№ 64
гр. Сливен, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20232230103024 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал.1, пр. 1
от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК и чл. 23 от ЗПК, както и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и
чл.79 от ЗЗД.
В исковата молба ищцата твърди, че на 28.01.2022 г. сключила с ответното дружество
Договор за кредит № 785743, по силата на който усвоила главница в размер на 1300 лв.
Съгласно договора кредитополучателя се задължила да върне за непредоставяне на
поръчителство сумата от 2930 лева, при срок на договора 16 месеца. В чл.27, ал.1 от
договора е предвидено, че кредитополучателя ако не представи допълнително обезпечение
дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума
за всеки ден, през който не е предоставено договорното обезпечение. В чл. 2 е предвидено,
че неустойката се заплаща периодично, заедно със всяка погасителна вноска. Неустойката е
в размер на 1278,37 лева, добавена към дължимата главница и лихва. Ищцата погасила
предсрочно задълженията си по договора на 31.01.2022 г. в размер на 1 318.30 лв., за което
представя квитанция.
Изтъква, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с императивни
норми на закона, тъй като не е спазена предвидената от закона форма и са нарушени
нормите на чл.10, ал.1 от ЗПК, чл.11, ал.1, т. 9 и т.10 от ЗПК и чл.19, ал. 4 от ЗПК. Не е
посочен начина по който е определен и изчислен лихвения процент, освен това липсва и
методология. Посоченият в договора ГПР не отговаря на реалния такъв. В този смисъл
ишцата твърди нищожност на договора, поради липса на съществен елемент от
съдържанието му, а именно ГПР по кредита, тъй като същият е посочен грешно. Ишцата
излага още твърдения, че клаузата за неустойка при неизпълнените на задължението за
предостяване на обезпечение е нищожна, тъй като накърнява добрите нрави и е
неравноправна. Същата води до скрито оскъпяване на кредита. На изложените основания
ищцата моли да бъде прогласена нищожността на договора за кредит, евентуално на
клаузата за неустойка и с оглед разпоредбата на чл.23 от ЗПК, като моли ответното
дружество да бъде осъдено да й заплати сумата от 18,30 лв., представляваща недължимо
платена сума по договора, евентуално сумата от 10,00 лв., представляваща недължимо
платена неустойка по договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
1
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира за присъждане
на направените по делото разноски.
Ответното дружество е подало при условията на чл.131 ГПК отговор на исковата молба в
едномесечния срок, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Не оспорва обстоятелствата, че между страните е сключен процесния договор за кредит, по
силата на който е предоставена цитираната сума, която е била усвоена от ищцата и в
последствие задължението е било погасено от нея. Излага аргументи, че при сключването му
са спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Оспорва твърденията на ищцата за
нищожност на договора на всички изложени от нея основания, като изтъква, че е спазена
изискуемата от закона форма, а изчисленият ГПР по кредита отговаря на изискванията на
ЗПК, както и че уговорената клауза за неустойка е компенсаторна и представлява адекватно
обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да представи
обезпечение по договора. Описва, че съгласно чл.19, ал.3 от ЗПК в ГПР не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора,
поради което неустойката за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение
също не следва да участва при формиране на ГПР по договора. Основава твърденията си на
съдебна практика, както посочват решенията на ВКС. По изложените основания ответникът
моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и претендира за присъждане
на направените по делото разноски.
Ишцата в открито съдебно заседание не се явява. Постъпило е становище от
процесуалния й пълномощник, с което поддържат исковите претенции. Моли да бъдат
заплатени направените съдебно – деловодни разноски, ведно със списък по чл.80 ГПК.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание. Постъпили са писмени
становища, с които поддържа отговора на исковата молба. Моли за присъждане на
направените по делото разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следната обстановка:
Не е спорно, че ищцата и ответното дружество са в облигационни правоотношения
по силата на сключения между страните Договор за кредит № 785743/28.01.2022 г., по
силата на които ищцата получила заемна сума в размер на 1300 лв. със срок на погасяване
16 месеца, със 16 броя вноски с размер на погасителните вноски 183.13 лв., с включена
неустойка в тях, с годишен лихвен процент по кредита 30.24 % и ГПР 34,8 %, в общ размер
на всички плащания по договора за кредит в размер на 2930 лв. В чл.6 от договора за
кредит, вр. с Раздел VIII OУ на договора за потребителкси кредит, предоставен от
разстояние е предвидено предоставяне на обезпечение под формата на банкова гаранция в
срок до 3 дни от сключване на договора или поръчителство от физическо лице, отговарящи
на определени условия.
В хода на процеса е допусната и приета съдебно-икономическа експертиза, от която
се установява, че ищцата заплатила на ответното дружество сума в общ размер 1318,30 лв.,
от която 1300 лв. главница, и сумата в размер на 1,83 лв.- лихва, както и неустойка на
стойност 16,47 лв. Вещото лице е посочило, че за предвиденато изплащане на
неустойка в размер на 0,9 %, неустойката се получава за 16 месеца на стойност 1278,37 лв.
или по 79,09 лв. месечно, като ГПР визира в размер на 262,90 % съгласно калкулирането
направено от вещото лице. Калкулирането на ГПР е 34,80 % също както е посочен в
Договора. В съдебно заседание уточнява, че ГПР е завишено около 20 пъти.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване на нищожен като противоречащ на закона
ЗПК на договор за потребителски кредит и чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на парична сума,
дадена без основание са допустими, а разгледано по същество и основателни.
Относно прогласянето на нищожността, приложение намират нормите на ЗПК.
2
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 ЗКИ, като дружеството
има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Не е спорно, че ищцата, в качеството си на
физическо лице, сключило договора е имало качествата на потребител по смисъла на чл. 9,
ал.3 от ЗПК, а ответното дружество, в качеството на кредитор, съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв
договор за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато на са спазени
изискванията на чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 -12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7 -9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на тази недействителност. Касае се за изначална
недействителност при сключването на договора и когато същият бъде обявен за
недействителен, то заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита,
но не и връщане на лихвите и другите разходи. Съдът намира, че следва да уважи иска за
недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК
за посочване на общата дължима сума, което е свързано с изискването на чл. 11, ал. 1 т. 10
от ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима сума. Това изискване на закона е въведено за
да се гарантира правото на потребителя да има яснота по какъв начин се формира неговото
задължение. Именно ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото в тази величина
са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане, управление до
съответната възнаградителна лихва. По тази причина в ГПР следва да бъдат описани всички
разходи които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузити на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния
случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочен единствено, че той е
във фиксиран размер от 34,80 %, а ГЛП е 30.24 %. Нарушената правна норма е чл. 19, ал.4 от
ЗПК.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, като в чл.4 на визираната правна норма е
посочен неговият максимално допустим размер- пет пъти размера на законната лихва.
Съгласно § 1, т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите на
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от
потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на
потребителя § 1, т.2 ДР ЗПК. В случая ГПР по договора за кредит не е включено
задължението, поето по договора за неустойка за представяне в срок на обезпечение.
Установи се от заключението на вещото лице, че неустойката за предоставяне на
обезпечение по договора не била включена в ГПР, а ако се включи, то ГПР би станал в
размер на 262,90 % или ще надхвърли в пъти повече максимално допустимия петкратен
размер на законната лихва, а именно двадесет пъти ще е по-голям от посочения ГПР.
Следователно процесния ГПР не отговаря на действителния. От страна на търговеца е
приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 86д, ал. 2, т.4 от ЗЗП.
За договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл. 24 ЗПК се
прилагат правилата на чл. 143-148 ЗЗП. Макар и поместени в индивидуалния договор с
ищцата, а не в общи условия към него, клаузите на контракта не са индивидуално уговорени
по смисъла на чл. 146, ал.2 от ЗЗП.
Съдът прави извод, че това са банкетни договори за парични заеми, които
потребителя подписва без да има възможност да договора съответните клаузи на договора,
съгласно глава четвърта от ЗПК. В тази връзка е и съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48ЕО на Европейския парламент и на Съвета касаеща договорите за
3
потребителски кредити, съгласно които … „кредиторите да не кредитират по безотговорен
начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
държавите членки следва да упражняват необходимия надзор, с цел избягване на такова
поведение, като следва да се приложат необходимите средства на кредиторите, в случаите, в
които те процедират по този начин.“ В тази насока съдът намира, че клаузата която е
уговорена в чл. 17 от Договора за потребителския кредит, съгласно която се дължи
неустойка при неизпълнение на задължението по чл. 6 за предоставяне на обезпечение е в
пряко противоречие с целта на преследваната от директивата цел, която е транспонирана в
ЗПК.
Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканите обезпечения да
се предоставят и „неустойката“ да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по
смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като
последиците от неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не са
типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив -
договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при
по-висока цена, прикрита като неустойка.
По тези съображения, съдът намира, че процесния договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата
нищожност, поради релевирани доказателства за наличие на противоречие със закона. В
тази връзка съдът намира, че по тежката форма за недействителност на договора, а именно
нищожността изключва необходимостта да се обсъждат наведените твърдения и искането за
недействителност на договора, поради нарушаване на добрите нрави. Тъй като е налице
уважаване на главния установителен иск, то съдът не следва да се произнесе, относно
прогласяването на нищожност на клаузата за неустойка по процесния договор за кредит.
По иска на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, съдът изразява следните
становища. На първо място страната подала иска следва да докаже плащането на
претендираната сума, а ответната основанието за нейното задържане. Фактически е дадено
нещо при нищожен договор, като едната страна е престирала фактически нещо, мислейки че
изпълнява свое валидно договорно задължение. При недействителен договор длъжникът
дължи чистата стойност по кредита без да дължи лихви и други разходи, следователно
ищецът дължи по процесния договор за кредит единствено получената сума за главница на
стойност 1300 лв. Останалата платена сума по договора над тази главница над 1300 лв. е
дадена без основание, а именно сумата от 18.30 лв., която следва да бъде върната като
дадена без основание. Във връзка с това, и по горепосочените твърдения, съдът не следва да
се произнесе, относно сумата в размер на 10 лв.
С оглед изхода на процеса на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените съдебно-деловодни разноски в
размер на 367,20 лв. /167, 20 лв. платена държавна такса и 200 лв. за възнаграждение на
вещо лице/. Следва и да заплати на пълномощника на ищцата сума в размер 1192 лв.
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК
Договор за потребителски кредит № 785743 от 28.01.2022 г. , сключен между Й. С. С., ЕГН:
********** от гр. С., ул. „Г. И.“ № и „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, представлявано от изп. директор
Стефан Топузаков.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, представлявано от
4
изп. директор Стефан Топузаков, ДА ЗАПЛАТИ на Й. С. С., ЕГН: **********, гр. С., ул.
„Г. И.“ №, сума в размер на 18,30 лв. (осемнадесет лева и 0,30 ст.), платена без основание по
Договор за потребителски кредит № 785743 от 28.01.2022 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 28.07.2023 г. до окончателно плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, представлявано от изп.
директор Стефан Топузаков, ДА ЗАПЛАТИ на Й. С. С., ЕГН: **********, гр. С., ул. „Г. И.“
№, сума в размер на 367,20 лв. (триста шестдесет и седем лева и 20 ст.), деловодни
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, представлявано от изп.
директор Стефан Топузаков, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. В. М. АК - Пловдив сума в размер на
1192 лв. (хиляда сто деветдесет и два лева), адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5