РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. гр. Хасково, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20215640100892 по описа за 2021 година
Предявен е от «БНП Париба Пърсънъл Файненс» С.А., Париж, Франция
чрез «БНП Париба Пърсънъл Файненс» С.А., клон България КЧТ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к. «Младост
4», Бизнес парк София, сгр.14, против ХР. Т. Б., от гр.Хасково, осъдителен
иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.3 и ал.3 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че с Разпореждане по Ч.гр.д. № 2838/2020г.
по описа на Районен съд-Хасково било отхвърлено искането на ищеца за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу ответницата, като съдът дал указания на ищеца за предявяване на
осъдителен иск за вземането му против ответницата. Вземането на ищеца се
основавало на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-15901291 от 11.04.2018г., съгласно който ищецът отпуснал на
ответницата паричен кредит в размер на 6000 лева и закупуване на
застраховка в размер на 2016 лева. Сумата, предмет на договора, била
изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което
ищецът изпълнил задължението си по него. Усвояването на сумата
1
ответницата удостоверила с подписване на договора. Съгласно неговите
условия, за ответницата възниквало задължението да погаси заема на 60
месечни вноски – всяка по 199.31 лева, които съставлявали изплащане на
главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на
разходите – 26.15 % и годишния лихвен процент – 21.73 %, посочени в
параметрите по договора. Ответницата преустановила плащането на вноските
по договора на 20.04.2019г. /първа неплатена вноска/, като към тази дата били
погасени 11 месечни вноски. На основание чл.5 от договора, вземането на
ищеца ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
пропусната месечна вноска, която в настоящия случай била 20.05.2019г.
Поради изложеното, ответницата следвало да изплати остатъка по заема в
размер на 9766.19 лева, представляващ оставащите 49 броя погасителни
вноски към 20.05.2019г., към която дата станал изискуем в целия му размер.
Въпреки настъпилият падеж на втората непогасена вноска,
кредитополучателят не изпълнил задължението си. След обявяване на
кредита за предсрочно изискуем постъпили следните плащания от страна на
ответницата: на 05.11.2019г. - 300 лева; на 06.12.2019г. - 300 лева, като
постъпилата сума в общ размер от 600 лева не била достатъчна да покрие
цялото задължение. Съгласно чл.76 от ЗЗД в такъв случай се погасяват най -
напред разноските, след това лихвите и най - после главницата. Вследствие на
направените плащания, към настоящия момент ответницата дължала на
ищеца следните суми: главница по Договор за потребителски кредит PLUS-
15901291 - 5553.31 лева; възнаградителна лихва - 2477.31 лева за периода от
20.04.2019г. до 20.04.2023г.; мораторна лихва - 407.33 лева за периода от
20.05.2019г. до 12.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението. Предвид изложеното, ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати следните
суми: главница по Договор за потребителски кредит PLUS-15901291 - 5553.31
лева; възнаградителна лихва - 2477.31 лева за периода от 20.04.2019г. до
20.04.2023г.; мораторна лихва - 407.33 лева за периода от 20.05.2019г. до
12.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда до окончателното й изплащане.
Претендира направените в заповедното и в настоящото производство
2
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК назначеният особен представител на
ответницата подава отговор на исковата молба. В същия взема становище за
недопустимост и неоснователност на иска. Моли съда да отхвърли иска, като
алтернативно моли съда да обяви процесния потребителски договор за
недействителен, при което ответницата дължала само чистата стойност на
кредита след приспадане на вече платеното по него.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото се установи безспорно, че на 11.04.2018г. между ответницата
в качеството на кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,
клон България като кредитор е бил сключен Договор за потребителски кредит
с № PLUS-15901291 за сумата 6000 лева. С договора страните са постигнали
съгласие да бъде закупена застраховка, като застрахователната премия е била
в размер на 2016 лева. Видно от договора е още, че кредитополучателят е
поел задължението да плати и сумата 210 лева, представляваща такса
ангажимент. Тази такса била дължима при отпускането на кредита. Общата
сума по кредита е била 11 958.60 лева. Крайният срок за връщане на кредита е
20.04.2023г., като е следвало кредитополучателят да погаси задължението си
на 60 равни месечни вноски, всяка от които по 199.31 лева, формирана от
горепосочените елементи, при първа погасителна вноска – 20.05.2018г. В
изложения смисъл е и приложеният към делото договор и погасителен план с
обозначени параметри за време на погасяване, размер на погасителни вноски,
лихви и др. Страните са постигнали съгласие още, че при забава на една или
повече месечни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
просрочена вноска /т.5/. Освен това е договорено, че при просрочие на две
или повече погасителни вноски, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер. За това право на кредитора страните са
уговорили, че е безусловно, т.е. не е необходимо изпращане на съобщение
/уведомление/ до длъжника.
По делото са представени и приети като писмени доказателства и
Сертификат № PLUS-15901291 от дата 11.04.2018г. за застраховано лице ХР.
Т. Б. по пакет „Стандарт и пакет „Комбинирана защита“, Общи условия за
застраховка „Защита на плащанията“ /за застрахователни пакети „Стандарт и
3
„Комбинирана защита“/ на кредитополучателите по договор за паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта, в сила от 21.03.2017г., Сертификат № CARD-15901291 от
дата 11.04.2018г. за застраховано лице ХР. Т. Б. по пакет „Защита на
плащанията по кредитни карти“, Общи условия за застрахователна програма
„Защита на плащанията по кредитни карти“, в сила от 01.05.2014г., изменени
и допълнени, считано от 10.08.2016г., Удостоверение за банкова сметка на
ХР. Т. Б., издадено към дата 11.04.2018г. от „ОББ“ АД, Приложение № 2 към
чл.5, ал.2 от ЗПК, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити с кредитор „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., клон България, Погасителен план PLUS-15901291, актуален
към 23.04.2021г., и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и
посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага
отново текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при преценката
на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
По делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което възприема изцяло като компетентно и обективно
изготвено. При така възприетата фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявеният в настоящото производство осъдителен иск е допустим,
като подаден в законоустановения срок по чл.415, ал.4 вр. ал.1, т.3 от ГПК и
от надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество,
същият се явява частично основателен, поради следните съображения:
Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на
императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Съдът
не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на
ненаведени от страните основания в следните хипотези: при нарушение на
добрите нрави - т.3 от ТР № 1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС; при
неравноправни клаузи във вреда на потребителя; при нарушаване на
императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в
страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не
се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по
гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№
5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. №
4
1450/2010 г., ВКС, I г. о. За това следва да бъде извършена проверка налице
ли е основание за нищожност на договора според възраженията на назначения
на ответницата особен представител в отговора на исковата молба и в кръга
на описаните, за които съдът следи служебно. „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ответницата е физическо лице, което при сключване на договора е действало
извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат
качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в
релевантната за периода редакция. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2
и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води
до настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК - изначална недействителност,
тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по-особена по
вид с оглед на последиците, визирани в чл.23 от ЗПК, а именно, че когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.
В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор никъде не са
посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването,
т.к. конкретика за точните допускания, които евентуално са взети
предвид, липсва. Според чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
5
процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по
специална формула. Спазването на това изчисление дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Или, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
посочени всички разходи, които ще направи и които са пряко свързани с
кредита.
Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по
заема и ГПР. Липсва обаче ясно записана методика на формиране годишния
процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира същият от 26.15 %/. Посочената годишна фиксирана лихва от 21.73
% не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия
ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере
какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов
продукт. Така не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както
компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът при формиране цената
на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти,
които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи
какво точно е включено в тях. Наред с това, посочването само с цифрово
изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени
законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 от ЗПК
е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът
ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора
и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в
договора по смисъла на чл.11, т.10 от ЗПК, е възможно да заблуди средния
потребител относно цената и икономическите последици от сключването му,
поради което договорът е недействителен.
6
На следващо място, съгласно чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит следва да съдържа условията за
издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Процесният договор съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, но в същия не
е посочена последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми. За кредитополучателя възниква задължението
да плати предоставената главница, ведно с надбавка, съставляваща печалба на
кредитора /чл.3/. При това положение, за да е изпълнено изискването на
закона, следва да бъде посочено по ясен и разбираем за потребителя начин
разпределението на погасителната вноска между различните дължими суми,
както и последователността, в която същите ще се погасяват, което не е
сторено. Освен това самата информация е най-обща, не отговаря на
изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира
какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от отделни
вземания. Посоченото се явява още едно самостоятелно основание за
недействителност на договора. С оглед изложеното съдът намира, че не са
спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК, поради което
договорът за потребителски кредит е нищожен. За разлика от
унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за нищожността
съдът следи служебно. Имайки предвид последиците й, съгласно чл.23 от
ЗПК, потребителят следва да дължи връщане само на чистата стойност по
заема, но не и лихви или други разходи.
Или, следва да се съобразят направените от кредитополучателя
погашения на главницата, лихвите и другите разходи, които следва да се
приспаднат от кредита, за което в тази насока е заключението на вещото лице.
Установява се от заключението на същото, че по процесния договор за
кредит от ответницата са платени общо 2 792.90 лева, т.е. ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 3 207.10 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 26.04.2021г. до
окончателното й изплащане. Други суми, освен главница, не са дължими и
това е така, тъй като, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
7
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита /в случая 3 207.10 лева след
приспадане на извършените плащания/, а не и на лихвата и други разходи. В
останалата му част иска за осъждане на ответницата да заплати на ищеца и
главница за разликата над 3 207.10 лева до пълния предявен размер от
5553.31 лева; възнаградителна лихва - 2477.31 лева за периода от 20.04.2019г.
до 20.04.2023г.; мораторна лихва - 407.33 лева за периода от 20.05.2019г. до
12.10.2020г., ще следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен.
На ищеца следва да бъдат присъдени съобразно уважената част на
претенцията разноските в настоящото производство, произтекли от внесена
държавна такса /202.60 лева/, платено възнаграждение за особен представител
/751 лева/, депозит за вещо лице /300 лева/ и юрисконсултско възнаграждение
/което съдът определя в размер на 50 лева/, които разноски, определени
съразмерно с уважените вземания, възлизат на 495 лева. Разноски за
заповедното производство не следва да бъдат присъждани, тъй като
предявеният иск е осъдителен такъв, а не установителен.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат и на ответницата, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, но тъй като същата е била представлявана в
процеса от особен представител, такива не следва да й бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ХР. Т. Б., ЕГН **********, от *********, да заплати на «БНП
Париба Пърсънъл Файненс» С.А., Париж, Франция чрез «БНП Париба
Пърсънъл Файненс» С.А., клон България КЧТ, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление – гр.София, ж.к. «Младост 4», Бизнес парк София,
сгр.14, сумата от 3 207.10 лева – главница по Договор за потребителски
кредит № PLUS-15901291 от 11.04.2018г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 26.04.2021г. до окончателното й изплащане, като иска в
останалата му част, а именно за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
главница за разликата над 3 207.10 лева до пълния предявен размер от
8
5553.31 лева; възнаградителна лихва - 2477.31 лева за периода от 20.04.2019г.
до 20.04.2023г. и мораторна лихва - 407.33 лева за периода от 20.05.2019г. до
12.10.2020г., като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ХР. Т. Б., ЕГН **********, от *********, да заплати на
«БНП Париба Пърсънъл Файненс» С.А., Париж, Франция чрез «БНП Париба
Пърсънъл Файненс» С.А., клон България КЧТ, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление – гр.София, ж.к. «Младост 4», Бизнес парк София,
сгр.14, сумата в размер на 495 лева, представляваща разноски по настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.
9