Решение по дело №274/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.208 – чл.228 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на М. П. К. с [ЕГН], чрез адв. Р. З., АК - П.**, срещу Решение № 96/29.02.2024 г., постановено по АНД № 1141/2023 г. на Районен съд – П., в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление № №23-1920-000077/13.06.2023, издадено от началник сектор в 01 РУ при ОДМВР – П.*, с което на М. П. К. за осъществен състав на административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП на основание чл.175а ал.1 пр.3-то от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер [рег. номер]. и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 12 месеца, за осъществен състав на административно нарушение по чл.137 А, ал. 1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв., за осъществен състав на административно нарушение по чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2-ро от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв.

Касаторът излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона. Твърди, че районният съд е постановил оспореното решение при противоречива и неясна фактическа обстановка.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Р. З., който поддържа жалбата и моли същата да се уважи. Оспорва компетентността на актосъставителя. Сочи, че необосновано съдът е дал превес на показанията на полицейските служители. Прави искане за отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление. Не претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – началник сектор в ОДМВР – П.*, 01 РУ – Перник, редовно призован, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – П.* дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – П.* като правилно и законосъобразно

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Наказателно постановление № 23-1920-000077/13.06.2023г., издадено от началник сектор в 01 РУ при ОДМВР – П.*, на М. П. К. за осъществен състав на административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП на основание чл.175а ал.1 пр.3-то от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер [рег. номер]. и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 12 месеца, за осъществен състав на административно нарушение по чл.137 А, ал. 1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв., за осъществен състав на административно нарушение по чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2-ро от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. и за осъществен състав на административно нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв.

За да потвърди частично обжалваното НП, първоинстанционният съд е приел за установено, че на 21.05.2023 година в 22,45 часа в [населено място], [жк], М. К. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил [Марка] модел „316И“ с ДК № [рег. номер], собственост на Д. Д. Х., като на отсечка между Спортна зала „*“ и [улица]чрез форсиране на двигателя на автомобила умишлено предизвикал превъртане на задвижващите колела и странично хлъзгане на автомобила и завъртане около оста му. Деянието му, изразяващо се в използване на пътя, отворен за обществено ползване, в несъответствие с неговото предназначение за превоз на хора, според въззивния съд осъществявало състав на административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, административното наказание е във фиксиран размер и следва да бъде потвърдено в тази част. Приел е, че с деянието водачът е осъществил фактическия състав на две административни нарушения по ЗДВП като не е използвал пътя съгласно предназначението му и е създал пречки за движението, но при квалификацията на административното нарушение и актосъставителят, и административно наказващия орган са включили и други [жк], ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за наличието на които не са събрани доказателства, а именно, че с поведението си на посочената в двата акта дата и място К. е причинил имуществени вреди и е създал опасност за живота и здравето на хората, поради което е счел, че в тази част НП подлежи на отмяна. По отношение на останалите две нарушения – че е управлявал МПС без да постави обезопасителен колан и не носи контролен талон към СУМПС, въззивният съд е приел, че с оглед събраните писмени и гласни доказателства и тези две нарушения се доказват по несъмнен, категоричен и безспорен начин, поради което е потвърдил НП и в тази част.

Приел е, че АУАН е съставен от компетентно за това лице и съответства на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на предвидената процедура, със съдържание, посочено в нормата на чл.57 от ЗАНН, и при наличие на предпоставките за издаването му.

Настоящият касационен състав на А. съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му и след сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.

Решението е правилно.

Изводите на районния съд се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. РС – Перник е извел правилно фактите, установяващи се от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми. Правилен и съответстващ на закона е изводът на районния съд, че административнонаказателното производство е протекло при спазване на уреждащите го процесуални правила. Неоснователни са възраженията на касатора за липса на компетентност на актосъставителя Будинов. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи са определени на основание чл. 165 от ЗДвП и чл. 33, т. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи структурите на МВР, които следва да осъществяват контрола по ЗДвП, като в т.2 са определени да издават актове за установяване на административни нарушения полицейските органи от ОПП при СДВР и секторите „Пътна полиция“ в ОДМВР и полицейските органи от звената, осъществяващи охранителна дейност/патрулно-постова дейност/ в районните управления. Видно от доказателствата по АНД В. Б. е старши полицай в група ООР към Първо РУ Перник, а съгласно структурата на ОДМВР – П.* сектор "Охрана на обществения ред и териториална полиция" е към отдел "Охранителна полиция", който извършва и патрулно-постова дейност.

Предвид установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, съответстващ на закона е изводът на Районен съд – Перник за осъществяване на състава на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В случая е безспорно, че водач на провереното превозно средство е бил касатора, както и че същият се е движел по път, отворен за обществено ползване.Съзнателното рисково шофиране, посредством занасяне на автомобила в различни посоки, в никакъв случай не представлява използване на пътя в съответствие с основната цел за това - за превоз на хора и товари.

Касационният жалбоподател твърди, че по делото не са събрани всички относими към спора доказателства за извършването на нарушението, както и че фактическата обстановка е останала неизяснена и поради това - установена неправилно. Тези му възражения не се приемат за основателни. Тъкмо обратното, районният съд е направил пълен и задълбочен анализ на представените и приобщени писмени доказателства, като е взел предвид документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка. Едновременно с това е отчел събраните свидетелски показания, съпоставяйки ги както помежду им, така и с останалия доказателствен материал. Същият е дал възможност на нарушителя да участва активно в производството, да изложи становището си по казуса, да ангажира доказателства и така да реализира защитата си в пълен обем.

При извършване на преценката си въззивният съд не се е ограничил до безкритично възприемане на презумптивната доказателствена сила на АУАН, предвидена в разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП. Напротив, същата е убедително защитена чрез показанията на свидетелите Н. и Будинов, които при извършване на нарушението били в непосредствена близост до мястото и пряко възприели действията на касатора. Изявленията им са ясни, подробни, последователни, взаимно непротиворечиви. Липсва каквато и да е заинтересованост от изхода на делото, поради което правилно са преценени от първоинстанционния съд като безпристрастни.

Въз основа на доказателствената съвкупност, районният съд правилно е приел за установено, че касационният жалбоподател е извършил описаното в наказателното постановление деяние, съдържащи всички признаци от състава на вмененото му нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно срещу него е образувано административнонаказателно производство, а впоследствие е била ангажирана административнонаказателната му отговорност и му е наложено съответното наказание по чл.175а, ал.1, пр.3-то от ЗДвП, което е определено във фиксирания размер на санкциите. В посочения в закона вид и размер, то е наложено на касатора.

Същото се отнася и за нарушението на задължението на водача по време на движение да ползва обезопасителен колан и да носи контролен талон към СУМПС. Доказателствата по делото не опровергават осъществяването на тази фактически състави.

Предвид всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за отмяната му. Затова на основание чл.221, ал.2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Ответната страна не претендира разноски и такива не следва да й се присъждат.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, А. съд – Перник

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 96/29.02.2024 г., постановено по АНД № 1141/2023 г. на Районен съд – П.*.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.