№ 34
гр. Варна, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести януари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20233100900456 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ТПО – Варна –
проучване, проектиране и бизнес осигуряване“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ No 76Г, представлявано от М. П. Б.-
управител, срещу „ТПО Варна – Геоарх“ ООД /в ликвидация/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ No 76Г, представлявано
от М. С. С. – ликвидатор, с адрес: гр. Варна, ул. „Атанас Томов“ No 9, ет.3, ап. 5, с която е
предявен иск с правно основание чл. 79 ал.1 вр. 266 ал.1 от ЗЗД, да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв. / тридесет хиляди лева/ – ЧАСТИЧЕН
иск от 123 900 лв., дължими като възнаграждение по договор за изработка, сключен между
страните с предмет: изготвяне на окончателен проект на Общ устройствен план на
гр.Плевен“, по който ответникът е възложил на ищеца като подизпълнител дейностите по
Приложение No 2 на Договор No ИРО – 1381 /17.09.2010г., сключен между Община Плевен,
като възложител и ответника, като изпълнител, за което е издадена и Фактура No 13214 /
11.12.2019г., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението.
ИЩЕЦЪТ твърди, че с дружество „Геоарх“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес гр. София р-н Подуяне, ж.к. Сухата река, ул."Витиня", бл. 89, вх. В, ет. 2, ап. 26, са
съдружници в ответното дружество „ТПО – Варна – Геоарх“ ООД / в ликвидация/, което
дружество е създадено със специална цел – Изпълнение на обществена поръчка по договор с
Община Плевен, открита с Решение № РД-10-1604 от 01.12.2009 г. на кмета на Община
Плевен, с предмет „Изготвяне на Общ устройствен план на град Плевен“. Със сключено
Споразумение за създаване на обединение от 04.01.2010 г., съдружниците са си
1
разпределили дейностите, които следва да изпълнят, основните от които били възложени на
ищцовото дружество определенo за „лидер“ в изпълнението на възлагането.
С уточнителна молба вх.№22386/18.09.2023 г., ИЩЕЦЪТ уточнява, че на 17.09.2010г.
бил сключен Договор за обществена поръчка № ИРО – 1381 за изготвяне на общ
устройствен план на град Плевен, по който възложител на заданието е Община Плевен, а
изпълнител е ответно дружество „ТПО Варна – Геоарх“ ООД /в ликвидация/. Уточнява, че
предмет на договора е изготвяне на общ устройствен план на град Плевен във фаза
предварителен и окончателен проект, който включвал дейности, съгласно Приложение № 2 и
в съответствие с техническо задание на възложителя, информация от централизираните и
териториални администрации, експлоатационни дружества, изискванията на ЗУТ и
специализираната нормативна уредба. Общата стойност на договора е в размер на 171 600
лв. с ДДС. Срокът за изпълнение е 20 месеца, считано от датата на подписването му, като се
прекъсва при непредставяне на данните на от значение за правилното изпълнение на
предмета на договора. Съгласно раздел VII, чл. 12, т.2 от сключения договор, изпълнителят
се е задължил да извърши дейностите, чрез квалифицирани лица посочени в Приложение №
1, което е неразделна част от същия. Твърди, че работата по сключения договор за
обществена поръчка е изпълнена изцяло и е предадена от изпълнителя – ответник, като
дейностите са приети от възложителя Община Плевен с приемо - предавателен протокол от
29.11.2019 г.
На следващо място ищецът твърди, че въз основа на сключеното Споразумение за
създаване на обединение от 04.01.2010г., между ответника - „ТПО Варна- Геоарх“ ООД / в
ликвидация/, като възложител, и ищеца -„ТПО – Варна – проучване, проектиране и бизнес
осигуряване“ ЕООД, като изпълнител, бил сключен неформален договор за изработка от
2010г. Предмет на договора бил изготвяне на окончателен проект на Общ устройствен план
на гр. Плевен, по който ответникът е възложил на ищеца, като подизпълнител дейности по
Приложение № 2 към Договор No ИРО – 1381/17.09.2010г., сключен между Община Плевен,
като възложител и ответника, като изпълнител /уточнителна молба с вх. No 26248 /
30.10.2023г./. Страните уговорили цялостна цена на договора в размер на 123 900 лева.
Изпълнителят твърди, че е изготвил изцяло възложеният проект, който е приет от
възложителя с приемо - предавателен протокол от 28.11.2019г., за което имало и издадена
фактура №13214/11.12.2019г. Излага, че за изпълнение на неформалния договор, персоналът
на ищцовото дружеството е участвал в изпълнение на дейностите описаните в т. 1 от
Приложението, като е администрирал изработваното от външните консултанти,
дообработвал е предаваните работи, адаптирал е изработваното към постоянно променящите
се изисквания на Община Плевен, координирал е изпълнението с външни консултанти и е
осъществявал комуникация с общината във връзка с изработването на проектите. Отделно от
изложеното е водено счетоводство и други технически дейности по подпомагане на
дейността на външните консултации.
Твърди, че задължението е признато от ответното дружество, чрез осчетоводяването на
фактурата и включването й във всички последващи счетоводни документи, издаването на
2
потвърдителни писма, както и чрез непротивопоставянето на дружеството по аргумент чл.
301 от ТЗ. В потвърждение на изложеното, посочва, че процесната фактура била инцидентно
констатирана и потвърдена от ТД на НАП гр. Варна при извършена проверка по реда на чл.
77 от ДОПК, обективирана в Протокол № П-30000321204046-0773-001/19.01.2022г. Твърди
още, че вземането било предявено на ликвидатора с молба в срока след обявяване на
поканата до кредиторите в Държавен вестник, но е останало неплатено, което обуславяло
правото на ищеца да иска заплащане на дължимата сума от ответника по съдебен ред чрез
предявяване на иск.
В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
исковата молба, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на
претенцията. Твърди, че „ТПО Варна – Георх“ ООД / в ликвидация/ е вписано в Търговския
регистър на 26.08.2010г., т.е. осем месеца след подписване на Споразумението за създаване
на обединение от 04.01.2010г. Сочи, че дружеството ответник се е представлявало само
заедно от Г. К. М. и Д. С. З.. Твърди, че всички представени доказателства, свързани с
процесната фактурата били подписани единствено от лицето Г. К. М., който нямал
самостоятелна представителна власт и не можел сам да представлява дружеството пред
трети лица. Не оспорва, че процесната фактура е включена в Дневник на покупки на „ТПО
Варна – Георх“ ООД / в ликвидация/. Твърди, че включването й се дължало на факта, че
счетоводната отчетност е организирана и водена от същите лица, които са водели
счетоводството и на съдружника – ищец, т.е. ищецът е бил в състояние да издаде и включи
процесната фактура в Дневник- покупки без знанието на втория представляващ Д. З., която
представлявала и съдружника „Геоарх“ ЕООД, ЕИК *********. Сочи, че на 20.04.2023г. Д.
З. е депозирала пред ликвидатора на ответното дружество, възражение срещу предявеното
процесно вземане, позовавайки се на липса на самостоятелна представителна власт на
управителя – Г. М.. Въз основа на депозираната жалба започнала ревизия на „ТПО Варна –
Геоарх“ ООД /в ликвидация/. Към датата на подаване на отговора ревизията не била
приключила, поради което счита, че не е възникнало основание за удовлетворяване на
кредиторите, а от друга страна и вземането било оспорено от лицето, което представлявало
заедно с М. дружеството. Моли за отхвърляне на претенцията.
В срока по чл. 372 от ГПК, по делото от ИЩЕЦА е постъпила допълнителна искова
молба, с която оспорва възраженията в отговора и поддържа вече изложеното в исковата
молба. Сочи, че претенцията му се потвърждава и от констатациите на проверяващите от
НАП за процесната фактура във връзка с извършена насрещна проверка.
В срока по чл. 373 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
допълнителна искова молба, с който поддържа всички направени с отговора възражения и
оспорва твърденията в допълнителната искова молба. Сочи, че протоколът за извършената
насрещна проверка е неотносим, като НАП не разполагал с правомощия да се произнася по
спора.
В насроченото открито съдебно заседание за ищеца се явява процесуален представител,
който поддържа предявения иск и моли за уважаването му, както и за присъждане на
3
разноски. За ответното дружество – ответник се явява процесуален представител, който
моли за отхвърляне на претенциите, както и за присъждане на разноски по представен
списък.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Представено е Споразумение за създаване на обединение от 04.01.2010г., сключено
между „ТПО – Варна – проучване, проектиране и бизнес осигуряване“ ЕООД и дружеството
„Геоарх“ ООД, ЕИК *********, с което е създадено ответното дружество „ТПО – Варна –
Геоарх“ ООД / в ликвидация/. Целта на обединението е изпълнение на обществена поръчка
по договор с Община Плевен, открита с Решение № РД-10-1604 от 01.12.2009 г. на кмета на
Община Плевен, с предмет „Изготвяне на Общ устройствен план на град Плевен“. В чл. 5
Раздел IVот споразумението партньорите са определили за лидер на обединението – „ТПО
Варна ЦППБО“. Съгласно чл. 11, ал. 1 всеки от партньорите има правото и задължението да
участва в изпълнение на Проекта. Участието се определяло от предмета на дейност на
партньора. В ал. 2 страните уговорили основното разпределение на дейностите във връзка с
Проекта, както следва: „ТПО- Варна ЦППБО“ ЕООД участвало в дейностите, свързани с
регионалните условия и връзки; социално-икономическо и демографско развитие; обща
планова структура; функционално зониране и устройствени показатели; комуникационно-
транспортна система; зелена система; инженерно-техническа инфраструктура; СПН
/специфични правила и норми); схема за далеко перспективно и вариантно развитие и
екологична оценка; „Георх“ ЕООД участвал в дейностите, свързани с изготвянето на зона за
обитаване; производствена зона; мрежа за обществено обслужване и центрова система; зона
за отдих и подземна урбанизирана среда; В чл. 25 Раздел Х, партньорите са уговорили, че
разплащанията между тях ще се извършват точно според изпълнените от тях работи и в
съответствие с графика на плащанията, заложен в Договора и в Акта по чл. 14.
Представен е Договор № ИРО-1381 от 17.09.2010 г. сключен между Община Плевен,
представлявана от Найден Зеленогорски – кмет и К. И. – гл. архитект, като възложител и
„ТПО Варна – Геоарх“ ООД като изпълнител. Предмет на договора е изготвяне на общ
устройствен план на град Плевен във фаза предварителен и окончателен проект включващ
дейности съгласно Приложение №2 и в съответствие с техническо задание на възложителя,
информация от централизираните и териториалните администрации и експлоатационни
дружества, изискванията на ЗУТ и специализираната нормативна уредба. В договора е
уговорено, че предаването и приемането на извършената работа става с двустранно
подписан приемо - предавателен протокол, без забележки, съгласно чл. 6. Съгласно чл. 12 от
същия изпълнителят се е задължил да извърши дейностите чрез квалифицирани лица,
посочени в Приложение № 1, което е неразделна част от договора. Представени са и
Приложение № 1 и № 2 към договора.
Ангажирана от ищеца е документацията за участие в процедура за възлагане на
обществен поръчка с предмет: „Изготвяне на Общ устройствен план на град Плевен“.
4
Представен е приемо-предавателен протокол от 29.11.20219г. във връзка с изпълнение по
Договор от 17.09.2010 г. за „Изготвяне на Общ устройствен план на град Плевен“, с който е
приет окончателен проект на общ устройствен план на град Плевен.
Ангажиран е и приемо-предавателен протокол от 28.11.2019 г. във връзка с изпълнение
по Договор от 17.09.2010 г. за „Изготвяне на Общ устройствен план на град Плевен“, с който
е приет окончателен проект на общ устройствен план на град Плевен.
Представена е и фактура №13214/11.12.2019 г. на стойност 123 900 лв. с ДДС. Издадена
от ищеца към ответника фактура е с основание изготвяне на окончателен проект на ОУП на
град Плевен, съгласно Договор №ИРО-1381 от 17.09.2010 г.
Като доказателства по делото от страна на ищеца са ангажирани и доклад относно
калкулирането на себестойности и разходи по изработка на Общ устройствен план на
Община Плевен, извършени от „ТПО Варна“ ЕООД, молба за предявяване на процесното
вземането пред ликвидатора от ответното дружество, Протокол № П-03000321204046-073-
001/19.01.2022 г. от извършена проверка по реда на чл. 77 от ДОПК на ТД на НАП гр. Варна,
Протокол № П-03000323188847-141-001/31.10.2023 г. от извършена насрещна проверка на „
ТПО Варна - ЦППБО“ ЕООД от ТД на НАП гр. Варна, както и писмо за потвърждение за
вземанията от дата 16.01.2020 г.
От служебно извършената справка в ТРРЮЛНЦ при АВ, се установява, че до дата
19.05.2021 г. управители в „ТПО – Варна – Геоарх“ ООД / в ликвидация/ са били Д. С. З. и Г.
К. М., като дружеството се е представлявало само и единствено от двамата управители.
Съдружници в дружеството-ответник са „Геоарх“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес гр. София р-н Подуяне, ж.к. Сухата река, ул."Витиня", бл. 89, вх. В, ет. 2, ап. 26 и
ищеца.
В рамките на производството е допусната, изслушана и приета Съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от в.л. А. П., която съдът кредитира като кореспондираща с останалия
доказателствен материал. Вещото лице е установило, че вземането по фактура №
13214/11.12.2019г. е отразено в счетоводните регистри на „ТПО-Варна-проучване,
проектиране и бизнес осигуряване" ЕООД по аналитичната партида на клиента на дата
11.12.2019г. със счетоводен запис № 2840 в хронологичния регистър, както и в счетоводните
регистри на „ТПО Варна - Геоарх" ООД, като същата е отразена като задължение по
аналитичната партида на доставчика на дата 11.12.2019г. със счетоводен запис № 42.
Установило е и че фактура № 13214/11.12.2019г. е включена в дневника за продажби и в
справката - декларация на „ТПО-Варна-проучване, проектиране и бизнес осигуряване"
ЕООД в период м.12.2019г., както и в дневника за покупки и в справката - декларация на
„ТПО Варна - Геоарх" ООД в период м.12.2020г., съгласно чл.72, ал.1 от ЗДДС. Експертът
посочва, че „ТПО Варна - Геоарх" ООД е ползвал данъчен кредит по процесната фактура в
период м.12.2020г. Установил е, че в изпълнение на Договор № ИРО-1381/17.09.2010г. в
счетоводството на ищеца били отразени разходи в размер на 120 808,95лв., от които сума в
размер на 52 483,95 лв. разходи за възнаграждения и осигуровки на собствен персонал и
сума в размер на 68 325,00 лв. разходи за външни услуги - проектиране, възложено на
5
външни изпълнители. Установил е, че счетоводствата на дружествата „ТПО-Варна-
проучване, проектиране и бизнес осигуряване" ЕООД и „ТПО Варна - Геоарх" ООД са
водени текущо. Стопанските операции били отразени в хронологичните и систематични
регистри, като в ищцовото дружество била осигурена и аналитична отчетност за всеки
отделен проект. Съгласно чл.37, ал. 1 от ЗС годишния финансов отчет на дружеството
подлежи на задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори. Вещо лице
заключва, че и двете дружества като база за съставянето на финансовите си отчети прилагат
изискванията на Националните счетоводни стандарти за финансови отчети и ги изготвят в
съответствие с изискванията на българското търговско и счетоводно законодателство.
Спазени били основни счетоводни принципи като текущо начисляване, принцип на
съпоставимост между приходите и разходите, документална обоснованост. Дружествата
прилагали двустранно счетоводно записване, съгласно Закона за счетоводството и на
основание чл. 123, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който регистрираните по ЗДДС лица водят
подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване на задълженията им по
този закон от органите по приходите. В изпълнение на изискванията на чл. 124 от ЗДДС се
водят задължителните регистри /дневник за покупките и дневник за продажбите/, които
отговарят на чл. 113 от ППЗДДС.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД – ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава
или да иска обезщетение за неизпълнение. Безспорно е, че неизпълнението следва да се
дължи на причина за която длъжникът отговаря.
Настоящият състав намира, че в правоотношенията между страните са приложими
правилата за договора за изработка, разписани в чл. 258 и сл. ЗЗД. Съгласно нормата на чл.
258 ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо,
съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение. По правната
си същност, този вид договор е двустранен, неформален и консенсуален и се счита сключен
в момента, в който съвпаднат двете насрещни волеизявления относно предмета на договора,
неговото количество и цена.
Безспорно е и че поръчващият дължи на изпълнителя уговореното възнаграждение,
респ. незаплатения остатък за приетата работа, съобразно нормата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, при
наличие на две условия: изпълнение на поръчката и приемане на работата. Приемането на
извършената работа обхваща по същината си два момента - от една страна, фактическо
действие по получаването на изработеното и от друга страна, одобряване на изработеното,
тоест признание, че то съответства на поръчаното.
Следователно, ищецът следва, при условията на пълно и главно доказване, да установи,
че между него и ответника са били налице валидни облигационни отношения с параметрите
на неформален договор за изготвяне на окончателен проект на Общ устройствен план на гр.
6
Плевен, в това число, че параметрите на договора, за който страните са постигнали съгласие
са точно сочените от ищеца, както и че работата е извършена съобразно уговореното и е
приета от възложителя без възражения, поради което и за ищеца е възникнало основанието
за плащане на посочената сума.
Ответникът, от своя страна, носи доказателствена тежест да установи фактите по
правоизключващите си възражения, а именно за липса на валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните с оглед липсата на представителна власт по отношение
само един от управителите, с когото е договаряно.
Безспорно се установява от доказателствата по делото, че с посоченото по горе
Споразумение за създаване на обединение от 04.01.2010 г., сключено между ищеца и
дружеството „Геоарх“ ООД е създадено ответното дружество „ТПО – Варна – Геоарх“ ООД /
в ликвидация/ с цел изпълнение на обществена поръчка по договор с Община Плевен. В
споразумението партньорите са определили за лидер на обединението – „ТПО Варна
ЦППБО“. Безспорно по делото се установява и наличието на сключен Договор за изготвяне
на общ устройствен план на град Плевен във фаза предварителен и окончателен проект
включващ дейности съгласно Приложение №2 от 17.09.2010г. между Община Плевен и
ответното дружество „ТПО- Варна-Геоарх" ООД. От възприетата фактическа установеност е
видно, че за изпълнение на възложените дейности по обществената поръчка, подробно
разписани в Приложение № 2, неразделна част от договора, изпълнителят „ТПО- Варна-
Геоарх" ООД впоследствие е възложил на ищцовото дружество „ТПО – Варна – проучване,
проектиране и бизнес осигуряване“ ЕООД, като подизпълнител да изготви окончателен
проект на Общ устройствен план на гр. Плевен. Работата по неформалния договор е била
изпълнена от ищцовото дружество и е била отчетена на възложителя с двустранно подписан
приемо-предавателен протокол от 28.11.2019 г., без възражения. Както се установи от
заключението на вещото лице издадената фактура е достигнала до ответника и е намерила
отражение в счетоводните записвания на ответното дружество, като същото е ползвало и
данъчен кредит по нея. Последното е още един факт в подкрепа на горните изводи, както за
съществуване на облигационното правоотношение между страните, така и за приемането на
изпълнената работа. В този смисъл решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., Т.
К., ІІ т. о. на ВКС, решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС,
решение № 46 от 27.03.2009 Г. по т. д. № 454/2008 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, решение № 138 от
17.10.2011 г. по т. д. № 728/2010 г., т. к., ІІ Т. О. на ВКС.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за липса на
гореописаната облигационна връзка между страните. Безспорно представените по делото
писмени доказателства свързани с процесния договор са подписани от името на ответника
единствено от Г. М., което лице няма право да представлява еднолично ответното дружество
към момента на подписването им, което обстоятелство се установява от направената от съда
служебна справката в ТРРЮЛНЦ при АВ. Предвид разпоредбата на чл. 301 от ТЗ,
обстоятелството, че подписалото от името на ответното дружество лице не е разполагало със
самостоятелна представителна власт, е без значение, тъй като не са представени
7
доказателства ответното дружество да се е противопоставило веднага след узнаването за
извършени действия. /Решение № 18 от 4.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 24/2013 г., I т. о., ТК/.
Напротив, от събраните по делото доказателства се установи, че ответникът е приел тези
действия, тъй като издадената по договора фактура от 11.12.2019 г. не само надлежно е
осчетоводена от ответното дружество, вписана в дневниците за покупки, но е ползван и
данъчен кредит за нея. Тези действия на ответното дружество обосновават извод, че същото
е узнало за сключената между страните сделка, но въпреки това не се е противопоставило на
нея. /така решение № 30/08.04.11г по т. д. № 416/10 на ВКС, I т. о., решение № 46 от
27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, II т. о., решение 44 от 31.03.2009 г. по т. д. 447/08 г.
на ВКС, II т. о. решение № 202 от 06.02.2012 г. по т. д. № 87/2011 г. на ВКС, II т. о. и др. /
Обстоятелството, че вторият представляващ ответното дружеството – Д. З. е
депозирала пред ликвидатора на дружеството възражение срещу процесното вземане не
обосновава извод за липса на знание относно процесното вземане, доколкото същото е
депозирано три години след осчетоводяването на процесната фактура и след изпълнение на
обществената поръчка възложена от Община Плевен. Следователно, възраженията на
ответника в тази връзка съдът, намира за неоснователни.
Съобразно изложението на събраните доказателства, се налага безспорния извод, че
ищецът и ответникът „ТПО Варна – Геоарх“ ООД са били обвързани от валидно
облигационно отношение, а именно договор за изработка, с предмет изготвяне на
окончателен проект на Общ устройствен план на гр. Плевен.
От събраните доказателства не се установява и ответникът да е извършвал плащане по
издадената фактура в полза на ищеца, поради което и предявеният частичен иск за сумата 30
000 лв., представляваща част от дължими като възнаграждение по договор за изработка в
размер на 123 900 лв., като основателен ще следва да бъде уважен.
Основателна е и заявената акцесорна претенция за лихва за забава върху присъдената
сума.
По разноските:
С оглед изхода на спора и в съответствие с направеното искане на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни
разноски в производството в размер на 1600 лева – за заплатена държавна такса и депозит за
вещи лица.
По изложените съображения съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ТПО Варна – Геоарх“ ООД /в ликвидация/, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ No 76Г, представлявано от М. С.
С. – ликвидатор, с адрес: гр. Варна, ул. „Атанас Томов“ No 9, ет.3, ап. 5, ДА ЗАПЛАТИ НА
8
„ТПО – Варна – проучване, проектиране и бизнес осигуряване“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ No 76Г, представлявано
от М. П. Б.- управител, сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ – ЧАСТИЧЕН иск от
123 900 лв., дължими като възнаграждение по договор за изработка, сключен между
страните с предмет: изготвяне на окончателен проект на Общ устройствен план на гр.
Плевен“, по който ответникът е възложил на ищеца като подизпълнител дейностите по
Приложение No 2 на Договор No ИРО – 1381 /17.09.2010г., сключен между Община Плевен,
като възложител и ответника, като изпълнител, за което е издадена и Фактура No 13214 /
11.12.2019г., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба
/04.08.2023г./ до окончателното плащане на задължението, на основание чл. 79 ал.1 вр. 266
ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ТПО Варна – Геоарх“ ООД /в ликвидация/, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ No 76Г, представлявано от М. С.
С. – ликвидатор, с адрес: гр. Варна, ул. „Атанас Томов“ No 9, ет.3, ап. 5, ДА ЗАПЛАТИ НА
„ТПО – Варна – проучване, проектиране и бизнес осигуряване“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ No 76Г, представлявано
от М. П. Б.- управител, сумата от 1600 лв. /хиляда и шестстотин лева /, представляваща
сторените съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9