Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 08.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно
заседание , проведено на четвърти март , през две хиляди и двадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА ПОПОВА
при секретаря Е. Пенова …… и в присъствието на прокурора………………… като
разгледа докладваното от районен съдия Н. Попова гражданско дело № 998 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК във връзка
с 422 ГПК и във връзка с чл. 415 ГПК.
В подадената искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда
6, с пълномощник адвокат З.Й.Ц. – САК,
със съдебен адрес:***, срещу С.В.И., ЕГН: **********, с адрес: *** се излагат обстоятелства, че в законоустановения срок
и във връзка с разпореждане по ч.гр.д № 4824 по описа на Районен съд -
Пазарджик, на основание чл. 415 от Гражданския процесуален кодекс,
предявяват настоящия иск за установяване на вземането си спрямо С.В.И. в размер
на 467,51 лв.
Твърди се, че между С.В.И. и „Теленор България“ ЕАД (с предишно
наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) били сключени Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 26.10.2016
г. Съгласно договора за мобилни
услуги на клиента били предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилен телефонен апарат Huawei Y6 II Compact
Dual White. Предоставянето на устройството било
уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ била 312,57
лв. с вкл. ДДС. За ползването й
лизингополучателят се задължавал да извърши двадесет и три месечни лизингови
вноски в размер на 13,59 лв. с вкл.
ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Към периода на издаване на процесните
фактури спрямо ползваните от С.И. мобилен номер и мобилно устройство на лизинг
се прилагали следните условия:
-
за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор
за мобилни услуги № ********* от 26.10.2016 г.;за мобилно устройство Huawei Y6 II Compact
Dual White - условията, договорени в Договор
за лизинг от 26.10.2016 г.
Ответникът не бил изпълнил свои
парични задължения, начислени му в 5 бр. фактури, издадени в периода м.
февруари 2017 г. - м. юни 2017 г. Във всяка от фактурите били начислени
вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори, сключени
между него и клиента, както следва :
Фактура № **********/05.02.2017г. била издадена за отчетния период
05.01.2017г.-04.02.2017г. и включвала следните задължения на клиента за
посочения период за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 14,99 лв., такса за спиране на номер 0,75 лв., такса за услугата временно възстановяване на изходящия
трафик 1,24 лв., както и ползвани услуги 46,60 лв. (кратки текстови
съобщения (SMS) 0,16 лв., международни разговори 46,44 лв.), които били в краен размер на 63,58 лв. без вкл. ДДС - 76,30 лв. с
вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно
устройство Huawei Y6 II Compact Dual White в размер на 13,59 лв. с
вкл. ДДС. Общата сума, начислена във
фактурата била 89,89 лв., като, след
приспадане на 0,03 лв. надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен
период, претендираната сума по фактурата е 89,86 лв.
Фактура № **********/05.03.2017
г. била издадена за отчетния период
05.02.2017 -04.03.2017г. и включвала следните задължения на клиента за посочения
период за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 14,99 лв., такса за спиране на номер 0,75 лв., които са в
краен размер на 15,74 лв. без вкл. ДДС - 18,89 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Huawei Y6 II Compact Dual White в размер на 13,59 лв. с вкл. ДДС. Общата
сума, начислена във фактурата била 32,48 лв.
Фактура № **********/05.04.2017 г. била издадена за отчетния период 05.03.2017 –
04.04.2017г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период за
мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 14,99 лв. без вкл. ДДС, която
е в краен размер на 17,99 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Huawei Y6 II Compact Dual White в размер на 13,59 лв. е вкл. ДДС. Общата
сума, начислена във фактурата била 31,58 лв.
Фактура № **********/05.05.2017 г. била издадена за отчетния период 05.04.2017 –
04.05.2017г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период за
мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса (-5,00) лв. без вкл. ДДС,
която е в краен размер на (- 6,00) лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Huawei Y6 II Compact Dual White в размер на 13,59 лв. с вкл. ДДС. Отрицателната
стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се е формирала в резултат
на приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни,
през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за предварително
начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период.
Общата сума, начислена във фактурата, била 7,59 лв.
Твърди се, че след предсрочното
прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен между „Теленор България“
ЕАД и С.В.И. по нейна вина, поради изпадането й в забава, на потребителя била издадена
фактура № **********/05.06.2017 г., която включвала задължение за заплащане на неустойка
за предсрочното прекратяване на основание чл. 11 от договора в размер на 457,29 лв., както и предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство Huawei Y6 II Compact
Dual White, предоставено c Договор за лизинг от 26.10.2016 г., в общ размер на
231,03 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на седемнадесет
неначислени лизингови вноски. Обявяването на предсрочната изискуемост на
неначислените лизингови вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия на
оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това
право било неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч.
по свързаните договори за мобилни услуги. Вземането за неустойка в настоящото
производство се претендира частично в размер на 74,97 лв. Така
претендираната сума по фактура №
**********/05.06.2017 г. била в общ
размер от 306,00
лв.
Сочи се, че изискуемостта на
вземанията на „Теленор България“ ЕАД по всяка от фактурите била настъпвала
петнадесет дни след издаването й. Във връзка с изложеното, моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено
наличието на вземането по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело №
4824/2018 г. по описа на Районен съд - Пазарджик против длъжника - ответник С.В.И.
с ЕГН **********, както следва: Сума
в размер на 467,51 лв. представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно
фактура № **********/05.02.2017 г., фактура № **********/05.03.2017 г., фактура
№ **********/05.04.2017 г., фактура № **********/05.05.2017 г. и фактура №
**********/05.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането. Сочат се доказателства и се претендират съдебно-
деловодни разноски в двете производства.
В срока по чл. 131 от ГПК от адвокат А.Г.
***- назначен от съда за особен представител
на ответника С.В.И. е депозиран писмен отговор , в който се оспорва основателността на исковите претенции по основание и
по размер. На първо място се поддържа , че изложените в исковата молба
претенции били неясни. Не можело да се определи и да се направи категоричен
извод как са формирани дължимите суми. Не било посочено каква е сумата за
изговорени минути и съответно каква е била сумата за абонаментната такса. Не
ставало ясно как са формирани, претендираните суми за лизинговите вноски. Друго
съществено нарушение било липсата на Покана за доброволно изпълнение на
задължението, което било в пълно противоречие с чл. 87, ал.1 от ЗЗД.
Сочи, че в
Договора за предоставяне на мобилни услуги и в договора за лизинг и в Общите условия съществували множество
неравноправни клаузи съгласно чл.143 от Закона за защита на потребителя
, а именно по
т.5, 9 и 18 на чл. 143 от
ЗЗП. Поддръжа се, че потребителят не е имал възможност да се запознае с
клаузите на договорите преди тяхното сключване, както и не е имал възможност да
прецени техните икономически последици.Не можело да приеме, че клаузите на договорите
са уговорени индивидуално, тъй като потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им и същите били сключени при наличието на Общи условия. Същевременно
последователна била и практиката на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година, относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, според която съдът бил длъжен да следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, дори
и такова възражение да не е било направено от потребителя.В
конкретния случай, счита, че не се дължат и лихви за забава, тъй като лицето не
е било уведомено по надлежния ред за предсрочната изискуемост на задължението
си. Същевременно се твърди, че Договора за мобилни услуги и Договорите за лизинг
са били сключени в противоречие с чл.10 и чл.11 от ЗПК.
Във
връзка с гореизложеното, моли
съда да отхвърли,като необоснована и
недоказана, както по основание, така и по размер, подадената исковата
молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД.Формулирани са доказателствени искания.
След преценка на събраните доказателства и
доводите на страните, съдът прие за установено следното: От приложеното ч. гр.
дело № 4824/2018 г. по описа на ПзРС се
установява , че ищцовото дружество е
подало заявление и е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с разпореждане
длъжникът С.В.И. ЕГН ********** *** да
заплати на кредитора “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к.
1766, сумата от 467,51 лв., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 26.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и разноски по делото в размер на 25,00
лв. – Държавна такса и 360,00 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Длъжникът в заповедното производство не е открит на постоянния му
адрес , поради което е получил книжата по делото при условията на чл. 47 ал.1 ГПК , а на основание чл. 47 ал.5 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок.
Искът
е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е процесуално допустим.
По същество. Безспорно се
установява, че на 26.10.2016 г. между ответницата
и ищцовото дружество е бил сключен Договор
за мобилни услуги № ********* за срок от 24 месеца по програма "Нон Стоп 29,99 със стандартен
месечен абонамент в размер на 29,99 лв. при промоционален такъв от 40% за предпочитан номер 0359894042480.
От представените по делото писмени
доказателства освен това безспорно се установява, че на 26.10.2016 г. във връзка с договор за мобилни услуги с мобилен
номер ++359********* от същата дата ,
ищцовото дружество като лизингодател
сключва с ответницата като лизингополучател, договор за лизинг, с който
лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка мобилен
телефонен апарат Huawei Y6 II Compact Dual White с обща лизингова цена от 312,57 лв. с вкл. ДДС платима чрез внасяне на
23 месечни вноски, всяка една в размер на 13,59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Във връзка с възникналите задължения по горните договори са
били издадени пет броя фактури : Фактура № **********/05.02.2017г.
за отчетния период
05.01.2017г.-04.02.2017г. включваща месечни и еднократни такси , както и ползвани услуги в общ размер от 76,30 лв. с вкл. ДДС; лизингова
вноска за мобилно устройство Huawei Y6 II Compact Dual White в размер на 13,59
лв. с вкл. ДДС ,като общата сума начислена във фактурата е 89,89 лв., но след приспадане на 0,03 лв. надвнесено плащане
за задължение от предходен отчетен период, претендираната сума по фактурата е 89,86
лв. Фактура № **********/05.03.2017
г. за отчетния период 05.02.2017
-04.03.2017г. включваща месечни и еднократни абонаментни такси в общ размер
от 18,89 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Huawei Y6 II Compact
Dual White в размер на 13,59 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във
фактурата, била 32,48 лв. Фактура № **********/05.04.2017 г. издадена за
отчетния период 05.03.2017 – 04.04.2017г. включваща месечна
абонаментна такса в общ размер от 17,99
лв. с вкл. ДДС; лизингова
вноска за мобилно устройство Huawei Y6 II Compact Dual White в размер на 13,59 лв. с вкл. ДДС,
като общо сума начислена във фактурата е
31,58 лв. Фактура № **********/05.05.2017 г. издадена за отчетния
период 05.04.2017 – 04.05.2017г. включваща месечна абонаментна такса и лизингова
вноска за мобилно устройство Huawei Y6 II Compact Dual White в размер на 13,59 лв. с вкл. ДДС,
като общо претендираната по тази фактура сума е 7,59 лв. с ДДС ,
тъй като е приспадната таксата за посочения отчетен период, съобразно
броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за
предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за
отчетния период, Фактура № **********/05.06.2017 г., която включва задължение за заплащане на неустойка
за предсрочното прекратяване на договора за услуги в размер на 457,29 лв., както и предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство Huawei Y6 II Compact
Dual White, предоставено c Договор за лизинг от 26.10.2016 г., в общ размер на
231,03 лв. с вкл. ДДС, като неустойка в настоящото производство се
претендира частично в размер на 74,97 лв.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е
прието заключение на допусната съдебно- счетоводна експертиза, което заключение
съдът цени като компетентно изготвено и неоспорено от страните. Вещото лице
дава заключение, че издадените и представени по делото пет броя фактури са
осчетоводени от ищцовото дружество. Заключението на експерта е , че по тези
фактури към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, задължението на ответницата е 467,48 лв. Според
заключението на експерта, претендираната от ищеца сума в размер на 74,97 лв.
като неустойка за прекратяване на договора се равнява на три стандартни вноски от 24,99 лв., а размерът
на неплатените лизингови вноски , вещото лице определя на 231,03 лв. и стойността
на потребените далекосъобщителни услуги
в размер на 161,51 лв.
При така установените
обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявените искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки:
основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т. е.
съществуването и валидността на описаните в исковата молба договори между ищеца и ответницата със съществените им
елементи /предмет и цена/, изпълнението на задълженията на ищеца по договорите,
включително предоставяне на твърдените услуги и предаване на лизинговата вещ,
приемането на вещта от ответницата.
Установява се по настоящото дело от приетия договор за
мобилни услуги от 26.10.2016 г. , приложение – ценова листа и декларация
съгласие , че такъв договор е сключен между страните и по силата на същия ищецът
се е задължил да предостави за срок от 24 месеца, мобилни услуги на
ответницата, а последната се е задължила да заплати цена на предоставените услуги
за съответния тарифен план и по
действащият ценоразпис на ищеца, при стандартен месечен абонамент от 29,99 лв. /
промоционален от 40 %/.Съдът намира за
установено от посочените по - горе писмени доказателства наличието на валидни
облигационни правоотношения между ищеца и ответницата, с предмет предоставяне
на мобилни услуги. Доколкото ответницата е подписала гореописания договор с ищеца
за срок от 24 месеца, следва да се приеме, че същата е ползвала предоставените
ѝ услуги и дължи сумата от 161,51 лв. – незаплатена
стойност на такси и потребени далекосъобщителни услуги за периода 05.01.2017 г.
до 04.05.2017 г. за мобилен номер **********, предвид и липсата на каквито и да
било данни по делото ответницата да е възразявала преди настоящото производство
срещу неточно изпълнение на задълженията на ищеца по процесните договори, да е заявила правата си по чл. 79,
ал. 1 ЗЗД или по чл. 87, ал. 1 ЗЗД срещу ищеца, преди подаване на заявление за
издаване заповед за изпълнение срещу същата, да е искала точно изпълнение, да е
искала обезщетение за неизпълнение или да е дала на ищеца подходящ срок за
изпълнение с писмено предупреждение (с оглед сключеният писмен договор между
страните), че след изтичането на срока ще смята договора за развален, което би
я освободило от облигационното задължение за парична престация. Поради това не може да се приеме, че ищеца не е
предоставил през срока на действие на договорите услуги на ответницата на претендираната
стойност, определена съобразно ценоразписа, с който последната е запозната. В
тежест на ответницата, ако твърди изпълнение на паричните си задължения по
договорите между страните е да докаже
плащането, поради което не следва да се възлага на ищеца да установява
отрицателният факт – неплащането от страна на ответницата на задълженията
ѝ по договора. С оглед гореизложеното и предвид представените по делото фактури , за които не се оспорва,
че са редовни от външна страна, следва да се приеме, че предявеният иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за сумата 161,51 лв. – незаплатени
абонаментни такси и използвани мобилни услуги за периода 05.01.2017 г. до
04.05.2017 г. за мобилен номер **********
- е основателен и следва да се уважи.
Съдът приема по изложените по – горе съображения при
обсъждане основателността на вземането за абонаментни такси и стойност на
използвани мобилни услуги и
основателност на претенциите за дължими лизингови вноски, което според
представените писмени доказателства и заключението на допусната ССЕ е в размер
на 231,03 лв. по договор за лизинг от 26.10.2016
г. като сбор от лизингови вноски , дължими от ответницата за ползването на
предадената ѝ от ищеца лизингова вещ и за посочените суми иска следва да бъде уважен изцяло. С оглед на
изхода от спора по главните искови претенции , основателна се явява и
акцесорната претенция за установяване на задължението за законна лихва върху
главниците считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
По иска за неустойка с правно основание чл. 92 ЗЗД.
В конкретния
случай съдът приема , че неустоечните клаузи за предсрочно прекратяване на
услуги по абонаментен план не следва да обвързват валидно потребителя (чл.146,
ал.1 ЗЗП). Начинът, по който е уговорено задължението за заплащане на
неустойка, създава значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Така уговорената неустойка би
довела до несправедливия правен резултат, доставчика да получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не е
прекратен, но без да предоставя ползването на услуга. Подобен резултат е
несъвместим с добрите нрави, защото създава условия за неоснователно обогатяване
на доставчика на услугата, като нарушава принципа за справедливост и сочи на
извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции. На практика
тази клауза обезсмисля възможността, абоната да се откаже от договора, тъй като
дължи всички такси под формата на неустойка. Без значение в случая е постигнато споразумение с КЗП през 2018 г., по
силата на което „Теленор България“ ЕАД се е задължило да намали прилаганите от
него неустойки спрямо своите клиенти, тъй като промяната в клаузата не е могла
да засегне вече прекратените преди това отношения с ответницата От съдържанието
на спогодбата е видно, че тя се прилага по отношение на нови и съществуващи
клиенти на ищеца – физически лица, стига по отношение на последните да не е
изтекъл задължителния срок на договора към датата на промяната. В случая ищецът
твърди, че договора с ответницата е прекратен през м.юни 2017 г., поради
което спогодбата не би могла да се приложи спрямо него. Същевременно
императивния режим на закрила на потребителите изключва изменение на клаузите
по начин, възстановяващ еквивалентността на правата на страните. Напротив,
законът предвижда нищожност на клаузата, а не намаляване на прекомерната
неустойка по общия ред именно, за да се осигури и превенция, като се отрече
каквато и да е възможност на доставчика, злоупотребил при договарянето, да
получи каквато и да е полза от неравноправната клауза.
Съдът намира клаузата за нищожна – изначално към датата на сключването на
договора, отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до
частична недействителност /нищожност/ на сключения договор в тази му част. Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността
на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка в какъвто и да
било размер. Ето защо установителят иск с
правно основание чл. 92 ЗЗД е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно разноските, предвид уважаване на исковете в
частичен размер , съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата
дължи на ищеца направени по делото разноски съобразно представените доказателства
и списък по чл. 80 ГПК / , а именно в
размер на 25,00 лв. за внесена държавна такса,
360,00 лв. за адвокатски хонорар и 150,00 лв. възнаграждение на особен
представител и 200,00 лв. възнаграждение
на вещо лице или общо в размер на 735,00 лв./ или по съразмерност в размер на 617,64
лв. В заповедното производство тези
разноски са в размер на 25,00 лв. за внесена държавна такса и 360,00 лв. за
адвокатски хонорар или общо в размер на 385,00 лв. , а по съразмерност следва
да се присъдят в размер на 323,53 лв.
Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД :
Р Е Ш И
:
По иска предявен от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Младост, ж.к. „Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6 чрез чрез
адв. З.Й.Ц. , със съдебен адрес:*** против С.В.И., ЕГН: **********,
с адрес: *** -с правно основание
чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на С.В.И., ЕГН: **********, с адрес: *** , че съществува паричното вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"
ЕАД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Младост, ж.к. „Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6, удостоверено в издадената
заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 4824/2018 г. по описа на ПзРС , което е в размер на сумата от 392,54 лв. включваща сумата 161,51 лв. –
незаплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги за периода 05.01.2017
г. до 04.05.2017 г. за мобилен номер **********
, както и сумата в размер на 231,03 лв. по договор за лизинг от 26.10.2016 г. като
сбор от лизингови вноски , дължими от ответницата за ползването на предадената
ѝ от ищеца лизингова вещ, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 26.11.2018
г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ установителната претенция над
размера от 392,54 лв. до претендирания размер от 467,51 лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА С.В.И.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Младост, ж.к. „Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6 чрез чрез
адв. З.Й.Ц. , със съдебен адрес:*** сторените в настоящото производство
разноски по съразмерност в размер на 617,64 лв., като и тези в заповедното
производство в размер на 323,53 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПзОС
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: