Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Ловеч, 22.12.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на осми
декември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при
секретаря..... П.М. .............................и в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1459 по описа за 2009 г., за да
се произнесе, съобрази:
Обективно съединени
искове с правно основание чл. 128, т. 2 във връзка с чл. 242 от КТ, чл. 221 ал.
1 от КТ и чл. 224 ал. 1 от КТ.
Постъпила е искова молба от Г.Н.С.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощник адвокат В.Н., против и, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. “Ю.А.Гагарин” № 38,
представлявано от И.В.Н.-управител, с посочено основание: чл. 128 от КТ, чл.
221 ал. 1 от КТ и чл. 224 ал. 1 от КТ. Ищцата излага в исковата си молба, че на
15.06.2009 г. подписала трудов договор № 52/15.06.2009 г. с ООД “ИНСГРУП”, като
била назначена, считано от същата дата, на длъжност “машинен оператор шиене” с
месечно възнаграждение 296 лева. При постъпването й на работа имала разговор с
управителя И.Н. и се разбрали да изпълнява допълнително и задълженията на
технолог в производството и да получава общо месечно нетно възнаграждение в
размер на 350 лева. Твърди, че при подписването на договора, не й било дадено
копие от него, като й обяснили, че по-късно ще го получи, но това не се случило.
За сключения договор било подадено уведомление по чл. 62 ал. 4 от КТ до НАП –
гр. Ловеч с вх.№ 11399009106323/16.06.2009 г.
Ищцата твърди, че от
15.06.2009 г. до 30.08.2009 г., работила и изпълнявала всичките си трудови
задължения, но не получавала дължимото й трудово възнаграждение, въпреки
обещанията на Управителя И.Н.. Възползвала се от възможността по чл. 327 т. 2
от КТ и на 01.09.2009 г. подала заявление, прието и подписано от Управителя, за
прекратяване на трудовия й договор без предизвестие, считано от 01.09.2009
година.
Посочва, че през целия месец
септември чакала да се оформи и да й се върне трудовата книжка и да й се
изплатят дължимите заплати, като едва на 29.09.2009 г. получила Заповед №
20/01.09.2009 г. на Управителя на ООД “ИНСГРУП”, с която, на основание чл. 327
т. 2, е прекратено трудовото й правоотношение, считано от 01.09.2009 г. В тази
заповед било записано, че следва да й се изплатят обезщетения по чл. 221 ал. 1
в размер на една брутна заплата и по чл. 224 ал. 1 от КТ за натрупаната и
неизползвана от нея отпуска от 4 дни, като на същата дата – 29.09.2009 г. й
била върната трудовата книжка с нанесени в нея данни.
Твърди, че ответникът й дължи
сумите от: 875 лв. за неизплатени трудови възнаграждения за периода от
15.06.2009 г. до 30.08.2009 г., 350 лв. за обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ в
размер на една брутна заплата и 60 лв. за обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за
натрупания и неизползван от нея платен годишен отпуск от 4 дни. Твърди, че до момента, ответникът не й изплатил
дължимото.
В
петитума на ИМ, моли да се постанови решение, с което да бъде осъден ответника
ООД “ИНСГРУП” – гр. Ловеч, представлявано от И.В.Н. – управител, да й заплати
сумата от 875.00 /осемстотин седемдесет и пет/ лева, представляваща
неизплатените й трудови възнаграждения за периода от 15.06.2009 г. до
30.08.2009 г., както и да й заплати законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на цялото
задължение.
Моли, да бъде осъден
ответника да й заплати и сумата от 350.00 /триста и петдесет/ лева,
представляваща дължимото й обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ, както и да й
заплати законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на цялото задължение.
Моли, да бъде осъден
ответника да й заплати сумата от 60.00 /шестдесет/ лева – обезщетение по чл.
224 ал. 1 от КТ за натрупания и неизползван от нея за периода от 15.06.2009 г.
до 30.08.2009 г. платен годишен отпуск от 4 дни, както и да й заплати законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на цялото задължение.
Моли, да й бъдат присъдени и
заплатените от нея съдебни такси, разноски и адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, ищцата се явява
лично и с адвокат В.Н., като по негово искане, съдът, с протоколно определение
от 08.12.2009 г., на основание чл. 214 ал. 1, изр. 3 от ГПК, допусна изменение на размера на предявения иск с правно
основание чл. 128, т. 2 във връзка с чл. 242 от КТ, който се намали със сумата
234.72 лв. и искът се счита предявен за сумата 640.28 лв., както и изменение на
размера на предявения иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ, който се
намали със сумата 14.35 лв. и същият се счита предявен за сумата 45.65 лева. По
същество, процесуалният представител, моли да се уважат предявените искове.
Ответникът и – гр. Ловеч, редовно призован, не изпраща
представител, нито е подал писмен отговор на исковата молба в законоустановения
едномесечен срок.
От приложените по делото
писмени доказателства: заверени ксеро-копия от: Уведомление по чл. 62 ал. 4 от КТ до НАП; придружително писмо /подаване на уведомление по чл. 62 ал. 4 от КТ/
от 16.06.2009 г.; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал. 4 от КТ с придружително писмо № 11390091063623/16.06.2009 г. на ТД-НАП-гр.Ловеч;
Заявление от ищцата до Управителя на и-Ловеч от 01.09.2009 г.; стр. 1, 2, 3, 18
и 19 от трудова книжка на ищцата № 2762 и Заповед № 20/01.09.2009 г. на
Управителя на и-Ловеч, от заключението на съдебно-счетоводната експертиза с
вещо лице Х.Д., което съдът съобразява като обективно и компетентно изготвено,
и от доводите на процесуалния представител на ищцата, всички преценени
поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
Процесуалната легитимация на
страните се установява от приложеното ксеро-копие от стр. 18 и 19 от трудова
книжка на ищцата № 2762, а за ответника - и от приложената служебна справка по
чл. 23 ал. 4 от ЗТР.
По иска с правно основание чл.
128, т. 2 във връзка с чл. 242 от КТ:
Установява се, че ищцата Г.Н.С.
е работила при ответника и – гр. Ловеч като "машинен оператор шиене"
за периода от 15.06.2009 г. до 01.09.2009 г., при посочено в трудовата книжка
трудово възнаграждение в размер на 296.00 лева /видно от стр. 18 и 19 от
трудовата книжка на ищцата/.
Със
Заповед № 20/01.09.2009 г. на Управителя на и-Ловеч, трудовото правоотношение с
ищцата е било прекратено, на основание чл. 327 т. 2 от КТ, считано от
01.09.2009 година. Като причини за прекратяване на трудовия договор е посочено:
“поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение”.
При
изготвянето на съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е констатирало, че
заработката на ищцата за месеците юли и август 2009 година, е начислена при
основна месечна заплата 350.00 лева, а не при 296.00 лева, като в трудовото
досие не било приложено допълнително споразумение към трудовия договор за този
размер основна заплата. Според експертното заключение, размерът на неплатеното
на ищцата трудово възнаграждение от ответника за периода от 15.06.2009 г. до
30.08.2009 г. /установено от разчетно-платежните ведомости на дружеството/ е
640.28 лева.
С
оглед предмета на спора, следва да се отбележи, че трудовият договор, като
най-разпространено основание за възникване на индивидуално трудово
правоотношение, има двустранен характер, т.е. за всяка от страните по договора
възникват насрещни права и задължения. Освен това, трудовият договор е
възмезден /чл. 242 от КТ/, което означава, че срещу престацията на работната
сила на работника или служителя, работодателят му дължи трудово възнаграждение
в уговорен между тях размер, платим в определени срокове и периодичност /чл.
270 ал. 2 от КТ/.
Установи се от
съдебно-счетоводната експертиза, че неполученото от ищцата трудово
възнаграждение за процесния период от 15.06.2009 г. до 30.08.2009 г., след
приспадане на данъците и осигуровките за сметка ***, е в размер на 640.28 лева,
като вещото лице е констатирало, че в разчетно-платежните ведомости няма
положен подпис. Освен това ответникът е признал задължението си и в издадената
от него Заповед № 20/01.09.2009 г. за прекратяване на трудовото правоотношение,
в която изрично са посочени причините за прекратяване на трудовия договор:
“забавяне изплащането на трудовото възнаграждение”.
При
тези данни, съдът приема, че работодателят /вече бивш такъв/ и е нарушил
двустранния и възмезден характер на трудовото правоотношение, тъй като не е
изпълнил своето задължение, регламентирано в чл. 128 т. 2 от КТ, да плаща на
работника в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Ето защо, предявеният иск с правно основание чл.128 т. 2
във връзка с чл. 242 от КТ, следва да бъде уважен за сумата 640.28 лева,
представляваща неизплатено на ищцата трудово възнаграждение за периода от
15.06.2009 г. до 30.08.2009 година. Върху тази сума следва да се присъди и
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /09.10.2009
г./ до окончателното изплащане.
По иска с правно основание
чл. 221 ал. 1 от КТ:
Според
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, размерът на обезщетението по
чл. 221 ал. 1 от КТ е една брутна заплата, която в случая е 350.00 лева и
включва само основната месечна заплата на ищцата за месеца, предхождащ
уволнението – м.август 2009 година.
Съдът
счита, че са налице предпоставките на чл. 221 ал. 1 от КТ за уважаване на този
иск, тъй като трудовото правоотношение е било прекратено, на основание чл. 327
т. 2 от КТ, по инициатива на ищцата, без предизвестие, при което работодателят
й дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди – при срочно трудово правоотношение. В Заповед №
20/01.09.2009 г. за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено: “на
лицето да се изплатят следните обезщетения: една брутна работна заплата по чл.
221 ал. 1 и по чл. 224 ал. 1”. При това положение, съдът приема, че
съществувалото между страните трудово правоотношение е било безсрочно, при
което на ищцата се дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието, а именно 350.00 лева, в който размер
следва да бъде уважен предявения иск по чл. 221 ал. 1 от КТ, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба /09.10.2009 г./ до окончателното изплащане.
По иска с правно основание
чл. 224 ал. 1 от КТ:
Съгласно чл. 224 ал. 1 от КТ,
при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има
право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
Съдът намира, че в случая са
налице материално-правните предпоставки за присъждане на обезщетение по реда на
чл. 224 ал. 1 от КТ, тъй като трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на
01.09.2009 година, като в Заповед № 20/01.09.2009 г. изрично е отбелязано, че
на лицето следва да се изплати обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ, макар и да
не е посочен размер и период.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че за периода
от 15.06.2009 г. до 30.08.2009 г., ищцата е ползвала 1 ден платен годишен
отпуск, като оставали за ползване още 3 работни дни, или размерът на дължимото
обезщетение за неползвани 3 /три/ дни платен годишен отпуск е 45.65 лева. Съдът
счита, че именно в този размер предявеният иск с правно основание чл. 224 ал. 1
от КТ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на
исковата молба /09.10.2009 г./ до окончателното изплащане.
На
основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение
на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение и обезщетения.
С оглед изход на процеса и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата
направените разноски по делото в размер на 250.00 лева за адвокатско
възнаграждение, а по сметка *** - сумата 150.00 лева, представляваща държавна
такса върху размера на уважените искове /по 50.00 лева за всеки иск/, както и
сумата 70.00 лева - възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА и, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Ловеч, ул. “Ю.А.Г” № 38, представлявано от И.В.Н.-управител, да заплати на Г.Н.С.,
ЕГН **********,***, сумата 640.28
лв. /шестстотин и четиридесет лева и двадесет и осем стотинки/,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 15.06.2009 г.
до 30.08.2009 година, сумата 350.00 лв.
/триста и петдесет лева/, представляваща неизплатено обезщетение по чл. 221 ал.
1 от КТ, и сумата 45.65 лв. /четиридесет
и пет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща неизплатено обезщетение
по чл. 224 ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 3 /три/ работни
дни за периода от 15.06.2009 г. до 30.08.2009 година, ведно със законната лихва
върху посочените три суми, считано от датата на подаване на исковата молба
/09.10.2009 г./ до окончателното им изплащане, както и сумата 250.00 лв. /двеста и петдесет лева/ - разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА и, с горните данни, да заплати по сметка *** - сумата
150.00 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща държавна такса върху
размера на уважените искове, както и сумата 70.00 лв. /седемдесет лева/
- възнаграждение за вещо лице.
Решението, в частта относно
присъденото трудово възнаграждение и обезщетения, подлежи на предварително
изпълнение, на основание чл.242 ал. 1 от ГПК и може да се обжалва пред Ловешкия
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 23.12.2009 година.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: