Р Е Ш Е Н И Е
№ 260174
30.06.2021 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
петнадесети юни две хиляди, двадесет и първа година
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар Катерина
Маджова
Като
разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско
дело № 1106 по описа за 2021 година.
Производството
е образувано по въззивна жалба на Л.К.Д., чрез адв. Б.П. против решение №
260027 от 21.01.2021г., постановено по гр.дело № 2559/2020г. по описа на
Казанлъшкия районен съд, с което се признава Г.И.К. за собственица на цялото
таванско помещение, обособено в подпокривното пространство с подход от общото
стълбище за втория етаж и тавана, находящо се в сграда с идентификатор
35167.504.610.1.3, в качеството й на собственик на жилище №2, на първи надземен
етаж от двуетажната жилищна сграда, с площ 32 кв.м., съгласно Нот.акт №27,том
7, рег .№9524, дело №1103/2004г. на Нотариус П.К., обособено като „тераса“и се осъжда Л.К.Д. да предаде на Г.И.К. владението
и собствеността на цялото таванско помещение, обособено в подпокривното
пространство с подход от общото стълбище за втория етаж и тавана, находящо се в
сграда с идентификатор 35167.504.610.1.3, обособено като „тераса“.
Въззивницата
обжалва постановеното решение, като неправилно, необосновано и постановено в
противоречие с процесуалния и материалния закон. Счита, че предявеният иск е
неоснователен като излага подробни съображения. Моли съдът да отмени решението
и да постанови друго решение, с което да реши делото по същество. Претендира
разноски.
Въззиваемата
страна Г.И.К. счита, че атакуваното решение е перфектен съдебен акт и следва да
бъде оставено в сила. Излага съображения по оплакванията в жалбата. Претендира
разноски.
С
разпореждане от 05.03.2021г., постановено по делото, съдът е оставил без
движение исковата молба, с указания за отстраняване на констатирани
нередовности – противоречие в обстоятелствената част на исковата молба и
петитума, както и да се индивидуализира процесната тераса. С молба – уточнение Г.И. Л.посочва, че на
етажа на ответницата /втори/ в южната му част, съществува покривна ламаринена
конструкция, с площ около 6 кв.м. – „тераса“, находяща се над входното антре на
жилището на ищцата. Тази конструкция била застрашаваща за стабилността на
сградата и можело да се срути, като причини щети. При дъждовно време тази
конструкция била причина за стичане на голямо количество вода по стената на
жилището на ищцата. Моли съдът да осъди ответницата Л.К.Д. да премахне за нейна
сметка съществуващата покривна ламаринена конструкция – тераса, с площ около 6
кв.м., разположена в южната част на втория етаж от жилищната сграда, намираща
се над входното антре на притежавания от ищцата жилищен имот, с граници на
терасата – от три страни – свободно пространство, жилище на втори етаж,
собственост на ответницата, входно антре на жилище на първи етаж- собственост
на ищцата, ведно с всички поставени в нея движими вещи.
Съдът, след като
се запозна с материалите по гр.д. № 2559/2020г. по описа на Казанлъшкия районен
съд, направените в жалбата оплаквания, становището на другата страна, намери за
установено следното:
Гражданско
дело № 2559/2020 г. по описа на
Районен съд-Казанлък е образувано по предявен иск от Г.И.К. *** против Л.К.Д. ***.
Ищцата сочи, че с ответницата живеели в условията на съсобственост, считано от
2019г., когато последната закупила 1/4 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
35167.504.610, целият с площ от 283 кв.м., с адрес на имота: *** -
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35167.504.610.1.3. по
кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, на етаж 2, като
самостоятелния обект се намира в сграда №1, със застроена площ 65 кв.м., ведно
с прилежащия склад № 4 и съответните идеални части от общите части на сградата,
който имот, съгласно титул за собственост представлява: 1/4 ид.ч. от дворно
място, цялото с площ от 280 кв.м., съставляващо неурегулиран ПИ с пл.№ 610 в
кв.201 по плана на *** и реално - жилище № 4 на втория етаж от двуетажната
жилищна сграда, построена в това дворно място, със застроена площ 65 кв.м., с
вход от общо стълбище за втория етаж от запад, с изложение запад-юг, състоящо
се от антре, баня-тоалетна, кухня, дневна, две спални и балкон, както и склад
№4, находящ се в сутерена със самостоятелен вход от юг, със съответните
идеални части от общите части на
сградата, съгласно нотариален акт №156, том 1, рег. №1568, дело № 133/2019г. на
Нотариус П.К.. В същият поземлен имот с идентификатор 35167.504.610 ищцата притежавала
¼ ид.ч. и реално - жилище №2, на
първи надземен етаж от двуетажната жилищна сграда, с площ 32 кв.м., с вход от
юг, с изложение юг и запад, състоящо се от антре, кухня-столова и дневна-
спалня, както и склад № 1, намиращ се в сутерена и баня-тоалетна в сутерена със
самостоятелен вход и стълбище от юг и цялото таванско помещение, обособено в
подпокривното пространство с подход от общото стълбище за втория етаж и тавана,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, съгласно
нотариален акт №27, том 7, рег. № 9524, дело № 1103/2004г. на Нотариус П.К.. Няколко
години преди ответницата да закупи процесният недвижим имот, предишните
собственици поставили покривна ламаринена конструкция на таванското помещение,
обособено в подпокривно пространство - нейна собственост, с цел - да изолират
получаващите се течове в жилището. Това било извършено без нейно съгласие, към
момента, на етажа на ответницата съществувала незаконно обособена „тераса“, с
площ от около 6 кв.м., която желае да бъде премахната. Сочи, че съществуващата
„тераса“ създавала редица неудобства за нея, в качеството й на собственица на
целия таван, обособен в подпокривното пространство, тъй като била застрашаваща,
затрупана със саксии, маса, столове, поставена била и се ползвала люлка, което
не било съобразено с лабилността на конструкцията, във всеки един момент можело
да се срути и да причини сериозни щети. „Терасата“ не се поддържала - нямала
замазка, подова настилка, нямала поставени улуци, което, при дъждовно време,
било причина- цялото количество дъжд да тече по стената на собственото й жилище
и да го руши. Положила усилия за доброволно уреждане на отношенията й с
ответницата, като първоначално я предупредила устно и помолила да й даде
възможност- да санира и укрепи собственият си таван и подпокривното
пространство под него, и освободи от вещите си процесната „тераса“. Получила
категоричен отказ, което наложило да изпрати и връчи нотариална покана, с която
уведомила ответницата за намеренията си. Ответницата отказала да осигури достъп
до „терасата“ на строителните работници, които била осигурила и наела за
извършването на ремонта. Същата твърдяла, че тя е собственица на процесната
„тераса“. Моли съда да постанови
решение, с което да я признае за собственица на цялото таванско помещение,
обособено в подпокривното пространство с подход от общото стълбище за втория
етаж и тавана, находящо се в сграда с идентификатор 35167.504.610.1.3, в
качеството й на собственица на жилище №2, на първи надземен етаж от двуетажната
жилищна сграда, с площ 32 кв.м., съгласно нотариален акт №27, том 7, рег.№9524,
дело № 1103/2004г. на Нотариус П.К., обособено като „тераса“ и незаконно
ползвано от ответницата-Л.К.Д. ***, като осъди последната да й предаде владението и собствеността върху
процесната „тераса“ - нейна собственост, с произтичащите от това законни
последици. Ответницата оспорва исковата молба като неоснователна, защото
закупила имота със съществуваща тераса от юг.
Районният
съд е установил следната фактическа обстановка по делото: Видно от Нотариален
акт № 27, том 7, рег.№ 9524, дело №1103/2004г. на Нотариус П.К., ищцата е
собственик на ¼ ид.ч от ПИ, с идентификатор 35167.504.610. и реално-
жилище № 2, на първи надземен етаж от двуетажната жилищна сграда, с площ 32
кв.м., с вход от юг, с изложение юг и запад, състоящо се от антре, кухня-
столова и дневна- спалня, както и склад №1, намиращ се в сутерена и баня-
тоалетна в сутерена със самостоятелен вход и стълбище от юг и цялото таванско
помещение, обособено в подпокривното пространство с подход от общото стълбище
за втория етаж и тавана, заедно със съответните идеални части от общите части
на сградата.
Съгласно
Нотариален акт № 156, том 1, рег.№ 1568, дело №133/2019г. на Нотариус П.К., ответницата
е собственик на ¼ ид.ч. от ПИ с идентификатор 35167.504.610 и реално-
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35167.504.610.1.3. по
кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, на етаж 2, като
самостоятелния обект се намира в сграда №1, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1/ едно/, застроена площ 65
кв.м., ведно с прилежащия склад № 4 и
съответните идеални части от общите части на сградата, който имот,
съгласно титул за собственост представлява: 1/4 ид.ч. от дворно място, цялото с
площ от 280 кв.м., съставляващо неурегулиран ПИ с пл.№610 в кв.201 по плана на ***
и реално- жилище № 4 на втория етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в
това дворно място, със застроена площ 65 кв.м., с вход от общо стълбище за
втория етаж от запад, с изложение запад- юг, състоящо се от антре, баня-
тоалетна, кухня, дневна, две спални и балкон, както и склад №4, находящ се в
сутерена със самостоятелен вход от юг, със съответните идеални части от общите
части на сградата.
Съдът
е приел, че ищцата и ответницата живеят в условията на съсобственост от 2019г.,
с адрес на имота: ***. С нотариална покана рег.№1790, том 1, № 109 на Нотариус
П.П., рег. №443 на НК, с район на действие- РС-гр.Казанлък, получена от
ответницата на 20.08.2020г., същата е била уведомена за желанието и намеренията
на ищцата- да започне действия по покриване и укрепване на собственият си таван
и подпокривното пространство под него, обособен и ползван от ответницата като
„тераса“, с молба- последната да бъде освободена от намиращите се на нея вещи.
От показанията
на свидетелката Р.С.П., съдът е установил, че има олекотена конструкция върху плочата на Г..
Същата е от юг, над апартамента на Г.. Олекотената конструкция е правил друг
собственик. Плочата тече от тавана. Свидетелят В.Р.Т.- син на ищцата, твърди,
че процесната тераса съществува от години. Преди години майка му е правила
ремонт на помещението си и след това имало теч на тавана. Казала на комшиите
над тях да отстранят проблема, но все още имало следи от влага на тавана, рушал
се.
При
така установената фактическа обстановка, районният съд е направил следните
правни изводи: Приел е, че предявеният иск е с правно основание чл.108 ЗС. Приел
е, че считано от датата на придобиване собствеността- 2019г. до момента,
ответницата демонстрира и реализира намерението си да упражнява владение върху
собственост на ищцата, без наличието на правно основание за това. Затова е
приел, че предявеният иск е основателен и го е уважил.
При извършване на служебна проверка, на атакуваното
съдебно решение по реда на чл. 269 ГПК, съдът констатира, че е валидно, доколкото е постановено от съдебен орган, в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната му власт и е изготвено в писмена форма,
включително подписано от съдебен състав, който го е постановил, но е
недопустимо по следните съображения:
При произнасянето си по съществото на спора с атакуваното решение
първоинстанционния съд като е приел, че е сезиран с ревандикационен иск, с
правно основание чл. 108 ЗС се е произнесъл по нередовна искова молба. Предявената искова молба не отговаря на изискванията
на чл. 127 ГПК. Налице е несъответствие между изложените в обстоятелствената
част на исковата молба съображения и петитума й. В обстоятелствената част на ИМ
не се съдържат никакви твърдения, ответницата да оспорва собствеността на
ищцата върху подпокривното пространство на съсобствената сграда, а това е
необходимо за установяване наличие на правен интерес от предявяване на иск за
собственост. Това констатирано противоречие в обстоятелствата, изложени в
исковата молба и петитума е отстранено в хода на въззивното производство с
молба от 19.03.2021г. При направеното уточнение, въззивният съд приема, че
предявеният иск е с правно основание чл. 109 ЗС.
С оглед разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд извършва
служебна проверка относно допустимостта на обжалваното решение и при
констатирането на недопустимост процедира по реда на чл.270, ал.3 от ГПК. Тъй
като недопустимостта на постановеното първоинстанционно решение в
случая се изразява в разглеждане на непредявен иск – по чл.108 ЗС, вместо по
предявения такъв по чл. 109 ЗС, то въззивния съд следва да обезсили
постановеното порочно съдебно решение и да върне делото на същия съд за ново
разглеждане от друг съдебен състав, който да се произнесе по
предявения иск.
Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира,
че постановеното
по делото решение е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено. Делото
следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг
състав, който да се произнесе по поставения пред съда спор.
Доколкото
съдът не се произнася по същество на спора, в настоящото производство не следва
да се присъждат разноски.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.270, ал.3 ГПК , съдът
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260027 от 21.01.2021г.,
постановено по гр.дело № 2559/2020г. по описа на Казанлъшкия районен съд като
недопустимо.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Казанлъшкия районен съд.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: