Решение по дело №20856/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15151
Дата: 5 август 2024 г.
Съдия: Десислава Иванова Тодорова
Дело: 20241110120856
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 15151
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110120856 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ от „З.е.а.д.
„Б.В.И.Г.““ ЕАД срещу „З.а.д. О.З.К.-З.“ АД за заплащане на сумата 1240,56 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение с ликвидационни
разноски по застрахователна преписка образувана при ищеца, назована „щета
№**********“, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
искова молба-11.04.2024 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 18.09.2023 г. в гр. София е реализирано
пътнотранспортно произшествие от водача на МПС марка „К.”, модел „С.“, с рег.
№ ************, застрахован при ответното дружество по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към посочената дата, и
причинени щети по МПС марка „К.”, модел „С.“, с рег. № ***********, който
към датата на ПТП е застрахован по имуществена застраховка „Каско Стандарт“
при ищеца. Посочва се, че произшествието е настъпило на таксиметрова стоянка,
където поради липса на контрол водача на МПС марка „К.”, модел „С.“, с рег. №
************, при потегляне напред удря паркирания лек автомобил с рег.
№************. Поддържа се, че по силата на договора за застраховка ищецът е
встъпил в правата на собственика на увредения автомобил срещу ответника с
оглед заплатено застрахователно обезщетение от 1215,56лв. и ликвидационни
разноски от 25,00лв., за извършен ремонт за отстраняване на причинените щети.
1
Ответното дружество оспорва иска по основание и размер с доводи, че
твърдяното застрахователно събитие не отговаря на действителната фактическа
обстановка и оспорва механизма на ПТП; твърди, че вината за настъпването му е
на водача на л.а. марка „К.”, модел „С.“, с рег. № ***********; оспорва, че
всички щети се намират в пряка причинна връзка с твърдяното деяние.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че към дата на твърдяното застрахователно събитие
ищецът е застраховател по договор за застраховка „Каско Стандарт“, с покритие
към дата на ПТП, сключен със собственика на л.а. марка „К.”, модел „С.“, с рег.
№ ***********; а ответникът е обезпечавал деликтната отговорност на водача на
л.а. марка „К.”, модел „С.“, с рег. № ************, чрез сключване на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“; ищецът е заплатил претендираното
застрахователно обезщетение.
От допуснатата съдебна техническа експертиза, неоспорена от страните и
ценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК, съвкупно със събраните гласни и
писмени доказателства, в т.ч. двустранен протокол за ПТП от 18.09.2023 г., се
установява, че пътно-транспортното произшествие е настъпило на 18.09.2023 г. в
гр. София, летище София, в зона за престой на таксиметрови автомобили,
каквито са двете МПС в процесното събитие, при което водачът на МПС марка
„К.”, модел „С.“, с рег. № ************, е паркирал лекия автомобил без
изключен двигател зад МПС марка „К.”, модел „С.“, с рег. № ***********, в
нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП не е упражнил непрекъснат контрол върху
пътното превозно средство и реализира удар в задната част на МПС марка „К.”,
модел „С.“, с рег. № ***********, и настъпват щетите по застрахования при
ищеца автомобил. От техническа гледна точка имуществените вреди, за които
ищецът е заплатил застрахователното обезщетение на трето лице за по договор
за изработка за сумата 1215,56 лв., се намират в пряка причинна връзка с
настъпилото произшествие, а стойността необходима за тяхното възстановяване,
изчислена на база средни пазарни цени е сумата 1223,18 лева. Предвид
възможните обективни находки, които съприкосновението между двата
автомобила може да остави върху тях, съобразно вида на удара,
местоположението и траекторията на двете МПС, вещото лице обосновава
извод, че уврежданията отговарят напълно на механизма на ПТП, който
разпитани св. С. А. и св. Г. Х. непротиворечиво потвърждават. В тази връзка
съдът възприема показанията на свидетелите за достоверни, тъй като преценени
по правилото на чл. 172 от ГПК, кореспондират с писмените доказателства и
заключение на СТЕ, и са логични и житейски правдиви.
2
Изложеното дава основание на съда да приеме, че пътно-транспортното
произшествие е настъпило по изключителна вина на водача на МПС марка „К.”,
модел „С.“, с рег. № ************, застрахован при ответното дружество по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, и за ищеца е възникнало
правото на парично вземане за главница, представляваща заплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в предявения размер.
До края на съдебно дирене ответникът не твърди и не доказа да е заплатил -арг.
от чл. 77 от ЗЗД. Противопоставеното от ответника възражение за
съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД остана недоказано, особено в контекста, че
МПС марка „К.”, модел „С.“, с рег. № *********** е било в спряно състояние.
Търсеното парично задължение за главницата е дължимо и изискуемо, и
като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва,
считано от датата на подаване на искова молба – 11.04.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, поради което следва да бъде пресъдена.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
трябва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски за сумата общо 938,86
лв. за платени държавна такса, възнаграждение на вещо лице, свидетел и
адвокат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.а.д. О.З.К.-З.“ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: ***********, да заплати на „З.е.а.д. „Б.В.И.Г.““ ЕАД, с
ЕИК:***********, със седалище и адрес на управление: ************, на
основание чл. 411 от КЗ, сумата 1240,56 лева – главница, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение с ликвидационни разноски по
застрахователна преписка образувана при ЗЕАД „Б.В.И.Г.““ ЕАД , назована
„щета №**********/2023 г.“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 11.04.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „З.а.д. О.З.К.-З.“ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: ***********, да заплати на „З.е.а.д. „Б.В.И.Г.““ ЕАД, с
ЕИК:***********, със седалище и адрес на управление: ************, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 938,86 лева – съдебни разноски.
Присъдените суми могат да бъдат платени от „З.а.д. О.З.К.-З.“ АД по
банкова сметка на „З.е.а.д. „Б.В.И.Г.““ ЕАД с №IBAN:************, при „Б.
ДСК“ АД
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
3
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4