Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260067
04.03.2021 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
на 9 февруари……………..…………………………….…2021 година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА
МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар …… Катерина
Маджова..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от………………………съдията В.
МИШОВА
въззивно гражданско дело номер…3430….по описа за
2020……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба на „М.М.И.“ ЕАД – ***против решение № 260039/03.11.2020
г. по гр.д.№ 320/2020 г. по описа на Радневския районен съд.
Въззивникът счита, че обжалваното решение е
неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и е
необосновано. Изтъкват се доводи, че изводите на първоинстанционния съд за
неоснователност на предявения иск са необосновани, тъй като не е взел предвид обстоятелствата, установени
посредством показанията на разпитаните по делото свидетели. Относно допуснатото
нарушение на материалния закон се изтъкват доводи за неправилност на изводите
на първоинстанционния съд за недоказаност на елементите на фактическия състав
на чл.210, ал.3 КТ, в частност относно настъпването на вредата при или по повод
изпълнение на трудовите функции на въззиваемия и наличието на
причинно-следствена връзка между вредата е действията му. Моли, съдът да отмени
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло
предявения иск.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба. Въззиваемият оспорва въззивната жалба и
излага съображения в подкрепа на становището си и моли съдът да потвърди
обжалваното решение.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбата е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество - неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Пред районния съд е бил
предявен иск по чл.210, ал.3 КТ. Ищецът „М.М.И.“ ЕАД – ***(сега въззивник) е
твърдял, че ответникът Д.И.Д. (сега въззиваем) е в
трудово правоотношение с клона му „Р.Т.*“ по силата на трудов договор, като
заема длъжността „машинен оператор ТТМ – ГТЛ 1800“ в участък РТНК1. Твърдял е,
че на 23.04.2020 г. възникнала авария, при която е бил наранен работния протектор
и два слоя плат по цялата дължина на платното на транспортьор 1111 (ГТЛ). Аварията била причинена
от преминало върху транспортната лента забито
между откатната дъска и челната чистачка на транспортьора парче метална
релса, с дължина 1620 мм и тегло от 79 кг. Щетата била в размер на
1 336 100 лв., равна на пазарната стойност на увреденото гумено
платно на транспортната лента. Твърдял е, че вредата била съпричинена при груба
небрежност от ответника заедно с още девет лица, които са били на смяна. Ответникът
по длъжностна характеристика е имал задължение да следи и контролира
натоварването на материала върху ГТЛ, като не е положил достатъчно усилия за
изпълнението им. Искал е съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати сумата от 1889,85 лв., представляваща размер
на ограничена имуществена отговорност в рамките на месечното му трудово
възнаграждение.
Ответникът
е оспорил иска, тъй като не било налице негово виновно неизпълнение на
трудовите му задължения, което да е довело до причиняването на вредата.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа
страна за безспорно, че ищецът работи по
силата на трудов договор от 28.03.1996 г. и допълнително споразумение №
214/04.10.1996 г. в „Р.Т.*“ на длъжност „механошлосер по зареждане на ГСМ“, на
която длъжност работи и към настоящия момент; че по време на нощна смяна на
22.04.2020 г. е настъпила авария в ищцовото дружество; че е съставена комисия,
установила наличието на релса с дължина
От
правна страна първоинстанционният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като не е било установено Д. да е проявил
небрежност при изпълнение на работата си в процесния период, която да е
допринесла за нанесената на работодателя вреда.
Първоинстанционното решение е правилно.
По делото не е било спорно, че страните са в
трудово правоотношение по силата на трудов договор от 28.03.1996 г., като
ответникът е заемал длъжността „механик минни машини
на многокофов багер Рс2000“ в участък „РТНК-1“ на рудник „Трояново-1“ с месечно
трудово възнаграждение в размер на
1889,85 лв. Според длъжностната характеристика за тази длъжност основно
задължение на изпълняващия работата е да следи и контролира оптималното
натоварване на механичното оборудване - т.2.5, а основна отговорност - да
осигури нормален режим на работата на
механооборудването - т.6.1, както и да
отговаря за взетите от него решения по
време на работа - т.6.10, т.е. ответникът като механик на багера има задължение
да следи за правилната работа на механичната част на багера в какъвто смисъл са
показанията на разпитаните по делото свидетели. Също така, той трябва да
участва в почистването на бункерите и лентовите транспортьори на багера –
насипообразувателя и претоварача – т.2.25.
На 22.04.2020 г. срещу 23.04.2020 г. ответникът Д.И.Д.
е бил нощна смяна като е работил на многокофовия багер Рс2000. Сутринта на
23.04.2020 г. била констатирана авария, изразяваща се в увреждане на работния протектор и два слоя плат по цялата дължина на
гуменото платно на лентов транспортьор 1111. Аварията била причинена
от преминало върху транспортната лента забито
между откатната дъска и челната чистачка на ЗС1111 парче метална релса,
с дължина 1620 мм и тегло от 79,38 кг. По делото няма спор, че размерът на вредата е 1 336 100 лв. Управителят е
издал заповед за реализиране на ограничената
имуществена отговорност на въззиваемия по чл.210, ал.1 КТ за причинената щета,
а той е подал възражение.
Назначената от работодателя комисия не е установила конкретната причина
за настъпването на аварията, в това число кога точно и как металната релса е
попаднала в посочената система за транспортиране на изкопана земна маса. Като
една от причините за аварията е прието наличието на непочистени материали в
забоя и изземвания хоризонт от РТНК-1, намиращи се на различна дълбочина.
Предполага се, че въпреки почистването на втори хоризонт от персонала на
РТНК-2, са останали материали от експлоатираните от тях транспортьори, които са
затрупани или забити в земната маса, а не разположени над нея. Втората възможна
причина е неизправен или некоректно работещ металдетектор на многокофовия
багер. Неизправността на потенциометър или платка водят до некоректни спирания
на металдетектора. Третата причина за аварията е, че при вече налична релса по
транспортните ленти никой от обслужващия персонал не я забелязва, което е
възможно, тъй като тя може да е затрупана от земна маса и е трудно да се
забележи, но вероятно е имало специфичен шум от удар на предмет в откатните
дъски на всеки бункер, през който парчето релса е преминало. Като четвърта
причина е приета ненавременна реакция на оператора на МОТММ-ЗС1800-ЗС1111,
защото при засядане на релсата между чистачката и откатната дъска вероятно е
имало специфичен шум от удар на тежък предмет и дъската и от разкъсването на
каучука и текстилния борд на лентата.
В работния процес на РТНК-1 движението на
изкопаната земна маса започва от роторно колело на многокофовия багер, която се
изсипва в роторен бункер, от който се насочва към роторна лента. От гуменото
платно на роторна лента се придвижва към разтоварен бункер, после към въртящ
бункер, към рикошетни барабани, по лентово платно към междинна лента и до
разтоварен бункер на междинна лента, към приемен бункер на разтоварна лента до
разтоварен бункер на разтоварна лента, към кола приемна на ГЛТ1122, по ГТЛ до
разтоварен бункер ЗС1122 и разтоварване на ОС1121, от гумено платно на ГЛТ1121
към разтоварен бункер на ЗС1121 и разтоварване на ОС1102, от гумено платно на
ГЛТ1101 към разтоварен бункер на ЗС1102
и разтоварване на ОС1101, от гумено платно на ГЛТ1102 към разтоварен
бункер на ЗС1101 и разтоварване на ОС1111, от гумено платно на ГЛТ1111 към
разтоварен бункер на ЗС1111, където се е заклинила процесната релса, и
разтоварване на ОС1112, от гумено платно на ГЛТ1112 към кола-опорно разтоварна
и разтоварване в бункер 1-ва лента на As6300 и т.н.
От показанията на разпитаните
свидетели Н., Б. и Ч. се установяват обстоятелства, идентични на посочените в
протокола на комисията. Установено е, че през въпросната вечер е имало 8
спирания на багера от метал детектора. При едно от тях, около 2,30 часа, е
открит стоманобетонен траверс, който е отстранен. Около 2,20 ч. е имало три спирания на багера от метал детектора, но
не бил открит материал. После е имало още 4 спирания, като последното е около
5,00 часа. При всички тези спирания не е
открит материал. Последното спиране е поради скъсан блокировъчен кабел - около
5,30-5,45 часа. По делото не е установено при кое от тези спирания е натоварена
процесната релса. Заключението на съставената комисия за разследване на
аварията, че релсата е натоварена на последното спиране от метал детектор около
5,10 часа, не може да се приеме за меродавно, тъй като е само предположение.
Съгласно
разпоредбата на 203, ал.1 от КТ работникът отговаря имуществено за вредата,
която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на
трудовите си задължения. Фактическият състав на тази
правна норма изисква кумулативното установяване на няколко предпоставки, а
именно: че работникът или служителят се намира в трудово правоотношение; че за
работодателя е настъпила вреда; че вредата е станала при извършване на дейности
при или по повод изпълнение на трудовите функции на работника; че е налице
причинно-следствената връзка между вредата и действията на работника, които
трябва да са небрежни – работникът да е изпълнявал трудовите си задължения, но
не в пълния им обем, с необходимото внимание и предпазливост.
От изложеното по-горе относно фактите е видно, че по
делото не е установено в случая ответникът Д.И.Д.
