РЕШЕНИЕ
№ 1297
гр. Варна, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл. с. Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100501216 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. В., бул. “Вл. Варненчик” № 258, В. Тауърс- Г, подадена
чрез процесуален представител, срещу Решение № 966/07.04.2022 год., постановено по гр.
дело № 5046/2021 год. по описа на РС-В., с което са отхвърлени предявените от „Енерго-
Про Продажби“ АД ЕИК ********* със седалище гр. В. срещу Д. Д. О. от гр. В. по реда на
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК обективно кумулативно съединени искове за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца на сумата от 1
055, 75 лева, представляваща главница за консумирана и незаплатена електроенергия за
обект с абонатен номер **********, находящ се в гр. В., ул. И. № 3, включваща сума по
фактура № **********/05.04.2018 г. на стойност 442, 02 лева за периода 04.01.2018г. –
03.04.2018г. и по фактура № **********/27.07.2018 г. на стойност 613, 73 лева за периода
25.04.2018г. – 23.07.2018г. ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 01.12.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 248, 71 лева, представляваща мораторна лихва, включваща сумата
от 111, 47 лева върху главницата по фактура № **********/05.04.2018 г. за периода
1
26.04.2018г. – 15.11.2020г. и сумата от 137, 24 лева върху главницата по фактура №
**********/27.07.2018 г. за периода от 07.08.2018г. – 15.11.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 15443/2020 г.
по описа на Районен съд – В., поправена по реда на чл. 247 ГПК с Разпореждане от
23.10.2021 г. по същото дело.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в неправилен анализ на доказателствата по делото,
както и в необсъждане на относими към спора доказателства.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
предявените искове да бъдат уважени, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции
съдебни разноски.
В срока по чл. по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна Д. Д. О., чрез назначения му
от съда особен представител, не е подал писмен отговор на жалбата.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа
въззивната си жалба.
В съдебно заседание въззиваемият Д. Д. О., чрез назначения му от съда при условията
на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, оспорва въззивната жалба, счита обжалваното
решение за правилно и настоява да бъде потвърдено.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-В. е образувано по предявени от „Енерго-Про Продажби“
АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. В., бул. “Вл. Варненчик” № 258,
В. Тауърс- Г срещу Д. Д. О. от гр. В. по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца следниту суми: сумата от 1 055, 75 лева, представляваща
главница за консумирана и незаплатена електроенергия за обект с абонатен номер
**********, находящ се в гр. В., ул. И. № 3, включваща сума по фактура №
**********/05.04.2018 г. на стойност 442, 02 лева за периода 04.01.2018г. – 03.04.2018г. и по
фактура № **********/27.07.2018 г. на стойност 613, 73 лева за периода 25.04.2018г. –
23.07.2018г. ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 01.12.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 248, 71 лева, представляваща мораторна лихва, включваща сумата
от 111, 47 лева върху главницата по фактура № **********/05.04.2018 г. за периода
26.04.2018г. – 15.11.2020г. и сумата от 137, 24 лева върху главницата по фактура №
**********/27.07.2018 г. за периода от 07.08.2018г. – 15.11.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 15443/2020 г.
по описа на Районен съд – Варна, поправена по реда на чл. 247 ГПК с Разпореждане от
23.10.2021 г. по същото дело.
В исковата си молба ищецът е навел следните твърдения:
2
Ответникът Д. Д. О. е клиент на ищцовото дружество по сключен при общи условия
договор за продажба на ел. енергия за обект с абонатен номер № **********, находящ се в
гр. В., ул. И. № 3, в качеството си на собственик на описания имот от 2002 год.
На 03.04.2018 год. и на 23.07.2018 год. са извършени технически проверки на
електромера, измерващ доставяните до обекта на ответника количества ел. енергия, при
които са констатирани неправомерно присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа, за които проверки са съставени констативни протоколи.
Въз основа на протоколите са издадени становища за начисляване на допълнителни
количества ел. енергия за обекта на потребление на ответника съответно: за периода
04.01.2018 год. до 03.04.2018 год. и 25.04.2018 год. до 23.07.2018 год. и са издадени
фактури, както следва: фактура № **********/05.04.2018 г. на стойност 442, 02 лева за
периода 04.01.2018г. – 03.04.2018г. и фактура № **********/27.07.2018 г. на стойност 613,
73 лева за периода 25.04.2018г. – 23.07.2018г. Ответникът не е платил сумите по цитираните
фактури. С оглед неплащането в срок на задълженията по цитираните фактури, ответникът
дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 442, 02 лева по
фактура № **********/05.04.2018 г. за периода 26.04.2018г. – 15.11.2020г. в размер на
сумата от 111, 47 лева и върху сумата от 613, 73 лева по фактура № **********/27.07.2018 г.
за периода 07.08.2018г. – 15.11.2020 г. в размер на 137, 24 лева.
За удовлетворяване на вземанията му, в полза на ищцовото дружество е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 262082/03.12.2020 год. по
ч. гр. дело № 15443/2020 год. по описа на РС-Варна, поправена по реда на чл. 247 ГПК с
Разпореждане от 23.10.2021 г. по същото дело.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника (ответник) в хипотезата на чл. 47, ал.
5 ГПК, което обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване на исковете за
установяване на вземанията си съобразно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете си и настоява да бъдат уважени.
Претендира присъждане на разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначен му по
реда и при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, оспорва исковете.
Навежда, че не е материално - правно легитимиран да отговаря по исковете, тъй като
не е титуляр на партидата за доставка на електрическа енергия за процесния обект на
потребление, като в тази насока е и обстоятелството, че фактурите са издадени на името на
трето лице – И. М. Г.. Твърди също, че не са налице предпоставките за преизчисляване на
количествата ел. енергия за процесния обект на потребление. Твърди, че не е потребил
процесното количество ел. енергия, поради което и не дължи плащане на цената му.
Навежда, че към датата на извършване на проверките липсва законно основание ищецът да
извършва
преизчисляване на количествата ел. енергия, респ., да извършва т. нар. „корекции“ на
доставените количества ел. енергия, тъй като с влязло в сила на 14.02.2017г. решение №
3
1500/06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. на ВАС са били отменени ПИКЕЕ (2013 г) с
изключение на чл. 48, 49, 50 и чл. 51. Счита, че останалите като действащи разпоредби на
ПИКЕЕ (2013 г) не покриват изискването за наличие на действащи правила съгласно
изискването на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, тъй като са недостатъчни да регламентират основните
положения за преизчисляване на доставените количества ел. енергия, които законът изисква
да бъдат нормативно определени.
Настоява за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
От извлечение – справка от Агенция по вписванията от дата 18.11.2020 год. у видно,
че от 06.12.2002 год. ответникът Д. Д. О. е собственик на процесния имот (обект на
потребление), въз основа на договор с вещно правен ефект. Последващи вписвания относно
имота няма, т. е., няма към 03.04.2018 год. и към 23.07.2018 год. друго лице да е собственик
на имота или носител на вещно право на ползване (чл. 56 ЗС) върху същия. При това
положение ответникът е материално правно легитимиран да отговаря по предявените
искове, а възраженията му в обратен смисъл са неоснователни.
От представения по делото констативен протокол № 1202147/03.04.2018 год. се
установява, че на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД – В. са
извършили техническа проверка на електромера, монтиран на обекта на ищеца, находящ се
в гр. В., ул. И. № 3, с абонатен номер **********, при която е установено неправомерно
присъединяване на обекта на абоната към електроразпределителната мрежа, осъществено
чрез меден проводник, в резултат на което консумираната от обекта ел. енергия не
преминава през електромера, не се отчита и съответно не се заплаща от абоната. Съгласно
протокола при проверката е демонтиран неправомерно присъединения проводник и е
възстановена правилната схема на свързване.
Протоколът е подписан от двама свидетели с посочени три имена и адреси.
Не е спорно по делото, че протоколът не е подписан от органите на полицията.
Въз основа на констатациите от проверката „Електроразпределение Север“ АД е
съставило справка за корекция от 04.04.2018 г. за обекта за периода от 04.01.2018 год. до
03.04.2018 год. Издадена е и фактура № **********/05.04.2018 год. за сумата от 442, 02
лева.
От констативен протокол № 1202281/23.07.2018 год. е видно, че на посочената дата
служители на „Електроразпределение Север“ АД – В. отново са извършили техническа
проверка на електромера, монтиран на обекта на ищеца, находящ се в гр. В., ул. И. № 3 с
абонатен номер **********, при която е установено неправомерно присъединяване на
обекта на абоната към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез меден
проводник. Съгласно протокола при проверката е демонтиран неправомерно присъединения
проводник и е възстановена правилната схема на свързване. Посочено е, че абонатът (респ.
обектът) е без ел. захранване.
4
Протоколът е подписан от двама свидетели с посочени три имена и адреси.
Не е спорно по делото, че протоколът не е подписан от органите на полицията.
Въз основа на констатациите от проверката „Електроразпределение Север“ АД е
съставило справка за корекция от 24.07.2018 г. за обекта за периода от 25.04.2018 год. до
23.07.2018 год. Издадена е и фактура № **********/27.07.2018 год. за сумата от 613, 73
лева.
От заключението на СТЕ от 19.01.2022 год., изслушано в първата нистанция, и от
изявленията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че отбелязаните в
констативните протоколи нарушения представляват неправомерно самоприсъединяване на
обекта към електроразпределителната мрежа, без консумираната от обекта на ответника ел.
енергия да преминава през електромера. към датата на проверките електромерът, измерващ
доставяната до обекта на ответника ел. енергия е бил метрологично годен. При установените
в констативните протоколи самоприесъединяване към ел. мрежата, без консумирана ел.
енергия да преминава през електромера, не е налице никакъв отчет на потребена ел. енергия.
В случая преизчисляването на количествата ел. енергия е извършена в съответствие с
методиката, установена в чл. 48, ал. 1, т. 1Б от ПИКЕЕ (2013 год.). Математическите
изчисления по извършените корекционни процедури, съгласно методиката, описана в чл. 48,
ал. 1, т. 1, б. „Б“ от ПИКЕЕ (2013 г.) са аритметично точни, съобразно действащите цени на
ел. енергия за процентите периоди.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на
ответника е извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм.
ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение
на КЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото в чл. 83,
ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ,
приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена,
неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на
КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат
правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
Чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год., и към момента на
извършване на проверките на електромера на обекта на ответника, съответно - на дата
03.04.2018 год. и на 23.07.2018 год. не са част от действащото право. Нормите на чл. 48-51
от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017
г., IV отд., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 г. Т. е., към момента на извършване на проверките на
електромера, измерващ доставяната до обекта на ответника ел. енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ
(2013 г.) са били част от действащото право, тъй като отменените текстове на цитираните
Правила не се прилагат от датата на обнародването в Държавен вестник на Решението на
5
ВАС, с което те са отменени.
Начислените по партидата на ответника допълнителни количества ел. енергия на
стойност от 442, 02 лева за периода 04.01.2018 год. до 03.04.2018 год. и на стойност от 613,
73 лева за периода 25.04.2018 год. до 23.07.2018 год. са извършени само въз основа на
данните от двата констативни протокола, обсъдени по – горе, от което следва, че
служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на ответника
е извършено при хипотезата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ (2013 г.), която е била част от
действащото право към дата 03.04.2018 год. и към 23.07.2018 год. Чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ (отм.)
предвижда, че когато при проверка на измервателната система се установи промяна на
схемата на свързване, корекцията по чл. 48, ал. 1 се извършва само въз основа на
констативен протокол за установяване на намесата в измервателната система, който
отговаря на изискванията на чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и
е подписан от тях.
Установено е по делото, че протоколите не са съставени в присъствието на органите
на полицията и съответно не са подписани от тях, съобразно изискванията на чл. 48, ал. 2
ПИКЕЕ /2013 год./.
При това положение, след като констативните протоколи не съдържат нормативно
установените реквизити, същите не съставляват годно основание от гледище на чл. 48, ал. 2
ПИКЕЕ (2013 год.) за служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия по
партидата на абоната за потребена ел. енергия за минал период, съобразно методиката по чл.
48, ал. 1, т. 1Б от ПИКЕЕ (2013 год.). Както бе посочено по–горе, цитираните Правила за
измерване на количествата електрическа енергия по правната си същност представляват
подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните – както за потребителите,
така и за операторите на мрежата, вкл. и относно задълженията на последните касателно
оформянето на предвидените в ПИКЕЕ (2013 год.) констативни протоколи за резултатите от
извършваните от тях проверки.
С оглед изложеното исковете са неоснователни и подлежат на отхвърляне, без да се
обсъждат останалите доказателства, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход от делото разноски на въззивника не се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 966/07.04.2022 год., постановено по гр. дело №
5046/2021 год. по описа на РС-В., с което са отхвърлени предявените от „Енерго-Про
Продажби“ АД ЕИК ********* със седалище гр. В. срещу Д. Д. О. от гр. В. по реда на чл.
422, вр. чл. 415 ГПК обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца на сумата от 1 055, 75 лева,
6
представляваща главница за консумирана и незаплатена електроенергия за обект с абонатен
номер **********, находящ се в гр. В., ул. И. № 3, включваща сума по фактура №
**********/05.04.2018 г. на стойност 442, 02 лева за периода 04.01.2018г. – 03.04.2018г. и по
фактура № **********/27.07.2018 г. на стойност 613, 73 лева за периода 25.04.2018г. –
23.07.2018г. ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 01.12.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 248, 71 лева, представляваща мораторна лихва, включваща сумата
от 111, 47 лева върху главницата по фактура № **********/05.04.2018 г. за периода
26.04.2018г. – 15.11.2020г. и сумата от 137, 24 лева върху главницата по фактура №
**********/27.07.2018 г. за периода от 07.08.2018г. – 15.11.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 15443/2020 г.
по описа на Районен съд – Варна, поправена по реда на чл. 247 ГПК с Разпореждане от
23.10.2021 г. по същото дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7