№ 7611
гр. София, 25.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110161625 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за приемането им.
Следва да се приложи ч.гр.д. № 39331/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 140
състав.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 39331/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 04.05.2022 г., от 10:40 часа, за когато
да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
1
Ищецът – „*******“ ООД, твърди, че между страните е налице договор за
кредит от 30.05.2020г., по силата на който в полза на ответника е предоставен заем в
размер на 900 лв., като падежът на последната вноска по кредита е бил на 30.10.2020 г.
Твърди, че на 07.07.2020 г. ответникът е заплатил сумата в размер на 318 лв.,
представляваща първата вноска по кредита и такса за седем дни просрочие, като след
тази дата не е постъпвало плащане от страна на ответника. Излага, че длъжникът е
изпаднал в забава, считано от 31.07.2020 г., като непогасените задължения възлизат на
сумите, както следва: 900 лв., представляваща непогасена главница по договор за
паричен заем от 30.05.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 05.07.2021 г. до
окончателното плащане; 76,32 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
от 30.05.2020 г. до 30.10.2020 г.; 88,54 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 08.09.2020 г. до 01.06.2021 г.; 123,20 лв., представляваща неустойка за забава за
периода от 28.10.2020 г. до 30.10.2020 г. За посочените суми в полза на ищеца срещу
ответника в производството по ч.гр.д. № 39331/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 140
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.07.2021 г., като в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.
Ето защо и с оглед указанията на съда заявителят предявява искове по чл. 422 ГПК.
Претендира разноските по производството, в това число и разноските в заповедното
производство.
Ответникът – КР. Й. ХР., оспорва предявените искове. Не оспорва
обстоятелството, че между страните е сключен договор за кредит от 30.05.2020г.
Твърди, че на 07.07.2020 г. е заплатила сумата в размер на 318 лв., с което е погасила
част от кредита и такса за седем дни просрочие. Ето защо, счита за неоснователна
претенцията за заплащане на пълния размер на главницата. Оспорва претенцията за
възнаградителна лихва като недоказанa по размер, предвид обстоятелството, че част от
главницата е погасена. Оспорва исковете за мораторна лихва и неустойка за забава с
твърдението, че посочените вземания не могат да се претендират едновременно. Ето
защо, моли за отхвърляне на предявените искове.
С оглед становището на страните за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следва да се отделят следните обстоятелства: че между страните е налице
облигационно отношение по сключения между тях договор за заем от 30.05.2020 г.; че
кредитодателят е предал на кредитополучателя заемната сума в размер на 900 лв, както
и че на 07.07.2020 г. К.Х. е заплатила сумата от 318 лв., представляваща първата вноска
по кредита и такса за седем дни просрочие в полза на банката.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД:
За основателност на исковете и предвид отделените бедспорни обстоятелства в
тежест на ищеца е да докаже наличието на: писмена уговорка за заплащане на
възнаградителна лихва; настъпване на изискуемостта на вземането за заплащане на
главница и възнаградителна лихва – изтичане на срока за изпълнение на задължението
за връщане на предоставената в заем сума, ведно с договорената възнаградителна
лихва; какъв е размерът на вземането.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже валидна уговорка за неустойка в случай на забавено изпълнение на
задължението за заплащане на вноските по кредита, изпадането на ответника в забава –
2
изтичане на срока за изпълнение на задължението за заплащане на вноските, както и
размера на вземането за неустойка.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
погасяването на дълга на падежа.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – изтичане на
срока за изпълнение на задължението по договора за заем, сключен между страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3