да е проявил небрежност при осъществяване на своите трудови функции, поради
която да е настъпила вредата за работодателя ищец. От
установения механизъм на целия процес на движение на земната маса е видно, че
мястото на работа на ответника, назначението му през процесната вечер се
намирало в самото начало на цялото съоръжение, т.е. на багера Rs2000, където е
металдетекторът, което е далеч преди мястото, където е заседнала релсата и е
увредила гумено транспортната лента. От това следва, че тя би трябвало да е
преминала през обслужвания от ответника багер и е продължила по цялата верига
от съоръжения. Никой от работниците от багерната бригада и от операторите на ЗС
обаче не е видял въпросната релса. Както бе посочено по-горе, няма сигурни
данни кога и как релсата е преминала през багера, дали е била затрупана от
земна маса и дали е била видима с просто око. По-скоро би могло да се приеме,
че след като всички служители по трасето не са я видели, тя е била затрупана
под земната маса. Движението на лентата е със сравнително бърза скорост – 5,23
м/с, което прави принципно невъзможно да бъде забелязана, ако е затрупана.
Следва да се добави и това, че не са изключени и други начини, освен този, за
който се е твърдял в исковата молба, а именно заедно със земната маса. Особено
красноречиво е обстоятелството, че самата комисия, съставена по разпореждане на
работодателя да разследва аварията, е приела четири причини за настъпването й,
една от които е неизправен или некоректно работещ металдетектор. Т.е. не е
изключена възможността въпросният металодетектор е бил неизправен и релсата да
е попаднала върху ГТЛ, без той да бъде задействан, при което, ако е затрупана от
земна маса, няма как да бъде видяна от работниците, респ. не може да се иска от
тях да я търсят. В тази връзка
следва да се има предвид, че той се е задействал през процесната нощ цели осем
пъти, от които само един е бил релевантен. Освен това в показанията си свид. Н.
изрично отбелязва, че е мнение на комисията, че реално материалът не е бил
търсен, а не факт, а само установяването на такъв факт пряко и пълно би могло
да бъде основание за ангажиране на отговорността и то на конкретния работник, а
не на всички, които са били на работа по време на аварията.
Дори
и да се приеме, че релсата е попаднала върху ГТЛ със земната маса, но е била
покрита от нея, поради което е останала незабелязана от ответника, то
последващото действие, според показанията на свид. Н. и Б., е развъртане, на
следващия транспортьор, и ако металът е бил отдолу, ще се появи отгоре, при
което би бил видим за работниците на втората и третата лента. Според свид. Б.
обикновено транспортоьорът е оглеждан визуално. При съмнение се търси
„по-надлежно“. Т.е. визуалното търсене на материал е основното, а по делото
няма доказателства, от които да се направи извод, че то не е било извършено. По
делото не е установено ответникът или който и да било друг работник от
багерната бригада да е видял визуално въпросната релса и да не е сигнализирал
за нея. Затова са неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че нарушението
на цялата бригада е, че след всяко спиране на багера от металодетектора
търсенето на метал да бъде извършено чрез разстилане на земната маса в какъвто
смисъл били показанията на свидетелите Н., Ч. и М.. Въобще по делото не е
установено точно в кой момент релсата е преминала през багерната част, за да се
установи точно какво ответникът не е сторил по небрежност, че да е в причинна
връзка с настъпилата вреда.
Свидетелите
Н., Б. и Ч. не установяват по несъмнен
начин конкретната причина за настъпването на аварията, и в частност факти,
които да сочат на неизпълнение от страна на въззиваемия Д. на трудовите му
задължения. Освен това част от показанията на тези лица представляват техни
предположения и не могат да бъдат взети предвид.
С оглед
на тези съображения въззивният съд счита, че не може да се направи категоричен
и еднозначен извод, че на 23.04.2020 г. ответникът е проявил небрежност и не е
положил дължимата грижа при изпълнение на трудовите си функции, като не е
открил процесната метална релса върху ГТЛ. Неоснователно е оплакването във
въззивната жалба, че по делото е установено бездействието и недостатъчните и в
пълнота положени усилия, които са довели до вредоносния резултат, тъй като по
делото са установени редица фактори от обективно естество, въздаващи възможност
процесната релса да не бъде открита, дори и при полагане на дължимата грижа от
страна на ответника. В тази връзка по делото липсват каквито и да е
доказателства, че той е имал обективната възможност да разбере, че металната
релса е попаднала върху лентата на транспортьора, или да е знаел, че върху нея
е попаднала метална релса, но въпреки това да не е предприел спирането му,
което представлява основно негово трудово задължение. В случая самият
работодател не е положил достатъчно усилия да изясни конкретно какво точно не е
изпълнено от всеки един от работниците в багерната бригада, като са останали
недоизяснени още възможности за попадането на релсата на мястото, където е била
намерена, вкл. и непосредствено преди отстраняване на повреда по блокировъчен
кабел или по време на отстраняване на тази повреда, когато багерът е работил,
без металдетектор.
Предвид на
изложените съображения съдът намира, че решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на
спора, на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
за възнаграждение за един адвокат в размер на
365 лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260039 от 03.11.2020 г.,
постановено по гр.д. № 320/2020 г. по описа на Радневския районен съд.
ОСЪЖДА „М.М.И. ” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК ***, с адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д., ЕГН **********,***, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 365 лв. (триста шестдесет и пет лева), представляваща направените от него разноски за един
адвокат пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: