Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260024,11.10.2022
год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд - Търговище, седми състав
в публично заседание на единадесети октомври две хиляди двадесета и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОРЯНА ПЕТРОВА
Секретар: Янита Тончева
След като разгледа
докладваното от Председателя гр.д. № 2013 по описа за 2019 год.,за да се
произнесе,взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.178, ал.1,
т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
е предявил обективно съединени искове против ответника за заплащане на
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, и лихва за забава.
Ищецът твърди, че е служител на РУ Попово при ОД на МВР – Търговище, като се
намира в служебни правоотношения с ответника. В процесния
период – 21.11.2016г. до 21.11.2019г. е работил на длъжност „****“ в група
„Охранителна полиция“ към РУ- Попово, при ОДМВР Търговище. Трудовата си дейност осъществява по утвърдени
протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00-06.00
часа, с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време,
съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР. Излага твърдения, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В периода
от 21.11.2016г. до 01.02.2018г. е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от
2.08.2016 г), като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм предходно е бил предвиден в Наредба №8121
з-407 от 11.08.2014г., но в размер от 0.143/ чл.31 ал.2 от Наредбата/. Съгласно
цитираната разпоредба на Наредба № 8121 з-407 от 11.08.2014г. при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 часа
и 06,00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. Тази Наредба е отменена с
приемане на Наредба № 8121 з-592 от 25.05.2015г. на Министъра на вътрешните
работи, която от своя страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС
по адм.дело №5450 / 2016г. На 02.08.2016г. е
обнародвана Наредба №8121з-776 / 29.07.2016г., , в която липсва изрична
разпоредба, съответстваща на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.
за преобразуване на часовете положен нощен труд. Това води до празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство
на вътрешните работи, поради което субсидиарно следва
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / обн. ДВ от 26.01.2007г./. Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ - при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Поради горното ищецът
твърди, че за периода 21.11.2016г. до 21.11.2019г. е положил общо 3 444 часа
нощен труд, който следва да се преизчисли с
коефициент 1.143, което води до извънреден труд от 492 часа. За този извънреден
труд, твърди, че ответникът му дължи заплащане, в размер на 3 500 лв. Върху
възнагражденията за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен
към дневен труд, за периода 22.11.2016 г. – 021.11.2019 г., твърди, че
ответникът му дължи и лихва за забава, в размер на 180 лв. Поради горното моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 3
500 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд, за претендирания период, сумата от 180 лв., представляваща
лихва за забава, както и сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание, при условията на чл.214 от ГПК, направи изменение на
предявените от него искове, а именно намали главния иск за допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 3 500 лева на 3 275.17 лева, а
акцесорния иск за лихва за забава се увеличи от 180
лева на 402.30 лева.
Ответникът
оспорва предявените искове, като твърди, че в действащия ЗМВР, отчитайки
спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР,
законодателят е предвидил редица компенсаторн
механизми за постигането на равно отношение пред закона на работниците и служителш по трудови правоотношения и държавните служители
в МВР. Твърди, че цитираната от ищеца разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ е
неприложима по отношение на нощния труд, полаган от служителите на МВР, като
излага подробни съображения за това. С отговора още се твърди, че
възнагражденията за периода 21.11.2016 г. - 01.02.2018 г., са изчислени
правилно и заплатени на ищеца. Последният не е полагал извънреден труд, който
да не е бил отчетен и заплатен, нито нощен труд, който да не е бил заплатен
съобразно условията на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове. Поради горното моли предявените искове да бъдат отхвърлени,
като претендира заплащане на разноски по делото, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, за процесуално
представителство по делото.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
Не
се спори от страните, че ищецът е бил назначен при ответника, по служебно
правоотношение, като за периода 22.11.2016 г. до 21.11.2019 г., е заемал длъжността
„****“ в група „Охранителна полиция“ към РУ Попово при ОД на МВР- Търговище.
Със заповеди на министъра на вътрешните работи от 2014, 2016, 2017 г., /л.30,31
и 32 от делото/, са определени размерите на допълнителните възнаграждения за
полагане на през нощта, за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., за полагане на труд
на официални празници и за времето на разположение, условията и редът за
тяхното изплащане на държавните служители в МВР. Съгласни тези заповеди,
отработения час или за част от него, за времето между 22.00 ч. до 06.00 часа се
заплаща при условия и ред, определение съответни в Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г.; Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 година. Като от приложените фишове за заплатено
възнаграждение се установява, че на ищеца е заплащано такова за положен от него
нощен труд. За процесния период са изготвяни седмични
графици, приложени по делото, за определяне на полицейските органи, деня и
времето за изпълнение на служебните задължения, а със съответните протоколи е
отчитано отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 часа, времето на
разположение и положения труд по време на официални празници.
От заключението на вещото лице се установи безспорно, че за процесния период 21.11.2016 г. - 21.02.2019 г., ищецът е
положил 3 313 часа нощен труд, отчетени в ежемесечно съставяни протоколи за
отработеното време между 22:00 ч. и 06:00 ч. в РУ - Търговище. Положения от
ищеца нощен труд, преизчислен с коефициент 1.143 е 3 784 часа, като в резултат на това
преизчисляване остават незаплатени 471 часа. Брутния размер на неизплатено на
ищеца допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период 21.11.2016 г. - 21.11.2019 г. е 3 275.17
лв., а размерът на обезщетението за забава е 402.30 лв. Съгласно експертизата и
изложението в съдебно заседание, ищецът е полагал извънреден труд, като този
извънреден труд е въз основа само на положен нощен труд. Друг извънреден труд
ищеца не е полагал.
Предвид
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Безспорно е по делото, че
ищецът е държавен служител по чл. 142, ал.1, т. 1 ЗМВР и съгласно ал. 2 от
същата норма статутът му се урежда със ЗМВР.
Именно в този нормативен акт е уредена продължителността на
работното време, времето през което се полага нощен труд и неговата
продължителност, неговото отчитане и съответните компенсации на работата на
държавните служители. Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а съгласно ал.3 от
същата разпоредба за работещите на 8, 12 или 24-часови смени (както е
ищецът), работното време се изчислява сумирано, за тримесечен период, вкл. при
полагане на труд и през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като в този
интервал от време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. За служителите, работещи на смени, работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение
за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал. 5 и
ал. 6 от цитираната по – горе разпоредба. В ал. 7 на чл. 187 ЗМВР е въведена
забрана извънредният труд да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа
годишно, а съгласно ал. 9 на посочения текст, редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
Въз основа на тази законова разпоредба е била приета Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители. В периода от 2014 г. до настоящия момент, в т. ч. в процесния период (21.11.2016 г. – 21.11.2019 г.) са
действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., издадени от министъра на
вътрешните работи. В чл. 3, ал. 3 от
трите наредби е предвидена възможността за полагането на труд и през нощта -
между 22.00 и 06.00 часа, при работа на смени, като работните часове не следва
да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. Първата от трите наредби, тази
от 11.08.2014 година (чл. 31, ал. 2) изрично е предвиждала редукцията на
часовете положен нощен труд към дневен, при сумирано отчитане на отработеното
време. За целта общият брой часове нощен труд за отчетния период се е умножавал
с коефициент 0.143. Тази наредба е
отменена с приемането на втората, в сила от 01.04.2015 г. Тя пък е отменена с
решение по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС, в сила от
датата на постановяването му и обнародването. В двете последващи
наредби - от 2015 г. и от 2016 г., обхващащи процесния
период, липсва уредба за преобразуването на часовете положен нощен труд към
дневен. През процесния период действа Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР (обн. ДВ бр. 60 от 2.08.2016 г., в
сила от същата дата). В тази редакция на наредбата липсва изрична разпоредба,
съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г./отм./,
съгласно който при сумирaно отчитaне
нa отрaботеното време
общият брой чaсове положен труд между 22.00 и 06.00 чaсa зa отчетния период се умножaвa по 0,143, кaто
полученото число се сумирa с общия брой отрaботени чaсове зa отчетния период. Кaсaе се зa прaзнотa в специaлнaтa
уредбa, приложимa към държaвните служители в МВР, а и в чл.188, ал.2 от ЗМВР изрично е посочено, че
държавните служители, които полагат труд за времето от 22.00 часа до 06.00 часа
се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. След кaто в специaлния зaкон липсвa яснa
и кaтегоричнa нормa, която дa фиксирa нормaлнaтa
продължителност нa нощния труд, то съглaсно чл. 46, aл. 2 ЗНA зa неуредените от него случaи следвa дa се приложaт
рaзпоредбите, които се отнaсят
до подобни случaи, aко товa отговaря нa
целтa нa aктa, какъвто е и нaстоящият случaй. С оглед безспорния фaкт,
че служителите в МВР сa държaвни
служители, то зa неуредените в специaлния
зaкон отношения следвa дa се приложи общия зaкон, a
именно Зaконa зa държaвния служител (ЗДСл). В този смисъл сa и зaдължителните укaзaния нa ВКС, дaдени в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълкувaтелно
дело № 6/2012 г. нa ОСГТК нa
ВКС, съглaсно които ЗДСл се прилaгa
субсидиaрно зa прaвоотношениятa нa служителите нa МВР и при липсa нa изричнa рaзпоредбa
в ЗМВР, следвa дa се прилaгa рaзпореденото в него, тъй
кaто обрaтното рaзбирaне би постaвило в нерaвностойно положение държaвните
служители в МВР спрямо другите държaвни служители, кaкто и спрямо рaботниците и
служителите, рaботещи по трудови прaвоотношения.
Следовaтелно, рaзпоредбите нa чл. 67, aл. 3 ЗДСл и чл. 50a, aл. 2 от ЗДСл, които (също
като чл. 188,ал.2 от ЗМВР) препрaщaт към уредбaтa по КТ, респективно - към тaзи
по чл. 9, aл. 2 от НСОРЗ, зa
процесния период нaмирaт субсидиaрно приложение при изчислявaне
отрaботеното рaботно време от
държaвните служители по чл. 142, aл.
1, т. 1 от ЗМВР, рaботещи при сумирaно
рaботно време, съответно - и при определяне дaли същите сa положили
извънреден труд зa съответния едно /три/ - месечен/
период нa отчитaне, поради
което доводите на ответната страна са изцяло неоснователни. Съдът приема още,
че постaновеното Решение нa
СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20, обрaзувaно по преюдициaлното зaпитвaне, не обосновaвa различен извод, доколкото в него се приема, че е
допустимо определената в законодателството на държава членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор
да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерии, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел. Приложимото законодателство не
предвижда съществуването на такива критерии, който да обосновават различно
третиране на служителите от публичния и частния сектор, поради което и следва
да бъдат приложени нормите, свързани с преизчисляване на нощния труд в дневен. Що
се отнася до установените в ЗМВР компенсаторни механизми – допълнително
възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1, по-голям основен
платен годишен отпуск – чл. 189, ал. 1 ЗМВР, обезщетение при прекратяване на
служебното правоотношение – чл. 234, ал. 1, по-благоприятен режим за заплащане
на извънреден труд – чл. 187, ал. 7 ЗМВР, по-благоприятни условия за придобиване
право на пенсия – чл. 69, ал. 2 КСО, пенсиониране при условията на І категория
труд – чл. 69 КСО, то те ползват всички служители на МВР, а не само тези,
полагащи нощен труд, като за последните не са предвидени други мерки за защита
по смисъла на Директивата. А следва да се посочи също така, че в т. 76 от
решението на СЕС е изложено, че аргументът за липсата на механизъм за
преобразуване на нощните часове в дневни, обяснен със съображения от правен и
икономически порядък, не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове
разликата в третирането.С оглед изложените съобрaжения
съд нaмирa, че исковaтa
претенция зa зaплaщaне нa допълнително възнaгрaждение зa извънреден труд зa процесния период, получен след преобрaзувaне
нa реaлно положените чaсове нощен труд в дневен, се явявa
докaзaнa по основaние. Съгласно
установеото от назначената експертиза по делото, зa процесния период ищецът е
положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 и прирaвнен
нa дневно рaботно време възлизa нa 3 784 часа, като
часовете извънреден труд, които не са заплатени на ищеца са 471 часа.
Възнаграждението за този труд е в размер на 3 275.17 лв., за претендирания период. С оглед на това, основателна се явява
и акцесорната претенция по чл. 86,ал.1 от ЗЗД, като размерът на обезщетението за забава
върху главницата е 402.30 лв. Въз основа на изложеното, съдът намира, че
предявените искова са основателни и следва да бъдат уважени.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
РС-Търговище, държавна такса по главния иск, в размер на 131. 00 лв., държавна
такса върху акцесорния иск, в размер на 50 лв., както
и разноски за вещо лице, в размер на 100 лв.
Всяка от страните претендира разноски, по делото. С оглед изхода
на спора, такива се дължат на ищеца. От приложения
по делото договор за правна помоще видно, че на ищеца
е оказана такава, при условията на чл. 38,ал.2 от ЗАдв.,
за всеки иск поотделно. В тази връзка възраженията на ответника са, че не са
налице предпоставките по чл. 36,ал.1 от ЗАдв., както следва
да бъдат присъдени разноски с оглед общата цена на исковете. Възражението на
представителя на ответника за липса на предпоставки за безплатна защита по
делото съдът намира за неоснователни, тъй като правото на адвоката да окаже
безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗАдв, е установено със закон. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита,
има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което
възнаграждение съдът присъжда на адвоката. За да упражни адвокатът това свое
право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита
и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗАдв-Определение
№ 95 от 19.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1451/2014 г., II т. о.Трайна и
последователна е съдебната практика на ВКС, че наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА не може да бъде обсъждано от
съда при произнасяне по отговорност за разноски, щом по делото е представен
двустранно подписан договор за правна защита и съдействие, в който не е била
договорена конкретна сума, а предвидено безплатно представителство с позоваване
на чл. 38, ал. 1 ЗА, както е и в
настоящия случай- Определение № 213 от 28.06.2022 г. на ВКС по гр. д. №
3512/2020 г., IV г. о., ГК. Относно начинът на определяне на възнаграждението с
оглед възраженията за приложението на чл.2,ал.5 от НМРАВ, съдът отчита наличието
на противоречива практика, вкл. посочената от ответната страна, но приема, че
въпросът е изяснен в последната актуална практика на състави на ВКС, съобразно
която в хипотезата на обективно съединени искове, предявени с една обща искова
молба, минималното адвокатско възнаграждение се определя за всеки от исковете
поотделно- Определение № 77 от 24.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1692/2021 г.,
I т. о., както и цитираното в същото определение № 404 от 26.10.2020 г. по ч.
гр. д. № 2883/2020 г. на ВКС, ІV г. о. относно обективно съединените искове,
Определение № 60262 от 20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 943/2021 г., IV г. о.,
определение № 150 от 06.04.2022 по ч.т.д.№525/2022 на ВКС, II т.о., както и
най-новата практика, обективирана в Определение № 528
от 16.08.2022 г. по т.д. № 1841/2021г.
на ВКС, II т.о. относно начина, по който следва да се процедира при обективно
кумулативно съединяване на искове и съобр. което
разрешение, „определянето на адвокатското възнаграждение става съобразно
материалния интерес, но тълкувани, разпоредбите на чл. 7, ал. 2 във вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и като се вземе предвид вида на съединяване
на исковете, следва, че под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 1 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения законодателят
е имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а
не техния сбор. Адвокатското възнаграждение се определя дали отговаря на
предвидения в НМРАВ размер съобразно материалния интерес, като под материален
интерес се взема предвид цената на всеки иск поотделно и се определя за всеки
иск по отделно минимално възнаграждение, след което вече определените минимални
възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски“. С оглед
на изложеното съдът приема, че следва да се определи адвокатско възнаграждение
по всеки от двата обективно кумулативно съединени иска, като за претенцията за
главница адв. възнаграждение следва да се определи в
размер на 459.26 4лв., а за акцесорната претенция
-300 лв., или общо 759.26 лв., които следва да се присъдят на адв.И.И. -ТАК, осъществил
безплатното процесуално представителство на ищеца, на осн.
чл. 38,ал.2 вр. чл. 36,ал.1,т.2 от ЗАдв. и ответникът следва да бъде осъден да му ги заплати
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Облaстнa дирекция нa МВР
Търговище, гр.Търговище, ул.“Спиридон Грaмaдов” № 36,
предстaвлявaнa от директорa
М. М., действaщ чрез пълномощникa
Л. Ж. В. - глaвен юрисконсулт да заплати на Х.Н.А.
ЕГН ********** ***, действащ чрез процесуалния си представител адвокат И.И. *** сумата от 3 275.17
лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд в
периода от 21.11.2016 г. до 21.11.2019 г., ведно със законната лихва от 22.11.2019
г, както и сумата от 402.30 лв., представляваща лихва за забава.
ОСЪЖДА
Облaстнa дирекция нa МВР
Търговище, гр.Търговище, ул.“Спиридон Грaмaдов” № 36,
предстaвлявaнa от директорa
М. М., действaщ чрез пълномощникa
Л. Ж. В. - глaвен юрисконсулт да заплати на Х.Н.А.
ЕГН ********** ***, действащ чрез процесуалния си представител адвокат И.И. ***, разноски по делото, в размер на 759.26 лв.
ОСЪЖДА
Облaстнa дирекция нa МВР
Търговище, гр.Търговище, ул.“Спиридон Грaмaдов” № 36,
предстaвлявaнa от директорa
М. М., действaщ чрез пълномощникa
Л. Ж. В. - глaвен юрисконсулт, да заплати по сметка
на РС-Търтговище, държавна такса по предявените
искове в размер на 181 лв., както и разноски за вещо лице, в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен
съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: