№ 64
гр. Шумен, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Румяна В. Райкова
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Димчо Ст. Луков
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
в присъствието на прокурора С. Кр. А.
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Частно наказателно дело
№ 20243600200118 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 32 вр. чл.16 ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпило искане от Австрия,
с което се моли за признаване и изпълнение на Решение за плащане на финансова санкция
постановено от Bezirkshauptmannshaft Bruck an der Leitha, Австрия, с №BLS2-V-23 11789/3
от 27.06.2023г., влязло в сила на 27.07.2023г. срещу българския гражданин Е. А., роден на
23.12.1976г., с посочен от искащата държава адрес с.Т., общ.Каолиново, обл.Шумен, ул. „А.
№5.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура в съдебно заседание изразява
становище, че е налице предпоставката, визирана в чл. 35, т. 1 от Закона, при което моли, да
бъде отказано признаване и допускане на изпълнение на решението за налагане на
финансова санкция.
Засегнатото лице има регистриран постоянен и настоящ адрес в РБ, който съвпада и с
адреса посочен в Удостоверението по чл.4 от искащата страна, като не е заявило пред
компетентните органи, друг адрес за местопребиваване – било то в България, било то в
чужбина. Видно от докладната записка на полицейски служител от РУ – Каолиново, лицето
1
не е намерено на адреса, като имота е необитаем. Била проведена беседа със съседи и с
Кмета на с.Т., които заявили, че преди около 4 месеца Е. А. е отпътувал за Кралство
Нидерландия със семейството си, където работел и нямали информация относно
завръщането му. Поради това се установява, че лицето не може да бъде намерено в
България, за да бъде лично призовано. Затова ход на делото е даден в негово отсъствие, като
е гарантирано правото му на защита с участието на адвокат оказващ правна помощ. В
съдебно заседание служебният защитник излага, че не са налице основания за признаване на
така наложената финансова санкция, тъй като са допуснати нарушения в посоченото
удостоверение – в дадения от съда срок не са били допълнени посочените текстове в
определението на съда и не става ясно какво е нарушението, кога е извършено, на каква
дата, съответно каква е правната квалификация на деянието. Затова моли да бъде
отхвърлено искането на издаващата държава.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Засегнатото лице Е. Р. А. е български гражданин и е с местоживеене и обичайно
пребиваване на територията на Република България, съгласно чл.30 ал.3 от
ЗПИИАКОРНФС – с постоянен и настоящ адрес с.Т., общ.Каолиново, обл.Шумен, ул. „А.
№5 и посочен в Удостоверението по чл.4 от искащата държава именно този адрес. Лицето не
е декларирало пред органите на „БДС“ при МВР настоящ адрес и или адрес на временно
пребиваване в друго населено място в или извън пределите на РБ. На постоянния и настоящ
адрес на лицето, то не е открито, като имота е бил необитаем. Била проведена беседа със
съседи и с Кмета на с.Т., които заявили, че преди около 4 месеца Е. А. е отпътувал за
Кралство Нидерландия със семейството си, където работел и нямали информация относно
завръщането му. Т.е. налице са достатъчно данни, че на посочения адрес присъства трайна
връзка на А. от личен характер. Обстоятелството, че лицето към момента на призоваването е
в чужбина, не е от естество да изключи обичайното му пребиваване на територията на
страната, респ. на адреса в с.Т., посочен и в Удостоверението и заявен от него като
постоянен и настоящ адрес. Лицето не е заявило пред компетентните органи, друг адрес за
местопребиваване – било то в България, било то в чужбина. В този смисъл се разглежда
местоживеенето и обичайното пребиваване и в константната практика на ВКС. Видно от
справката от НАП за сключени трудови договори лицето е сключвало такива в България.
Лицето е в трудоспособна възраст и поради това се приема, че засегнатото лице реализира
доходи. Затова съдът приема, че са налице условията на чл. 30 от ЗПИИАКОРНФС.
Засегнатото лице има регистриран постоянен адрес на територията на Шуменска
област и поради това компетентен да разгледа делото съобразно чл. 31 от ЗПИИАКОРНФС е
Окръжен съд - гр. Шумен.
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се
установява, че с Решение за плащане на финансова санкция постановено от
Bezirkshauptmannshaft Bruck an der Leitha, Австрия, с №BLS2-V-23 11789/3 от 27.06.2023г.,
2
влязло в сила на 27.07.2023г. срещу българския гражданин Е. Р. А., роден на 23.12.1976г., с
посочен от искащата държава, постоянен и настоящ адрес с.Т., общ.Каолиново, обл.Шумен,
ул. „А. №5, е наложена финансова санкция в размер на 300,00 € /триста евро/.
Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата
държава.
Решението за постановяване на финансовата санкция е на държава - членка на
Европейския съюз – Австрия, но в Удостоверението по чл.4 от Рамково решение
№2005/214/ПВР на Съвета, в клетка „ж)2.“ не са посочени фактите и няма описание на
обстоятелствата, при които е извършено престъплението, включително място и време - на
български език. Налице са четири реда текст на немски език, в които дори не се вижда
цифрово изражение на дата на извършване на административното нарушение. Също не на
български език са посочени вида и правната квалификация на нарушението и приложимите
законови разпоредби, а в клетка „ж)3.“ не е отбелязано какво представлява визираното от
тях административно нарушение, съобразно посочените клетки. Предвид на това е направен
опит за консултация с издаващия удостоверението орган, като е изискано Удостоверение по
член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, попълнено изцяло на български език,
като освен самия формуляр да бъде посочено в него в раздел „ж)2“ - на български език
фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, включително място и
време; както и вида и правната квалификация на нарушението и приложимите законови
разпоредби; в раздел „ж)3“ - на коя клетка съответства описаното в удостоверението
нарушение. Съгласно чл. 30, ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС – двойна наказуемост не се
изисква за деянията съставляващи поведение, което нарушава правилата за движение по
пътищата. От посочените в Удостоверението данни на български език не може да се прецени
дали се отнася за деяние, което съставлява административно нарушение и по българското
законодателство, включително по Закона за движение по пътищата. В указания от ШОС
едномесечен срок от получаване на писмото не е постъпил отговор на консултацията.
Поради това ШОС приема, че и след опита за консултация Удостоверението по чл.4 е
непълно, а там където е попълнено, на места не е на български език. Единствено формата на
Удостоверението е изцяло на български език. По този начин Удостоверението не отговаря
на чл. 5 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС и на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24
февруари 2005 година, което България е подписала, уведомявайки държавите-членки, че
езиците по рамковото решение за България са български и английски език. Тъй като е
изпратен само превод на Удостоверението /липсва неговия оригинал или копие/ съдът не
може да прецени дали тези неточности касаят само извършения превод или са недостатък и
на Удостоверението в оригинал. Независимо от положените усилия от българския съд и
отправеното искане към изпращащата държава за консултация по смисъла на чл. 32 ал.3 от
ЗПИИАКОРНФС, констатираните несъответствия не са отстранени от издаващия орган.
Поради това Шуменският окръжен съд прави категоричен извод, че удостоверението е
непълно по смисъла на чл.35 т.1 предл.2 от ЗПИИАКОРНФС, което е факултативно
основание за отказ за признаване и изпълнение на финансовата санкция.
3
Предвид всичко гореизложено, съдът намери, че не са налице предпоставките по чл.
30 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС, а са налице и отрицателните предпоставки за признаване на
решението за налагане на финансова санкция визирани в чл.35 т.1 предл.2 от
ЗПИИРКОРНФС.
На основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗПИИАКОРНФС е необходимо незабавно съдът да
уведоми компетентния орган на издаващата държава за взетото решение. Копие от
уведомлението по чл.38 ал.1 от закона в съответствие с ал.2 от същия текст следва да се
изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
Водим от горното и на основание чл.35 ал.1 т.1 предл.2 от ЗПИИАКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ОТКАЗВА ДА ПРИЗНАЕ Решение за налагане на финансова санкция постановено
от Bezirkshauptmannshaft Bruck an der Leitha, Австрия, с №BLS2-V-23 11789/3 от
27.06.2023г., влязло в сила на 27.07.2023г., с което е наложена финансова санкция в размер
на 300,00 € /триста евро/ на българския гражданин Е. Р. А., с ЕГН **********, с посочен от
искащата държава, постоянен и настоящ адрес с.Т., общ.Каолиново, обл.Шумен, ул. „А. №5.
На основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗПИИАКОРНФС, да се уведоми незабавно издаващия
орган на Австрия, за взетото решение, като се изпрати формуляр 4.
На основание чл.38 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС копие от уведомлението по чл.38 ал.1
т.2 от ЗПИИАКОРНФС – формуляр 4, да се изпрати на Министерство на правосъдието на
Република България.
Решението може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок, от днес пред
Апелативен съд – гр. Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4