Решение по дело №2302/2023 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 236
Дата: 29 април 2024 г.
Съдия: Галина Васкова Герасимова
Дело: 20231320102302
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. Видин, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина В. Герасимова
при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело №
20231320102302 по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 150 от СК от Н. Б. В. с ЕГН **********,
действащ чрез неговата майка и законен представител Х. Н. Р. с ЕГН
**********, против Б. В. Б. с ЕГН ********** от с. Г, обл. Видин.
В исковата молба се сочи, че съгласно спогодба от 21.09.2020 г. по гр. д.
№ 1158/2020 г. по описа на Районен съд - Видин, ответникът е осъден да
заплаща месечна издръжка на детето Н. Б. В. в размер на 170.00 лева, считано
от 16.07.2020 г.
Твърди се, че обстоятелствата, при които е била постановена
издръжката, значително са се променили. Изминали са повече от три години,
през което време нуждите на детето значително са се увеличили. Н. е ученик
в трети клас в СУ „,,,,,,,,,,,“ гр. Видин. Непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието му се полагат от неговата майка.
Променени са също така и икономическите условия в страната, като
определената със спогодбата издръжка вече е под минималния размер
съгласно чл. 142, ал. 2 от СК.
В исковата молба се твърди, че бащата не помага при отглеждането на
детето, нито с грижи, нито със средства.
Твърди се, че майката е трайно безработна. Единствените й доходи са
1
около 340.00 лева от социални помощи и детски добавки.
Иска се от съда да постанови решение, с което да измени размера на
месечната издръжка, заплащана от ответника за детето Н. Б. В. от 170.00 лв.
на 250.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 21.11.2023 г.
до настъпване на причини, които да обуславят изменение или прекратяване на
правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното плащане на задължението.
Ответникът е подал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК чрез
назначения особен представител. В него оспорва иска като неоснователен и
недоказан по размер.
Оспорва се твърдението в исковата молба, че единствено майката се
грижи за детето Н. Б. В.. Твърди се, че ответникът е заминал да работи в
Германия, за да може да осигурява средства за издръжката на семейството си,
като е изпращал такава на майката. От известно време е останал без работа и е
затруднен да изпраща месечната издръжка на детето.
На следващо място, ответникът твърди, че е безработен и възразява
срещу размера на претендираната месечна издръжка от 250.00 лева, тъй като
същата е в по-висок размер от минималния съгласно чл. 142, ал. 2 от СК.
От събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Детето Н. Б. В. е родено на 11.03.2014 г., видно от Удостоверение за
раждане от 13.10.2023 г., издадено въз основа на Акт за раждане №
105/12.03.2014 г. от Община Видин, като детето е навършило 10 г. и е
малолетно към настоящия момент. Негови родители са Х. Н. Р. и Б. В. Б..
Със спогодба от 21.09.2020 г. по гр. д. № 1158/2020 г. по описа на
Районен съд - Видин, ответникът Б. В. Б. е осъден да заплаща на детето Н. Б.
В. месечна издръжка чрез неговата майка и законен представител Х. Н. Р. в
размер на 170.00 лева, считано от 16.07.2020 г.
По делото е представено от ищцата копие от регистрационна карта от
Дирекция „Бюро по труда“ – Видин, от която е видно, че ищцата към датата
на подаване на исковата молба е безработна.
Представена е от ищцата декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, от която е видно, че ищцата живее сама с
2
детето си, не получава трудово възнаграждение, не осъществява никаква
друга дейност, източник на средства, поучава социални помощи и детски
добавки в общ размер на около 340.00 лева. В декларацията е посочено, че
същата не притежава недвижими имоти, не притежава моторни превозни
средства, както и движими вещи на значителна стойност.
По делото е изготвен Социален доклад от ДСП - Видин с изх. № ПР/Д-
ВН-БР/4-001/11.04.2024 г. В него се съдържат сведения, че детето е ученик в
трети клас на СУ „,,,,,,,,,,,“ гр. Видин. Посочено е, че детето посещава редовно
учебния процес в училище и е старателен и добър ученик. Основни грижи за
детето полага майката. Двамата живеят в жилище в с. Г, което е собственост
на техен близък – Н.Е. А, като условията в жилището са добри и отговарят на
основните нужди и потребности на детето. В социалния доклад е посочено, че
на 19.06.2020 г. ответникът е заминал в Германия на работа, като през месец
май 2023 г. се е прибрал за кратко в с. Г, за да сключи брак с друга жена.
Посочено е, че от 2020 г. до 2023 г. ответникът е провеждал разговори със
сина си по телефона и се е срещнал с него, когато се е прибрал в с. Г. От
заминаването на ответника за чужбина през 2023 г. до момента не са
провеждани разговори и срещи с детето и отношенията им са прекъснати.
На основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗакрД, съдът е изслушал детето Н. Б. В. в
съдебно заседание. Детето е споделило, че живее с майка си в с. Г, а
доколкото знае баща му е в Германия, като същият не го търси и не му се
обажда. За последно е видял баща си миналата година, когато си дошъл от
чужбина и яли сладолед. Казва, че бащата не му прави подаръци.
Разпитаните по делото свидетели Н.Е. А и Емил Апостолов Младенов,
установяват обстоятелства във връзка с полаганите по отношение на детето
грижи, а именно, същите посочват, че майката и детето живеят в с. Г в къща,
собственост на свидетеля Н.А, като същата не плаща наем, тъй като не
разполага с пари. Свидетелят Н.А се занимава със земеделие и майката на
детето работи при него като общ работник. Свидетелите излагат, че за
последно са виждали ответника миналата година, като сочат, че същият е в
Германия, но не изпраща пари на детето. Посочват, че когато детето е болно,
те поемат разходите му за лечение и ги извозват с майката до гр. Видин.
Подпомагат ги и финансово, и с хранителни продукти.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите като обективни и
3
логично дадени. Същите са последователни и непротиворечиви и
кореспондират на останалите доказателства по делото.
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта
Съдът намира, че искът е процесуално допустим, което налага
разглеждането му по същество.
По основателността
При така установената фактическа обстановка, съдът намира иска за
основателен.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК визира, че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи. Чл. 142, ал. 2 от СК вменява безусловно задължение на
родителя да заплаща на детето си месечна издръжка една четвърт от размера
на минималната работна заплата.
Към настоящия момент, размерът на минималната работна заплата е
определен с Постановление № 193/12.10.2023 г. на МС за определяне нов
размер на минималната работна заплата за страната на 933.00 лв. Последното
налага извода, че минималният размер на издръжката по чл. 142, ал. 2 от СК
към този момент е 233.25 лв.
Разпоредбата на чл. 150 от СК предвижда възможност за изменение на
издръжката при изменение на обстоятелствата. Касае се до обстоятелства, въз
основа на които е била определена издръжката, т.е. относно нуждата от
издръжка и възможностите за предоставяне на издръжка. В настоящия случай
ищцата претендира изменение на размера на присъдената издръжка от 170.00
лв. на 250.00 лв., т.е. в размер близък до нормативно определения минимум
към настоящия момент.
Към момента на първоначалното определяне на размера на дължимата
месечна издръжка за детето, последното е било на 6 години. Към настоящия
момент то е на 10 години. През този период от време средствата за
4
задоволяване основните жизнени потребности на детето – храна, облекло и
др. са се увеличили значително. От друга страна, настъпило е изменение на
икономическите условия в страната, като са се увеличили цените на стоките и
услугите, както и се е увеличил размера на минималната работна заплата от
610.00 лв. през 2020 г. на 933.00 лв. през 2024 г.
Предвид изложеното, съдът намира, че безспорно е налице нарастване
нуждите на детето предвид по-голямата му възраст, изминалия период от
време от определяне на издръжката, промяната на икономическите условия в
страната през последните години и изменение размера на минималния размер
на издръжката. В това се изразява изменението на обстоятелствата, при които
е била определена издръжката на детето и претенцията за увеличение на
размера ѝ е основателна.
Съобразявайки данните по делото, изложеното от свидетелите, доходите
на ищцата, липсата на данни за доходите на ответника, както и разпоредбата
на чл. 142, ал. 1 от СК, съдът приема, че за издръжката на детето ответникът
ще следва да заплаща месечно по 250.00 лева, която сума, както се посочи по-
горе е в размер близък до нормативно предвидения минимум.
Съдът намира, че така определеният размер на месечната издръжка,
дължима от бащата, е съобразен с възрастта и нуждите на детето, както и с
възможностите на ответника да я заплаща. По делото не се установи бащата
да има други непълнолетни деца, за които да се грижи и на които се дължи
безусловно издръжка. По делото не се представиха доказателства за доходите
на ответника, не се представиха и такива за невъзможност за даване на
издръжка. В същото време, предвид трудоспособната възраст на ответника,
съдът приема, че същият може да реализира доходи, с които да заплаща така
определения размер на месечна издръжка от 250.00 лв. Дори и да среща
определени материални затруднения, следва да се даде приоритет на нуждите
на детето.
Увеличеният размер на издръжката се дължи от датата на предявяване
на иска – 21.11.2023 г., ведно със законната лихва за забава за всяка
просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното
изменение или прекратяване.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 1 от ГПК съдът следва да допусне
служебно предварително изпълнение на решението.
5
По разноските
Страните не претендират разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса по чл. 1 от ТДТССГПК върху увеличения размер на
издръжката. Цената на иска съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК е сборът на
платежите за три години – 2880.00 лева. При това положение ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Видин държавна
такса в размер на 115.20 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Районен съд – Видин и сумата в размер на 500.00 лева –
разноски за възнаграждение на особен представител.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 СК вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на
дължимата месечна издръжка от Б. В. Б. с ЕГН **********, с адрес: с. Г, общ.
Б, обл. В, ул. „А К“ №*, определена със спогодба от 21.09.2020 г. по гр. д. №
1158/2020 г. по описа на Районен съд - Видин, в полза на Н. Б. В. с ЕГН
**********, действащ чрез своята майка и законен представител Х. Н. Р. с
ЕГН **********, от 170.00 лева на 250.00 лева (двеста и петдесет лева)
месечно, като
ОСЪЖДА Б. В. Б. с ЕГН **********, с адрес: с. Г, общ. Б, обл. В, ул. „А
К“ №*, да заплаща на детето си Н. Б. В. с ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Х. Н. Р. с ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева, считано от датата на предявяване
на иска - 21.11.2023 г. до настъпване на причини, които да обуславят
изменение или прекратяване на правото на издръжка, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане на
задължението.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта на
присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Б. В. Б. с ЕГН **********, с адрес: с. Г, общ. Б, обл. В, ул.
„А К“ №*, да заплати по сметка на Районен съд – Видин държавна такса
върху увеличения размер на издръжката в размер на 115.20 (сто и петнадесет
лева и двадесет ст.) лева, 500.00 (петстотин) лева – разноски за
възнаграждение на особен представител, както и 5.00 лв. (пет лева) в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
6
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок, считано от 29.04.2024 г.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
7