МОТИВИ към решение № 260033 от 28.06.2021
г., постановено по АНД № 99/2020 г. на Районен съд - Г.
Производството
е по реда на чл.375, 376 от НПК и чл. 78а от НК.
Постъпило
е предложение от Районна прокуратура - С.З., Териториално отделение - Г., за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на обвиняемите И.А.М., ЕГН ********** и А.Д.М., ЕГН **********, за извършено от същите
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във
връзка с чл.130, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура - С.З., Териториално отделение - Г. поддържа внесеното
постановление за освобождаване от наказателна отговорност, като пледира на
обвиняемите И.А.М. и А.Д.М. да се наложи административно наказание в размер на
предвидения от закона минимум.
Обвиняемите И.А.М. и А.Д.М. се представляват от защитник – адв. С.Ч. ***,
който пледира, че подзащитните му не са извършили
деянието, за което са предадени на съд и че не е доказано по един несъмнен
начин обвинението.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа страна следното:
Обвиняемият И.А.М.
е син на обвиняемия А.Д.М.. Двамата обвиняеми живеят в едно домакинство в гр. Г..
Не са осъждани. И двамата обвиняеми познават пострадалия З.М.Б.. Обвиняемият А.Д.М.
е известен сред приятелите и съкварталците си с името „Георги” /“Г.”/.
Пострадалият З.М.Б. ***. Преди конфликта не е имал пререкания с обвиняемия И.М.
и с обвиняемия А.М..
На 21.08.2019
г., пострадалият Б. присъствал на сватбено тържество на сестра си Светла, което
се провеждало в ресторант в гр. Г.. Около 21,30 часа напуснал мероприятието и
придружен от свидетелите Б.М., В.И. и Ф.С. ***. Забелязал отблясъци от буйно
горящ огън, насочил се към тях и видял, че гори жилищна постройка – къща, а
наоколо има събрани множество хора. Сред събраните битувало мнението, че
виновник за пожара в горящия дом е Илия М.Б. – брат на пострадалия З.Б.. По
тази причина, когато пострадалият Б. бил разпознат, била направена връзка с
брат му и сред някои от присъстващите ескалирала неприязън, обективирана
в думите „Ето го брат му, да го набием”. При все това, колективна реакция не
последвала, но от множеството се отделили И.А.М. и А.Д.М. /”Георги”, „Г.”/,
като И. заел позиция пред пострадалия, а баща му – зад гърба на пострадалия З.Б..
Обвиняемият И.М. с крак нанесъл удар по Б. в областта на корема, а
непосредствено след това – обвиняемият А.М. го ударил в тила с кол.
Пострадалият паднал на земята и бил обсипан с удари по главата, шията, корема и
крайниците от двамата обвиняеми. Побоят бил преустановен с помощта на свидетеля
В.Б., а пострадалият бил отведен в дома си от неговите близки. За станалото
било уведомено Районно управление - Г. и била потърсена медицинска помощ. След
пристигането на екип, на пострадалия била оказана медицинска помощ. Впоследствие
пострадалият Б. посетил Съдебна медицина – С.З., където му било издадено
Съдебномедицинско удостоверение на живо лице с № 101-11/2019 г.
В хода на
досъдебното производство е изготвена СМЕ по писмени данни № 119/2020 г., която
заключава, че на 21.08.2019 г. З.М.Б. получил контузия на главата, шията,
корема и крайниците, охлузване на шията, сътресение на мозъка, счупване на
носните кости, като описаните травматични увреждания са причинени от действието
на твърди, тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, описани в
досъдебното производство.
По делото бяха
разпитани свидетелите З.М.Б., Ф.В.С., М.Р.М., В.З.И., В.М.Б., Б.М.Б., А.А.К., Й.К.П., С.К.П., И.К.П.
и Д.С.П..
При
анализа на гласните доказателствени средства, съдът установи, че същите,
условно, могат да бъдат разделени в две групи. В първата група попадат
показанията на З.М.Б.,
Ф.В.С., М.Р.М., В.З.И., В.М.Б., Б.М.Б., А.А.К., Й.К.П..
Признакът,
по който се оформиха двете групи е степента на непосредствено възприятие на
факти и обстоятелства, относими към предмета на
делото. Първата група гласни доказателствени средства е носител на информация, досежно конкретните действия от страна на обвиняемите И.М.
и А.М.. Що се отнася до втората група гласни доказателствени средства – показанията
на св.С.К.П.,
св.И.К.П. и св.Д.С.П., следва да се отбележи,
че в нея не се съдържат някакви относими към предмета
на делото, конкретни обстоятелства. Показанията и на тримата свидетели не могат
да допринесат за изясняване на обстоятелства по делото поради липса на конкретика и спомен за случилото се.
-
св.С.П. в показанията си в хода на съдебното следствие заяви: „ …През цялото
време аз не бях там…” и „…не мога да кажа кой кого удари…”.
-
св.И.К.П. и св.Д.С.П. – полицейските служители, посетили местопроизшествието –
горящата къща, заявиха, че не си спомнят подробности за случая
Следва
да се посочи, че именно поради различния фактически обхват между двете групи
доказателствени средства, не е налице противоречие между тях.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите З.М.Б., Ф.В.С.,
М.Р.М., В.З.И., В.М.Б., Б.М.Б., А.А.К.,
Й.К.П..
Показанията на
всички тези свидетели са пълни, логични и непротиворечиви, кореспондират, както
едни с други, така и с останалия доказателствен материал и съдът ги кредитира с
доверие.
Оценката на
свидетелските показания на горните свидетели, основана на събрания и проверен в
процеса доказателствен материал, тяхната последователност и непротиворечивост,
непосредствените впечатления на съда при проведените в съдебно заседание
разпити, са в състояние да обосноват у съда извод, че събитията са се развили
по начина описан от тях. Всички тези свидетели са категорични, че са видели как
обвиняемия И.М. и обвиняемия А.М. нанасят побой на пострадалия З.М.Б..
Съдът обсъди и
обясненията на обвиняемия И.М. и на обвиняемия А.М., отчитайки обстоятелството,
че същите, освен че са доказателствено средство са и средство за защита,
което всеки от тях може да упражнява така, както намери за добре. Затова
достоверността на обясненията им относно фактите от предмета на доказване
следва да бъде оценявана на общо основание - в светлината на всички други
доказателства и доказателствени средства, възприети непосредствено. Обясненията обв. И.М. и на обв.А.М., в настоящия случай изцяло са насочени към
отричане обстоятелството някой от тях да е нанасял удари на пострадалия З.М.Б.,
акцентирайки на твърденията, че той е бил пиян и ги е дразнел и предизвикал.
Съдът намира, че
обясненията и на двамата обвиняеми - в насока отричане обстоятелството, че са
нанасяли удари на пострадалия се явяват противоречиви и изолирани от всички
останали гласни доказателствени средства по делото, не се подкрепят от тях,
напротив, в пълно противоречие са с тях, поради и което съдът приема, че обясненията
им са изцяло тяхна защитна позиция по делото.
Цитираните по-горе
доказателства и доказателствени средства дават
основание на съда да направи единствения възможен извод относно главния факт в
процеса – има ли извършено престъпление и кой е неговият автор. Съдът счете, че
обвиняемите И.М.
и обвиняемия А.М. са автори на процесното деяние
и че обвиненията срещу всеки от тях е
доказано по несъмнен начин.
Изготвената по
писмени данни съдебно-медицинска експертиза заключава, че на пострадалия са
причинени травматични увреждания извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а
именно, контузия на главата, шията, корема и крайниците, охлузване на шията,
сътресение на мозъка, счупване на носните кости, и приема, че са причинени от
действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин,
описани в досъдебното производство. В досъдебното производство, не са събрани
убедителни доказателства, мозъчното сътресение да е било съпроводено със загуба
на съзнание. В тази насока свидетелските показания са емоционално повлияни от
събитието, а самите свидетели, не притежават медицинска квалификация за
определяне състояние на загуба на съзнание. Следователно, причиненото
травматично увреждане на пострадалия Б. е такова разстройство на неговото
здраве, което се квалифицира от закона като лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.1 от НК.
Изцяло се споделя от съда становището на РП, че относно квалифициращото
обстоятелство „хулигански
подбуди“ са
налице две хипотези:
- когато деянието е
предшествано или съпроводено от хулигански действия;
- когато деянието е извършено
с мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, към правилата на поведение
и към човешката личност.
Следователно,
няма изискване хулиганските подбуди да се проявят при всички случаи в
хулигански действия, различни от действията, в които се е изразило
причиняването на телесното увреждане (така
т. 19 от ППВС № 2/1957
г., изм. с ППВС № 7/1987 г.; Решение № 441/07.11.2011 г. по н.д. № 2198/2011 г.
на ЕКС).
Дали деянието
грубо нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към обществото не се
преценява само въз основа дали е имало свидетели или не е имало такива. Още
повече, че в случая свидетели е имало.
Безспорно е и че
деянието е извършено на публично място, където е станало достояние на множество
други лица. Аргумент за наличието на квалифициращия белег „хулигански
подбуди" е и ескалиралата агресия на обвиняемите от един неоправдаващ
подобна реакция повод, както и обществено неприемливия начин, по който те са
искали да демонстрират своето надмощие. Обвиняемите са нападнали пострадалия
без видима причина, която да оправдава такава реакция. Обстоятелството, че
обвиняемите са се почувствали подразнени от нещо в поведението на пострадалия
или личността му, или родствените му връзки, не оправдава реакция като процесната. Дори чувството за лична справедливост на
обвиняемите да е било накърнено от нещо /възникнал пожар или поведението на
пострадалия/, това не оправдава демонстрацията на лично надмощие и пълното
незачитане на личността и телесната неприкосновеност на насрещната страна. Съдебната
практика е трайна и последователна в становището си, че личният мотив не изключва
хулиганските подбуди (Решение № 575/04.01.2012 г. по н.д. № 2428/2011 г. на
ВКС; Решение № 441/07.11.2011 г. по н.д. № 2198/2011 г. на ВКС; Решение №
255/03.07.2015 г. по н.д. № 544/2015 г., I НО, ВКС; Решение № 83/21.02.2013 г.
по н.д. № 71/2013 г. на ВКС).
Налице е квалифициращо обстоятелство по чл.20, ал.2, във връзка с ал.1 от НК -
като извършено в съучастие и при форма на съучастието - съизвършителство.
Съучастието е
задружна и умишлена дейност на поне две лица за извършване на умишлено
престъпление. В конкретния случай, от обективна страна, е налице поведение на
две лица - на обвиняемия И.М. и обвиняемия А.М., което е било насочено към
извършване на престъплението. Всеки от тях е допринесъл за извършване на
престъплението - за причиняването на телесната повреда на пострадалия З.Б., а
същевременно от субективна страна всеки от двамата съучастници е формирал
съзнание за участието на другия в извършването на престъплението, предвиждал е общественоопасните последици от поведението на своя
съучастник и е желаел участието на съучастника си за извършване на деянието. Обвиняемите
И.М. и А.М. са съучастници в осъществяването на процесното деяние. И
двамата са се намирали на мястото на извършване на престъплението и са нанасяли
удари по тялото на пострадалия З.Б.. Това налага извода, че всеки от двамата
съучастници е допринесъл за самото изпълнение на престъплението, т.е. и двамата
са участвали в осъществяването на изпълнителното деяние като пряко са
въздействали върху обекта на посегателство - личността и телесната неприкосновеност
на пострадалия Б.. В случая е налице хипотезата на т.нар. едновременно съизвършителство, тъй като двамата обвиняеми са участвали в
изпълнителното деяние по едно и също време и заедно.
От субективна страна деянието е
извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Обвиняемите са съзнавали
факта, че нанасяйки удари от толкова близко разстояние и с такава сила и
интензитет, ще се стигне до причиняване на телесна повреда от съответния вид,
т.е. че ще настъпят травматичните увреждания на здравето на пострадалия З.Б.,
които той действително е претърпял. Съзнавали са и общественоопасния
характер на това си деяние, но въпреки това във волево отношение са искали
постигането на точно този съставомерен престъпен
резултат - увреждане на здравето на пострадалия З.Б..
При всички тези
изложени съображения се налага извода, че действията на обвиняемите следва да
бъдат квалифицирани единствено като действия, осъществени по хулигански подбуди,
довели до причиняване на лека телесна повреда.
При така
установените факти съдът приема, че обвиняемите И.М. и А.М. са осъществили от
обективна и от субективна страна престъплението по чл.131, ал.1, т.12, пр. 1, във връзка с чл.130, ал.1, във връзка с чл.20,
ал.2, във връзка с ал.1 от НК, и аргументите са следните:
От обективна страна на 21.08.2019 г.,
в съучастие като съизвършители, по хулигански подбуди,
са причинили на З.М.Б. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
главата, шията, корема и крайниците, охлузване на шията, сътресение на мозъка и
счупване на носни кости, довела до разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК.
По отношение на обвиняемия И.А.М..
По описания начин, с деянието си от
субективна и обективна страна обвиняемият И.А.М. осъществил състава на
престъплението по чл.131, ал.1, т.12,
предложение първо, във връзка с чл.130, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК,
тъй като на 21.08.2019 г., в гр.Г., общ.Г.,
в кв. “Лозенец“, по хулигански подбуди, в съучастие с А.Д.М. – като извършител,
причинил лека телесна повреда на З.М.Б.,***, изразяваща се в контузия на
главата, шията, корема и крайниците, охлузване на шията, сътресение на мозъка,
счупване на носни кости, временно страдание, довело до разстройство на
здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.129 и чл.128 от НК.
Обвиняемият
И.А.М. е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, със средно
образование, неосъждан, работещ в ГСТ Холдинг - С.З..
Съдът
счете, че са налице всички, предвидени от закона, предпоставки, за да бъде
приложен чл.78а от НК за обвиняемия И.А.М..
Същият не е осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание до този
момент. За извършеното от обвиняемия престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предложение първо, във връзка с чл.130, ал.1, във връзка
с чл.20, ал.2 от НК е предвидено наказание до 3
години „Лишаване от свобода". При определяне на наказанието, съдът
взе предвид материалното и социалното положение на обвиняемия.
При
тази фактическа обстановка съдът намери, че внесеното постановление е
законосъобразно, правилно и обосновано и същото следва да бъде уважено, като
обвиняемият И.А.М., ЕГН **********, бъде освободен от наказателна отговорност и
му се наложи административно наказание.
Съдът
взе предвид, чистото съдебно минало на обвиняемия, семейното му и имотно
положение и при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства го осъди на “Глоба”
в размер на 1000.00 лв. /хиляда лева/.
По отношение на обвиняемия А.Д.М..
По описания
начин, с деянието си от субективна и обективна страна обвиняемият А.Д.М.
осъществил състава на престъплението чл.131,
ал.1, т.12, предложение първо, във връзка с чл.130, ал.1, във връзка с чл.20,
ал.2 от НК, тъй като на 21.08.2019 г.,
в гр.Г., общ.Г., в кв.“Лозенец“, по хулигански подбуди, в съучастие с И.А.М. –
като извършител, причинил лека телесна повреда на З.М.Б.,***, изразяваща се в
контузия на главата, шията, корема и крайниците, охлузване на шията, сътресение
на мозъка, счупване на носни кости, временно страдание, довело до разстройство
на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.129 и чл.128 от НК.
Обвиняемият
А.Д.М. е роден на *** ***, български гражданин, женен, без образование,
неосъждан, безработен.
Съдът
счете, че са налице всички, предвидени от закона, предпоставки, за да бъде
приложен чл.78а от НК за обвиняемия А.Д.М..
Същият не е осъждан за престъпления от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание до този момент. За извършеното от обвиняемия
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предложение
първо, във връзка с чл.130, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК е
предвидено наказание до 3 години „Лишаване от
свобода". При определяне на наказанието, съдът взе предвид
материалното и социалното положение на обвиняемия.
При
тази фактическа обстановка съдът намери, че внесеното постановление е
законосъобразно, правилно и обосновано и същото следва да бъде уважено, като
обвиняемият А.Д.М. бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи
административно наказание.
Съдът
взе предвид, чистото съдебно минало на обвиняемия, семейното му и имотно
положение и при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства го осъди на “Глоба”
в размер на 1000.00 лв. /хиляда лева/.
Съдът осъди
обвиняемия И.А.М. да заплати по сметка на ОД на МВР С.З., направените по досъдебното
производство разноски, в размер на 220,65 лв. /двеста и двадесет лева и 65
стотинки/ за възнаграждение на
експерта, изготвил съдебно-медицинската експертиза и за изслушването му в
съдебно заседание.
Съдът осъди
обвиняемия А.Д.М. да заплати по сметка на ОД на МВР С.З., направените по
досъдебното производство разноски, в размер на 220,65 лв. /двеста и двадесет
лева и 65 стотинки/ за възнаграждение
на експерта, изготвил съдебно-медицинската експертиза.
Воден от горните мотиви съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: