Присъда по дело №273/2024 на Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 72/14.05.2024 година, постановена по НОХД №
273/2024г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол обвинителен акт ведно с БП № 113/2024г. по описа на ГПУ-Елхово, с който
подсъдимият А. З. П. /A.Z.P./, гражданин на Афганистан, е обвинен в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 11.04.2024 година в района на гранична
пирамида № 232 в землището на с.Голям Дервент, обл.Ямбол, влязъл през границата на
стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи
на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимия, редовно призован, но с участието на служебния му защитник,
назначен от фазата на БП – адв.Ж. Т.-А.а от АК-гр.Ямбол, като е приел, че са налице
предвидените в закона предпоставки за разглеждане на делото по този ред.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор - А. С. –
зам.адм.ръководител-зам.районен прокурор при РП-Ямбол, поддържа повдигнатото против
подсъдимия А. З. П. обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, като по
изложени съображения и доводи, позовавайки се на доказателствената съвкупност по
делото, намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от
субективна стрА.. Предвид на това представителят на обвинението моли съда да признае
подсъдимия А. З. П. за виновен по повдигнатото му обвинение, като смята, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което предлага при
условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК да му бъде наложено наказание 1 година лишаване
от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, както и глоба в размер
на 500 лева. Изтъква се, че с така предложените наказания ще бъдат постигнати целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимия А.
З. П., адв.Ж. Т.-А.а в хода на устните прения не оспорва авторството на деянието и намира
обвинението за доказано по несъмнен начин, въз основа на събраните доказателства.
Пледира при индивидуализиране на наказанието да се вземе предвид наличието на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия и
факта, че същият е съдействал за разкриване на обективната истина, като по отношение на
наказанието лишаване от свобода се приложи разпоредбата на чл.66 от НК и същото се
отложи за изпитателен срок.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа стрА. следните факти, а именно:
Подсъдимият А. З. П. е роден на ********** г., в гр.Баглан, Афганистан и е
гражданин на тази стрА..
Съгласно обясненията му, дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице,
приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, на неустановена дата е напуснал
родината си по произход – Афганистан поради овладяване на властта в родната му стрА. от
ислямското фундаменталистко военизирано движение „Талибани“ и влошаване на
икономическата и обществена обстановка, като е влязъл нелегално в Република Турция.
Установил се в гр.Истанбул, като намерението му било от Р. Турция да се придвижи до
европейска държава, където желаел да си намери работа и да заживее. Тъй като не
притежавал необходимите документи и надлежно разрешение да влезе на територията на
стрА. от Европейския съюз, подсъдимият се свързал с кА.лджия, който му обещал срещу
сумата от 3 000 евро да го преведе нелегално през границата на Република Турция в
Република България, а от там да бъде преведен в Сърбия.
1

