Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1115 21.08.2020 година
гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XXII-ри административен
състав,
На двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г.
Драганова
като разгледа
докладваното от съдията Колева административно дело № 971 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл.118 от КСО и е образувано по повод жалбата
на И.Г.Щ. с ЕГН **********, с адрес: ***, партер, против решение № Ц 1012-02-32#1
от 15.05.2020 г., издадено от Директора на ТП на НОИ- Бургас. С обжалваното
решение е оставено в сила разпореждане № 8 от 27.03.2020 г. на Ръководителя по
пенсионно осигуряване в ТП на НОИ- Бургас, с което на жалбоподателя е отказано преизчисляване
на пенсията му за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а от КСО.
В жалбата се
сочи, че решението е незаконосъобразно, тъй като при определяне размера на
пенсията не е взет предвид предложения от жалбоподателя период и най-изгодния
за него вариант. Иска се съдът да отмени оспореното решение и потвърденото с
него разпореждане. Представя доказателства.
В съдебното
заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен представител, който поддържа
жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на оспореното решение. Претендира
разноски.
Процесуалният
представител на ответника заявява становище за неоснователност на жалбата и
моли за нейното отхвърляне. Ангажира доказателства.
Жалбата
е процесуално допустима. Същата е насочена против подлежащ на оспорване
индивидуален административен акт, подадена е от надлежна страна – адресат на
акта, в предвидения в чл. 118, ал.1 от КСО 14-дневен срок, доколкото оспореното
решение е връчено на Щ. на 20.05.2020 г., а жалбата е подадена на 22.05.2020 г.
чрез административния органи.
Бургаският
административен съд, след преценка на становищата на страните и събраните по
делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
С разпореждане № 11/12.09.2019
г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ- Бургас, издадено на
основание чл. 68а от КСО на жалбоподателя е определена пенсия за осигурителен
стаж и възраст в минимален размер. С две последователни разпореждания -
разпореждане № 32/12.11.2019 г. и разпореждане № 29/06.03.2020 г., и двете на ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ- Бургас, въз основа на новопредставени
доказателства, е извършвано преизчисляване на пенсията на Щ. и същата е
определена в действителен размер. В разпореждане № 29 административният орган е
определил индивидуален коефициент 0.944 по реда на чл. 70, ал. 4-7, ал. 10, т.
1 и ал. 11 от КСО при базисен период 01.01.1988 г. – 31.12.1990 г. и
индивидуален коефициент 0.8995 по реда на чл. 70, ал. 9 от КСО. Видно от представените
описи на осигурителен доход от 07.11.2019 г. и от 29.02.2020 г. по отношение на
Щ. са изчислени съответните индивидуални коефициенти за различни базисни
периоди преди 1997 г., както следва: за времето от 01.01.1988 г. до 31.12.1990
г., с брутно трудово възнаграждение 13227,60 лева е определен инд. коеф. 1.219; за времето от 01.01.1991 г. до 31.12.1993 г.,
с брутно трудово възнаграждение 70125,44 лева е определен инд. коеф. 0.929; за
времето от 01.01.1992 г. до 31.12.1994 г., с брутно трудово възнаграждение
109302,90 лева е определен инд. коеф. 0.890; за времето от 01.01.1993 г. до
31.12.1995 г., с брутно трудово възнаграждение 193165,74 лева е определен инд.
коеф. 1.020; за времето от 01.01.1994 г. до 31.12.1996 г., с брутно трудово
възнаграждение 312013.54 лева е определен инд. коеф. 1.007. Осигурителният
доход на жалбоподателя е определен въз основа на представени от същия
доказателства и извършен в хода на производството справки, а именно: заверена
осигурителна книжка, справки и служебни бележки издадено от НОИ, констативен
протокол № КП-5-02-00629198/21.08.2019 г. за установени нарушения и дължими
осигурителни вноски относно самоосигуряващото се лице, задължителни предписания
от 19.08.2019 г. за внасяне на допълнителни осигурителни вноски, удостоверение
за внесени осигурителни вноски през периода на обучение, три броя УП-2,
издадени от Дирекция „Инспекция по труда“- гр. Бургас, УП-2 от 10.09.2019 г.,
издадено от Конфедерация на независимите синдикати в България. След изчисляване
на съответните инд.коеф. административният орган е приел за най-благоприятен дохода
за периода от 01.01.1988 г. до 31.12.1990 г. и след прибавяне на дохода получен
след 1997 г. е определен индивидуален коефициент за изчисляване на пенсия в
размер на 0.944. Тъй като така определеният коефициент е по-голям от този
определен на основание чл. 70, ал. 9 от КСО, пенсията на жалбоподателя е
определена по реда на чл. 70, ал. 4-7, ал. 10, т. 1 и ал. 11 от КСО, които
органът е приел за по-благоприятен.
Със заявление от
09.01.2020 г. (л.37) жалбоподателят е поискал изменение на така определената му
пенсия, като е посочил, че за базисен период следва да се вземе предвид периода
от 01.01.1993 г. до 31.12.1995 г. С изготвен опис на осигурителния доход на
26.03.2020 г., проверен на 01.04.2020 г., са определени индивидуални
коефициенти въз основа на получени доходи и за следните базисни периоди: за
времето от 01.01.1986 г. до 31.12.1988 г., с брутно трудово възнаграждение
10075,20 лева е определен инд. коеф. 1.181; за времето от 01.01.1987 г. до
31.12.1989 г., с брутно трудово възнаграждение 10408,80 лева е определен инд.
коеф. 1.140; за времето от 01.01.1989 г. до 31.12.1991 г., с брутно трудово
възнаграждение 21825.44 лева е определен инд. коеф. 1.093; за времето от
01.01.1990 г. до 31.12.1992 г., с брутно трудово възнаграждение 40998.64 лева е
определен инд. коеф. 0.994; както и са посочени определените инд.коефициенти за
периодите описани в предходните описи. Брутните трудови възнаграждения са
определени след представяне на допълнителни доказателства - УП-2 от 09.03.2020
г. и 12.02.2020 г., издадени от РС на КНСБ- Бургас за получен доход през периода
1986 г. - 1989 г. Въз основа на така отправеното заявление и извършени
изчисления, пенсионният орган е издал оспореното разпореждане № 8/27.03.2020 г.
Органът е изчислил, че при заявения от жалбоподателя базисен период от
01.01.1986 г. до 31.12.1988 г. брутно трудово възнаграждение е 10075,00 лева,
въз основа на което се определя инд.коефициент 0.940. При тези данни органът е
отказал преизчисляване на пенсията на жалбоподателя при вземане предвид на
посочения от него базисен период, тъй като инд.коефициент за него е 1.020, т.е.
по-неблагоприятен от приложения.
Видно от
отбелязване върху разпореждане № 8, жалбоподателят е поискал преизчисляване на
пенсията при включване на базисен период от 01.01.1987 г. до 31.12.1989 г. С
последващо разпореждане № 52/01.04.2020 г. пенсионният орган е уважил искането
на Щ. и е преизчислил пенсията му при посочения от него базисен период, при
което е определен краен инд.коефициент 0.935, който е по-неблагоприятен от
приетия с предходното разпореждане.
С жалба от
04.05.2020 г. Щ. е оспорил разпореждане № 8/27.03.2020 г. пред Директора на ТП
на НОИ- Бургас. С решение с изх. № Ц 1012-02-32#1 от 15.05.2020 г. горестоящият
орган е оставил в сила оспореното разпореждане. Решението е връчено на Щ. на
20.05.2020 г., видно от приложеното известие за доставяне.
В хода на
съдебното производство е изготвена съдебно-икономическа експертиза, от
заключението на която се установява, че вещото лице е изчислило идентични с
пенсионния орган коефициенти при различните девет базисни периода от 1982 г. –
1997 г., като най-благоприятен за жалбоподателя е коефициент от 1.219 при
базисен период 1988-1990 г. Вещото лице е посочило, че именно този коефициент е
ползван при определяне размера на пенсията на Щ. с разпореждане № 29 от
06.03.2020 г.
При тези
фактически данни съдът намира от правна страна следното:
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 117, ал. 3
от КСО. Издадено е в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч.
фактически и правни основания. При извършената служебна проверка съдът не
констатира нарушения на административнопроизводствени правила.
Според настоящия
съдебен състав решението е издадено в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби.
Страните не
спорят относно придобитото от жалбоподателя Щ. право на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, както и размерът на установения в хода на
административното производство осигурителен стаж и доход. Спорът е досежно обстоятелството
дали при определяне на пенсията е приложен най-благоприятния за жалбоподателя
коефициент на база три последователни години преди 1997 г.
Пенсията на жалбоподателя
е определена по реда на чл. 70, ал. 4 от КСО и §22ц, ал. 2 от ПЗР на КСО, т.е. индивидуалният
коефициент е изчислен от осигурителния доход на лицето за период от три
последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари
1997 г. по избор на лицето и от осигурителния му доход за периода след тази
дата до датата на отпускане на пенсията, като за това са издадени разпореждания
№ 32 от 12.11.2019 г. (за определяне на първоначалния размер на пенсията) и №
29 от 06.03.2020 г. (преизчисляване на пенсията в реален размер). И с двете
разпореждания е определен индивидуален коефициент на база осигурителен доход за
периода 01.01.1988 г. – 31.12.1990 г., като е прието, че именно с този период
се достига най-благоприятен резултат за лицето.
Съгласно чл. 70,
ал. 17 от КСО лицата могат да поискат преизчисляване на пенсията от
осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г. в
12-месечен срок след влизането в сила на разпореждането, с което размерът й е
определен по реда на този кодекс. В ал. 18 на същата разпоредба е посочено, че
пенсията се преизчислява по нормативния ред по който е определена. В случая
пенсията на Щ. е определена по реда на §22ц, ал. 2 от ПЗР на КСО, в който е
въведено изискване преизчисляване на пенсията да се извърши само ако това е
по-благоприятно за лицето. В оспореното разпореждане е посочено, че при вземане
предвид на заявения от жалбоподателя базисен период от 01.01.1993 г. до
31.12.1995 г. се определя индивидуален коефициент 0.940, или видно от
представените доказателства – коефициент за базисния период 1.020. От
направените изчисления в хода на административното производство, се установява,
че от всички възможни комбинации за базисни периоди в рамките на 1982 г. – 1997
г., с най-голям индивидуален коефициент е осигурителният доход за периода 01.01.1988
г. – 31.12.1990 г., а имено 1.219 и краен коефициент 0.944. В този смисъл е и
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза,
което съдът кредитира изцяло. От посочените данни следва извод, че на база
заявения от жалбоподателя базисен период 1993 г. – 1995 г. не се определя
най-висок индивидуален коефициент за изчисляване размера на пенсията му, а
такъв е бил определен с предходното разпореждане от 06.03.2020 г. Следователно
посочения в заявление от 09.01.2020 г., въз основа на което е издадено
оспореното разпореждане, базисен период не води до по-благоприятен за жалбоподателя
размер на пенсията, поради което правилно пенсионният орган е отказал да
извърши исканото преизчисляване. При тези данни правилно постановеният отказ е
потвърден и с оспореното решение № Ц 1012-02-32#1 от 15.05.2020 г., издадено от
Директора на ТП на НОИ- Бургас. Ето защо жалбата срещу оспореното решение
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Искане по
разноските е направено от страна на процесуалният представител на
жалбоподателя, което предвид изхода на спора не следва да бъде уважавано.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Г.Щ. с ЕГН **********, с адрес: ***,
партер, против решение № Ц 1012-02-32#1 от 15.05.2020 г., издадено от Директора
на ТП на НОИ- Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 8 от 27.03.2020
г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ- Бургас.
Решението може да
се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: