Определение по дело №40/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 46/21.03.2013 г., постановено по гр.д. № 3 685/2012г., Кърджалийският районен съд е осъдил С. Б. С. от Г. да заплати на пълнолетната си дъщеря М. С. С. от Г. издръжка за минало време в размер на 80 лв. месечно за периода от 21.12.2011 г. до 30.05.2012г, и месечна издръжка в размер на 80лв., считано от датата на предявяване на иска - 21.12.2012г. до завършване на висшето й образование, но не по-късно от навършване на 25 годишна възраст или настъпването на друга причина, погасяваща или изменяваща издръжката, ведно със законната лихва при забава, като е отхвърлил иска с правно основание чл.149 от СК в останалата му част за периода от 15.09.2011 г. до 21.12.2011 г. и за разликата до предявения му размер от 100лв. месечно и искът с правно основание чл.144 от СК за разликата до пълния му предявен размер от 200лв., като неоснователни и недоказани. С решението С. Б. С. е осъден да заплати по сметка на РС-Кърджали държавна такса върху уважения размер на предявените искове в размер на 230.40лв.

Срещу решението в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба от С. Б. С., който го обжалва чрез представителя си по пълномощие като неправилно и необосновано. Излага подробни съображения. Твърди, че предявените искове останали недоказани, като напълно неправилна се явявала преценката на съда относно наличието на една от задължителните и съществени предпоставки за уважаването им –възможностна на родителя да дава издръжка без особени затруднения. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното в обжалваните му части, вместо което постанови друго, с което отхвърли исковете в уважените им части, като неоснователни. Прави алтернативно искане – за намаляване размера на присъдената издръжка по предявените искове. В съдебно заседание жалбодателят чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба.

Отговор на въззивната жалба от ответника М. С. С. не е постъпил. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява, не се представлява и не взема становище по въззивната жалба.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок и от страна, която има правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна поради следното:

Предявени за разглеждане са съединени искове по чл.144 от СК – за присъждане на издръжка на пълнолетно учащо се дете, и по чл. 149 СК – за присъждане на издръжка за минало време.

Установява се по делото, че ищцата М. С. С. навършила пълнолетие на 12.07.2011г., като от този момент бащата – ответник С. Б. С. прекратил плащането на месечна издръжка от 50.00 лв., която бил осъден да й заплаща като непълнолетна с решение № 32/2004г. по гр.д. № 365/2004г. по описа на Кърджалийския районен съд. Установява се от удостоверение № 197/19.12.2012г., изд. от ПГТ „П.А. З.” – гр. К., че ищцата била ученичка в ХІІ клас през учебната 2011/2012 година. Видно от уверение № 738/08.11.2012г., изд. от УХТ – гр. Пловдив, същата е записана през 2012/2013г. учебна година в първи семестър, първи курс, редовно обучение за висше образование, образователно - квалификационна степен бакалавър. Представени са квитанция за платена семестриална такса за обучение от 330 лева; както и за платен месечен наем на студентско общежитие в размер на 62.00 лв. Установява се от удостоверение изх. № 16/07.03.2013г., изд. от Община Момчилград, че майката на ищцата за периода м. септември 2011г.- м. май 2012г. получавала среден месечен доход в размер на 750 лв.

Видно от удостоверение № 1/22.01.2013г., изд. от „Л. К.-Д.”, гр. К., ЕИК *, за периода м. септември 2011г.- м. септември 2012г., ответникът С. Б. С. получавал средно месечно трудово възнаграждение в размер на 289.61 лева. Видно от удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № 1140/15.09.2009г. от община Кърджали ответникът е баща на малолетно дете, родено на 09.09.2009 година.

При тези данни по делото предявените съединени искове с правно основание чл. 144 СК и чл. 149 СК са основателни, но завишени по размер. Съгласно разпоредбата на чл.144 СК родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако същите учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. Съдът приема за установено по делото, че ищцата, след навършване на пълнолетие завършила средното си образование и продължила да учи редовно във висше учебно заведение; че няма доходи или имущество, от което да се издържа; както и че ответникът прекратил изплащането на издръжка след навършване пълнолетие от ищцата, като същата била издържана за този период изцяло от майка си. С оглед данните по делото за доходите на ответника в размер към минималната за страната работна заплата, както и установеното задължение за издръжка на негово малолетно дете, к¯ето задължение е безусловно, съдът счита, че ответникът може без особено затруднение, каквото е изискването на закона, да заплаща издръжка на своята пълнолетна учаща дъщеря в размер на 60 лв. месечно. В такъв размер се дължи и издръжката за минало време, в уважения му от първоинстанционния съд период. Като е приел, че ответникът може без особени затруднения да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 80.00 лв., както и такава за определения минал период от време, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение.

Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да се отмени първоинстанционното в обжалваната му част, с която по иска по чл. 144 СК е присъдена ежемесечна издръжка в размер на 80 лв., за разликата от 60 лв. до 80 лв., както по иска по чл. 149 СК – за разликата от 60 лв. да 80 лв. месечна издръжка за минало време, като исковете в тези им части следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Решението следва да се отмени и в частта относно присъдената държавна такса върху уважените от районния съд искове за разликата от 98.62 лв. до 230.40 лева. В останалата част, решението като необжалвано, е влязло в сила.

Воден от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 46/21.03.2013 г., постановено по гр.д. № 3685/2012г. по описа на Кърджалийския районен съд в частта му, с която С. Б. С. от Г., Б.Б. №. вх., ап, с ЕГН * със съдебен адрес Г., ул."О." № е осъден да заплати на пълнолетната си учаща дъщеря М. С. С. от Г., К.В. бл. вх., , ап., с ЕГН * издръжка за минало време в размер на 80 лв. месечно, за периода от 21.12.2011 г. до 30.05.2012 г., за разликата от 60 лв. до 80 лв. по иска с правно основание чл. 149 СК; в часттаму, с която е осъден да й заплаща месечна издръжка в размер на 80лв., считано от датата на предявяване на иска по чл. 144 СК - 21.12.2012г. до завършване на висшето й образование, но не по-късно от навършване на 25 годишна възраст или настъпването на друга причина, погасяваща или изменяваща издръжката, ведно със законната лихва при забава, за разликата от 60 лв. до 80 лв., както и в частта му, с която е осъден да заплати по сметка на РС-Кърджали държавна такса върху уважения размер на предявените искове в размер на 230.40 лв. за разликата от 98.62 лв. до 230.40 лв., вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.144 от СК, предявен от М. С. С., от Г., К.В. бл. вх., ап., с ЕГН * срещу С. Б. С., от Г., Б.Б. №. вх., ап., с ЕГН * със съдебен адрес Г., ул. "О." № за разликата от 60 лв. до 80 лв. месечна издръжка; както и иска с правно основание чл. 149 СК – за разликата от 60 лв. до 80 лева месечна издръжка за минало време, като неоснователни и недоказани.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие основанията по чл. 280, ал.1 ГПК.

Председател: Членове:1. 2.