КА.лджията осигурил транспорт и подсъдимият А. З. П. заедно с други непознати за
него десет лица - афганистанци, и с двама водачи, също граждани на Афганистан, потеглили
от гр.Истанбул с микробус, към границата между Република Турция и Република България.
След около 4-5 часа автомобилът спрял до гориста местност, находяща се в близост до
турско-българската граница. Там подсъдимият и остА.лите 10 лица от групата излезли и
тръгнали пеша през гората в посока към границата, водени от двамата водачи.
На 11.04.2024г. привечер подсъдимият и спътниците му достигнали до
възпрепятстващото съоръжение, изградено на границата между двете държави и през отвор
в долната част на телената ограда преминали на територията на Република България, като
по този начин подсъдимият А. З. П. влязъл през границата на стрА.та от Република Турция
в Република България в района на 232-ра гранична пирамида, намираща се в землището на
с.Голям Дервент, общ.Елхово, обл.Ямбол. По същия начин съоръжението е било
преодоляно и от остА.лите от групата 10 лица и от двамата водачи.
След това подсъдимият А. З. П. и остА.лите 10 негови спътници продължили пеша
към вътрешността на стрА.та, водени от двамата водачи – афганистанци, към предварително
избрано място. Придвижвали се пеша няколко дни предимно през гористи местности.
Сутринта на 16.04.2024 г. около 10.30 часа достигнали до посочено им от водачите място,
което било на около 50 метра от път. Там изчакали пристигането около 20.00 часа на лек
автомобил „Опел Зафира“, светъл на цвят, който спрял на пътя. Подс. А. З. П. и спътниците
му се качили в автомобила, а водачите им се върнали обратно. След това л.автомобил
потеглил.
Половин час по-късно на същата дата – 16.04.2024г. около 20.40 часа свидетеля Д.
А. /на длъжност „мл. автоконтрольор“ 2-ра степен в сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – Ямбол/, който заедно със свой колега са извършвали обход на път I-7 със служебния
полицейски автомобил, на разклона за с.Каравелово са забелязали лек автомобил „Опел
Зафира“, който се движел в посока към с.Окоп като им направило впечатление, че МПС-то е
било претоварено. Полицаите със служебния автомобил последвали л.автомобил и за да го
спрат възпроизвели звуков и светлинен сигнал, но въпреки това л.автомобил не спрял.
Поради това полицаите предприели маневра изпреварване, вследствие на което л.автомобил
спрял като водачът му слязъл и побягнал. Полицейските служители установили в
автомобила 11 чужди граждани, които не говорили български език и са били без документи
за самоличност. Същите се самоопределили за граждани на Афганистан. След това св.А.
докладвал за случая на Оперативния дежурен при ОД МВР - Ямбол, като впоследствие били
предприети действия по задържането и конвоирането на откритите чужди граждани от
пристигнали на място служители на ГПУ-Елхово.
Вследствие на извършеното на следващата дата – 17.04.2024г. около 7.00 часа
прохождане на обратната следа от свидетеля П. А. /на длъжност „ст. полицай“ в 01 ГОДГ в
ГПУ-Елхово към РД“ГП“-Елхово/, е било установено, че подсъдимият и спътниците му са
преминали турско-българската граница в района на 232 гранична пирамида, находяща се в
землището на с.Голям Дервент. В района на посочената гр.пирамида е било констатиран
отвор /дупка/ в долната част на изграденото възпрепятстващо съоръжение, както и следи,
които не били пресни от множество лица с направление от Р. Турция към вътрешността на
стрА.та ни.
Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален документ за
самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни.
Лицето се идентифицирало с имената: - А. З. П. /A.Z.P./, роден на ********** г., в
гр.Баглан, Афганистан, гражданин на Афганистан. Тази самоличност подсъдимият е заявил
чрез преводача, пред разследващия орган, при привличането и разпита му като обвиняем в
хода на БП. Така установената във фазата на БП самоличност се възприе и от съда в хода на
съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие
2

документ за самоличност на подсъдимия.
От приложената в материалите по БП справка за съдимост, с рег.№
240418005000174120 от 18.04.2024г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след
направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият
А. З. П. не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, с които същият
изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, от показанията на
свидетелите Д. Г. А. /мл. контрольор в сектор „Пътна полиция“ в РУ-МВР-Ямбол/ и П. А.
А. /ст. полицай в 01 ГОДГ в ГПУ-Елхово към РД“ГП“гр.Елхово/, дадени в хода на
съдебното следствие и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с остА.лия
доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите А. и А., поради което
съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подс. А. З. П. са съдържими фактически
твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно
формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и
данни за начина на откриването му като пътник в спрения от полицаите л.автомобил марка
“Опел Зафира“ и последвалото задържане на него и спътниците му.
Показанията на разпитаните свидетели Д. Г. А. и П. А. А. се кредитират от
настоящия съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии
за предубеността на свидетелите. Показанията на тези свидетели кореспондират с остА.лия
доказателствен материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е
извършил вмененото му престъпно деяние. Възпроизведените от свидетеля А. факти са
пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното
деяние и в тази им част напълно кореспондират с обясненията на подсъдимия, който сочи,
че деянието е извършено на 11.04.2024г., описва подробно механизма на преодоляване на
възпрепятстващото съоръжение – през отвор в долната му част, какъвто е констатирал св.А.
при прохождане на обратната следа, както и подс. А. З. П. в самопризнанията си сочи и
направлението на движение след преодоляване на възпрепятстващото съоръжение, което
напълно съвпада с установените от св.А. на 17.04.2024г. следи в района на гранична
пирамида № 232, находяща се в землището на с.Голям Дервент, обл.Ямбол, които не били
пресни. От своя стрА. изложените от свидетеля А. в показанията му обстоятелства са пряко
относими към мястото, времето и начина на откриване на подсъдимия, като установен в лек
автомобил марка „Опел Зафира“ заедно с още 10 чужди граждани, представили се за
граждани на Афганистан на път I-7 на разклона за с.Каравелово в посока с.Окоп и
последвалото задържане на чуждите граждани от служители на ГПУ-Елхово. Съпоставени с
обясненията на подсъдимия показанията на св.А. напълно кореспондират с изложената от А.
З. П. фактология по спирането на л.автомобил „Опел Зафира“ и откриването от
полицейските служители на ОД на МВР-Ямбол на групата от 11 чужди граждани като
пътници в посоченото МПС и последвалото задържане.
Писмените доказателства, приложени по БП № 113/2024г. по описа на ГПУ-Елхово
/справка за съдимост на подсъдимия, Заповед за задържане на лице от 16.04.2024г., Приемо-
предавателен протокол от 17.04.2024г., Евродак дактилоскопна карта, както и представеното
от ЯРП по делото – писмо с рег. № 105450-1993 от 09.05.2024 г. на Началник отдел СДВНЧ
– Любимец/, се прецениха за редовни от външна стрА., а като кореспондиращи с остА.лите
доказателства по делото, се кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
3

От обективна и субективна стрА. подсъдимият А. З. П. /A.Z.P./, роден на
********** г., в гр.Баглан, Афганистан, гражданин на Афганистан, неженен, със средно
образование, безработен, неосъждан, без документи за самоличност /чрез преводач/, с
деянието си е осъществил престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на
11.04.2024 година в района на гранична пирамида № 232, находяща се в землището на
с.Голям Дервент, обл.Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В случая от обективна стрА. изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия
А. З. П. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от
Република Турция в Република България. Същото е осъществено като на 11.04.2024 г.
подсъдимият е влязъл през границата на стрА.та, без да е получил разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропусквателен контрол.
Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в стрА.та
ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която
осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната Република
Турция. Или от обективна стрА. с деянието си, подсъдимият е нарушил установения в
стрА.та режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е
осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279 ал.1 от НК – „без разрешение
на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. Деянието е
довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница, като е
задържан във вътрешността на стрА.та ни - открит заедно с други 10 чужди граждани,
самоопределили се за афганистанци, в лек автомобил марка „Опел Зафира“ на път I-7 на
разклона за с.Каравелово в посока към с.Окоп от полицейските органи на ОД на МВР-
Ямбол.
От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на
доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в обясненията му,
дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, включени в доказателствената
съвкупност по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се установи, че А. З. П. е
предприел пътуването си като е напуснал Р.Турция, където е пребивавал, след като напуснал
на неустановена дата родината си по произход - Афганистан поради влошеното от
талибаните положение, несигурността и размириците, като намерението му е било да
потърси по-добър живот в европейска държава. С оглед на това поетапно придвижване на
подсъдимия и ползването на услугите на „кА.лджия“, не са налице основанията да се
приеме, че А. З. П. е влязъл на територията на стрА.та ни, за да търси закрила поради
застрашаване на живота или свободата му по причина на раса, религия, националност,
принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение
или поради излагане на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или
унизително отнасяне или наказание, в държавата му по произход – Афганистан. Поради това
и съдът в настоящия си състав прие, че действията на подс. А. З. П. са били мотивирани по
причини от социално-икономически характер, които не попадат в предметния обхват на
закрила по ЗУБ и Женевската конвенция от 1951г. Тези поетапни действия на подсъдимия,
навяват на извода, че А. З. П. е бил наясно с обстоятелството, че ще премине през турско-
българската граница, както и че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р
България като държава-член на ЕС, бил е наясно и с установения пропускателен граничен
контрол при преминаване на държавната ни граница. Същият е съзнавал и че ще влезе в
стрА.та ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била
формирА. представата за противоправния характер на деянието му и за неговите
общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал
тяхното настъпване, за да реализира целта си – да влезе на територията на Република
4

България, от където да продължи към друга държава в Европа.
Съдът съобразявайки се с причините, мотивирали подсъдимия да напусне на
неустановена дата доброволно държавата си по произход – Афганистан, а впоследствие и Р.
Турция, от където е влязъл нелегално на територията на стрА.та ни, които са от социално-
икономическо естество и го определят като икономически имигрант, прие, че не са
налице основанията за прилагане разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК спрямо подсъдимия,
тъй като извършеното от него престъпление не попада в приложното поле на този
фактически състав. При тази си преценка съдът изходи и от обстановката в държавата по
произход на подсъдимия - Афганистан, в която макар и да има размирици, въоръжени
сблъсъци и несигурност, то липсва безогледно насилие, характеризиращо наличие на
всеобхватен въоръжен конфликт, признат от международната общност и то в такава степен,
че да е недопустимо повсеместно вътрешно разселване.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият ПРИЗНАВА подсъдимият А. З.
П. /A.Z.P./, гражданин на Афганистан, за виновен в извършване на престъпление по чл.279
ал.1 от НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
незачитане от стрА. на подсъдимия на установения в стрА.та ни правов ред и в частност на
законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница, както и в
личните и икономически мотиви, принудили А. З. П. да напусне доброволно родината си -
Афганистан – трудният социално-икономически живот, вследствие на овладяване на властта
от движението на талибаните, размириците в отделни части на стрА.та, ширещата се
бедност и безработица, в частност - липсата на работа и доходи.
При определяне на вида и размера на наказанието съобразно изискването на
чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е
против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подс. А. З. П. деяние по
чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази и с динамиката на
този вид престъпления понастоящем в стрА.та ни. Съдът отчете и ниската обществена
опасност на подсъдимия, който до настоящия момент не е бил осъждан, имал е
добросъвестно процесуално поведение в хода на БП, правейки самопризнания по
предявеното му обвинение, с което е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид и подбудите, мотивирали подсъдимия да извърши вмененото му
престъпление, както и механизма на извършването му, а също и младата му възраст.
Посочените смекчаващи обстоятелства се възприемат както като многобройни, така и като
изключителни и дават основание да се определи наказание на подсъдимия при условията на
чл.55 от НК. При тези фактически констатации, и при наличие на многобройни и
изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, както и с оглед изпълнение
на целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 от НК – да се поправи и
превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства
предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и
да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото,
съдът наложи на подсъдимия А. З. П. наказание лишаване от свобода по чл.279 ал.1 от НК
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под предвидения в престъпния състав на чл.279 ал.1
от НК минимум от 3 години лишаване от свобода, а именно: - ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, както и на основание чл.55 ал.2 от НК наложи на подсъдимия кумулативно
предвиденото в престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК наред с наказанието лишаване от
свобода наказание глоба в полза на Държавата в размер на 500.00 лева, като за това се
съобрази с тежкото материално състояние на подсъдимия, липсата на работа и доходи.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че
са налице предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид
5

/условно/ осъждане спрямо подс. А. З. П. за деянието по чл.279 ал.1 от НК, в извършването
на което бе признат за виновен. А именно: подсъдимият към датата на извършване на
инкриминираното престъпно деяние не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода
за срок от 5 месеца е от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му
/лишаване от свобода/ и същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия и за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното на А. З. П. наказание лишаване
от свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като личността му не е с висока степен на
обществена опасност. Предвид на това, на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното на подс. А. З. П. наказание лишаване от свобода за срок от 5
месеца, за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на влизане на присъдата в
сила.
Разноски:
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият А. З. П., да заплати
направените във фазата на съдебното производство, платими в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС-Елхово разноски в размер на 16.34 лева, представляващи
присъдени в полза на разпитания по делото свидетел Д. А. и заплатени му от бюджета на
съда пътни разноски от с.Чарган, обл.Ямбол до гр.Елхово за явяването му в проведеното
о.с.з., както и 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист,
платима в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски
за преводач в хода на БП в размер на 30.00 лева, да остА.т за сметка на оргА., който ги е
направил – РД”ГП” – Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/
6

Номер на акта:	72
Дата:	14 май 2024 г. (в сила от 30 май 2024 г.)
Съдия:	Мартина Иванова Кирова

Дело:	20242310200273
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 май 2024 г.

Присъда по дело №273/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите