№ 313
гр. Русе, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело
№ 20244500500403 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на О. Русе, с ЕИК: ***, с адрес
гр.Русе, ***, представлявана от П.М. – К. на О. Русе чрез ст. Ю. Я. М. против
Решение № 353/19.03.2024 г., постановено по гр.д. № 5932 по описа за 2023 г.
на Районен съд Русе, с което е осъдена да заплати на Р. П. П., ЕГН:
********** сумата от 15 000,00 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени на л.а. „Мерцедес", модел „Е320" с peг.№ ***
вследствие на ПТП от 12.08.23 г. в гр.Русе, по ул.„Киев" в близост до бл.
„Маестро Атанасов" в посока към ул. „Братислава", както и сумата от 3 000,00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - „Болки и
страдания“, причинени на Р. П. П., ЕГН: ********** вследствие на ПТП на
12.08.23г. в гр.Русе , по ул. „Киев" в близост до бл. „Маестро Атанасов" в
посока към ул. „Братислава", ведно със законната лихва от датата на деликта -
12.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, както и 3 290,00 лева
1
разноски по делото.
В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на
обжалваното решение. Жалбоподателят навежда доводи за това, че в мотивите
си първоинстанционният съд е направил неправилен анализ на фактическата
обстановка, а оттам и неправилно тълкуване и достигане до неправилни и
необосновани изводи, което е довело до неправилно прилагане на
материалния закон. Твърди, че в хода на производството съдът не е успял да
установи по категоричен начин елементите от фактичския състав на
непозволеното увреждане, с което основателно да cе ангажира отговорност на
О. Русе, поради което моли да бъде първоинстанционното решение като
неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено и да бъде постановено
ново такова, с което претенцията на ищеца за претърпени имуществени и
неимуществени вреди да бъде оставена отхвърлена изцяло.
B условията на евентуалност счита присъдените обезщетения да
прекомерни и неотговарящи на реално причинените вреди, като моли същите
да бъдат намалени. Счита, че с оглед събраните по делото доказателства,
поведението на ищеца също е било част от причината за настъпването на
инцидента, т.е. е налице съпричиняване, за което излага подробни
съображения. Претендира съдебни разноски.
Въззиваемата страна по жалбата – Р. П. П., чрез адв.С. М. от АК -
Русе изразява становище в съдебно заседание, с което счита същата за
неоснователна, а решението на РРС за правилно и законосъобразно и моли то
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана
по същество – същата е неоснователна.
За да уважи заявената от Р. П. П., чрез адв.С. М. от АК - Русе против
О. Русе, първоинстанционният съд е приел, че видно от приетите по делото
доказателства е налице противоправно бездействие на служители на О. Русе,
на която е вменено задължението да ремонтира и поддържа общинските
пътища, вкл. и тази част от повърхността им, върху която са разположени
канализационните и/или отводнителните шахти, в състояние, отговарящо на
изискванията на движението, което означава незабавно сигнализиране и
отстраняване във възможно най-кратък срок на всяка настъпила неизправност
2
на пътната настилка /каквато безспорно са неравности и денивелации до
канализационните шахти, както и надигнатите (стърчащи) шахти, препятствия
и др. /, които създават опасност за участниците в движението, в т.ч.
пешеходците – чл.13, ал.1 и 2 и чл.167, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/.
Първоинстанционният съд е приел, че в частност именно
противоправното бездействие на служители на О. Русе по ремонта и
поддържането на процесния пътен участък е довело до неизпълнение на
задължението по чл.31 от ЗП, поради което са налице предпоставките по чл.49,
ал.1 от ЗЗД за ангажиране на отговорността му за причинените на ищеца
имуществени и неимуществени вреди. Изложени са подробни мотиви за
неоснователност на направеното от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, а именно – не са налице данни П. да е управлявал
автомобила със скорост по-голяма от разрешената за този пътен участък и не е
имал поведение, с което обективно да е създал предпоставки и/или
възможност за настъпване на увреждането. По отношение на размера на
вредите, първоинстанционният съд е кредитирал изцяло заключението на
приетата и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза, както
и съдебно-техническа и съдебно-медицински такива, които е обсъдил в
съвкупност и взаимна връзка с останалите събрани по делото писмени и
гласни доказателства на разпитаните свидетели.
Съдът е счел, че доколкото съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнението на тази работа, предвид установената
фактическа обстановка са налице предпоставките да се ангажира деликтната
отговорност на О. Русе.
Като е уважил заявената претенция за сумата от 15 000,00 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на л.а.
„Мерцедес", модел „Е320" с peг.№ *** вследствие на ПТП от 12.08.23 г. в
гр.Русе, по ул.„Киев" в близост до бл. „Маестро Атанасов" в посока към ул.
„Братислава", първоинстанционният съд в тази част е постановил едно
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено. Към
решението на първоинстанционният съд в тази насока са изложени
изключително подробни и обосновани мотиви, съобразени с изискванията на
3
чл.236, ал.2 ГПК, в които са посочени исканията и възраженията на страните
/идентични с тези предявени пред настоящата инстанция/, обсъдени са
събраните доказателства, въз основа на тях са изградени обосновани
фактически констатации, в резултат на което съдът е достигнал до правилни
правни изводи. Поради изложеното и на основание чл.272 ГПК, въззивният
съд, като съобрази, че обжалваното първоинстанционно решение, в частта , в
която е уважена претенцията за сумата от 15 000,00 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено, изцяло препраща към неговите мотиви.
Настоящият съдебен състав намира за основателна и претенцията за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, но с оглед на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, счита същата за
недоказана до претендирания размер от 3 000,00 лв, който се явявя завишен.
Видно от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза Р. П.
П. в резултат на преминаването през шахтата е получил само охлузвания и
кръвонасядане на лява предмишница, които увреждания съобразно
изложеното от вещото лице следва да се преценяват по медико-биологичния
признак – болка и страдание с възстановителен период около две – три
седмици. Няма данни за нанесени дълбоки рани, силни натъртвания,
навехвания, счупвания и др., както и наложително медикаментозно лечение.
Съобразявайки от една страна вида, тежестта и броя на уврежданията,
възрастта на пострадалия, обстоятелствата, при които е настъпило
увреждането и интензивността на търпените болки и страдания и тяхната
продължителност, а от друга страна - липсата на трайни последици за
здравето, възстановеното му състояние за период от около две-три седмици,
както и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични
случаи, настоящият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от Р. Петров неимуществени вреди би било 1 500,00 лв.
С оглед изхода на спора върху жалбоподателя следва да се възложат
направените от ответника разноски за въззивното производство, за което е
представена справка по чл. 80 ГПК, съобразно уваженият размер на
претенциите.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 353/19.03.2024 г., постановено по гр.д. №
5932 по описа за 2023 г. на Районен съд Русе в частта, в която ответникът О.
Русе, с ЕИК: ***, с адрес гр.Русе, ***, представлявана от П.М. – К. на О. Русе
е осъдена да заплати на Р. П. П., ЕГН: ********** обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - „Болки и страдания“, причинени на Р. П. П., ЕГН:
********** вследствие на ПТП на 12.08.23г. в гр.Русе , по ул. „Киев" в
близост до бл. „Маестро Атанасов" в посока към ул. „Братислава", ведно със
законната лихва от датата на деликта - 12.08.2023 г. до окончателното
изплащане на сумите за разликата над сумата от 1 500,00 лв до размер на
3 000,00 лв, и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. П. П., ЕГН: ********** против О.
Русе, с ЕИК: ***, с адрес гр.Русе, ***, представлявана от П.М. – К. на О. Русе
иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, имащ за предмет обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 12.08.2023 г., ведно
със законната лихва, от датата на деликта - 12.08.2023 г., за разликата над
сумата от 1 500,00 лева до размер на сумата от 3 000,00 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 353/19.03.2024 г., постановено по гр.д.
№ 5932 по описа за 2023 г. на Районен съд Русе в частта, в която О. Русе, с
ЕИК: ***, с адрес гр.Русе, ***, представлявана от П.М. – К. на О. Русе, е
осъдена да заплати на Р. П. П., ЕГН: ********** сумата от 15 000,00 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на л.а.
„Мерцедес", модел „Е320" с peг.№ *** вследствие на ПТП от 12.08.23 г. в
гр.Русе, по ул.„Киев" в близост до бл. „Маестро Атанасов" в посока към ул.
„Братислава".
ОСЪЖДА О. Русе, ЕИК: ***, с адрес гр.Русе, ***, представлявана
от К.а П.М. да заплати на Р. П. П. с ЕГН: ********** сумата от 1 851,66 лева
направени разноски по делото пред РОС съобразно уважената претенция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от
съобщаването му на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6