Р
Е Ш Е Н И Е
№6/05.02.2020г.,гр.Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД
на тринадесети
януари, две хиляди и двадесета година ,
в публично заседание , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА
секретар : Ганка Атанасова
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №944 по описа за 2019г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Искът е за съществуване на
вземане и е предявен по реда на чл.422 от ГПК.
Ищецът-„Агенция за събиране на
вземания” АД-София, настоява съдът да
постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи
заплащане на сумата от 2 353,97 лева главница по договор за потребителски
кредит №PLUS-11870695, сключен на
25.11.2015г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД за периода от 20.06.2017г. до
20.12.2019г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК-01.03.2019г. до
окончателното плащане; на сумата 930,98 лева-договорена лихва за периода от
20.06.2017г. до 20.12.2019г.-дата на последната погасителна вноска; 353,16 лева
обезщетение за забава от 21.07.2017г. до 01.03.2019г. Претендира и разноски по заповедното и
настоящото дело. В условията на евентуалност предявява осъдителен иск за
заплащане на посочената главница и договорна лихва с обезщетение за забава от
397,13 лева за периода от 21.07.2017г. до постъпване на исковата молба в съда,
като претендира законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба-15.05.2019г.
Ответницата е уведомен по реда на
чл.47 ГПК. Назначеният й от съда особен представител с депозирания писмен
отговор и в съдебно заседание настоява
предявените искове да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Заявява, че
по делото няма доказателства, ответницата да е била уведомена за извършената
цесия, така както изисква императивната разпоредба на чл.99 ал.3 от ЗЗД,
независимо че към исковата молба е представено уведомително писмо за това, то
не е връчено на ответницата и няма действие спрямо нея. Заявява още, че
договорената възнаградителна лихва и включването й в размера на погасителните
вноски увеличава ГПР много над максимума, предвиден в чл.19 ал.4 от ЗПК и
съгласно ал.5 тази клауза е нищожна, че заложените в договора 45,53% ГПР и
35,87% лихвен процент поставят длъжника в неравностойно положение, не отговаря
на изискването за добросъвестност, противоречи на чл.143 от ЗЗК и е
неравноправна уговорка и съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП е нищожна. Твърди още, че
не са представени и доказателства, че предсрочната изискуемост на кредита е
обявена на длъжника.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за
установено следното: На 06.03.2019г по реда на заповедното производство на
основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№455/2019г. по описа на РРС, ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за сумата 2 353,97
лева главница, ведно със законна лихва, считано от 01.03.2019г.-дата на
подаване на заявлението до окончателното плащане; 930,98 лева договорена
възнаградителна лихва за периода от 20.06.2017г. до 20.12.2019г. и 357,16 лева
изтекла лихва за забава за периода от 21.07.2017г. до 01.03.2019г. Със
заповедта за изпълнение са присъди и разноските по ч.гр.дело в размер на 122,84
лева, от които 72,84 лева платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Длъжникът не е намерен на регистрирания от него постоянен
и настоящ адрес, заради което в дадения срок на чл.415 ал.4 от ГПК ищецът е
предявил настоящия установителен иск и в условията на евентуалност и осъдителен
иск.
Видно от представения с исковата молба договор за отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №PLUS-11860695 на 25.11.2015г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД и ответницата са сключени два договора-договор за потребителски
паричен кредит и договор за покупка на застраховка „Защита на плащанията“.
Договора за кредит е за 3000 лева,
по силата на който, ответникът се е задължил да върне заемната сума на 48 равни
месечни вноски с оскъпяване, с краен падеж 20.12.2019г.
Договорен е ГПР-45,53% , лихвен процент 35,87%, удържана е „такса ангажимент“
105 лева и е закупена застрахователна премия от 806,40 лева, разделена на равен
брой вноски и включена в месечната погасителна вноска към размера на
договорената лихва. В договора е посочена обща стойност на плащанията- 6 636 лева, като се твърди в
исковата молба, че 3 636 лева
от тях е уговорена между страните договорна лихва. Представени са още: условия
по договора-л.9 и л.10; сертификат за сключване на застраховка „ защита на
плащания“ и Общи условия към нея-л.11-л.14 от делото, рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., приложение №1 към него и
потвърждение за извършената цесия с дата 18.04.2018г., както и три броя
уведомителни писма за цесията с известие за доставяне като „не потърсени“.
След дадени
указания с определение по чл.140 от ГПК ищецът представя с допълнителна молба: справка
по кредита с погасителен план с посочена главница по кредита; лихва по кредита
и главница застраховка-л.73 от делото, представя и справка „получени плащания“,
които събрани са в общ размер от 3 046,25
лева-л.74 от делото.
Ищецът
твърди в исковата молба, че кредита е с настъпила предсрочна изискуемост,
поради забава за плащане в срок на две месечни погасителни вноски, считано от 20.07.2017г., но не представя
доказателства, че е уведомил длъжника за това преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
От до
тук изложеното става ясно, че ответницата е получила чиста сума по кредита от
2 895 лева, след удръжка на 105 лева такса ангажимент. Заплатила е на 20
вноски, последната от която е на 15.01.2018г., общо от 3 046,25 лева.
Размера на месечната погасителна вноска е 138,25 лева, в която се включва
главница, договорена лихва и застраховка, умножени по 48 броя вноски дава обща
сума на плащания, посочени в договора за кредит от 6 636 лева.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното: Предявеният иск по чл.422 от ГПК за
съществуване на вземане е неоснователен
и като такъв следва да се отхвърли. Крайния падеж на сключения между страните
потребителски кредит е 20.12.2019г., т.е. настъпил е в хода на процеса, но не е
факт, който съдът следва да отчете по смисъла на чл.235 ал.3 от ГПК. Въпреки
предоставената възможност ищецът не представя доказателства, че е уведомил
ответницата, че обявява договора за предсрочно изискуем, което е следвало да
стори преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение т.е. преди 01.03.2019г. Предсрочната изискуемост на
вземането има действие от получаване на длъжника на изявлението на кредитора,
че прави кредита предсрочно изискуем. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на
кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда
заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за
изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение
не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа такова волеизявление. Депозиране
на искова молба по чл.422 от ГПК и връчването й на ответницата също не
представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, още
повече, че в случая към ИМ липсва и не е представено като приложение подобно
уведомление. В този смисъл е, и решение №77/10.05.2016г. по дело №3247/2014г.
на ВКС, ТК, II т.о. и т.18 от Тълкувателно
решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК. Не така стои
въпроса за уведомяването на длъжника и съобщаването му за извършената цесия. В
случая уведомлението за цесия е приложено към исковата молба, изходящо е от
цедента, ИМ и приложенията към нея са връчени на особения представител и пред
вид разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК прехвърлянето е породило действие за
длъжника, на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД- в този смисъл е решение
№3/16.04.2014г. на ВКС по т.д.№1711/2013г., I т.о.,
затова възражението на особения представител в тази част е неоснователно.
Пред
вид неоснователността на иска по чл.422 от ГПК съдът следва да се произнесе по
предявения в условията на евентуалност
осъдителен иск.
Страните
са сключили договор за потребителски кредит, който попада под защитните клаузи
залегнали в ЗПК и ЗЗП. Сключили са и договор за застраховка „Защита на плащанията“, дължимата застрахователна премия
по който е отнесена към главницата. На първо място, съдът счита, че при
сключване на двата договора не е спазено
изискването за форма. Видно от представените заверени копия условия по договора и договора за застраховка са изписани на шрифт
по-малък от законоопределения-12. Това прави сключените два договора
недействителни-чл.22 във връзка с чл.10 ал.1 от ЗПК.
На
второ място, поведението на търговеца-кредитор, освен, че пряко нарушава
закона, противоречи и на добрите нрави, относно уговорения годишен лихвен
процент и размера на възнаградителна лихва. Действително съгласно чл.240 ал.2
от ЗЗД страните могат да уговарят писмено задължението на заемателя за
заплащане на лихва, а съгласно чл.10 ал.2 от ЗЗД размерът й не е ограничен
нормативно. Съдебната практика приема обаче, че максималния размер, до които
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не
надвишава с повече от три пъти законовата такава/решение №378 от 18.05.2006г.
на ВКС по гр.д.№315/2005г.,II г.о./.
В случая, договорената между страните годишна лихва в размер на 35,87 % е в
нарушение на добрите нрави, тъй като надвишава драстично размера на законовата
такава, поради което тази уговорка е нищожна, още повече че ищецът претендира
възнаградителна лихва за целия период на договора, от датата на сключването му
до 25.11.2015г., макар да е обявил, че кредита е предсрочно изискуем считано от
20.07.2017г.. Договорения ГПР също не е конкретизиран, кредиторът към
главницата е прибавил удържаната такса „ангажимент“ и застрахователната премия,
явно е, че ГПР нараства над договорен и посочен в договора размер и значително
оскъпява кредита. Всичко това не е позволило на потребителя-ответник да прецени
икономическите последици от сключването на договора и пред вид разпоредбата на
т.18 от чл.143 от ЗЗП тези клаузи следва да се приемат за неравноправни, а
съгласно чл.146 от ЗЗП са нищожни.
Не на
последно място, ищецът неоснователно претендира законова лихва и върху цялата
търсена сума, с което би се стигнало до начисляване на лихва върху лихва т.н.
анатоцизъм, което нашето гражданско право не допуска по отношение на физически
лица.
Пред
вид нищожността на двата договора, на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД и
чл.23 от ЗПК, ответницата дължи връщане само на чистата стойност на усвоените
пари, след приспадане на платените от нея суми- 2 895 лева получени-3 046,25
платени/върнати/=151,25 надплатени. Явно е, че и осъдителния иск е
неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
Пред
вид изхода на спора, разноски по делото не се дължат и такива не следва да се
присъждат.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения по реда на чл.422
от ГПК иск за съществуване на вземане от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД с
ЕИК-********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт ет.2 против В.Г.Е. с ЕГН-********** *** за
сумата от 2 353,97 лева главница по договор за потребителски кредит №PLUS-11870695, сключен на 25.11.2015г. с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД; за сумата от 930,98 лева договорена лихва за периода от
20.06.2017г. до 20.12.2019г. и 357,16 лева законна лихва за забава за периода
от 21.07.2017г. до 01.03.2019г.
ОБЯВЯВА сключения на 08.08.2016г. между„БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.Младост4, Бизнес парк София, сгр.14/сега „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“С.А., клон България/ и В.Г.Е. с ЕГН-********** *** договор за
потребителски кредит №PLUS-11870695
и договор за застраховка към него за НИЩОЖНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт ет.2 против В.Г.Е. с ЕГН-**********
*** осъдителен иск за сумата от
2 353,97 лева главница по договор за потребителски кредит №PLUS-11870695, сключен на 25.11.2015г. с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД, ведно със законна лихва, считано от 15.05.2019г.; за сумата от
930,98 лева договорена лихва за периода от 20.06.2017г. до 20.12.2019г. и
357,16 лева законна лихва за забава за периода от 21.07.2017г. до 01.03.2019г.,
като неоснователен и недоказан.
Решението
може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :