Присъда по дело №1052/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 62
Дата: 10 април 2025 г. (в сила от 17 юли 2025 г.)
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20242120201052
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 март 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 62
гр. Бургас, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
СъдебниНИНА П. РА.

заседатели:МАГДА АТ. ШАЛЕВА
при участието на секретаря Д. ИВ. БОДУРОВА
и прокурора В. Здр. А.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА Наказателно
дело от общ характер № 20242120201052 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. Й. У. – ЕГН **********, *, * „*“ ЕООД, неосъждан, ЗА
НЕВИНОВЕН ЗА ТОВА, ЧЕ на 23 февруари 2021 г. около 5,30 часа на неустановено по
делото конкретно място на няколко километра след с. Звездец по главен път I - 9, община М.
Търново, в зоната за отговорност на ГПУ М. Търново, като извършител и в съучастие с Н. Д.
М. - подбудител и извършител, с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 350 лв.
противозаконно подпомогнал дванадесет чужденци, които не са български граждани, а
именно: *,*,*,*,*,*,*,*,*,*,*,*, всичките без документи за самоличност, да преминават през
страната в нарушение на чл.8, ал.1 ЗЧРБ - „Чужденец може да влезе в Р България ако
притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ,
както и виза, когато такава се изисква“; чл.19, ал.1, т.1 ЗЧРБ - „Чужденец, който влиза в Р
България или преминава транзитно през нейна територия, в зависимост от целта на
пътуването си трябва да притежава: редовен документ за задгранично пътуване или друг
заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима, съгласно Регламент /ЕО/
№ 539 / 2001 г. на СЕ от 15 март 2001 г.“; и чл. 22, ал. 1 ЗЧРБ - „Пребиваването на
чужденците в Р Б се извършва въз основа на: 1. Издадена виза по чл. 9А, ал. 2; 2.
Международни договори за безвизов или облекчен визов режим; 3. Разрешение от службите
за административен контрол на чужденците“, чрез осигуряване на превоз към вътрешността
на страната, като Д.ието е извършено чрез използване на превозни средства - л.а. СЕАТ
1
Алхамбра с рег. № *, собственост на *, и специален автомобил Мерцедес Спринтер с рег. №
*, собственост на „*“ ООД, като доставили лекия автомобил СЕАТ на няколко километра
след с. Звездец, разтоварили го и го оставили с работещ двигател и включени светлини, а
Д.ието е извършено по отношение на повече от едно лице /12 души/, ПОРАДИ КОЕТО и на
основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл. 281,
ал. 2, т. 1, предл. първо, и т. 5 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК вр. с чл. 8, ал. 1, чл. 19,
ал.1, т. 1 и чл. 22, ал. 1 ЗЧРБ.
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Д. М. – ЕГН **********, * *, ЗА НЕВИНОВЕН в това,
че на 23 февруари 2021 г. около 5,30 часа на неустановено по делото конкретно място на
няколко километра след с. Звездец по главен път I - 9, община М. Търново, в зоната за
отговорност на ГПУ М. Търново, като подбудител и извършител в съучастие с К. Й. У. -
извършител, умишлено склонил К. У. да осигури специален автомобил за превоз на
преминалите в страната в нарушение на закона чужди граждани и с цел да набави за себе си
имотна облага в неустановен размер противозаконно подпомогнал дванадесет чужденци,
които не са български граждани, а именно: *,*,*,*,*,*,*,*,*,*,*,*, всичките без документи за
самоличност, да преминават през страната в нарушение на чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ - „Чужденец
може да влезе в Р. България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или
друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква“; чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ -
„Чужденец, който влиза в Р. България или преминава транзитно през нейна територия, в
зависимост от целта на пътуването трябва да притежава: редовен документ за задгранично
пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква, съгласно
Регламент /ЕО/ № 539/2001г. на СЕ от 15 март 2001г.“; и чл. 22, ал. 1 ЗЧРБ - „Пребиваването
на чужденците в РБ се осъществява въз основа на: 1. Издадена виза по чл. 9А, ал. 2; 2-
международни договори за безвизов или облекчен визов режим; 3. Разрешение от службите
за административен контрол на чужденците“, чрез осигуряване на превоз към вътрешността
на страната, като Д.ието е извършено чрез използване на л. а. СЕАТ Алхамбра с рег. № *,
собственост на *, и специален автомобил Мерцедес Спринтер с рег. № *, собственост на „*“
ООД, като доставили лекия автомобил СЕАТ на няколко километра след с. Звездец,
разтоварили го и го оставили с работещ двигател и включени светлини, а Д.ието е
извършено по отношение на повече от едно лице /12 души/, ПОРАДИ КОЕТО и на
основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАВА ПО обвинението за престъпление по чл. 281,
ал. 2, т. 1, предл. първо, и т. 5 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 и ал. 3 НК вр. с чл. 8, ал. 1, чл.
19, ал.1, т. 1 и чл. 22, ал. 1 ЗЧРБ.
ПОСТАНОВЯВА Веществените доказателства: - 1 брой лек автомобил марка
„СЕАТ“, модел „АЛХАМБРА“, с регистрационен номер *, ведно с един брой контактен ключ
за него, на съхранение на паркинга на ГПУ – Малко Търново – ДА БЪДЕ ВЪРНАТ на
собственика *.
ПОСТАНОВЯВА Веществените доказателства: 1 брой лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Спринтер“, с регистрационен номер * плюс един брой контактен ключ
за него и свидетелство за регистрация на МПС част 2 с № *, на съхранение на паркинга на
ГПУ – Малко Търново – ДА БЪДЕ ВЪРНАТ на правоимащото лице „* *“ ООД.
ПОСТАНОВЯВА Веществените доказателства: 1 бр. мобилен телефон с надпис
„Самсунг Галакси“ да се върне на К. Й. У. – ЕГН **********, а мобилен телефон „Самсунг“
да се върне на Н. Д. М. – ЕГН **********.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Бургаския окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2
2._______________________

3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 62/10.04.2025г. по НОХД № 1052/2024г. по описа на РС
Бургас, обявена в публично съдебно заседание
Производството по делото е второ по ред първоинстанционно производство и е
висящо пред Районен съд Бургас след като с Решение № 179/20.06.2023г. по ВНОХД №
68/2023г. на Окръжен съд Бургас е отменена Присъда № 6/20.12.2022г., постановенa по
НОХД № 50/2022г. на Районен съд *** и делото е върнато за ново разглеждане от друг
съдебен състав от стадия на открито разпоредително заседание. С определение №
450/17.10.2023г. по КНЧД № 886/2023г. на ВКС делото е изпратено за разглеждане от РС
Бургас предвид това, че в РС *** не може да се сформира съдебен състав за разглеждане на
делото.
В РС Бургас първоначално е образувано НОХД № 4343/2023г. по описа на РС Бургас
като в проведеното разпоредително заседание са констатирани допуснати в хода на
досъдебното производство съществени процесуални нарушения на правата на обвиняемите,
които са приети за отстраними и с определение № 2804/14.12.2023г., потвърдено с
Определение № 106/24.01.2024г. по ЧНД № 83/2024г. на Окръжен съд Бургас е прекратено
съдебното производство и делото е върнато на Районна прокуратура Бургас за отстраняване
на допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на
правата на обвиняемите.
На 12.03.2024г., в Районен съд Бургас, след отстраняване на констатираните
отстраними съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правата на
обвиняемите, е внесен отново обвинителен акт, с който Районна прокуратура Бургас, ТО ***
обвинява К. Й. У. с ЕГН **********, за това, че на 23 февруари 2021 г. около 5,30 часа на
неустановено по делото конкретно място на няколко километра след с. *** по главен път I -
9, община М. ***, в зоната за отговорност на ГПУ М. ***, като извършител и в съучастие с
Н. Д. М. - подбудител и извършител, с цел да набави за себе си имотна облага в размер на
350 лв. противозаконно подпомогнал дванадесет чужденци, които не са български граждани,
а именно: Я. Ш. И., Х. И. Х.***, Б. Х. А., М.А.Т., Х. Х. Х., Ф. Х. Н., М.К.С., Х. Х. Н.,
А.М.Х., Ю.К., Н.И.М. и К. Х. Н., всичките без документи за самоличност, да преминават
през страната в нарушение на чл.8, ал.1 ЗЧРБ - „Чужденец може да влезе в Р България ако
притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ,
както и виза, когато такава се изисква“; чл.19, ал.1, т.1 ЗЧРБ - „Чужденец, който влиза в Р
България или преминава транзитно през нейна територия, в зависимост от целта на
пътуването си трябва да притежава: редовен документ за задгранично пътуване или друг
заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима, съгласно Регламент /ЕО/
№ 539 / 2001 г. на СЕ от 15 март 2001 г.“; и чл.22, ал.1 ЗЧРБ - „Пребиваването на чужденците
в Р Б се извършва въз основа на: 1. Издадена виза по чл.9А, ал.2; 2. Международни договори
за безвизов или облекчен визов режим; 3. Разрешение от службите за административен
контрол на чужденците“, чрез осигуряване на превоз към вътрешността на страната, като
Д.ието е извършено чрез използване на превозни средства - л. а. *** с рег. № ***,
собственост на *, и специален автомобил *** с рег. № ***, собственост на „*“ ООД, като
доставили лекия автомобил *** на няколко километра след с. ***, разтоварили го и го
оставили с работещ двигател и включени светлини, а Д.ието е извършено по отношение на
повече от едно лице / 12 души/ - престъпление по чл.281, ал.2, т.1, предл. първо и т.5 вр. с
ал.1 вр. с чл.20, ал.2 НК вр. с чл.8, ал.1, чл.19, ал.1, т.1 и чл.22, ал.1 ЗЧРБ;
както и Прокуратурата обвинява Н. Д. М. с ЕГН **********, за това, че на 23
1
февруари 2021 г. около 5,30 часа на неустановено по делото конкретно място на няколко
километра след с. *** по главен път I - 9, община М. ***, в зоната за отговорност на ГПУ М.
***, като подбудител и извършител в съучастие с К. Й. У. - извършител, умишлено склонил
К. У. да осигури специален автомобил за превоз на преминалите в страната в нарушение на
закона чужди граждани и с цел да набави за себе си имотна облага в неустановен размер
противозаконно подпомогнал дванадесет чужденци, които не са български граждани, а
именно: Я. Ш. И., Х. И. Х.***, Б. Х. А., М.А.Т., Х. Х. Х., Ф. Х. Н., М.К.С., Х. Х. Н., А.М.Х.,
Ю.К., Н.И.М. и К. Х. Н., всичките без документи за самоличност, да преминават през
страната в нарушение на чл.8, ал.1 ЗЧРБ - „Чужденец може да влезе в Р България, ако
притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ,
както и виза, когато такава се изисква“; чл.19, ал.1, г.1 ЗЧРБ - „Чужденец, който влиза в Р
България или преминава транзитно през нейна територия, в зависимост от целта на
пътуването трябва да притежава: редовен документ за задгранично пътуване или друг
заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква, съгласно Регламент /ЕО/ №
539 / 2001 г. на СЕ от 15 март 2001 г.“; и чл.22, ал.1 ЗЧРБ - „Пребиваването на чужденците в
РБ се осъществява въз основа на: 1. Издадена виза по чл.9А, ал.2; 2-международни договори
за безвизов или облекчен визов режим; 3. Разрешение от службите за административен
контрол на чужденците“, чрез осигуряване на превоз към вътрешността на страната, като
Д.ието е извършено чрез използване на л. а. *** с рег. № ***, собственост на *, и специален
автомобил *** с рег. № ***, собственост на „*“ ООД, като доставили лекия автомобил ***
на няколко километра след с. ***, разтоварили го и го оставили с работещ двигател и
включени светлини, а Д.ието е извършено по отношение на повече от едно лице / 12 души/ -
престъпление по чл.281, ал.2, т.1, предл. първо, и т.5 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 и ал.З НК, вр.
с чл.8, ал.1, чл.19, ал.1, т.1 и чл.22, ал.1 ЗЧРБ.
В разпоредително заседание с определение № 1330/11.06.2024г. по НОХД №
1052/2024г. по описа на РС Бургас беше прието, че делото е подсъдно на РС Бургас,
съгласно определението на ВКС и липсата на краен акт, който да реши въпросите по чл. 301
и сл. НПК, няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство; не
са допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите;
няма основания за разглеждане на делото по особените правила; не е необходимо
разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен
заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български
жестов език и извършването на съдебни следствени действия по делегация. Не беше взета
мярка за неотклонение спрямо подсъдимите, предвид на доброто им процесуално поведение.
Съдът констатира очевидна фактическа грешка в обвинителния акт последно изречение на
страница 3 от обвинителния акт „Поради това намирам, че двамата обвиняеми са извършили
престъплението заради пари, което обаче не е установено по категоричен начин по делото и
това е пропуск в разследването.“, което не съответства на останалите, посочени в
обвинителния твърдения, поради което даде възможност на прокурора, съгласно чл. 248а, ал.
1 НПК в 7-дневен срок, да я отстрани. Указа на основание, чл. 248а, ал. 2 НПК на прокурора,
че при неотстраняване на констатираната очевидна фактическа грешка в посочения срок,
еднолично, в закрито заседание, съдията-докладчик отменя определението за насрочване на
делото и прекратява съдебното производство, ако прокурорът не внесе обвинителен акт в
срока по ал. 1 или не е отстранил очевидните фактически грешки, което разпореждане не
подлежи на обжалване и протестиране
2
В указания срок прокурорът е отстранил констатираната очевидна фактическа
грешка и е внесъл поправен обвинителен акт, препис, от който е връчен на всеки от двамата
подсъдими, които в насроченото за разглеждане на делото по общия ред съдебно заседание,
потвърждават получаването на препис и изразяват становище за даване ход на делото.
Производството по делото протече по общия ред.
Всеки от подсъдимите дава обяснения като подсъдимият У. дава обяснение, че преди
няколко години с негов автомобил „***” „***”, закарали една кола на Н. (другия подсъдим)
от гр. ***, защото била счупена скоростната кутия и не можела да се придвижва на самоход.
Той му звъннал и докарали колата в с. ***, разтоварили я в края на селото и тръгнали
обратно, но ги спрели на гр. *** и ги задържали. Казали, че с автомобила са били хванати
хора. Там ги задържали за 24 часа и започнало делото. Н. бил продал колата, но не можела
да се придвижи на самоход, затова му звъннал да я закарат с пътната помощ. Оставили я на
паркинг. После тръгнали на обратно и ги спрели полиция на магистралата на гр. ***.
Заявява, че мястото, където оставили автомобила, било осветено, имало улична лампа. Н. М.
не му заплатил услугата за превозването на автомобила, но имали уговорка за плащане.
Като пътували М. му казал, че продал автомобила на някакво лице. Не му бил казвал, че с
този автомобил ще се превозват мигранти. Казал, че била развалена скоростната кутия и не
можело да се придвижва сама, затова трябвало да я закарат с пътната помощ.
Съдът констатира съществено противоречие в обясненията на подс. У., дадени пред
този състав на съда и тези, дадени пред съдия, при първото разглеждане на делото по НОХД
№ 50/2022г. на РС ***, обективирани в протокол от 20.12.2022г. и че не си спомня, поради
което и на основание чл. 279, ал. 1, т. 3 и т. 4 НПК, прочете обясненията на подсъдимия У.,
дадени пред съдия, обективирани в протокол от 20.12.2022г. по НОХД № 50/2022г. на РС
***, в следната част – „Колата я оставихме в *** и един човек дойде да я вземе…“ „…Не
познавам човека, на който оставихме колата.“. След прочитане подсъдимият У. заявява, че
колата оставили на един паркинг и не си спомня да е имало човек там, но минали 3-4-5
години.
Подсъдимият М. също дава кратки обяснения като сочи, че се обадил на К. (на
другия подсъдим), да закарат една кола до с. ***, тъй като била развалена скоростната кутия.
Трябвало да я оставят на края на селото. Колата се движила на собствен ход докато загрее,
после спирала. У. имал платформа репатрак и така я закарали. Закарали я на края на селото,
там имало едно осветено място, блок с паркинг, оставили там колата и си тръгнали. Не
видял хора там. Колата била на обява. Един човек отишъл в гр. ***, видял колата, платил я и
му я закарали. Не го познавал. С К. имали уговорка да му плати 250,00 лева за
транспортната услуга. Не си спомня кога трябвало да му ги плати. Не си спомня и платил ли
му е. Заявява, че нямал представа, че ще се превозват мигранти и никога не бил предлагал
пари за това. Трябвало просто да транспортират колата. Били се разбрали с човека, който я
купил, да я оставят на паркинга.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, излага
съображения и намира, че обвинението е доказано като пледира за подсъдимия У. да се
признае за виновен, като на основание чл. 281, ал. 2, вр. ал. 1, вр чл. 54 НК, с редакцията на
разпоредбата към момента на извършване на Д.ието да се определи наказание при баланс на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, а именно лишаване от свобода за срок от 3
години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК да се отложи за изпитателен
срок от 5 години. Също така да се наложи кумулативно наказание глоба в размер на десет
3
хиляди лева. Подсъдимият М. да се признае за виновен, като му се определи наказание при
баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, а именно лишаване от свобода за
срок от 4 години, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 НК, да се отложи за
изпитателен срок от 5 години, с оглед на факта, че същият се явявал подбудител и
извършител на Д.ието. След което уточнява, че се пледира за наказание лишаване от свобода
от 3 години с 5 години изпитателен срок. Също така предлага да се наложи и кумулативно
предвиденото наказание глоба в размер на 12 хиляди лева. Веществените доказателства: -
един брой лек автомобил марка „***“, модел „***“, с регистрационен номер *, ведно с един
брой контактен ключ за него, предлага да се върнат на правоимащото лице, един брой лек
автомобил марка „***“, модел „***“, с регистрационен номер *, ведно с един брой контактен
ключ за него и свидетелство за регистрация на МПС част 2 с № *, да се отнемат в полза на
държавата; два броя мобилни телефони ***, на основание чл. 53, ал. 1, б.“а“ НК да се
отнемат в полза на държавата. Разноските да се присъдят по равно в тежест на подсъдимите.
Защитникът на подсъдимия М. – адв. Я. излага подробни съображения за
недоказаност на обвинението като счита, че липсват доказателства, които да подкрепят
изложените в обвинителния акт факти и ги анализира подробно. Пледира за оправдателна
присъда, но излага аргументи и относно наказанието като сочи, че в процес с
продължителност извън разумния срок, следва да се приложи чл. 55 НК, но претендира за
оправдаване на двамата подсъдими.
Подсъдимият М. се присъединява към защитника си и в лична защита заявява, че
няма какво да добави.
Защитникът на подсъдимия У. – адв. В. В. анализира събраните по делото
доказателства и намира, че не се установява фактическата обстановка, изложена в
обвинителният акт и че следва да бъде постановена оправдателна присъда като намира, че
липсва осъществен състав на престъпление от страна на подзащитния й. Предлага съдът да
се произнесе по веществените доказателства.
Подсъдимият У. заявява, че няма какво да добави и се придържа към изложеното от
адв. В..
В последната дума подсъдимият М. моли да бъде оправдан.
В последната сума подсъдимият У. моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Н. Д. М. с ЕГН **********, е * в гр. ***, ***************, с
постоянен и настоящ адрес: гр. ***, у***************н, неосъждан.
Подсъдимият К. Й. У. с ЕГН **********, е роден на ***. в гр. ***, ***************,
с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, ул. „***************, * „*“ ЕООД, неосъждан.
Св. А. А. М. се познавал с всеки от двамата подсъдими У. и М. като се занимавал с
***. На неустановена дата в началото на 2021 година св. М. разполагал с лек автомобил
марка „***“, модел „***“, тъмно син цвят със *** регистрационен номер, рег. № ***, който
бил с повредена скоростна кутия, но можел да се движи на собствен ход и бил паркиран
пред дома му в гр. ***. По документи автомобилът бил собственост на Е.С.С., но
4
фактически бил предаден и във владение на св. М.. Подсъдимият М. видял автомобила и
попитал св. М. дали ще му го продаде. Свидетелят обяснил на подс. М., че била повредена
скоростната кутия, но въпреки това подсъдимият, решил да го закупи като заявил, че ще я
поправи. Св. М. предал автомобила на подс. М. като се договорили след известно време да
се срещнат, за да се изготви писмен договор и да се извърши сделката пред нотариус.
Подсъдимият М. откарал автомобила и го предложил от своя страна за продажба като се
договорил с неустановено по делото лице да достави автомобила в с. ***. Предвид
отдалечеността на с. *** от гр. *** обаче и тъй като скоростната кутия все още не била
поправена трябвало да използва за превозването на автомобила от гр. *** до с. ***
платформа. По силата на предварителен договор за покупко-продажба на МПС от
02.02.2021г. подс. К. У. разполагал със специален автомобил марка „***”, модел „***”, рег.
№ *. Подс. М. знаел, че подс. У. разполага със специален автомобил и поискал от него
съдействие срещу заплащане да бъде откаран лек автомобил марка „***“, модел „***“,
тъмно син цвят, рег. № *** от гр. *** до с. ***. Подс. У. се съгласил и се договорили да му
заплати 250 лева за превоза от гр. *** до с. *** и на 22.02.2021г. срещу 23.02.2021г.
натоварили автомобила „***“, модел „***“, тъмно син цвят, рег. № *** на платформата на
специалния автомобил марка „***”, модел „***”, рег. № * и тръгнали в посока от гр. *** към
с. ***.
В това време за периода от 20 часа 00 минути на 22.02.2021г. до 08 часа 00 минути на
23.02.2021г., съгласно утвърден график, служебни задължения на КПП *** международен
път I-9, посока ***, изпълнявали свидетелите Ж. К. и св. К. К. като приоритет на наряда
било извършване на проверки на лица и на МПС на изход, движението на колите в посока от
гр. *** към гр. Бургас. Мястото, на което били позиционирани, било ясно, осветено,
служителите разполагали и с прожектор, допълнителни фенери.
Докато били на пост около 04 часа и 10 минути в посока от гр. Бургас към гр. ***
покрай тях преминал специалния автомобил „***“, с рег. № *, на чиято отворена платформа
бил натоварен лекият автомобил като св. К. светнал допълнително с прожектор и
служителите видели, че на платформата има автомобил със „***“ регистрационен номер,
„***“, син на цвят, но в момента не успели да възприемат ясно пълният регистрационен
номер. Специалният автомобил преминал без да са налице данни за превишаване на скорост,
не бил спрян и продължил в посока гр. ***.
Подсъдимите достигнали до с. ***, където на предварително указано от
неустановеното по делото лице на подс. М. място, бил разтоварен лекият автомобил „***“
„***“ и двамата подсъдими отново потеглили в посока гр. Бургас с МПС с рег. № *, за да се
приберат в гр. ***, но вече с празна платформа.
След около час, около 05 часа 00 минути, специалният автомобил ***, с рег. № *
отново бил забелязан от полицейските служители на пост в посока от гр. *** към гр. Бургас,
при което св. К. К. подал сигнал за спиране със стоп палка. Автомобилът спрял съвсем
коректно, нямало никакъв проблем със спирането като свидетелите К. и К. възприели
липсата на „***я“ автомобил на платформата. Полицейските служители поискали
документите от лицата, които пътували в автомобила и от там установили самоличността на
двамата господа, които се намирали в репатрака – специалният автомобил. Водач на този
автомобил бил г-н У., а до него бил г-н М.. Двамата обяснили, че са оставили автомобила на
клиент в с. ***, изцяло съдействали и тъй като свидетелите К. и К. нямали абсолютно нищо
по отношение на установените лица, които имали изправни документи, нямали никакви
5
основания за друг вид действия, върнали им документите и лицата продължили по посока
гр. Бургас.
След няколко минути обаче, около 5 часа и 30 минути, св. К. и св. К. спрели за
проверка съгласно анализ на риска лек автомобил „***“ модел „***“, на който възприели и
ясно вече регистрационния номер - рег. № ***, тъмно син цвят, в който били установени 12
лица, всички от мъжки пол, без документи за самоличност, които не говорили на разбираем
за служителите език. Веднага подали оперативна информация на дежурен в ГПУ и в
последствие лицата били отведени в участък в гр. ***. По случая работил св. Б., който
установил, че собственик на лек автомобил „***“ модел „***“, рег. № *** е * и МПС
съгласно справка в АИС ПК МПС било регистрирано от контролна точка на АПИ
позиционирана в с. *** на 23.02.2021г. в 04,46 часа с посока на движение от гр. *** за гр.
Бургас. Бил установен и собственика на специален автомобил „***“, с рег. № * – „* *“ ООД,
което МПС на 23.02.2021г. в 01,11 часа било регистрирано на АМ „Тракия“ с посока на
движение гр. Бургас последствие в 04,07 часа от контролна точка в с. *** с посока на
движение с. *** – гр. *** и 05,44 часа от контролна точка Ветрен посока на движение гр.
Бургас – гр. София. Установил и турски гражданин Х. Г., който не беше установен в хода на
съдебното производство и по искане на страните заличен като свидетел по делото.
С протоколи за доброволно предаване били предадени за нуждите на производството
мобилните телефони на подсъдимите, МПС „***“ и МПС „***“ с рег. № *. Предвид
приобщаването на МПС „***“ към доказателствата по делото св. М. така и не получил
обаждане от подс. М., за да се извърши сделката за продажба на автомобила, а бил призован
да даде показания в РУ ***, където обяснил за автомобила и заявил, че подс. У. „Като цяло
не е лошо момче, но започна да контактува с лоши хора. Преди известно време ми сподели,
че Н. М. го е накарал да закара ***а до едно село в Странджа планина и станала беля и
поради тази причина полицията му е взела платформата“.
Установените 12 лица в автомобила не бяха установени в хода на съдебното
производство по настоящото като посочените в приложението към обвинителният акт
свидетели Я. Ш. И., Б. Х. А., Х. Х. Н., Х. Г., не бяха открити, въпреки щателното им
издирване. Те не са открити и при първото разглеждане на делото пред състав на РС ***.
Съдът направи опит да бъдат установени и разпитани посочените лица със съдействието на
МВР и чрез Държавна Агенция за бежанците (ДАБ), които посочиха адреси, на които са
били регистрирани, но въпреки опитите на съда и служителите на МВР да се установят
лицата и на тези адреси, те е бяха открити. Свидетелите бяха обявени и за общодържавно
щателно издирване, но до приключване на съдебно следствие никое от посочените лица не
беше установено. Прокурорът и останалите страни в производството преди приключване на
съдебно следствие направиха искане да се заличат свидетелите и съдът с определение
заличи лицата Я. Ш. И., Б. Х. А., Х. Х. Н., Х. Г. от списъка с лицата за призоваване.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от гласните
доказателства и доказателствени средства: обяснения на подс. Н. М., подс. К. У. и прочетени
на основание чл. 279, ал. 1, т. 3 и т. 4 НПК - частично; разпит на свидетелите Ж. К. (л. 76
гръб – л. 80 СФ и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК); К. К. (л. 80
– л. 83 СФ и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК); Д. Б. (л.
106-108 СФ и прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК и чл. 281, ал. 4, вр. чл. 281, ал. 1,
т. 2 НПК – частично); свидетелят А. М. (л. 169-171 СФ и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4,
6
вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК частично); от писмените доказателства и доказателствени
средства: протоколи за доброволно предаване (л. 18, л. 19 , л. 20 л. 153 том 1 ДП); справка
КАТ (л. 21, л. 22, том 1 ДП); протокол за оглед на веществени доказателства с албум (л. 23-25
том 1 ДП); протокол (л. 39, том 1 ДП); предварителен договор за покупко-продажба на МПС
(л. 67 том 1 ДП); пълномощно (л. 86 том 1 ДП); удостоверение АВ, пълномощно (л. 154, л.
156, том 1 ДП); от НОХД 50/2022г. на РС *** *** – (л. 63) отчет за извършени проверки на
лица и ППС от ГПН КПП – 146 стГПН Ж. К. и мл.ГПН К. К. на 23.02.2021г.; СФ по НОХД
№ 1052/2024г. на РС Бургас – писма отговори за издирване на свидетели, справки за
съдимост; от експертизите: техническа л. 98-123 том 1 ДП и л. 125-145 ром 1 ДП;
веществените доказателства: дискове, 1 брой лек автомобил марка „***“, модел „***“, с
регистрационен номер *, ведно с един брой контактен ключ за него, на съхранение на
паркинга на ГПУ – ***; 1 брой лек автомобил марка „***“, модел „***“, с регистрационен
номер * плюс един брой контактен ключ за него и свидетелство за регистрация на МПС част
2 с № *, на съхранение на паркинга на ГПУ – ***; 1 бр. мобилен телефон с надпис „***“ ;
мобилен телефон „***“.
Еднопосочни са показанията на свидетелите – К. и К., че заедно са изпълнявали
служебни задължения, датата, мястото и обстоятелствата, които са били установени като
предвид на изминалия период от време е нормално свидетелите да не помнят точния ден и
час на събитието, както и точните регистрационни номера на двата автомобила –
специалния такъв и този, който е бил поставен на платформата. Показанията им в тези части
бяха приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4 НПК и свидетелите изцяло
потвърждават дадените от тях показания в тези части от досъдебното производство, които се
подкрепят и приобщените писмени доказателства. Предвид на пълното съвпадение на
показанията и на двамата свидетели, както и съгласно отчет за извършени проверки на лица
и ППС няма причина съдът да не ги кредитира изцяло, както относно дадените пред съда,
така и в прочетените части дадени пред орган на досъдебното производство, прочетени по
реда на чл. 281, ал. 4 НПК. Следва да се посочи, че техните показания се подкрепят и от
обясненията на двамата подсъдими, които не отричат, че са преминали през пункта първо в
посока гр. *** със специалният автомобил „***”, натоварен с лек автомобил „***”, който е
бил оставен в с. ***, след което с празна платформа отново са преминали през пункта,
където е била извършена проверка и са продължили пътя си в посока гр. Бургас.
Съдът като цяло се довери и на св. Б., който се установи че е работил по случая и
установените от него обстоятелства се подкрепят от приобщените писмени доказателства
относно собствеността на моторните превозни средства, но съдът не взе предвид
показанията му прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК в частта, в
която сочи да е провел беседа с двамата подсъдими. На първо място свидетелят пред този
съдебен състав не беше категоричен изобщо да е провел беседа с тях, напротив, заяви, че не
си спомня предвид на изминалото време и при прочитане на показанията дадени пред съдия
по НОХД № 50/2022г. на РС *** по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК заяви отново, че не си
спомня дали е провеждал беседа. Законодателят от своя страна с Доп. - ДВ, бр. 18 от 2024 г.
в чл. 118, ал. 2 от НПК предвиди, че лицата, които са извършвали действия по разследването
и съдебни следствени действия, както и разузнавателни беседи по смисъла на Закона за
Министерството на вътрешните работи, не могат да бъдат свидетели, включително и когато
протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда,
предвидени в този кодекс. Ето и защо съдът не може да вземе предвид показанията на
свидетеля в частта, в която се сочи да е проведена беседа и обстоятелствата, станали
7
известни на свидетеля от тази беседа. В останалите им части обаче показанията на свидетеля
съдът не намира причина да изключи, тъй като не касаят проведената беседа, а
обстоятелства извън нея и в този ред следва да се посочи, че посоченият в прочетените
показания на свидетеля телефонен номер на неустановеното в хода на съдебното следствие
лице Г. не се установи да е ползван именно от това лице и макар този телефонен номер да е
установен от вещото лице като контакт в изследвания телефон, не се установи връзката му с
предмета на доказване в настоящото. Еднопосочна е съдебната практика, че независимо от
начина, по който са включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от
полицейски служители по същността си представляват предварително снети обяснения от
задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Разпитващите полицаи
не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма процесуално качество на
обвиняем. Проведената „беседа“ не е доказателствено средство за установяване на правно-
релевантни факти и има само оперативна стойност за разработване на следствени версии.
Задържаното лице няма процесуално качество и поради това нито има пълния обем от права,
гарантирани му от чл. 55 НПК, нито разпитващите имат задължения да го информират за
правото му да запази мълчание. Поради тази причина оперативната беседа има стойност,
равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната доктрина и
съдебната практика никога не са приемали за доказателствено средство (в този смисъл
Решение № 22/01.03.2019г. по н.д. № 1127/2018г. на II НО ВКС; Решение № 247/12.12.2016г.
по дело № 895/2016г. на II н.о., както и практиката на ЕСПЧ делото – „Dimitar Mitev vs.
Bulgaria”).
Няма причина съдът да не вземе предвид показанията на св. М., които се
потвърждават от приобщените писмени доказателства относно собствеността на лекия
автомобил „***”, те се установяват и от обясненията на двамата подсъдими като
прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК показания на свидетеля,
дадени пред орган на ДП „Като цяло не е лошо момче, но започна да контактува с лоши
хора. Преди известно време ми сподели, че Н. М. го е накарал да закара ***а до едно село в
Странджа планина и станала беля и поради тази причина полицията му е взела
платформата“ не могат да служат за изграждане на обвинителната теза, тъй като сами по
себе си не носят информация от значение за предмета на настоящото и не дава отговор за
каква „беля“ става въпрос, а свидетелят, разпитан в хода на съдебно следствие и след
прочитане на показанията дадени пред орган на ДП, заяви, че не си спомня. Очевидно, че в
хода на настоящото е бил приобщен като доказателство специалният автомобил, управляван
от подс. У. и за него това е значим проблем, предвид невъзможността да работи.
Съдът, в хода на съдебно следствие положи усилия за призоваване на лицата, които
се сочи да са били в спрения за проверка автомобил „***” и част от тях очевидно заявени в
приложението към обвинителният акт като свидетели, но те не бяха установени до
приключване на съдебното следствие пред първа инстанция, въпреки обявяването им за
общодържавно щателно издирване. Следва да се посочи, че процесът на оценка на
доказателствата най-общо преминава през два етапа. На първо място се преценява тяхната
процесуалната годност, което включва преценка за начина им приобщаване по делото и дали
това е извършено със средствата, закрепени в НПК, чрез валидно процесуално следствено
действие, допустимо ли е да бъдат ползвани за установяване на факти по делото, а след това
се изследват за тяхната обективност и достоверност. В случая липсва процесуална
възможност за приобщаване на показанията на лицата Я. Ш. И., Б. Х. А., Х. Х. Н., Х. Г.,
дадени пред орган на ДП в хода на досъдебното производство, предвид това, че те не бяха
8
установени, за да бъдат разпитани в хода на съдебното следствие и предвид това, че
подсъдимите и техните защитници не дадоха съгласие за прочитане по реда на чл. 281, ал. 5
НПК. Тези лица не са били разпитани и пред съдия в хода на досъдебното производство, за
да бъдат прочетени показанията им по реда на чл. 281, ал. 1 НПК. Отделно следва да се
посочи, че при разпита им пред орган на ДП не са присъствали който и да било от
обвиняемите или техните защитници, за да могат да поставят въпроси към свидетелите. Ето
и защо съдът не постави в изводите си протоколите за разпит от ДП на тези свидетели.
В принципен план обясненията на обвиняем или подсъдим и показанията на свидетел
по делото се различават в процесуален аспект, доколкото чрез обясненията /които имат
двояка природа – средство за защита и доказателствено средство/ се реализира право на
защита на лицата и по отношение на тяхната обективност не се носи наказателна
отговорност, докато свидетелите депозират показанията си под страх от наказателна
отговорност. В този ред на мисли съдът не може да вземе предвид протоколите за разпит
като свидетели в хода на ДП на К. У. и Н. М., тъй като на по-късен етап в хода на ДП са
привлечени като обвиняеми. В хода на процеса те вече осъществяват друга процесуална
функция, те са обвиняеми и от момента на привличането им вече разполагат с пълен обем от
права, основните, от които залегнали в чл. 55 НПК, включително да дават или да откажат да
дават обяснения по обвинението. Проведените разпити като свидетели в хода на ДП нямат
процесуална стойност, не са им разяснени правата на обвиняем и не могат да бъдат
приобщени в хода на съдебното следствие и затова и съдът не ги взе предвид.
Известно е, че обясненията на подсъдим са доказателствено средство, но и средство
за защита като в случая в хода на съдебно следствие всеки от подсъдимите даде кратки
обяснения, които като цяло кореспондират със събрания по делото доказателствен материал
– писмените доказателства, както и показанията на разпитаните непосредствено свидетели
К., К., М., Б.. Разминаването, което беше констатирано в обясненията на У. при първото
разглеждане на делото и пред настоящия състав за това дали автомобила е предаден на
конкретно лице беше преодоляно чрез прочитане на обясненията му по реда на чл. 279, ал. 1,
т. 3, т. 4 НПК като същият заяви, че не си спомня да е имало човек, автомобилът е бил
оставен на паркинг. Съвпадат обясненията на двамата подсъдими относно превозването на
автомобила, оставянето му в с. *** на паркинг и връщането им обратно към гр. Бургас като
дори и да се приеме, че се касае за защитна версия, тя по никакъв начин не беше оборена и
преодоляна от страна на държавното обвинение.
Съдът се доверява на представените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства както и на приобщените по делото веществени доказателства,
доброволно предадени по делото, от които се установяват горните обстоятелства.
Съдът се доверява и на експертизите по делото като обективни, безпристрастни и
пълни, но основно касае лична кореспонденция на всеки от двамата подсъдими и не се
установиха факти, релевантни за настоящото.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното Д.ие,
така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че не се
установи съучастническа дейност за извършване на престъпление и осъществен състав на
престъпление от който и да било от двамата подсъдими по чл.281, ал.2, т.1, предл. първо и
9
т.5 вр. с ал.1 НК, вр. с чл.8, ал.1, чл.19, ал.1, т.1 и чл.22, ал.1 ЗЧРБ. Не се установи подс. М.
да е подбудител за извършване на престъпление нито се установи двамата подсъдими да са
извършители на такова.
От събраните по делото доказателства този съдебен състав не успя да достигне до
единствения и възможен извод, че К. Й. У. с ЕГН ********** на 23 февруари 2021 г. около
5,30 часа на неустановено по делото конкретно място на няколко километра след с. *** по
главен път I - 9, община М. ***, в зоната за отговорност на ГПУ М. ***, като извършител и в
съучастие с Н. Д. М. - подбудител и извършител, с цел да набави за себе си имотна облага в
размер на 350 лв. противозаконно подпомогнал дванадесет чужденци, които не са български
граждани, а именно: Я. Ш. И., Х. И. Х.***, Б. Х. А., М.А.Т., Х. Х. Х., Ф. Х. Н., М.К.С., Х. Х.
Н., А.М.Х., Ю.К., Н.И.М. и К. Х. Н., всичките без документи за самоличност, да преминават
през страната в нарушение на чл.8, ал.1 ЗЧРБ - „Чужденец може да влезе в Р България ако
притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ,
както и виза, когато такава се изисква“; чл.19, ал.1, т.1 ЗЧРБ - „Чужденец, който влиза в Р
България или преминава транзитно през нейна територия, в зависимост от целта на
пътуването си трябва да притежава: редовен документ за задгранично пътуване или друг
заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима, съгласно Регламент /ЕО/
№ 539 / 2001 г. на СЕ от 15 март 2001 г.“; и чл.22, ал.1 ЗЧРБ - „Пребиваването на чужденците
в Р Б се извършва въз основа на: 1. Издадена виза по чл.9А, ал.2; 2. Международни договори
за безвизов или облекчен визов режим; 3. Разрешение от службите за административен
контрол на чужденците“, чрез осигуряване на превоз към вътрешността на страната, като
Д.ието е извършено чрез използване на превозни средства - л. а. *** с рег. № ***,
собственост на *, и специален автомобил *** с рег. № ***, собственост на „*“ ООД, като
доставили лекия автомобил *** на няколко километра след с. ***, разтоварили го и го
оставили с работещ двигател и включени светлини, а Д.ието е извършено по отношение на
повече от едно лице / 12 души/ - престъпление по чл.281, ал.2, т.1, предл. първо и т.5 вр. с
ал.1 вр. с чл.20, ал.2 НК вр. с чл.8, ал.1, чл.19, ал.1, т.1 и чл.22, ал.1 ЗЧРБ;
както и не се установи, че Н. Д. М. с ЕГН ********** на 23 февруари 2021 г. около
5,30 часа на неустановено по делото конкретно място на няколко километра след с. *** по
главен път I - 9, община М. ***, в зоната за отговорност на ГПУ М. ***, като подбудител и
извършител в съучастие с К. Й. У. - извършител, умишлено склонил К. У. да осигури
специален автомобил за превоз на преминалите в страната в нарушение на закона чужди
граждани и с цел да набави за себе си имотна облага в неустановен размер противозаконно
подпомогнал дванадесет чужденци, които не са български граждани, а именно: Я. Ш. И., Х.
И. Х.***, Б. Х. А., М.А.Т., Х. Х. Х., Ф. Х. Н., М.К.С., Х. Х. Н., А.М.Х., Ю.К., Н.И.М. и К. Х.
Н., всичките без документи за самоличност, да преминават през страната в нарушение на
чл.8, ал.1 ЗЧРБ - „Чужденец може да влезе в Р България, ако притежава редовен документ за
задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се
изисква“; чл.19, ал.1, г.1 ЗЧРБ - „Чужденец, който влиза в Р България или преминава
транзитно през нейна територия, в зависимост от целта на пътуването трябва да притежава:
редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза,
когато такава се изисква, съгласно Регламент /ЕО/ № 539 / 2001 г. на СЕ от 15 март 2001 г.“; и
чл.22, ал.1 ЗЧРБ - „Пребиваването на чужденците в РБ се осъществява въз основа на: 1.
Издадена виза по чл.9А, ал.2; 2-международни договори за безвизов или облекчен визов
режим; 3. Разрешение от службите за административен контрол на чужденците“, чрез
осигуряване на превоз към вътрешността на страната, като Д.ието е извършено чрез
10
използване на л. а. *** с рег. № ***, собственост на *, и специален автомобил *** с рег. №
***, собственост на „*“ ООД, като доставили лекия автомобил *** на няколко километра
след с. ***, разтоварили го и го оставили с работещ двигател и включени светлини, а Д.ието
е извършено по отношение на повече от едно лице / 12 души/ - престъпление по чл.281, ал.2,
т.1, предл. първо, и т.5 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 и ал.3 НК, вр. с чл.8, ал.1, чл.19, ал.1, т.1 и
чл.22, ал.1 ЗЧРБ.
Съгласно чл. 281, ал. 1 (ред. ДВ бр. 74 от 2025г. отм.) НК, приложим в редакцията
към датата на Д.ието съгласно чл. 2, ал. 2 НК като по-благоприятен закон - който с цел да
набави за себе си или за другиго имотна облага противозаконно подпомага чужденец да
пребивава или преминава в страната в нарушение на закона, се наказва с лишаване от
свобода до пет години и с глоба от три хиляди до десет хиляди лева, а ал. 2 НК също в
редакцията към датата на Д.ието – наказанието е лишаване от свобода от една до шест
години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, когато Д.ието е: 1. извършено чрез
използване на моторно, въздухоплавателно или друго транспортно средство; 5. извършено
по отношение на повече от едно лице.
На първо място субект на престъплението може да е всяко наказателно отговорно
лице, поради което и всеки от подсъдимите като пълнолетно, вменяемо лице, може да
отговаря за състав на престъплението. В наказателното производство с предмет
престъпление по чл.281 от НК подлежат на доказване следните факти: първо да е налице
подпомагане на физически лица да преминат през територията на Република България;
второ, тези лица да са чужди граждани; трето, чуждите граждани да преминат в страната
нелегално, в нарушение на закона; четвърто, подпомагането да е противозаконно и пето -
това подпомагане да е извършено с користна цел, с цел имотна облага, а по
квалифицираните състави и съответното квалифициращо обстоятелство – в случая повече от
едно лице и чрез използване на МПС.
В случая не се установиха признаците от обективна страна на състав на
престъпление. Установени са 12 лица, които са били без документи за самоличност, които са
говорили, език, различен от български, които не бяха установени в хода на съдебното
следствие. По делото обаче липсват изготвени евродак карти, лицево идентифициране или
пръстови отпечатъци за идентифициране на тези лица. От доказателствата не се установи
никой от подсъдимите поотделно да е подпомогнал лицата, посочени в обвинителния акт да
преминават през страната. Не се установи автомобилът „***” да е предоставен именно от
подсъдимите на тези лица, няма извършено разпознаване, няма свидетели, които да са
възприели който и да било от подсъдимите да помага на лицата и да им предоставя
автомобила. Напротив, установи се, че подсъдимите са били с представата, че автомобилът
се оставя в село *** на неустановено по делото лице, за което свидетелства и поведението
им при преминаване през пункта, на който са били разположени св. К. и К.. Възприели са
полицейските служители по пътя от гр. Бургас към с. ***, но са преминали спокойно, с ясно
видими номера както на специалния автомобил, така и на натоварения на платформата,
който не е бил закрит и не се е наложило да им бъде извършвана проверка. На връщане от с.
*** към гр. Бургас са били спрени за проверка, но полицейските служители не са забелязали
нищо необичайно в поведението им, съдействали са на проверката, обяснили са какво са
направили с автомобила на платформата и са били освободени.
Процесуалното бездействие на разследващите органи, които не са направили усилие
за разпознаването от страна на установените в МПС лица на лицата, които са им
11
предоставили МПС, непровеждането на разпит на тези лица пред съдия с участието на
двамата обвиняеми и техни защитници, на практика са обрекли изхода от разследването
като извършителите не са разкрити. Липсата на годен процесуален способ да се приобщят
към доказателствената съвкупност показанията на свидетели от досъдебното производство
поради изрично заявената от подсъдимите и техните защитници липса на съгласие за
тяхното прочитане по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от НПК и невъзможността да
приложи директно разпоредбата на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК, тъй като лицата не са
разпитани пред съдия в производство по чл. 223 от НПК до голяма степен се оказаха
решаващи за извода на съда на липсата на годни доказателства, но и не само това.
На следващо място по мнение на този състав на съда не е изпълнено изискването на
закона за наличие на користна цел като елемент от субективната страна на престъплението
по чл. 281 НК. По никакъв начин не се установи по делото, който и да било от подсъдимите
да е получил имотна или друга облага. Подс. У. е трябвало да получи от подс. М. сумата от
250 лева за извършената транспортна услуга за превозване на лекия автомобил „***” със
специалния автомобил от гр. *** до с. ***, но се касае за договорно отношение между
страните и това е цената дължима за извършения превоз със специален автмобил. Не се
ангажираха такива годни и събрани по реда на НПК доказателства, от които да се направи
единствения възможен извод, че който и да било от подсъдимите е получил или целял
получаване на противозаконна облага - като признаци от обективната страна на състава на
престъплението. Аргументите, че се касае за преминаване на специалния автомобил през
малките часове на денонощието посока с. ***, а след това обратно, това, че се касае за
автомобил „***” „***”, който е сравнително просторен автомобил и би могъл да събере
повече пътници, действително могат да се оценят като „съмнителни” обстоятелства, но те не
са достатъчни, за да се постанови осъдителна присъда именно срещу подсъдимите. Още
повече, че точно защото се касае за малките часове на денонощието следва да се
предположи, че няма други автомобили и е неизбежно спирането за проверка на
преминалото през пункта МПС. Трудно би могло да се приеме, че са налице изобщо някакви
косвени доказателства, които да наведат към извод за участие на всеки от подсъдимите в
престъпна дейност, за която им е повдигнато обвинение. По принцип няма забрана
присъдата да се основава на косвени доказателства, но те трябва по несъмнен начин да
формират еднозначни фактически изводи, а в случая това не е така. По-скоро се касае за
„предположения”, тъй като не бяха установени лица от автомобила „***” в хода на
съдебното следствие, които се сочи да са чуждите граждани, не е извършено разпознаване от
страна на тези лица, не са изготвени дори Евродак карти на лицата, не са предприети и
никакви действия като изготвяне на лицево-идентификационна или дактилоскопна
експертиза, нито е снет снимков материал, който да даде повод за служебно издирване на
лицата по техните биометрични и анатомични данни, не е проявена активност в достатъчна
степен да се установи лицето, на което е бил доставен автомобила в с. ***, няма данни от
този автомобил да са иззети дактилоскопни следи, дори не е проведен разпит пред съдия на
сочените като установени в автомобила лица, макар и този разпит да беше извършен без да
присъстват обвиняеми и техни защитници.
От субективна страна формата на вината на престъплението по чл. 281, ал. 1 НК е
пряк умисъл, като дееца преследва и специалната користна цел-извличане на
противозаконна облага, заплащане на дейност, за която знае и е убеден, че е забранена от
закона. В случая не са налице такива годни доказателства, от които да се предполага, че
всеки от подсъдимите поотделно е бил длъжен да знае за какво ще се използва автомобил
12
„***”, който са превозили до с. *** и че в него ще бъдат установени впоследствие 12 лица,
които са без документи за самоличност и които не говорят български език и преследват
противозаконна цел- нелегално преминаване на страната, за което те да ги подпомагат.
Истината като отражение на външно проявени човешки действия винаги е обективна
и конкретна, а не вероятна и възможна. Съгласно константната практика на ВКС в
наказателния процес е допустимо изграждането на всякакви хипотези при планиране и
провеждане на разследването, но правно значение имат само онези, които са проверени и
подкрепени с конкретни и безусловни доказателства. Едва тогава хипотезата губи характера
си на предположение и се превръща във фактология на престъплението. При липсата на
такива доказателства хипотезата за вероятна съпричастност на подсъдимите остава едно от
възможните предположения за събитието на престъплението и не може да обуслови
постановяването на осъдителна присъда. Всеки фактически извод следва да е обезпечен с
достатъчно годни и достоверни, дори и единствено косвени, доказателства, какъвто не е
настоящият случай. Всички разпитани по делото свидетели нямат преки възприятия за
фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване по делото, доколкото нито
един от тях не съобщава да е възприел който и да било от подсъдимите да е оставил
автомобила „***“ на установените впоследствие в него лица, да са отворили врати на
автомобила, да е оставил ключ за него, изобщо да е подпомагал пребиваването в страната на
инкриминираните време и място описаните в обвинителния акт лица. От събраните годни
доказателства не се достигна до извод за користна цел или до участие на подсъдимите в
престъплението, в което са привлечени. Тежестта за доказване лежи върху държавното
обвинение, което в случая не успя да наведе такива доказателства, подкрепящи по
безсъмнен и категоричен начин съпричастност на подсъдимите към авторството на
престъплението.
В заключение този състав на съда прие, че събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съпоставени поотделно и в съвкупност, не са достатъчни да изградят единна
непрекъсната доказателствена верига, така че да доведат до единствено възможен извод за
участие на подсъдимите в престъплението, за което им е повдигнато обвинение.
Отсъствието на хармонична верига от факти, свързани помежду си и с основния факт,
подлежащ на доказване, а именно участието на подсъдимите в извършване на
престъплението и тяхната вина, водят до извода за недоказаност на авторството на Д.ието,
поради което и съдът достигна до единствения възможен извод, че подсъдимите не са
извършили престъплението, за което им се повдига обвинение, поради което призна всеки
един от тях за невиновен и на основание чл. 304 НПК ги оправда изцяло по повдигнатите им
обвинения.
По веществените доказателства:
Съдът намери, че МПС следва да се върнат на собствениците, съгласно ангажираните
по делото доказателства, тъй като фактическият състав по прехвърляне на собствеността не
е бил завършен и липсват представени договори за прехвърляне на собствеността с
нотариалната заверка на подписа на страните пред нотариус съгласно чл. 144, ал. 2 ЗДвП.
Ето защо съдът постанови веществените доказателства 1 брой лек автомобил марка
„***“, модел „***“, с регистрационен номер *, ведно с един брой контактен ключ за него, на
съхранение на паркинга на ГПУ – *** – да бъде върнат на собственика *, а един брой лек
автомобил марка „***“, модел „***“, с регистрационен номер * плюс един брой контактен
ключ за него и свидетелство за регистрация на МПС част 2 с № *, на съхранение на паркинга
13
на ГПУ – *** постанови да бъде върнат на правоимащото лице „* *“ ООД.
Веществените доказателства: 1 бр. мобилен телефон с надпис „***“ съдът върна на
правоимащото лице К. Й. У. – ЕГН **********, а мобилен телефон „***“ върна на Н. Д. М. –
ЕГН **********.
По разноските:
Съгласно чл. 190, ал. 1 НПК когато подсъдимият бъде признат за невинен или
наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за
сметка на държавата, поради което и предвид постановената оправдателна присъда,
разноските остават за сметка на държавата.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
14
Съобщи за изтекли лични данни