РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20251450200393 по описа за 2025 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 24-0300-000255 от
21.05.2024 год. на Началник Група в ОДМВР В., РУ-М., упълномощен да
издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год.
на Министъра на вътрешните работи, с което на нарушителя М. Б. П. от гр. В.
му е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер
на 50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.137а ал.1 от от ЗДвП, като
незаконосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. с чл. 58д т.1 от ЗАНН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК, вр. с
чл.18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа ОД на МВР гр. В., ДА ЗАПЛАТИ на М. Б. П. от гр. В.
сумата от 250 /ДВЕСТА И ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА, представляваща направени в
съдебното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
1
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
М. Б. П. от гр. В. , е обжалвал в срок Наказателно постановление № 24-
0300-000255 от 21.05.2024 год. на Началник Група в ОДМВР В., РУ-М.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв.
В. Ф. от АК-В. Последният взима становище да бъде отменено атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно. Акцентува
се, че в конкретния случай са допуснати съществени процесуални нарушения
при издавана на акта за установяване на административно нарушение, като
съответно са нарушени разпоредбите на чл. 42 ал.1 т.7 от ЗАНН, както и чл. 40
ал.1 от ЗАНН. Посочва се, че акта е съставен в присъствието само на един
свидетел, както и не са посочени пълните данни на свидетелите. Като
процесуално нарушение се посочва и незаконосъобразността на НП във
връзка с разпоредбата на чл. 57 ал.2 от ЗАНН, а именно, че атакуваното НП не
е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Иска се присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е
ангажирал становище по делото.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по
същество се явява основателна. От приложената по делото разписка е видно,
че жалбоподателят е получил препис от атакуваното НП на 16.10.2025 год.
Жалбата е входирана в деловодството на ответника на 29.10.2025 год.
Безспорно срокът, в който е имал право да депозира жалба нарушителя е
спазен.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: Пълномощно от 29.10.2025 г., НП №24-
0300-000255/21.05.2024 г., АУАН Серия GA № 967385 от 12.05.2024 г., Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и Справка за
2
нарушител/водач от 30.10.2025 г. Съответно са разпитани свидетелите Н. В. и
Н. К. и двамата служители в РУ гр.М., като първият от тях е актосъставител, а
свидетелят К. се явява свидетел при констатиране на нарушението и при
съставяне на акта.
Акт за установяване на административно нарушение от 12.05.2025 г. и
Наказателното постановление издадено въз основа на него са съставени
затова, че на 12.05.2024 г. около 20:15 часа, в гр. М. на ул.“Х. Б.“ №... с посока
на движение към Гл. път Е-79 е управлявал лек автомобил „Фолксваген голф“
с рег. № ....собственост на В. Ц. К. ЕГН ********** от гр. М. , като водача не
е използвал обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван
автомобила. Установено е ,че водача е сам в автомобила.С това е прието, че
жалбоподателят е нарушил чл. 137а ал.1 от ЗДвП, а именно: Водач на МПС от
категории М1, М2, МЗ и №1, №2 И №3, когато е в движение, не използва
обезопасителен колан, с който МПС-то е оборудвано. На основание чл. 183
ал.4 т.7 пр.1. от ЗДвП на жалбоподателя е наложена Глоба в размер на 50 лева.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява, че свидетелите Н. В. и Н. К. на 12.05.2024 г. около 20:15 часа са се
намирали в гр. М. на ул. Х. Б. №... Актосъствителят и работещ като младши
автоконтрольор към РУ гр.М., свидетелят В. спрял за проверка лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № ..., чийто водач бил жалбоподателят. Последният
бил сам в автомобила и бил без поставен обезопасителен колан, за което
нарушение му бил съставен процесния АУАН. Акта бил съставен в
присъствието на жалбоподателя, както и на свидетелите. Същият се запознал
със съдържанието му, подписал го и му бил връчен препис от него. От
извършената проверка на водача, на неговите документи и на лекия автомобил
не били констатирани други нарушения по ЗДвП и неговия правилник. Към
административнонаказателната преписка е приложена и Справка за
нарушител/водач, както и атакуваното НП в оригинал , което е връчено на
жалбоподателя на 16.10.2025 г. от служител в Сектор ПП В. От така
приложеното НП в оригинал е видно, че върху него няма положен подпис от
наказващият орган. Същото е издадено от И. М. Г. на длъжност Началник
Група в ОДМВР В., РУ М., но това Постановление не е подписано от неговия
издател.
При тези данни от фактическа страна, съдът намира от правна страна
3
следното:
Процесните АУАН и Наказателно постановление са били издадени от
компетентни органи. Компетентността на издаващия наказателното
постановление Началник Група в ОДМВР В., РУ М. се извежда от изричен
акт на Министъра на вътрешните работи - Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021 г., с която е определено кои лица имат правомощия да съставят
АУАН по ЗДвП и да издават наказателно постановление по ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено от Началник Група в ОДМВР В., РУ
М., а според т. 3. 9 от същата заповед сред определените да издават
наказателно постановление по ЗДвП длъжностни лица са Началниците на
Сектори/Групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР . Според т. 2. 1
вр. т. 1.3.2 от цитираната Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра
на вътрешните работи, да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да
издават фишове за налагане на глоби и да съставят АУАН по ЗДвП имат право
полицейските органи, заемащи длъжност "полицейски инспектор VI-IV
степен" с функционални задължения по контрол на пътното движение,
младши автоконтрольор II-I степен и командир на Отделение /Пътен контрол в
ОД на МВР и в техните териториални структурни звена изпълняващи
служебните си задължения в звената „Сигма“ в ОД на МВР за дейностите по
чл. 165 от ЗДвП. Актосъставителят Н. В. в качеството си на младши
автоконтрольор е определен да осъществява контролна дейност по Закона за
движение по пътищата, да издават фишове за налагане на глоби и да съставят
актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП и КЗ /след
проведено учебно занятие и изпит/, с което са му дадени функционални
задължения по контрол на пътното движение.В подкрепа на изложеното е
Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от
извършване на нарушението, респективно от откриването на нарушителя. От
своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест
месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
4
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като
провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление,
намери че наказателното постановление е незаконосъобразно.
Преди да се произнесе по незаконосъобразността на НП съдебния
състав намира за основателно да отбележи, че не възприема така направените
възражения от процесуалния представител на жалбоподателя, че акта е
съставен при нарушение на чл. 40 ал.1 от ЗАНН и в разрез с разпоредбата на
чл. 42 ал.1 т.7 от ЗАНН. Повторените от жалбоподателя и неговия
процесуален представител доводи за допуснати нарушения при съставяне на
АУАН са неоснователни. Не е налице визираното нарушение на чл. 40 ЗАНН
относно свидетелите при съставяне на акта. АУАН № 967385/12.05.2024 г. е
съставен в присъствието на един свидетел при установяване на нарушението.
В тази връзка следва да се посочи, че законодателят в разпоредбите на чл. 40,
ал. 1 и ал. 3 и в чл. 42 ал.1 т. 7 ЗАНН борави с термина "свидетели", а в чл. 43,
ал. 1 ЗАНН указва, че актът следва да бъде подписан от поне един от
свидетелите, посочени в него. Употребата на множествено число не оставя
съмнение, че изискванията на закона ще бъдат спазени тогава, когато актът се
съставя в присъствието на най-малко двама или повече свидетели, като по
отношение на максималния им брой не е предвидено ограничение. Много
често обаче, особено когато нарушението не е извършено на публично място
или фактът на извършването му е установен по-късно, актосъставителят
разполага с ограничена информация за лицата, възприели фактите и
обстоятелствата, свързани с извършването или установяването му. Такъв е и
случаят, в който нарушението се констатира в хода на проверката, извършена
от контролни органи, най-често действащи в екип от две лица, едното от които
по необходимост следва да бъде и актосъставител, а другото – свидетел по
акта. Съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел обаче не
винаги води до опорочаване на процедурата. Събраните в съдебната фаза на
производството показания и приложените по преписката писмени
доказателства са единни, взаимно се допълват, безпротиворечиви са и
позволяват на съда да формира категорични изводи по фактите, което води до
извод, че нарушението на чл. 40, ал. 1 ЗАНН не би следвало да се третира като
съществено. Не е нарушение и това, че свидетел по акта е бил служебно лице
от структурата на администрацията, към която принадлежи актосъставителят.
5
Служебното качество не е предпоставка за изначална заинтересованост от
изхода на делото, дори напротив – само по себе си обстоятелството, че
определено лице е включено в системата на държавния апарат сочи, че
притежава необходимите нравствени и морални качества. Освен това в
съдебната фаза на производството съдът преценява всички събрани по делото
доказателствени източници поотделно и в тяхната съвкупност. Показанията на
свидетелите не се ползват с предварително установена доказателствена сила,
нито с по-голяма доказателствена тежест в сравнение на другите свидетели, и
в случая са съобразени и преценени съобразно доказателствената съвкупност
и спецификите на конкретния казус. Спазено е и изискването на чл. 42, ал. 1, т.
7 ЗАНН, в приложимата му редакция, като в АУАН са посочени имената,
точният адрес и датата на раждане на свидетеля.
Независимо от отразеното съдът намира, че в случая се констатира
посоченото от жалбоподателя и неговия процесуален представител
съществено процесуално нарушение, което налага отмяната на наказателното
постановление.Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от ЗАНН наказателното
постановление се подписва от длъжностното лице, което го е издало.
Разпоредбата е императивна и неподписването на НП от неговия издател води
до съществено нарушение във формата му, което се приравнява на липсата на
издаден акт. Подписът на наказващият орган служи за удостоверяване
авторството на документа, поради което допуснатото нарушение е достатъчно
основание издаденото наказателно постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.Същевременно, в хода на производството бяха приобщени,
както връчения на жалбоподателя екземпляр от НП /в копие – л. 6 от делото/ и
един представен от наказващия орган ведно с жалбата и преписката по случая.
Видно от копието на процесното НП и оригинала същите са идентични, като
никое от тях не съдържа подпис на издателя му на обозначеното с израза
"наказващ орган" преди разписката за връчване място.Както бе посочено по-
горе подписът на наказващия орган съставлява задължителен реквизит от
съдържанието на наказателното постановление и е предвиден със закона в
отделна алинея. Липсата му прави невъзможно установяване авторството и
волята на наказващия орган и съставлява неостранимо съществено
процесуално нарушение, обуславящо отмяната на наказателното
постановление в цялост. В тази насока са и Решение № 2786 от 26.03.2025 г.
по к. адм. н. д. № 2279/2024 г. на XIX състав на Административен съд – Б.;
6
Решение № 2774 от 15.12.2014 г. по н. д. № 2472/2014 г. на XXIV състав на
Административен съд – П. и др. / Отново следва да се посочи, че приложеното
НП е издадено от И. М. Г. на длъжност Началник Група в ОДМВР В., РУ-М.,
който издател не го е подписал, като наказващ орган. Основният акцент, който
бе посочен е, че съгласно чл. 57, ал. 2 от ЗАНН наказателното постановление
се подписва от длъжностното лице, което го е издало. Разпоредбата е
императивна и неподписването на НП от неговия издател води до съществено
нарушение във формата му, което се приравнява на липсата на издаден акт.
Подписът на наказващият орган служи за удостоверяване авторството на
документа, поради което допуснатото нарушение е достатъчно основание
издаденото наказателно постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.Не на последно място следва да се посочи, че и
съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена до РС-М., също не е
подписана от Началника на РУ-М. в този случай.
При този изход от спора, основателно се явява и искането на
жалбоподателя за присъждане на направените разноски по делото съобразно
уважаването на жалбата. Разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН указва, че
съдът присъжда разноските по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК,
разноските следва да бъдат възстановени от бюджета на органа, издал
отменения акт, в случая наказателното постановление. По делото са
направени и доказани разноски за платено адвокатско възнаграждение на
пълномощника на жалбоподателя в производството пред Районния съд в
размер на 250 лева. Този размер не е прекомерен, тъй като по въззивното
производство е проведено един брой заседание и процесуалният представител
на жалбоподателят е взел активно участие с представянето на устна защита.
Направеното възражение за прекомерност от страна на ответника е свързано с
измененията на Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа. Възнаграждението съответства на чл.7 ал.2 т.1, вр. чл.18 ал.2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа ,като тук е
мястото да се отбележи, че заплатения адвокатски хонорар е под минимума,
т.е. при интерес от 1 000 лева, какъвто е настоящия случай, дължимият
адвокатски хонорар е бил в размер на 400 лева и видно от приложения по
делото Договор за правна защита и съдействие уговореното и изплатено
възнаграждение е в размер на 250 лева, което е под минимума. Съгласно т.6 от
Допълнителните разпоредби на АПК поемане на разноски от
7
административен орган означава поемане на разноските от юридическото
лице в структурата на което е административния орган. В конкретния случай
разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е
част административнонаказващия орган, а това е ОД на МВР гр. В.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. с чл. 58д т.1
от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 24-0300-000255 от
21.05.2024 год. на Началник Група в ОДМВР В., РУ-М.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
8