Р E Ш Е Н И Е
№…….…../……….2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 СЪСТАВ, в публично съдебно заседание,
проведено на 29.05.2019 г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4033/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД от ищеца
„Т.Б." ЕАД, ЕИК ***, против ответника А.Н.К., ЕГН: **********, за осъждане
на ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 85.28 лв. - незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 04.12.2015 г., за
периода от 04.12.2015 г. до 17.04.2016 г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба - 21.03.2018 г. до
окончателното изплащане, сумата в размер на 44.97 лв. (след допуснато от съда оттегляне
на иска) - начислена договорна неустойка за предсрочно разваляне на договора за
мобилни услуги от 04.12.2015 г., както и сумата в размер на 159.80 лв. –
дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 04.12.2015 г. за мобилно
устройство марка Telenor, модел Smart Plus II White.
Твърди се, че по повод на договор за мобилни услуги от
04.12.2015 г, сключен с „К*** Б*** М***" ЕАД /сега „Т.Б." ЕАД/,
ответникът А.Н.К. бил абонат на дружеството с абонатен номер № 0***и титуляр по
предпочетения мобилен номер 0894/314 802 по програма Резерв Стандарт 14.99 лв.
за уговорения срок на действие до 04.12.2017 г. При сключването на абонамента,
във връзка с мобилен номер 0894/314802, бил
сключен и лизингов договор, като при възползване от преференциалните
условия на оператора абонатът закупил мобилно устройство Telenor, модел Smart
Plus II White, на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на
7.99 лв. всяка. Посочва се, че съгласно чл. 26 ОУ, при ползване на услуги чрез
индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги се извършвало въз основа
на фактура, която се издавала ежемесечно на името на потребителя. За
потребените услуги за периода от 04.12.2015 г. до 17.04.2016 г. ищецът издал фактура
№ **********/18.12.2015 г. за отчетен период
04.12.2015 г. - 17.12.2015 г. за сумата в размер 80.95 лв., от които
18.13 лв. /без ДДС/ за месечна абонаментна такса, 7.99 лв. за начислена
лизингова вноска и 71.83 лв. /без ДДС/ за разходвано потребление извън
включеното в абонаментния план, платима в срок 02.01.2016 г.; фактура №
**********/18.01.2016 г. за отчетен период 18.12.2015 г. - 17.01.2016 г. за
сумата в размер на 7.99 лв. - лизингова вноска, и 80.95 лв. - незаплатен баланс
по предходната фактура № **********/18.12.2015 г., като общо дължимата сума по
фактурата възлиза на стойност 88.94 лв., платима в срок 02.02.2016
г.; фактура № **********/18.02.2016 г. за отчетения период на потребление
18.01.2016 г. - 17.02.2016 г. за сумата в размер на 7.99 лв. - лизингова
вноска, и 88.94 лв. - дължим, незаплатен баланс по предходната фактура №
**********/18.01.2016 г., като общо дължимата сума по фактурата възлиза на
стойност 96.93 лв., платима в срок 04.03.2016 г. След извършена корекция по
задължението останал дължим, незаплатен остатък в размер на 85.28 лв. Поради
неизпълнението на ответника да заплати стойността на потребените и фактурирани
услуги на стойност 85.28 лв., на основание чл. 75 вр. с чл. 196в от ОУ, ищецът
прекратил едностранно индивидуалните договори и на 18.04.2016 г. издал крайна
фактура № ********** с начислена обща сума за плащане в размер на 509.41 лв.
Начислената сума представлявала сбор от незаплатения от ответника остатък в
размер 85.28 лв. за задълженията по предходните фактурирани периоди, начислена неустойка в размер на 264.33 лв. за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги и дължими лизингови
вноски в размер на 159.80 лв. Неизпълнението на ответника обусловило правото на
мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно в т. II от
индивидуалния договор. Изричната договорна клауза предвиждала, че в случай на
прекратяване на договора през първоначалния срок, за която и да е СИМ
карта/номер, посочен в него, по вина или инициатива на потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
Поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание т. 12, ал. 2 ОУ, приложени към лизинговия
договор, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно
устройство марка Telenor, модел Smart Plus II White, били обявени за предсрочно
изискуеми. Така, вноските, дължими след 04-ти месец 2016 г., възлизали на
стойност в размер на 159.80 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба. Посочва се, че исковете са неоснователни по основание и размер.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, изложените от страните твърдения и събраните доказателства, намира за установено
от фактическа и правна
страна следното:
По делото е приет
договор за мобилни услуги от 04.12.2015 г. с абонат А.Н.К., с предпочетен
номер *** по програма Резерв Стандарт 14.99 лв., със срок на действие до
04.12.2017 г. В т. 11 е посочено, че при
прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта до края на
срока.
От представения по делото договор
за лизинг от 04.12.2015 г., се установява, че между „Т.Б."
ЕАД, като лизингодател, и А.К., като лизингополучател, е сключен договор
за лизинг, с който лизингодателят предоставя
за временно и възмездно ползване
устройство - Telenor, модел
Smart Plus II White, срещу заплащане на обща лизингова цена от 183.77 лв., по 23 месечни лизингови вноски в размер на 7.99 лв. всяка. Лизингодателят при условията на чл. 4 предоставил устройството
на лизингополучателя.
По делото са
представени ОУ на договора за лизинг, ценова листа за
абонаментни планове, общи
условия, фактура за 509.41 лв. за отчетен период 18.03.2016 – 17.04.2016 г.;
фактура за 96.93 лв. за отчетен период 18.01.2016 г. - 17.02.2016 г.; фактура
за 88.94 лв. за отчетен период 18.12.2015 г. - 17.01.2016 г.; фактура за 80.95
лв. за отчетен период 04.12.2015 г. - 17.12.2015 г.
От заключението на вещото
лице по назначената и приета
от съда ССЕ се установява, че дължимите суми за мобилни
услуги, фактурирани за процесния мобилен номер *** са месечни абонaментна такси за периода от 04.12.15 г. до 09.03.16 г. /3 х 14,99 + 6,77 - 4,66 / е
47,08 лв. с ДДС. Лизинговите вноски за устройство 4
вноски х 7,99 са 31,96 лв. с ДДС. Мобилните
услуги, извън абонаментен
план, са 86,20 лв. с ДДС. Общо
задълженията фактурирани
през периода са
в размер на 165,24 лв с ДДС. От абоната са платени 79,96 лв. Неплатените задължения са 85,28 лв. Фактурираните и дължими мобилни
услуги, такси и разговори извън
абонаментния план за процесния период са 85,28 лв. Размерът на лизинговите вноски за
устройство „Теленор, модел Smart Plus II
White," с телефонен номер +359********* е 159,80
лв., /19+1 вноски х 7,99 лв. месечно/, така както е отразено
в последната издадена
фактура № **********/18.04.2016 г.
По
предявените обективно кумулативно съединени искове в доказателствена тежест на
ищеца бе да установи, че са сключени договор за мобилни услуги и договор за
лизинг; че ищецът е изпълнил точно своите задълженията по тях, включително, че
е предоставил съответните стоки и услуги на ответника; твърденията за
едностранно предсрочно прекратяване на правоотношенията между страните;
предсрочната изискуемост на лизинговите вноски; наличието на валидна клауза за
неустойка в договора; размерът на претендираните суми, вкл. и размера на
неустойка и непогасения остатък от лизинговите вноски; за кой период се дължат
лизингови вноски; настъпването на изискуемостта на задълженията.
От ангажираните от ищеца и неоспорени
от ответника писмени доказателства се достига до обоснован извод за възникването
на валидна облигационна връзка между ищеца и ответника по силата
на договор за
мобилни услуги и лизингов договор от 04.12.2015 г. с мобилен номер ***. Ответникът, с оглед на сключените договори, има
качеството на абонат и потребител на обществени електронни съобщителни услуги,
аргумент от § 1, т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните съобщения.
Видно от сключения договор за лизинг, ищецът е предоставил на ответника
процесната лизингова вещ - мобилно устройство Telenor, модел
Smart Plus II White, срещу заплащане на
лизинговата цена, чрез извършване на лизингови вноски,
като от чл. 4 от договора се установи, че ответникът е декларирал, че устройството
му е било предадено от лизингодателя. От приетата и неоспорена от страните ССЕ
се установява, че дължимата сума за мобилни услуги е в размер на 85,28 лв., а
размерът на фактурираните и дължими суми за лизинговите вноски е 159,80 лв. Ответникът
не ангажира доказателства да е заплатил дължимите по договора суми в размер на 85,28
лв. и 159,80 лв., поради което исковете следва да се уважат в претендираните от
ищеца размери.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за
неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по
договора, като страните следва да са уговорили начина, по който да бъде
начислявана неустойката. Липсват ангажирани доказателства от ищеца да е
отправено и достигнало до ответника изявление, с което е поканен да изпълни
задълженията си, определен подходящ срок за това и да е уведомен, че при
неизпълнение в посочения срок ищецът ще прекрати договора и ще претендира
уговорената между тях неустойка. Предвид обстоятелството, че в хода на
производството не е проведено доказване кога и от кого са прекратени
договорните правоотношения, по какъв начин страната, която упражнява правото си
да прекрати договора е уведомила другата страна, съдът приема, че исковата
претенция за неустойка в размер на 44.97 лв. е неоснователна и иска в тази част
следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
настоящото производство разноски в размер на 836.50 лв., съразмерно с уважената
част от иска. Разноски в заповедното производство не се дължат на ищеца,
доколкото заповедта за изпълнение е била обезсилена от съда, с влязло в сила
разпореждане, и извършените от заявителя процесуални действия по подаване на
заявлението са били заличени с обратна сила.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ответника А.Н.К., ЕГН: **********, да заплати на ищеца „Т.Б." ЕАД, ЕИК ***,
сумата от 85.28 лв. - незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 04.12.2015 г., за
периода от 04.12.2015 г. до 17.04.2016 г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба - 21.03.2018 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 159.80
лв. – дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 04.12.2015 г. за
мобилно устройство марка Telenor, модел Smart Plus II White, на осн. чл. 79 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на ищеца „Т.Б." ЕАД, ЕИК ***,
срещу ответника А.Н.К., ЕГН: **********, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 44.97 лв. - начислена договорна неустойка за предсрочно
разваляне на договора за мобилни услуги от 04.12.2015 г., на основание чл. 92 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответника А.Н.К., ЕГН: **********, да
заплати на ищеца „Т.Б." ЕАД, ЕИК ***, сумата от 836.50 лв., направени в настоящото производство разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл.
259, ал. 1 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на
страните, на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: