№ 389
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20221110100126 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по предявен иск от „СВ“ АД с ЕИК *** срещу Е. Н.
К. с ЕГН ********** с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК вр. чл. 32 от
Наредба №4 и вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата от 2 549.12лв., от които 2 003.07лв. главница и
546.05лв. законна лихва, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното изплащане. Според твърденията на
ищеца, горепосочените суми са дължими от ответника във връзка с трайните облигационни
отношения между страните, въз основа на които ответникът се явява ползвател на В и К
услуги за собствения му обект с адрес гр. София, жк. „Младост 1А“, бл. 506, вх. 1, ет. 6, ап.
23. В следствие на тези отношения ищецът „СВ“ АД е издавал ежемесечни фактури.
Ищецът твърди, че ответникът Е. К. не е извършвал плащания по фактурите, издадени в
периода 28.05.2013г. – 21.04.2021г. За събиране на гореописаните задължения ищецът е
подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 28.07.2021г. пред
Софийски районен съд и е образувано ч.гр.д. №44466/2021г. по описа на СРС, 53 с-в.
Претендира разноски.
Ответникът, в законоустановения срок е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска като неоснователен. Същият прави възражение за изтекла
погасителна давност на всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 04.01.2019г.
Ответникът твърди, че претендираните и непогасени по давност суми са изплатени преди
подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
установи следното:
От фактическата страна:
Видно от приложеното ч. гр. дело № 44466/2021г. по описа на СРС, на основание чл.
410 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение №19503/19.11.2021г., по силата на която
ответникът в настоящото производство Е. Н. К. е осъден да заплати на ищеца „СВ“ АД,
следните суми: 2 003.07лв. главница за периода 28.05.2013г. до 21.04.2021г. за потребена
вода от длъжника в имота му на адрес гр. София, жк. „Младост 1А“, бл. 506, вх. 1, ет. 6, ап.
23 и 546.05лв. – мораторна лихва за периода 28.06.2013г. – 21.04.2021г., 50.98лв. държавна
1
такса в заповедното производство и 50.00лв. юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 414 ГПК е депозирано писмено възражение от
длъжника, че част от сумите са погасени по давност, а останалата част са заплатени преди
подаването на заявлението.
В предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК едномесечен срок, заявителят - ищец е предявил
настоящия иск против длъжника - ответник, за което е представил доказателства в
заповедното производство. С оглед гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл. 422, ал.
1 ГПК искът се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно 28.07.2021г.
От правна страна:
Съдът след като разгледа и прецени представените и приети по делото писмени
доказателства установи, че Е. К. има качеството на „потребител“ по смисъла на Закон за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги / ЗРВКУ/ и Наредба № 4.
Съгласно §1, т. 2, б. „а“ от ЗРВК по смисъла на този закон: "потребители" са: юридически
или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги. В този смисъл е нормата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4/2004 г. По
силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи, получаването на В и К услуги става чрез публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответния регулаторен орган. Ето защо,
правоотношенията между страните са регламентирани от Наредба № 4, както и от Общите
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор „СВ” АД.
Действащите през процесния период Общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите на В и К оператор „СВ” АД са общодостъпни на съответните интернет
адреси. Ето защо по силата на тези Общи условия е налице облигационна връзка между
страните, като ищцовото дружество не сключва индивидуални договори с всеки от
потребителите. По силата и на чл.2 от Общите условия ответникът има качеството на
потребител на В и К услуги за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 1А“, бл. 506, вх.
1, ет. 6, ап. 23.
По отношение на твърдението на ответника за изтекла погасителна давност на
претендираните от ищеца вземания, съдът установи следното: Периодът, за който е исковата
претенция е 28.05.2013г. – 21.04.2021г. , а заявлението за издаване заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК е подадено на 28.07.2021г. Във връзка с гореизложеното следва да се
отчете фактът, че погасителната давност като юридически факт е определен от закона
период от време, след изтичането на който за длъжника възниква възможността да откаже
изпълнение на едно непогасено по друг начин вземане на кредитора. Съгласно ТР №
3/2011 г. ОСГКТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в"
от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Приема се, че "Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също
съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Специалната
погасителна давност по отношение на периодичните плащания на водоснабдителните
дружества е три години. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В процесния случай това е записаният във фактурите
краен срок за плащане. Съдът счита, че вземането в полза на ищеца е погасено по
давност по фактурите за периода 28.05.2013г. – 28.07.2018г. С оглед на гореизложеното,
фактурите, за които следва да се провери дали са заплатени са в периода 28.07.2018г. –
2
21.04.2021г.
По отношение на възражението на ответника за извършени плащания по фактурите,
съдът като разгледа събраните по делото доказателства и като взе предвид заключението на
извършената по делото комплексна счетоводно-техническа експертиза установи следното:
По отношение на фактура №82385587/20.07.2018г. на стойност 33.09лв. няма
доказателства за извършени плащания.
По отношение на фактура №83047242/21.08.2018г. на стойност 7.85лв., заплатена на
13.01.2019г., видно от разписка № 04000843587189.
По отношение на фактура №83715636/20.09.2018г. на стойност 36.13лв. няма
доказателства за извършени плащания.
По отношение на фактура №84388009/19.10.2018г. на стойност 26.49лв., заплатена на
13.01.2019г., видно от разписка № 04000843587189.
По отношение на фактура №85072588/21.11.2018г. на стойност 37.00лв. няма
доказателства за извършени плащания.
По отношение на фактура №85760045/19.12.2018г. на стойност 35.71лв. няма
доказателства за извършени плащания.
По отношение на фактура №86432317/22.01.2019г. на стойност 37.61лв. няма
доказателства за извършени плащания.
По отношение на фактура №87099979/22.02.2019г. на стойност 46.60лв. няма
доказателства за извършени плащания.
По отношение на фактура №87776037/22.03.2019г. на стойност 48.31лв. няма
доказателства за извършени плащания.
По отношение на фактура №88452526/19.04.2019г. на стойност 44.10лв., заплатена на
14.06.2019г., видно от разписка № 0400009191333597.
По отношение на фактура №89117972/23.05.2019г. на стойност 58.95лв., заплатена на
13.07.2019г., видно от разписка № 0400009332169892.
По отношение на фактура №89795991/21.06.2019г. на стойност 41.30лв., заплатена на
12.09.2019г., видно от разписка № 0400009630038245.
По отношение на фактура №90478859/19.07.2019г. на стойност 36.25лв., заплатена на
15.10.2019г., видно от разписка № 0400009799030850.
По отношение на фактура №91159815/21.08.2019г. на стойност 56.97лв., заплатена на
15.10.2019г., видно от разписка № 0400009799030850.
По отношение на фактура №91870687/25.09.2019г. на стойност 61.94лв., заплатена на
15.10.2019г., видно от разписка № 0400009799030850.
По отношение на фактура №92545818/21.10.2019г. на стойност 41.45лв., заплатена на
15.11.2019г., видно от разписка № 0400009961587992.
По отношение на фактура №93233623/21.11.2019г. на стойност 17.71лв., заплатена на
12.12.2019г.
По отношение на фактура №93944162/20.12.2019г. на стойност 43.88лв., заплатена на
12.01.2020г., видно от разписка № 0400010273605217.
По отношение на фактура №94610252/22.01.2020г. на стойност 42.77лв., заплатена на
16.05.2020г., видно от разписка № 0400010939605387.
По отношение на фактура №95300288/21.02.2020г. на стойност 46.13лв. няма
доказателства за извършени плащания.
По отношение на фактура №95988478/23.03.2020г. на стойност 44.26лв. няма
доказателства за извършени плащания.
3
По отношение на фактура №96676208/23.04.2020г. на стойност 41.51лв. няма
доказателства за извършени плащания.
По отношение на фактура №97391221/22.05.2020г. на стойност 84.37лв. няма
доказателства за извършени плащания.
По отношение на фактура №98024979/19.06.2020г. на стойност 63.80лв. няма
доказателства за извършени плащания.
По отношение на фактура №98717106/21.07.2020г. на стойност 63.76лв. няма
доказателства за извършени плащания.
По отношение на фактура №99433925/21.08.2020г. на стойност 41.26лв. няма
доказателства за извършени плащания.
По отношение на фактура №*********/23.09.2020г. на стойност 69.99лв. няма
доказателства за извършени плащания.
По отношение на фактура №*********/21.10.2020г. на стойност 55.99лв., заплатена
сума в размер на 44.26лв. на 30.11.2020г., видно от платежно нареждане.
По отношение на фактура №*********/20.11.2020г. на стойност 48.10лв., заплатена
сума в размер на 35.95лв. на 20.11.2020г., видно от платежно нареждане. Неплатената
стойност по фактурата е в размер на 12.15лв.
По отношение на фактура №*********/21.12.2020г. на стойност 64.46лв. няма
доказателства за извършени плащания.
По отношение на фактура №*********/22.01.2021г. на стойност 60.73лв. и по
отношение на фактура №*********/19.02.2021г. на стойност 56.12лв., чиито общи
стойности възлизат на 116.85лв., заплатена сума в размер на 96.57лв. на 19.03.2021г., видно
от платежно нареждане. Неплатената стойност по фактурата възлиза на 20.28лв.
По отношение на фактура №*********/22.03.2021г. на стойност 66.96лв. няма
доказателства за извършени плащания.
От гореизложеното е видно, че ответникът е заплатил част от претендираното от
ищеца вземане, с оглед на което за съответната част искът се явява неоснователен.
От така изложено и с оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца
се дължат претендираните разноски, съобразно уважената част от иска, а на основание чл.
78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 с-в
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал.1, т. 1
ГПК вр. чл. 32 от Наредба №4 вр. чл. 86 от ЗЗД, че ответникът Е. Н. К. с ЕГН **********
дължи на ищцовото дружество „СВ” АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление – гр.
София, бул. „Цар Борис III” №159, ет. 2 и 3, сумата в размер на 816.01лв., представляваща
главница по неизплатени задължения във връзка с предоставени ВиК услуги, за периода
28.07.2018г. – 21.04.2021г., и сумата в размер на 89.10лв., представляваща лихва по
неизплатени задължения във връзка с предоставени ВиК услуги, за периода 28.07.2018г. –
21.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 28.07.2021г., до окончателното
изплащане.
4
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част.
ОСЪЖДА ответникът Е. Н. К. с ЕГН ********** да заплати на ищцовото дружество
„СВ” АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Цар Борис III”
№159, ет. 2 и 3, сумата в размер на 206.29лв., представляваща разноски в настоящото
производство и в производството по ч.гр.д. №44466/2021г. по описа на СРС, 53 с-в.
ОСЪЖДА ищецът „СВ” АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление – гр.
София, бул. „Цар Борис III” №159, ет. 2 и 3 да заплати на ответника Е. Н. К. с ЕГН
********** сумата в размер на 258.00лв., представляваща разноски в настоящото
производство и в производството по ч.гр.д. №44466/2021г. по описа на СРС, 53 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5