Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Провадия,
19.04.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Провадийският районен съд трети състав
На двадесет и седми
ноември Година 2018
В публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател Димитър
Михайлов
Секретар Т.Т.,
Прокурор,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело номер 1493 по описа за
2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, вр. чл.141 ЗЗД.
Предявена
е осъдителна претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 430,
ал. 1 от ТЗ от
ищеца «БАНКА ДСК» ЕАД против А.Ж.Д. и Е.Г.В. за осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца сумата от 7049.89 евро
неплатена главница по сключен между ответниците и банката – ищец договор за
текущо потребление от 12.11.2013 г.; сумата от 2785.15 евро договорна лихва за
периода 01.01.2015 г. – 09.11.2017 г.; сумата от 166.79 евро обезщетение за забава
за периода от 01.01.2015 г. до 09.11.2017 г., както и такса при изискуем кредит
в размер на 60 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 10.11.2017 г. до окончателното изплащане
на сумата. Претендира се и присъждане на сторените в производството съдебно –
деловодни разноски.
В
исковата молба ищецът твърди, че на
основание сключен договор за кредит за текущо потребление на 12.11.2013г. между
„Банка ДСК" ЕАД - от една страна като кредитор, и А.Ж.Д. - от друга страна
като кредитополучател, банката е предоставила на кредитополучателя сума в
размер на 7 500 /седем хиляди и петстотин/ евро със срок за издължаване на
кредита 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. От извлечение от
кредитната сметка е видно, че договорената сума е усвоена изцяло на 12.11.2013
г. безкасово чрез посочената разплащателна сметка.
Предвид горното
кредиторът е изпълнил задължението си по договора за кредит, като е предоставил
на кредитополучателя договорената сума.
Неразделна част
от договора за кредит са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица, които на основание чл. 14 от договора за кредит,
кредитополучателят е получил и приел с подписване на договора за кредит, както
и Тарифата на „Банка ДСК'' ЕАД за лихвите, таксите и комисионните.
За обезпечаване
на вземанията по гореописания договор за кредит на същата дата - 14.08.2007 г.,
е сключен договор за поръчителство с Е.Г.В., с който поръчителят се е съгласил
да обезпечава изпълнението на задълженията на кредитополучателя А.Ж., както и
да отговаря солидарно с последния при неизпълнение на договорните задължения.
Към датата на
подаване на настоящата исковата молба е налице неизпълнение на общо 34 броя
месечни вноски за периода от 01.01.2015 г. до 01.11.2017 г. в размер на по
113.98 евро месечно.
Иска се осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от
7049.89 евро неплатена главница по
сключен между ответниците и банката – ищец договор за текущо потребление от
12.11.2013 г.; сумата от 2785.15 евро договорна лихва за периода 01.01.2015 г.
– 09.11.2017 г.; сумата от 166.79 евро обезщетение за забава за периода от
01.01.2015 г. до 09.11.2017 г., както и такса при изискуем кредит в размер на
60 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 10.11.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендира се и присъждане на сторените в производството съдебно –
деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран
писмен отговор от ответника Е.Г.В..
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от назначения на ответника А.Ж.Д.
особен представител. В него се излага, че исковете са
неоснователни. Оспорва сключването на договора, усвояването на кредитната главница,
размера на месечните вноски и условията за предсрочна изискуемост. Има
възражения за неравноправност на клаузите на договора и ОУ, по предсрочната
изискуемост, лихвите и таксата. Оспорва твърденията на ищеца, че ответника е
подписал приложените Договор за кредит, Общи условия, Погасителен план и ГПР, и
такси за потребление. Твърди, че исковете за лихви и обезщетение за забава са
погасени по давност, доколкото счита, че три годишния срок е изтекъл, поради
което и на това основание моля да бъдат отхвърлени.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност се установи от фактическа
страна следното:
Видно от приложения договор за кредит за текущо потребление от 12.11.2013
г. е, че „Банка ДСК” ЕАД – от една страна, като кредитор предоставило на А.Ж.Д.
сума в размер на 7 500,00 евро, като на същата дата е подписан и договор за
поръчителство между банката и Е.Г.В. в качеството на поръчител по договора за
кредит. В чл. 2 от договора е предвидено, че срокът на същия е за 120 месеца, а
в чл. 7 – че падежа е на 01-во число от месеца. Съгласно чл. 8 от сделката,
кредитът се олихвява с поменлив процент, който към датата на сключване на
договора за кредит е 13,45 % годишно или 0,04 % на ден.
Съдът констатира, че в
чл. 19.1 от Общите условия на банката, неразделна част от договора за кредит, е
предвидено, че при забава на плащането на месечната вноска, частта от вноската,
представляваща главница се олихвява с договорната лихва, увеличена с
наказателна надбавка от 10 %.
В чл. 19.2 от ОУ се сочи, че при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем.
Редовнто обслужване на кредита продължило до 01.01.2015г., когато
било направено последното плащане по кредита с частично изплащане на лихва в
размер на 1,73 лева.
Към датата на подаване на исковата молба било налице неизпълнение
на общо 34 броя месечни вноски, с което ищецът приел, че са настъпили
обективните предпоставки за упражняване правото на кредитора да превърне целия
остатък от кредита в предсрочно изискуем на основание чл.19, ал.2 от Общите
условия. Съгласно тази разпоредба, при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно
изискуем и се отнасял в просрочие.
В съдебно заседание, проведено на 11.10.2018г. по искане но
процесуалния представител на ответника бе допусната съдебно-счетоводна
експертиза със задача, вещото лице, след като се запознае с материалите по
делото а даде отговор на въпросите:
1.
Усвоен ли е кредитът, на коя дата и по какъв
начин - чрез разплащателна сметка или по
касов път?
2.
Какви суми са постъпвали по разплащателната
сметка на кредитополучателя, служещи за погасяване на кредита?
3.
На коя дата е преустановено редовното погасяване на
кредитните задължения и каква е допусната забавата по главница и/или лихва?
4.
Какъв е целият размер
на вземането на Банката към датата на предявяване на настоящия иск, и към датата на изготвяне на експертизата, както и по съставни части за главница, договорна
лихва, надбавка за забава, такси, с
посочване на период на натрупване на тези задължения.
5. Отговарят ли
представените с исковата молба документи на задълженията вменени с чл. 10, ал.
1 от Закона за потребителския кредит, а именно за големина на шрифта и
еднаквост на шрифта на всички приложения и договора за кредит за текущо
потребление.
Видно от изготвеното заключение по допуснатата експертиза: Кредитът
по договор за кредит текущо потребление от дата 12,11,2013г. е усвоен по
разплащателна сметка № BG37STSA93000021365323 в лева с титуляр А.Ж.Д.
като с равностойността на 7 500 евро при курс „купува” на Банката 1,953 лв./l евро,
която се равнява на 14 647,50 лв. е заверена (увеличена е стойността) по
разплащателната сметка на дата 12.11.2013г., а начинът по който се е разпоредил
титуляра със средствата е посочен подробно в ПРИЛОЖЕНИЕ № 1 към експертизата.
В приложение №1 вещото лице е посочило
подробно задължението по погасителен план в евро, извършените вноски, теглените
суми в брой, погасенията по кредита посочени в евро и в лева и остатъкът по
разплащателната сметка.
На дата 1601202014г. е била извършена
последната вноска по кредита, която погасява изцяло задълженията с падеж на
дата 01,12,2014г. и след тази дата нямало извършвани плащания по кредита.
С остатъкът по сметката е било извършено
погасяване частично на договорна лихва с падеж 01.01.2015г. в размер 1,73 евро
и така от задължението за договорна лихва в общ размер 79,02 евро след като се
приспадне погасената част остатъкът по нея се равнявал на 77,29 евро.
Забавата по Договора за кредит е била от
01.01.2015г. до 01.11.2017г. (дата на последната вноска), както и до настоящия
момент.
За периода на забава на плащането по
главниците се дължало обезщетение за забава в размер на 10% върху всяка
неплатена главница от датата на падежа до 09.11-2017г. (дата на завеждане на
настоящото дело), която за периода 01.01.2015г. — 09.11.2017г. общо се равняват
на 200,24 евро.
Общият размер
на задължението към дата 09.11.2017г. (дата па завеждане на делото) е 9 768,04
евро, а по съставни части е както следва: 7049,89 евро-главница, 2517,91
евро-договорни лихви за периода 01.12.2014г. до 09.11.2017г., 200,24 евро
обезщетение за забава за периода от 01.01.2015г.-09.11.2017г.
След завеждане на делото би следвало да се
дължи законна лихва върху главницата в размер на 7 049,89 евро за периода
10.11.2017г, до 08.11.2018г. (дата на изготвяне на експертизата), която се
равнява общо на 712.82 евро.
Общият
размер на задължението към дата 08.11.2018г. (дата на изготвяне на
заключението) е 10 480.86 евро.
По отношение на последният въпрос, вещото лице е дало отговор, че
неговата компетенция не му позволявала да даде отговор.
В съдебно заседание, процесуалния представител на ищеца, моли съда
да уважи предявения иск, като основателен и доказан. Твърди, че между ищеца и
ответника е била налице валидна облигационна връзка на основание договор за
потребителски кредит, а по отношение на втория ответник, на основание договор
за поръчителство. Счита, че кредита е бил изцяло усвоен и непогасен към днешна
дата.
Процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли
исковите претенции, като неоснователни и недоказани.
Моли
съда да съобрази направените възражения досежно валидността на приложения към
исковата молба договор за кредит за текущо потребление и приложените към него
документи и да направи на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит
проверка досежно спазване на изискванията визирани в този текст, въз основа на
която да прецени, че договора е недействителен. Твърди, че липсват подписи на
всяка една от страниците от приложенията. Освен това, не са изписани и имената
на кредитополучателя, а погасителния план приложен към исковата молба се
установи, че същия не е във връзка с отпуснатия кредит, а това е стандартен,
погасителен план за някой друг, но не и за този на ответника. Това се
установявало от посочената дата за усвояване, която е от 01.11.2013 г., което
нямало как и не съответствало на останалите писмени доказателства, в това число
и на изслушаното заключение по изготвената експертиза, от което ставало ясно че
датата на усвояване е друга, различна от посочената в този погасителен план. Моли
за присъждане на направените разноски по делото.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Доказа се, че между страните по настоящото дело е налице сключен
договор за кредит за текущо потребление от 12.11.2013г., като банката е
предоставила на кредитополучателя сума в размер на 7500,00 евро със срок за
издължаване на кредита 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване.
Неразделна част
от договора за кредит са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица, които на основание чл. 14 от договора за кредит,
кредитополучателят е получил и приел с подписване на договора за кредит, както
и Тарифата на „Банка ДСК'' ЕАД за лихвите, таксите и комисионните.
За обезпечаване
на вземанията по гореописания договор за кредит на същата дата - 14.08.2007 г.,
е бил сключен договор за поръчителство с Е.Г.В., с който поръчителят се е
съгласил да обезпечава изпълнението на задълженията на кредитополучателя А.Ж.,
както и да отговаря солидарно с последния при неизпълнение на договорните
задължения.
Настоящият
съдебен състав счита, че съгласно разпоредбата на чл.22 от Закона за потребителския кредит / ЗПК /когато не са спазени изискванията на чл.10,ал.1, чл. 11, ал.1, т.7-12 и 20
и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 договорът за потребителски кредит се счита за
недействителен. В случая се установи, че не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1 от ЗПК, тъй като, както договора, така и елементите към него не са
изготвени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Видно е, че договорът за
кредит за текущо потребление е изготвен върху бланка, върху която допълнително
с ръкописен текст на ръка са нанесени данни, което изключва спазване на
правилото за еднаквост на шрифт, размер и вид. Очевидна е и разликата по
отношение на Общите условия и на Погасителния план, които следа да са
неразделна част от договора. Съдът счита, че изискването на чл. 10,ал.1 от ЗПК
е относимо и към датата посочена в договора, с оглед на разпоредбата на чл. 5,
ал.4 редакция към ДВ, бр. 18/05.03.20Юг., съгласно която, информацията по
ал.1,2,3,9 и 13 се предоставят на потребителя безвъзмездно, по ясен или
разбираем начин, като всички елементи на информацията се предоставят с еднакъв
по размер, вид и формат шрифт. Очевидно е, че законодателят е формулирал
изискване за еднаквост по размер, вид и формат шрифт още към 05.03.2010г., при
това за преддоговорна информация, което на още по-силното основание следва да
се приеме, че се отнася и за окончателния договор и неговите елементи.
