Р Е Ш Е Н И Е
№ 2416
град Бургас
, 08.10.2019год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
граждански състав
на двадесет и четвърти септември две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Кина Киркова,
като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 4352 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Делото
е образувано по исковата молба на Х.А.А.,
ЕГН **********,*** чрез адв. С.К.,*** против ОД МВР гр. Бургас, гр. Бургас,
ул.„Х. Ботев” № 46. Ищецът претендира, че в периода 01.01.2017г. до
31.05.2019г. е полагал труд на 12- часови работни смени , предварително
определени с график за всеки месец като полицай в 05 РУ МВР гр. Бургас. Ищецът
твърди, че за периодът 01.01.2017г. до 31.05.2019г. е положил общо 1384часа
нощен труд, както следва : за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. – 592часа;
за периода 01.01.2018г. до 31.12.2018г. – 552 часа; за периода 01.01.2019г. до
31.05.2019г. – 240часа. Посочените часове според ищецът следвало да се
преизчислят с коефициент 1.143 , което правело общо 1581.91часа дневен труд.
Това пресмятане от дневен към нощен труд водело до извънреден труд от 197.91часа
, който следвало да бъде заплатен от ответника . Претендира се за сумата от 1187.47лева,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 197.91часа
за периода 01.01.2017г. до 31.05.2019г. , ведно със законната лихва върху
присъдената сума от депозиране на исковата молба до окончателното й плащане ,
както и направените разноски в производството. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение на иска, като се
претендира осъждане на ответника са сумата 1356.28лева за положен извънреден
труд, приравнен от нощен в дневен такъв, в размер на 197.92часа.
Ответникът ОД МВР гр. Бургас е депозирал писмен
отговор чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт А.Д.. Исковата молба
се оспорва като неоснователна както по основание, така и по размер. Сочи се, че
Х.А. е заемал длъжността „полицай“ и „старши полицай“ в Група „Охрана на обществения ред“ към Сектор
„Охранителна полиция“ при 05 РУ МВР. В представеното удостоверение е видно, че А.
*** считано от 04.01.2017г., след която дата е заемал длъжността „полицай“ в
Група ООР на 05 РУ МВР Бургас. Посочени са категориите държавни служители, като
ответникът твърди, че приложим към квалификацията е ЗМВР. В отговорът си
процесуалният представител на ОД МВР Бургас счита, че положеният труд е бил
надлежно начислен и отразен в протоколите за положен извънреден труд, както и
че е бил своевременно заплатен. Сочат се правилата на Наредба № 8121з- 592/
25.05.2015г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за
неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР
и Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението
на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. Заявява се , че според тези нормативни актове
липсва текст, по който да се прилага претендираното увеличение по коефициент
1,143, т.е. съотношението дневен – нощен труд следва да е 1 към 1 . От там,
както и от издадените от министъра на вътрешните работи заповеди, следвало за
времето между 22.00 часа и 06.00часа да се заплаща допълнително възнаграждение
по 0,25лева. В съдебно заседание
процесуалният представител на ответника гл. юрисконсулт Димчева не се явява, но
депозира писмено становище по даване ход на делото, изслушването на вещото лице
и проемането на писмените доказателства. Исковата молба се оспорва и се
поддържа писмения отговор по нея. Претендира се отхвърляне на предявените
искове.
Предявен
е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 от ЗМВР вр. чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.
Заключението на вещото лице е, че за периода от м. януари 2017г. до м. май
2019г. ищецът е положил общо 1384часа нощен труд. Същият приравнен към дневен
такъв при уможение с коефициент 1.143 се равнявал на 1581,92часа труд.
Съответно вещото лице е посочило, че на ищеца не са заплатени 197,92часа
извънреден труд, който е оценен на 1356.28лева.
Съдът, след като обсъди
представените с исковата молба писмени материали и становището на ответницата
по делото, счита за установено следното.
По делото не се спори , че между ищецът Х.А.А. *** е било налице
служебно правоотношение по ЗМВР. Ищецът е заемал длъжността „полицай“ и „старши полицай“ в Група „Охрана на обществения ред“ към Сектор
„Охранителна полиция“ при 05 РУ МВР в процесния период.
Съгласно
чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени.
В процесния случай ищецът е работил на 12- часови смени и е
следвало да му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден
труд. Относимите към
предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. (отм.); , Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.
176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни
такива. Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че
условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова
заповед. Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща
допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според текста
на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през
което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на
смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният
труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба
следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които
предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта
между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при
сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да
се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на
действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. -
02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в
специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде
запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага
поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по
служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по
трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при
сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в
по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е
недопустимо.
Съгласно чл.
9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент
според съда възлиза на 1, 143, изчислен като съотношение между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа).
С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид
заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, според
което за периода м. януари 2017г. – м. май 2019г. ищецът е
положил общо 1384часа нощен труд,
които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1581.92часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 197.92часа, за които на ищеца не е било платено
допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице е в размер на 1356.28лева и при липса на доказателства това допълнително
възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, то изводът, който се
налага е че искът е основателен и следва да се уважи в предявения след
увеличението размер.
С оглед основателността на претенцията, на основание
чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от
ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 03.06.2019 г. до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, които са в размер
на 313.00лева за платено адвокатско
възнаграждение. Възражението на ответника
за прекомерност на същото не може да бъде споделено. Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г.
За минималните размери на адвокатските възнаграждения, заплатената сума за
процесуално представителство по делото е в рамките на размерите посочени по
чл.7, ал. 2, т. 2 . В случая е заплатена сумата от 313.00лева, която
съответства на разпоредбата на Наредбата.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса
за разглеждането на иск, която е в размер на 54.12лева и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за
вещо лице в размер на 150.00лева.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва
да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно
присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение и законната лихва
върху него.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас,
ул. „Х. Ботев” № 46, представлявано от Директора Р.С., ДА ЗАПЛАТИ на Х.А.А., ЕГН **********,***- адв. С.К.,***,
сумата от 1356.28 лева/ хиляда триста петдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 01.01.2017г. до 31.05.2019г.- разликата между положения нощен труд и
преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 03.06.2019г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА
ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Х. Ботев” № 46,
представлявано от Директора Р.С., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ
на Х.А.А.,
ЕГН **********,***- адв. С.К.,***, сумата от 313.00 лева /триста и
тринадесет лева/ разноски по водене на производството за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Х. Ботев” № 46,
представлявано от Директора Р.С., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на РС гр. Бургас сумите от 150.00лева/ сто и петдесет лева/ за
изготвената експертиза и 54.12лева/петдесет и четири лева и дванадесет стотинки/
държавна такса.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от
постановяването му на 08.10.2019г.
Съдия:
Пл. Дойков
Вярно с оригинала!
С. Добрева