с Фиш не
подлежи на пряк съдебен контрол, което обуславя и извода за процесуалната
недопустимост на така депозираната Жалба. Същевременно, всяко оспорване на Фиш
по смисъла на АПК попада извън обхвата на глава трета,
раздел V от ЗАНН и правомощията на настоящия Районен съд.
Ето защо, подадена Жалба
се явява на този етап недопустима (липсва изобщо образувано
административнонаказателно производство, започващо със съставянето на Акт),
което налага да бъде оставена от Съда без разглеждане, респ. образуваното
съдебно производство по чл. 59 и сл.
от ЗАНН да бъде прекратено, след което Жалбата, ведно с цялата
преписка, да бъде изпратена по компетентност на Началника на РУ – Свиленград за
довършване на административнонаказателното производство.
Изрично следва да се
отбележи, че възражението срещу съставения Фиш обезсилва същия по силата на
законовата разпоредба на чл. 39, ал. 3
от ЗАНН, респ. чл. 186, ал.
2 от ЗДвП. Липсата на изрична разпоредба обаче какво действие има
възражението срещу Фиша, предвид противоречивото разрешаване на подобни казуси,
изисква Фишът да бъде обезсилен с изрично волеизявление на контролния орган. С
това действие производството по ангажиране на отговорност посредством
съставянето на Фиш приключва, а контролният орган започва ново производство,
чрез съставяне на АУАН. Преценката дали да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя е на компетентния
наказващ орган.
За пълнота на
настоящото изложение следва да се посочи, че в случая не е налице препятстване
възможността за оспорване на наложена Глоба с Фиш пред Съда, което да е в
противоречие с общностното право. Няма спор, че съгласно чл. 5, ал. 4
от Конституцията на Република България, Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), като международноправен
акт, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република
България, е част от вътрешното право на страната, което има предимство пред
тези норми на вътрешното законодателство, които му противоречат. Безспорно е
също, че разпоредбата на чл. 6, т. 1
от ЕКЗПЧОС гарантира правото на справедлив процес, като предвижда,
че всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или
при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на
справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и
безпристрастен Съд, създаден в съответствие със закона. Цитираната норма обаче
не абсолютизира самото съдебно обжалване и с нея не се изключва възможността за
необжалваемост на определени от закона актове. В това отношение всяка Държава -
страна по ЕКЗПЧОС, разполага с определена свобода за постигане на допустими от Конституцията и закона
цели. Ограниченията за обжалване на определена категория актове могат да се
налагат от всяка Държава - членка при спазване на принципа за пропорционалност.
За да има спазване на принципа на пропорционалност, не трябва „пречката” за
обжалване да засяга права и законни интереси на лицата в по-голяма степен от
необходимото за постигане на целта, която го налага, а също така и ако целта
може да се постигне чрез по-благоприятна мярка за лицата - да се приложи тя. В
контекста на гореизложеното Съдът намира, че препятстването на възможността за
обжалване на актове от вида на оспорения директно пред Съда, не нарушава
принципа на пропорционалността, а от там не противоречи и на общностното право.
С оглед правото на защита на нарушителя, Фишът може да бъде оспорван от неговия
адресат. Както вече бе посочено, възможността за това е изрично установена в чл. 186, ал.
2 от ЗДвВП, но оспорването, следва да бъде насочено към органа,
съставил Фиша. Своевременно, предприетото оспорване, изключва възможността Фишът
да породи правни последици по отношение на неговия адресат. Обратно - за
издателя на Фиша, то създава задължение или да състави АУАН или пък да откаже
да състави такъв Акт. Съответно, ако бъде съставен АУАН, то същият заедно с
цялата преписка, следва при условията на чл. 44, ал. 3
от ЗАНН да бъде изпратен на съответния компетентен наказващ орган. В
случай че, този орган състави АУАН и респ. издаде НП, то едва последното вече
ще може да бъде обжалвано от неговия адресат пред Съда, по реда на Раздел V от
ЗАНН.
В изложения смисъл е
и практиката на Административен съд - Хасково, както и тази на останалите
административни съдилища, която е трайна и непротиворечива – например Определение
№ 13 от 27.09.2017 година, постановено по КЧАНД № 197/2017 година на Административен
съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова, Определение № 10 от
13.05.2016 година, постановено по КЧАНД № 130/2016 година на Административен
съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова и др.
Искането за
присъждане на разноски е неоснователно, тъй като съдебното производство пред Районния съд
се развива по правилата на субсидиарно приложимия НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН,
където липсват разпоредби в смисъла поискан от Община - Свиленград,
а именно за репатриране на направените разходи от Община - Свиленград. Т.е. в производство по ЗАНН дори
и при отмяна на обжалвания
акт разноските остават за сметка на страната, която ги е направила. Отделно от
това следва да се посочи, за пълнота на настоящото изложение, че в кориците на
делото липсват доказателства за направени от страна на Община – Свиленград
разноски.
Водим от горното, Съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба с вх.рег.№ 8057 от 29.05.2019 година, подадена от Г.К.Г. с
ЕГН ********** ***, против Фиш серия А 2008 № 0007800 от 23.05.2019 година,
съставен от Димитър Василев Георгиев – Младши инспектор в РУ - Свиленград.
ПРЕКРАТЯВА производството
по АНД № 427/2019 година по описа на Районен съд - Свиленград.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Община – Свиленград с адрес: град Свиленград, бул.„България”
№ 32, област Хасково, за присъждане на разноски.
Определението подлежи
на обжалване с Частна жалба пред Административен съд - Хасково в седемдневен срок
от съобщаването му на страните – жалбоподателя Г.К.Г. ***.
Съдебните книжа, касаещи жалбоподателя да се
връчат на адреса, посочен в Жалбата: град Пловдив, ул.„Цоко Каблешков” № 21,
вход „В”, етаж 1 (партер), чрез адвокат Меглена Галчева.
На основание чл. 186, ал.
2 от ЗДвП, вр.чл. 39, ал. 2 от ЗАНН,
след влизане в сила на Определението за прекратяване на производството, АНП да се
изпрати по компетентност на РУ - Свиленград за довършване на
административнонаказателното производство.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)