В хода на делото се установи, че първата
страница на договора за кредит за текущо потребление не е подписана от
кредитополучателя. Липсата на подпис на страните, води до липса на съгласие в
тази част на договора, както и до основателно съмнение за подмяна на
страницата.
Приложения погасителен план също не
съдържа подпис на А.Ж.Д. на всяка от страниците му. При така установените
факти съдът, считам че следва да се
приеме, че приложения към исковата молба Договор за кредит за текущо потребление
и Погасителен план, не са подписани от ответника и не пораждат правни
последци.Установената недействителност на договора, води на извод, че същия не
обвързва страните по него. Ищецът, при условия на пълно и главно доказване, не
установи валидна връзка между страните, което съдът счита, че е достатъчно
основание за отхвърляне на исковете.
Отделно от това, видно от приложения
Договор за кредит за текущо потребление е, че в чл.14 е посочено като
неразделна част от договора само Общите условия, но не и Погасителен план от
една страна. От друга - бе установено че приложения с исковата молба
Погасителен план / ПП/ е неотносим и не кореспондира с Договора за кредит за
текущо потребление /ДКТП /. В чл.З от ДКТП е посочено , че кредитът се усвоява еднократно
в срок до 12.12.2013г„ а в ПП като дата на усвояване е посочена - 01.11.2013г.,
която е по-ранна от датата на ДКТП. От трета страна – Погасителния план не
кореспондира и с приложеното към исковата молба Извлечение за периода от
01.01.2013 до 01.01.2014г., в което като дата на откриване на банковата сметка
е посочена 12.11.2013г. Несъответстие се констатира и в основните компоненти на
Погасителния план приложен към исковата молба и този който вещото лице е
изготвило по т.4 от заключението си. Налице са различия между всяка една от
вноските от № 13 до № 48 включително по отношение на остатък главница, за
главница, лихва с вноските по ПП към исковата молба. Всичко изложено по-горе
води на извод, че към Договора за кредит за текущо потребление от 12.11.2013г.
не е изготвен Погасителен план, който е необходима и се явява неразделна част
от договора. Липсата на Погасителен план води до недействителност на ДКТП на
основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т.
11 от същия закон.
Наред с всичко изложено съдът счита, че
ищецът не успя да докаже и твърденията си за настъпила „предсрочна изискуемост“
на кредита. Липсва валидно отправено и достигнало до знанието на
кредитополучателя изявление за това на база представените доказателства. Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление на една от страните
по договора - кредиторът посочва, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и вноските с непогасен
падеж, които към момента на посочването не са били изискуеми. Действието на
предсрочната изискуемост започва от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са налице обективните факти, обуславящи
настъпването й. Доказателствената тежест е на страната на кредитора и той
следва да докаже настъпването на предсрочната изискуемост,в т.ч.,че е уведомил
длъжника за това. Не се установи кредиторът да е уведомил писмено длъжника, че
е упражнил правото си на предсрочна изискуемост. Обективираното в исковата
молба не следва да се счита за достигнало до длъжника, доколкото същия се
представлява от особен представител. Липсата на такова уведомление не означава
нищо друго освен липса на изискуемо вземане на основание предсрочна
изискуемост.
Ищецът е претендирал кумулативно договорна
и наказателна лихва за един и същи период, което се вява в противоречие на
волята на страните и на основния принцип на гражданското право, забраняващ
неоснователно обогатяване. Няма правно основание да се признае за установена
дължимост едновременно на договорна и на наказателна лихва.
На основание изложеното по-горе, съдът
счита, че неоснователен и недоказан е и иска за договорна лихва в претендирания
размер.
Неоснователен и недоказан е и иска за обезщетение
за забава. Неоснователна е и претенцията за дължима такса в размер на 60евро. В
хода на делото бе установено, че приложената Тарифа не е подписана от
ответника, същия не е информиран за промяната. Клаузата в Общите условия е
недействителна. Липсва основание за тази претенция. Същата е незаконосъобразна
с оглед забраната вменена с чл.10а от ЗПК.
Предвид гореизложеното, предявените от „Банка ДСК“ ЕАД гр. ***
срещу А.Ж.Д. и Е.Г.В. искове следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се определи на
особения представител на ответника адвокатско възнаграждение в размер на
1118,61 лева. Първоначално за особен представител е внесъл сумата от 400,00 лева.
Предвид на това следва да се присъди допълнително сумата от 718,61лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище: гр. ***, адрес на управление: гр. ***, обл. ***, община Столична,
ул. „Московска” № 19, представлявано от И.Ф.Ф.на длъжност юрисконсулт в „Банка
ДСК“ ЕАД при РС-Варна срещу А.Ж.Д., ЕГН ********** с адрес: *** и Е.Г.В.,
ЕГН ********** с адрес: ***, искове с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ,
вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, вр. чл.141 ЗЗД, за сумите от 7 049,89
евро-главница, 2 785,15 евро-договорна лихва, 166,76 евро-обезщетение за забава
и 60,00 евро-дължима такса изискуемост, представляващи задължение за връщане на
отпусната парична сума по договор за кредит за текущо потребление от 12.11.2003
г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БАНКА
ДСК” ЕАД, гр. *** срещу А.Ж.Д., ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 430 от ТЗ, за сумата 7 049,89 евро. (седем хиляди и четиридесет и девет
евро и 89 евро цента), представляваща дължима главница по договор за банков
кредит от 12.11.2013 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БАНКА
ДСК” ЕАД, гр. *** срещу А.Ж.Д., ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 430, ал. 2 от ТЗ, за сумата 2 785,15 евро. (две хиляди седемстотин и
осемдесет и пет евро и 15 евро цента), представляваща задължение за плащане на
договорна лихва за периода от 01.01.2015 г. до 09.11.2017 г. по договор за
банков кредит от 12.11.2013 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БАНКА
ДСК” ЕАД, гр. *** срещу А.Ж.Д., ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за сумата 166,76 евро. (сто шестдесет и шест евро и 76
евро цента), представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2015 г.
до 09.11.2017, главни парични задължения по погасителния план – неразделна част
от договора за банков потребителски кредит от 12.11.2013 г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БАНКА
ДСК” ЕАД, гр. *** срещу А.Ж.Д., ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 430 от ТЗ, за сумата 60,00 евро. (шестдесет евро ), представляваща такса
при изискуем кредит по договор за банков кредит от 12.11.2013 г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БАНКА ДСК”
ЕАД, гр. *** срещу Е.Г.В., ЕГН **********, иск с правно основание чл.
430, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 141 от ЗЗД, за сумата 7 049,89 евро. (седем хиляди
и четиридесет и девет евро и 89 евро цента), представляваща задължение на
поръчител за връщане на отпусната парична сума по договор за банков кредит от 12.11.2013
г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БАНКА
ДСК” ЕАД, гр. *** срещу Е.Г.В., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ, за сумата 2 785,15 евро. (две хиляди
седемстотин и осемдесет и пет евро и 15 евро цента), представляваща задължение
на поръчител за плащане на договорна лихва за периода от 01.01.2015 г. до 09.11.2017г.
по договор за банков кредит от 12.11.2013 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БАНКА
ДСК” ЕАД, гр. *** срещу Е.Г.В., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за сумата 166,76 евро. (сто шестдесет и
шест евро и 76 евро цента), представляваща обезщетение за забава за периода от
01.01.2015 г. до 09.11.2017, представляваща задължение на поръчител за плащане
на договорна лихва за периода от 01.01.2015 г. до 09.11.2017г. по договор за
банков кредит от 12.11.2013 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БАНКА
ДСК” ЕАД, гр. *** срещу Е.Г.В., ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 430 от ТЗ, за сумата 60,00 евро. (шестдесет евро), представляваща такса
при изискуем кредит по договор за банков кредит от 12.11.2013 г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД гр. *** да заплати на адвокат А.Й.П. ***
допълнително възнаграждение в размер на 718,61лв. (седемстотин и осемнадесет лева и 61 ст.).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: