Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 701
гр.Сливен, 16.07.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,
трети състав в открито заседание на девети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа докладваното съдията
гр. дело № 239 по описа за 2020г. на СлРС,
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно
съединение осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.6, вр.ал.5, т.2
ЗМВР- за заплащане на извънреден труд, 173 часа положен в периода 01.02.2017г.
- 30.09.2019г. с цена на иска 1 321,36 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба 27.01.2020г. до окончателното изплащане и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД – обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, за периода на
забавата 01.05.2017г.- 01.11.2019г. с
цена на иска 145,54 лв.
Ищецът твърди, че е държавен служител в ответната
ГДПБЗН, с местоизпълнение на служебните си задължения
в РСПБЗН Нова Загора. Сочи, че осъществявал служебните си задължения на сменен
режим и работното му време се изчислявало сумирано в часове на тримесечен
отчетен период.
Ищецът твърди, че за исковия период ответникът не е
изчислявал правилно работното време, като не преобръщал положения нощен труд в
дневен с коефициент 1,143. Това довело до ощетяването му, тъй като тези часове
се явявали извънреден труд, който не му бил заплатен. Този извънреден труд бил
за исковия период 173 часа, за които следвало да му се платят 1 321,36 лв.
Този положен труд следвало да бъде платен, ведно със заплатата, която ищеца
получил през месеца, следващ отчетния период на полагането на труда, като след
това ответника се намирал в забава. Ето защо се претендира и мораторна лихва, считано от 01.05.2017г. до 01.11.2019г. в
размер на 145,54 лв.
Иска се от съда осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 1321,36 лв., представляваща допълнително възнаграждение
за 200 часа извънреден труд, положен в периода 01.02.2017г. - 30.09.2019г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.01.2020г. до
окончателното изплащане, както и сума в
размер на 145,54 лв. – обезщетение за забава, считано от 01.05.2017г. до 01.11.2019г.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор на
исковата молба, с който счита претенцията за допустима, но неоснователна.
Не оспорва, че за процесния
период ищеца бил служител при ответника, работил на сменен 24 часов режим на
работа при сумарно отчитане на работното
време. Счита обаче, че в случая не следвало да се преизчислява положения нощен
труд към дневен, тъй като не била приложима посочената Наредба за структурата и
организацията на работната заплата към служебните правоотношения на държавните
служители в МВР. Тази наредба се прилагала за работници с трудови
правоотношения по КТ, работещи на смени и имала за цел приравняването на 7
часовия нощен труд по КТ към 8 часов дневен режим на работа с цел заплащането на
труда.
Сочи, че в ЗМВР в чл.187, ал.3 е дадена изрична
регламентация на нощния труд за тези служители за времето от 22 ч. до 06 ч.,
като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за 24 часовата
смяна, т.е. не била налице твърдяната от ищеца празнота в правната уредба.
Освен това тези часове не представлявали извънреден труд, тъй като служителят
не полагал труд над установеното за съответния отчетен период работно време.
Иска се отхвърляне на претенцията. Претендира
присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
ищеца с искане за редуцирането му до минимален размер.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и се установява от писмените
платежни бележки и графици по делото, представени от ответника в процеса, че
ищеца през исковия период от време е бил в служебно правоотношение с ответника –
„ст. пожарникар” в РС ПБЗН Нова Загора при РДПБЗН Сливен при ГДПБЗН МВР София и полагал
труд на сменен режим – 24 часа при сумарно изчисляване на работното време.
Приети по делото са писмени доказателства – платежни
бележки и графици за непрекъснат сменен режим за исковия период от време, които
съдът не следва да анализира подробно, тъй като са преценени от вещото лице,
изготвило назначената съдебно икономическа експертиза.
В хода на процеса е прието заключение по назначена
съдебно икономическа експертиза. Видно
от заключението на вещото лице, след преизчисляване на нощния труд за процесния времеви период за ищеца възниквал общо 232 часа
извънреден труд, от които 59 часа положени от него със заповеди извън
установения график. Тези 59 часа били отчетени с протоколи, начислени във
ведомостите и изплатени на ищеца. Разликата от 173 часа се явявала извънреден
труд след преизчисляването на положените нощни часове труд с коефициент 1,143,
който не бил заплатен на ищеца. Стойността на тези 173 часа според вещото лице
възлиза на 1321,36 лв. Дължимите мораторни лихви за
исковия период от време били в размер на 145,54 лв.
Ищецът нямал отработени над 70 часа извънреден труд за
отчетен период за исковия период от време.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният главен иск е
допустим и основателен в пълен размер.
Установи се в процеса, че ищеца за исковия период от
време бил в служебно правоотношение с ответната ГДПБЗН МВР и работил на сменен
режим на работа 24 часови смени при сумирано отчитане на работното време.
Спорният по делото въпрос е дължи ли се превръщане на
часовете положен нощен труд в дневни, респ. заплащане като извънреден труд за
така преобразуваните часове труд.
Съгласно чл. 142, ал.2 ЗМВР, статутът на държавните
служители в МВР се урежда от ЗМВР, който в чл.178, ал.1, т.3 предвижда, че на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден
труд. Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР, редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурства,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
За процесния исков период
действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. В чл.3, ал.3 от тази наредба е предвидена
възможност при работа на смени, полагането на труд и през нощта между 22.00 и
6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период /същото и в чл.187, ал.3 ЗМВР/. В този подзаконов нормативен
акт липсва изрична разпоредба, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен
труд в дневни, за разлика от действалата преди това Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г., която в нормата на чл.31, ал.2 регламентирала, че при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00 ч.
за отчетния период се умножава по 0.143. Понастоящем липсата на такава изрична норма
не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в законодателната уредба, която следва да бъде преодоляна и субсидиарно да се приложи Наредба за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ от
26.01.2007г.).
Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по
аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като
Конституцията на РБългария утвърждава като основно
достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции
за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата
на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи
труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца
следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да
бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Определения
максимален брой часове нощен труд - 8 часа, съгласно Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. не установява нормална продължителност на нощния труд, а
определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от
служителите по ЗМВР.
Така в чл. 9 от НСОРЗ е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за по дневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
В чл.9г, в сила от 01.01.2018г. от Наредба за
работното време, почивките и отпуските и също субсидиарно
приложима по казуса, поради липса на изрична разпоредба за това в специален
закон, касателно служителите на МВР е посочено, че
отработените часове от служителя, които в края на периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете,
определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд.
В настоящия правен казус безспорно се установи, че
ответника не е превръщал положените от ищеца часове нощен труд в дневни, с
оглед адекватното им заплащане.Установи се също така от съдебната експертиза,
че след превръщането на тези часове, ищецът е работил часове над нормативно
определената за съответния месец норма, които се явяват извънреден труд,
подлежащ на компенсиране.
По тези съображения исковата претенция за
заплащане на извънреден труд за процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по своето основание, а именно след отмяна на Наредба № 8121з-407
от 11.08.2014г. /чл.31, ал.2/ за реда организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР и липсата на изрична специална за служителите на МВР
разпоредба към исковия период, то основанието за преизчисляване на часовете положен нощен
труд е субсидиарно приложимата за тези
служители Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 и
чл.18, ал.3 и Наредба за работното време,
почивките и отпуските – чл.9г.
От събраните по делото доказателства се установи, че
положения от ищеца извънреден труд след преобразуване на часовете нощен труд в
дневен и при изчисляване на извънредния труд по вариант, при който този труд не надвишава 70 часа за отчетен период е 173 ч. за исковия период 01.02.2017г.-
30.09.2019г., като дължимото възнаграждение съобразно заключението на вещото лице
възлиза в размер на 1321,36 лв.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6, вр.ал.5, т. 2 ЗМВР е основателен и като такъв
следва да бъде уважен в рамките на предявения размер, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда 27.01.2020г. до окончателното
изплащане на възнаграждението.
Основателността на
главния иск обуславя и основателност на акцесорния такъв, тъй като извънредния
труд следва да бъде заплатен с трудовото възнаграждение в месеца следващ
отчетния период. В случая, съобразно исковия период от време началния момент на
мораторната лихва е края на месец април 2017г. / за отчетен период м.февруари и
март 2017г./, но ищецът е претендирал мораторната лихва, считано от 01.05.2017г.,
от който начален момент следва да се уважи. Крайният период на тази претенция
принципно следва да е датата на предявяване на исковата молба в съда, но ищецът
е претендирал като крайна дата 01.11.2019г., като при тези времеви параметри
съда е докладвал акцесорната претенция и вещото лице пресметнало на стойност 145,54
лв. или искът е основателен в пълния предявен размер.
Предвид изхода на спора, ответника бива натоварен с
разноските, сторени в процеса.
Съдът счита възражението на ответника за прекомерност
на адвокатския хонорар на ищеца за неоснователно. Платеното възнаграждение в
размер на 500 лв. не надвишава минималния размер, предвиден в Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което в
случая е 622,49 лв., поради което съдът не следва да го редуцира.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът бива осъден да
заплати разноските за вещо лице в размер на 150 лв., както и държавна такса
върху уважените искове в общ размер на 102,85 лв. или общо за сумата от 252,85 лв. в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на СлРС.
С оглед горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 6, вр.ал.5, т.2 ЗМВР Главна
Дирекция „Пожарна Безопасност и защита на населението” МВР, гр.София, представлявана
от гл.комисар Николай Николов ДА ЗАПЛАТИ
на Т.П. ТАШОВ, ЕГН: ********** ***-В-10, сума
в размер на 1 321,36 лв. /хиляда триста
двадесет и един лева и 0,36 ст./, представляваща допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 173 часа за периода от 01.02.2017г. до
30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1.143 и изчислен за работа до 70 часа извънреден труд на отчетен
период, ведно със законната лихва от 27.01.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 ЗЗД Главна Дирекция „Пожарна Безопасност и защита на
населението” МВР, представлявана от гл.комисар Николай Николов ДА ЗАПЛАТИ на Т.П. ТАШОВ, ЕГН: **********
***-В-10, сума в размер на 145,54 лв. /сто четиридесет и пет лева и 0,54 ст./, обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение за периода на забавата от 01.05.2017г. до 01.11.2019г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Главна Дирекция „Пожарна Безопасност и защита на
населението” МВР, представлявана от гл.комисар Николай Николов ДА ЗАПЛАТИ на Т.П. ТАШОВ, ЕГН: **********
***-В-10, сума в размер на 500 лв. /петстотин лева/, разноски в процеса.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК ЗМВР Главна
Дирекция „Пожарна Безопасност и защита на населението” МВР, представлявана от
гл.комисар Николай Николов ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС
в полза на бюджета на съдебната власт, сума в
размер на 252,85 лв. /двеста петдесет и два лева и 0,85 ст./, разноски и
такси в производството.
Решението
подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: