РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Ботевград, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:И. Цв. Т. А.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №
20231810100599 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
„Й. Б.”ЕАД с ЕИК:*, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“М. *“ Бизнес
парк С., сграда *, със съдебен адрес: гр.С., ж.к.Г. М., ул.А. Ж.№*, ет.*, чрез пълномощник
адв.З. Й. Ц. от САК, моли да бъде признато за установено по отношение на П. Н. С. от с.В.,
община П., Софийска област, с ЕГН: ********** за съществуване на вземането на „Й.
Б.”ЕАД, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК № 918 от 04.08.2022г. по ч.гр.д.№ 1449/2022г. по описа на РС-Ботевград, както следва:
за сумата-главница от 769.81лв., представляваща общ сбор от парични вземания за периода
от м.юни 2020г. до м. септември на 2020г., произтичащи от сключени между страните
Договор за мобилни услуги № ********* от 27.02.2020г., Договор за мобилни услуги №
********* от 03.03.2020г. и Приложение към договор за мобилни услуги № FRM 083 от
05.03.2020г., Допълнително споразумение № ********* от 06.04.2020г. към Договор за
мобилни услуги, отразени във фактура№ **********/15.06.2020г., фактура №
**********/15.07.2020г. и фактура № **********/15.09.2020г., ведно със законната лихва
върху горната сума-главница, считано от датата на подаване на заявлението на 01.07.2022г.
до окончателното изплащане, както и да се заплатят направените разноски по настоящето
дело и в заповедното производство.
В с.з. ищецът „Й. Б.”ЕАД с ЕИК:*, чрез пълномощник адв.З. Й. Ц. от САК, е
депозирал молба-становище с вх.№7787 от 25.09.2024г., изпратена по ел. поща на съда с
дата от 24.09.2024г., с която заявява, че моли да бъде уважен предявения иск и се присъдят
направените по делото разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК,
отразен в молбата-становище /л.165-167/.
Ответникът-П. Н. С. от с.В., чрез назначения му особен представител адв. С. Л.
от САК е направил възражение по предявения иск и е подал писмен отговор с вх.№
2398/18.03.2024г., в предвидения в закона срок.
1
В писмения отговор ответникът, чрез особен представител адв. Л., оспорва иска.
Заявява, че за телефонен №********** месечният стандартен абонамент е 29.99 лв., което
означава че следва да се начисли неустойка за 3 месечни вноски, което се равнява на 89.97 лв. или
общата неустойка по двата договора възлиза на 209.94 лв. Не става ясно от къде е начислена сумата
от 104.53 лв. за месечни еднократни такси във фактура от 15.06.20г., поради което оспорва
заплащането на тази сума. На гърба на същата фактура за моб. номер ********** е начислена сума
от 44.97лв. веднъж, както и втори път сума в размер на 38.30лв. за използван роуминг. Ответникът
оспорва и тези суми като дължими от ответника. Видно от подписаните от ответника договори,
лицето е с адрес дом ”Социални грижи” №1, с.Куделин, което означава, че същото няма как да е
напуснал територията на страната, още повече че при подписване на договора от 03.03.20г., той е
представил ТЕЛК решение. Сумата, която е начислена за роуминг се начислява при провеждане на
разговори извън територията на страната, поради което ответникът няма как да дължи тези суми.
По фактура от 15.09.20г. е начислена сума от 649.91 лв. неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите, която оспорва, тъй като не е ясно от къде произтича. Според
ответника трите броя месечни вноски за неустойки по двата договори са в общ размер от 209.94 лв.
Ответникът оспорва, че е получил съответното устройство-таблет, както и не става
ясно на каква стойност е това устройство и какви вноски са платени, поради което според него не
дължи претендираните суми.
Във връзка с изложеното, ако се установи, че ответникът дължи суми на ищеца, то
следва това да са сумите посочени за трите броя месечни вноски за неустойки по двата договори в
общ размер от 209.94 лв. Моли да се отхвърлят исковете.
В съдебно заседание ответникът, чрез назначения му особен представите адв.С. Л.
от САК поддържа направените възражения в писмения отговор и моли да се отхвърли иска.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със
становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 1449/2022г. по
описа на РС-Ботевград, се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 04.08.2022г. е
разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 918 от 04.08.2022г. по ч.гр.д.№ 1449/2022г. по описа на РС-Ботевград,
както следва: за сумата-главница от 769.81лв., представляваща общ сбор от парични
вземания за периода от м.юни 2020г. до м. септември на 2020г., произтичащи от сключени
между страните Договор за мобилни услуги № ********* от 27.02.2020г., Договор за
мобилни услуги № ********* от 03.03.2020г. и Приложение към договор за мобилни услуги
№ FRM 083 от 05.03.2020г., Допълнително споразумение № ********* от 06.04.2020г. към
Договор за мобилни услуги, отразени във фактура№ **********/15.06.2020г., фактура №
**********/15.07.2020г. и фактура № **********/15.09.2020г., ведно със законната лихва
върху горната сума-главница, считано от датата на подаване на заявлението на 01.07.2022г.
до окончателното изплащане.
Описаната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№ 1449/2022г. по описа на РС-Ботевград е връчена на длъжника, ответник по
настоящето дело при условията на чл.47, ал.5 от ГПК или чрез залепване на уведомление,
като връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса и е посочил източника на
същите.
Ищецът е бил уведомен на 10.03.2023г. за възможността да предяви иск по чл.422,
2
ал.1 от ГПК с Разпореждане №219 от 02.03.2023г.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 599/2023г. по описа на
РС-Ботевград с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 11.04.2023г. в РС-
Ботевград, изпратена по пощата с п.кл. от 10.04.2023г., т.е. в едномесечния срок, предвиден
за това в ГПК от връчването на горното разпореждане.
От приложените писмени доказателства, неоспорени от страните, а именно: копия от
договор за мобилни услуги от 27.02.2020г., от декларация-съгласие от П. Н. С. от
27.02.2020г., от приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и
корпоративни клиенти от дата 27.02.2020г., от договор за мобилни услуги от 03.03.2020г., от
декларация-съгласие от П. Н. С. от 03.03.2020г., от приложение – ценова листа за
абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от дата 03.03.2020г., от Приложение
от дата 05.03.2020г. към Договор за мобилни /фиксирани услуги/ допълнително
споразумение, от допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с
мобилен/ фиксиран номер от 06.04.2020г., от декларация-съгласие от П. Н. С. от 06.04.2020г.,
от приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от
дата 06.04.2020г., от фактура /дубликат/ № ********** от 15.06.2020г., общо потребление за
мобилен/фиксиран номер, копие на фактура /дубликат/ № ********** от 15.07.2020г., общо
потребление за мобилен/фиксиран номер, от фактура /дубликат/ № ********** от
15.09.2020г., общо потребление за мобилен/фиксиран номер, се установява, че между
Теленор България ЕАД, сега с наименование Й. Б. ЕАД и ответникът П. Н. С. са сключени
описаните по-горе договори за мобилни услуги. Установява се възникването и
съществуването на валидни облигационни правоотношения между „Й. Б.“ ЕАД / предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД/ и ответника П. Н. С., с предмет предоставяне на
далекосъобщителни услуги чрез мобилен номер ********** - условията, договорени в
Договор за мобилни услуги № ********* от 27.02.2020г., изм. с Допълнително споразумение
№ ********* от 06.04.2020г. към договор за мобилни услуги и за мобилен номер **********
- Приложение към Договор за мобилни услуги № ********* от 05.03.2020г.
От горните писмени доказателства се установява, че по Договор за мобилни услуги №
********* от 27.02.2020г. са предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилен
телефонен апарат HUAWEI Y5 2019 Dual Black. Също така по Договор за мобилни услуги №
********* от 03.03.2020г. и Приложение към договор за мобилни услуги № FRM_083 от
05.03.2020г. са предоставени мобилен телефонен номер **********, (със стандартна
месечна абонаментна такса 25.99 лв. с вкл. ДДС или 21.66 лв. без вкл. ДДС, като за срока на
договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 20.79 лв. с
вкл. ДДС или 17.33 лв. без вкл. ДДС) и мобилно устройство TABLET LENOVO Tab М7 4G
Black. По Допълнително споразумение № ********* от 06.04.2020г. към договор за мобилни
услуги за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план, със стандартна
месечна абонаментна такса от 39.99 лв. с вкл. ДДС или 33.32 лв. без вкл. ДДС, като за срока
на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 35.99 лв. с
вкл. ДДС или 29.99 лв. без вкл. ДДС.
Ищецът твърди, че при ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител - страна по договора е уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде
издавана фактура.
Видно от приложените по делото като писмени доказателства-копия от фактура№
**********/15.06.2020г., от фактура № **********/15.07.2020г. и от фактура №
**********/15.09.2020г. се установява, че са издадени в периода м. юни 2020г. - м. септември
2020г., като във всяка от тях са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от
3
различни договори, сключени между него и ответника и сумата по последната фактура е в
общ размер от 769.81лв.
От горните фактури се установява, че изискуемостта на вземанията на ищеца по
всяка от изброените в исковата молба фактури е настъпила петнадесет дни след издаването й
или на 30.06.2020г., на 30.07.2020г. и на 30.09.2020г., като тези дати са изрично указани във
фактурите.
От справка в Търговския регистър, който е публичен, е видно, че е вписана промяна
във фирмата на “Теленор България“ ЕАД, като новата фирма на дружеството е “Й. Б.“ ЕАД.
Съгласно приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза с вх.№ 7583 от 18.09.2024г., изготвена от в.л. В. Л. Т., се установява, че през
периода от 15.05.2020г. до 14.06.2020г. ответникът е имал достъп до мрежата на ищеца-
статуса на картата е активиране на картата в системата от 03.03.2020г. до 27.07.2020г.
Услугите ползвани в режим на роуминг в периода от 01.05.2020г. до 02.06.2020г. са за номер
**********, който се е намирал на територията на Великобритания. В.л. Л. е посочил, че
размерът на неустойката за ползвания мобилен номер +359********* е в размер на 105.64лв.
и за номер +359********* е в размер на 110.97лв. или общо 216.61лв., както и неустойката за
получените две устройства- мобилен телефонен апарат и таблет е на обща стойност от
432.30лв. или общата стойност на всички неустойки е сумата от 648.91лв. като подробно
вещото лице е изложило в заключението начина и методиката на изчисляването им. Според
в.л. Л. общата дължима сума за процесния период е сумата от 769.81лв. като фактурите са
осчетоводени съгласно нормативните изисквания.
Няма данни и твърдения за извършени плащания от страна на ответника на
процесната сума до приключване на устните състезания.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че
предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е допустим, тъй като е предявен в
срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество искът по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на
ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 769.81лв., представляваща общ сбор от
парични вземания за периода от м.юни 2020г. до м. септември на 2020г., произтичащи от
сключени между страните Договор за мобилни услуги № ********* от 27.02.2020г., Договор
за мобилни услуги № ********* от 03.03.2020г. и Приложение към договор за мобилни
услуги № FRM 083 от 05.03.2020г., Допълнително споразумение № ********* от
06.04.2020г. към Договор за мобилни услуги, отразени във фактура№
**********/15.06.2020г., фактура № **********/15.07.2020г. и фактура №
**********/15.09.2020г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от
датата на подаване на заявлението на 01.07.2022г. до окончателното изплащане, е
основателен и следва да се уважи изцяло, по следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата посочени в исковата молба сочат, че вземанията на ищеца
срещу ответника е на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с постигнатите между
страните съгласия в сключените между тях договори за мобилни услуги, допълнителни
споразумения към тях, за което срещу предоставените услуги ответникът следва да заплати
ежемесечно цената им, както и лизингови вноски за получените движими вещи – мобилни
устройства, подробно описани в договорите.
По делото е установено, че ответникът е страна по сключени с Теленор България”
ЕАД (понастоящем “Йеттел България” ЕАД) Договори за мобилни услуги, Допълнителни
споразумения към тях, описани по-горе, както и че от “Й. Б.” ЕАД са издадени три отделни
4
фактури, за задължения на ответника за заплащане на мобилни услуги, неустойки в размер
на три абонаментни такси с оглед прекратяване на договорите и неустойки за добавената
разлика между стандартната цена на получените мобилни устройства / мобилен телефон и
таблет/ без отстъпка съгласно актуалната ценова листа на оператора.
Установи се от приложените писмени доказателства-договори и допълнителни
споразумения, подписани от ответника и неоспорени относно автентичност, че са налице
облигационни правоотношения между страните във връзка с доставка на мобилни услуги и
мобилни устройства.
Размерът на незаплатените от ответника суми по процесните договори е определен в
приложените фактури, както и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице В. Л., която съдът кредитира като компетентна и обоснована.
Възраженията направени от ответника за недължимост на процесните суми затова,
че не е ясно откъде произтича размера им, тъй като неустойките по договорите за двата
мобилни номера са на обща стойност от 209.94лв., както и липса на данни ответникът да е
получил таблет и ползвал услуги в роуминг, съдът намира за неоснователни като
опровергани изцяло от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която точно,
ясно и последователно е посочила произхода и размера на вземанията на ищеца, които наред
с признатия размер на неустойки включват и такива за получените две мобилни устройства,
които са надлежно получени от ответника с оглед на приложените писмени доказателства-
договори за мобилни услуги, в които са отразени мобилните устройства, или това е
добавената разлика между стандарната цена на получените мобилни устройства / мобилен
телефон и таблет/ без отстъпка съгласно актуалната ценова листа на оператора. Освен това
от приетата експертиза се установява, че един от мобилните номера за процесния период от
време е ползван във Великобритания, от което произтича стойността на услугите,
предоставени в роуминг.
Предвид изложеното съдът намира за установено наличието на вземане на ищеца
към ответника за процесната сума, така както е посочена в Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 918 от 04.08.2022г. по ч.гр.д.№ 1449/2022г. по
описа на РС-Ботевград, имайки предвид и законната лихва, считано от деня на подаване на
заявлението по ч.гр.д.№ 1449/2022г. по описа на РС-Ботевград, а именно от 01.07.2022г. до
окончателното заплащане.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото-изцяло уважаване на иска и приложените писмени
доказателства за направени разноски по делото от ищеца и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от общо 1305лв. за направени разноски по
делото-платена допълнителна държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозити за
особен представител и вещо лице, както и сумата от общо 385лв. за направени разноски по
ч.гр.д. № 1449/2022г. по описа на РС-Ботевград съгласно т.12 от ТР №4 от 18.06.2014г. по
тълк.д.04/2013г. на ОСГТК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
На основание чл.422, ал.1 от ГПК признава за установено по отношение на П.
Н. С. от с.В., община П., Софийска област, с ЕГН: ********** за съществуване на вземането
на „Й. Б.”ЕАД с ЕИК:*, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“М. *“, Бизнес парк
С., сграда *, със съдебен адрес: гр.С., ж.к.Г. М., ул.А. Ж. №*, ет.*, за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 918 от 04.08.2022г. по
ч.гр.д.№ 1449/2022г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от
5
769.81лв./седемстотин шестдесет и девет лева и 81 стотинки/, представляваща общ сбор от
парични вземания за периода от м.юни 2020г. до м. септември на 2020г., произтичащи от
сключени между страните Договор за мобилни услуги № ********* от 27.02.2020г., Договор
за мобилни услуги № ********* от 03.03.2020г. и Приложение към договор за мобилни
услуги № FRM 083 от 05.03.2020г., Допълнително споразумение № ********* от
06.04.2020г. към Договор за мобилни услуги, отразени във фактура№
**********/15.06.2020г., фактура № **********/15.07.2020г. и фактура №
**********/15.09.2020г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от
датата на подаване на заявлението на 01.07.2022г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА П. Н. С. от с.В., община П., Софийска област, с ЕГН: ********** да
заплати на „Й. Б.”ЕАД, с ЕИК:*, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“М. *“,
Бизнес парк С., сграда * сумата от 1305лв./хиляда триста и пет лева/ за направени разноски
по делото, както да заплати и сумата от 385лв./триста осемдесет и пет лева/ за направени
разноски по ч.гр.д. № 1449/2022г. по описа на РС-Ботевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
6