№ 3213
гр. *****, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н.А
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110112101 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Н. И. Г. и
П. И. Г., с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответниците, в качеството им на собственици на имот с адрес: гр. *****, бул.
„************“ № 95Б, вх. А, ап. 22, аб. № ****, произтичащо от качеството им на
наследници на И. Н. Г., възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези ОУ е доставял до имота за процесния период топлинна енергия, за която не е
заплатена дължимата цена. Сочи, че отговорността на ответниците за периода следва
от притежаваното от тях право на собственост върху процесния имот, придобито по
наследство от И. Г.. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди всеки от
двамата ответници поотделно да му заплати следните суми: ответникът Н. И. Г. –
сумата от 820,92 лева, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия
за периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от
05.03.2024 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 195,04 лева,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода 15.09.2021 г. до 31.01.2024 г., сума в размер на
9,29 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.07.2021 г. –
30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 05.03.2024 г. до изплащане на
вземането, както и сума в размер на 2,09 лева, представляваща мораторна лихва за
забава върху сумата за главница за дялово разпределение, начислена за периода
15.09.2021 г. – 31.01.2024 г.; ответникът П. И. Г. – сумата от 820,92 лева,
1
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 05.03.2024 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 195,04 лева, представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода 15.09.2021 г. до 31.01.2024 г., сума в размер на 9,28 лева, представляваща
главница за дялово разпределение за периода 01.07.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва за забава от 05.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и сума в
размер на 2,09 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за
главница за дялово разпределение, начислена за периода 15.09.2021 г. – 31.01.2024 г.
Претендира разноски.
Ответникът Н. Г. в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете по размер. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Навежда твърдение, че брат му П. Г. е направил отказ от наследството на
баща си И. Г.. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Ответникът П. Г. в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в
който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение с ищеца въз основа на качеството собственик на процесния имот.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че исковете следва да
бъдат отхвърлени.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на всеки от ответниците да
заплати претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и
за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за
погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на
обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността
по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
2
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на
топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
3
Видно от Договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти (л.118) на 09.07.1991 г. наследодателите на
ответниците – И. Н. Г. и А. П. Г.а са придобили правото на собственост върху
недвижими имот с адрес: гр. *****, бул. „*******“ № 37, вх. Б, ет. 2, ап. 22.
От писмо от Столична община, Район Оборище (л.117) се установява, че
административен адрес: гр. *****, бул. „*******“ № 37 съответства на сегашния
административен адрес: гр. *****, бул. „************“ № 95.
От представеното удостоверение за наследници, изх. № РОБ24-УГ51-
1590/02.04.2024 г., издадено от Столична община, Оборище (л.37) се установява, че И.
Н. Г. е починал на 28.06.2012 г. и е оставил за свои наследници по закон А. П. Г.а
(съпруга), починала на 09.03.2022 г., Н. И. Г. (син) и П. И. Г. (син).
От представеното съдебно удостоверение, вх. № 7892/2012 г. (л.76) се
установява, че П. И. Г. се е отказал от наследството на покойния си баща И. Н. Г..
При съвкупната преценка на тези доказателства се установява, че процесния
недвижим имот е придобит от И. Н. Г. и А. П. Г.а по време на брака им и на основание
чл. 19, ал. 1 СК (1985 г. отм.) е притежаван в режим на съпружеска имуществена
общност, която е прекратена със смъртта на И. Н. Г. на 28.06.2012 г., поради което на
основание чл. 27, ал. 1 СК във връзка с чл. 28 СК бездяловата съсобственост се
трансформира в обикновена дялова такава при равни квоти. Предвид отказа от
наследство, направен от П. Г. и на основание чл. 9, ал. 1 ЗН Анка Г.а е придобила
правото на собственост върху ¾ идеални части от процесния недвижим имот, а на
основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 53 ЗН Н. Г. е придобил правото на собственост върху ¼
идеални части от имота. Със смъртта на Анка Г.а на 09.03.2022 г. към притежаваната
от Н. Г. ¼ идеална част е прибавена и придобитите по наследство от майка му 3/8
идеални части, поради което той е станал собственик на 5/8 идеални части от
апартамента, а П. Г. е придобил 3/8 идеални части от апартамента.
Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от
ответниците недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е
налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по
делото договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от
проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, с което етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Въз
основа на взетото решение е сключен приложеният по делото Договор между етажната
собственост и „Б. България“ ООД. По делото е приложен и договор между ищцовото
дружество и „Б.“ ООД, като наличието на договорно правоотношение между тези
лица по отношение на сградата, в която се намира процесният имот и за процесния
период, се установява и от представените от третото лице писмени доказателства –
протоколи и изравнителни сметки.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено
обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти,
касаещи процесния период, са влезли в сила.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
4
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническа
експертиза (л.121-127), което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено
от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените
въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Дружеството „Б.“ ООД – „Д.“ ООД е извършвало разпределение на
топлинната енергия в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в сградата. По данни на
фирмата за дялово разпределение /ФДР/ през процесния период в апартамента е имало
монтирани 4 бр. отоплителни тела и съответно са монтирани 4 бр.
топлоразпределители, както и щранг лира за отопление на банята, за която се
начислява служебно топлинна енергия. В имота се ползва топла вода и се начислява
топлинна енергия за загряване на топла вода. За отоплителен сезон 2020 г. – 2021 г.
ответниците не са осигурили достъп за отчет на уредите в имота, поради което за този
период е изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела на
основание чл. 61, т. 6.5 от Наредбата за топлоснабдяването, а разходът за топла вода е
изчислен на един брой потребител при норма 140 литра на потребител за едно
денонощие. За отоплителния сезон 2021 г. – 2022 г. е извършен отчет на уредите за
дялово разпределение в имота, и е попълнен отчет, данните от който са коректно
отразени в изравнителните сметки. Процесния имот е с отопляем обем от 197 м3, на
базата на който се разпределя енергията, отдадена от сградната инсталация. В
заключение вещото лице посочва, че сумите за топлинна енергия за имота на
ответниците са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба.
По делото е изслушано и заключението на съдебно-счетоводна експертиза (л.131-
135), което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист,
притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да
се пораждат съмнения за неговата правилност. Според вещото лице в счетоводството
на ищеца не са налице данни за плащане на процесните суми за имота. Задълженията
за топлинна енергия за имота за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. са в размер на
1641,84 лева, за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.07.2021 г. – 30.04.2022
г. са в размер на 18,57 лева. Мораторната лихва за периода 15.09.2021 г. – 31.01.2024 г.
върху главницата за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. е в
размер на 371,68 лева, мораторната лихва за периода 15.09.2021 г. – 31.01.2024 г. върху
задължението за възнаграждение за услугата „дялово разпределение“ е в размер на
4,09 лева. Вещото лице посочва, че начислените суми за главница за топлинна енергия
за периода 01.01.2021 г. – 30.04.2022 г. е в размер на 914,84 лева, а обезщетението за
забава върху тази сума за периода 15.09.2021 г. – 31.01.2024 г. възлиза на 194,56 лева.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума, което обуславя
основателност на исковите претенции за главница за доставена топлинна енергия
срещу всеки от ответниците.
Предвид гореизложените изводи исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия се
явяват доказани по основание.
По отношение на обема на отговорността на всеки от ответниците съдът намира
следното:
5
По силата на наследственото правоприемство от майка си Анка Г.а и на
основание чл. 30, ал. 3 ЗС ответникът Н. Г. следва да отговаря за 5/8 от задълженията
за имота, а П. Г. – за 3/8 от задълженията за имота.
По възражението за погасяване по давност:
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване
на падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия в
сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 Общите условия от 2016 г., клиентите са
длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Задълженията за заплащане на месечните
начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на
фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на
определен срок след това (45 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. "б", предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. В настоящия случай искът е предявен на 05.03.2024
г. Следователно в конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от тази
дата, като това се отнася само до вземанията, които не са погасени по давност,
доколкото спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла.
Предвид приложимост на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя
изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила
преди 05.03.2021 г., а непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила
след тази дата. В случая погасени по давност са всички вземания за периода 01.05.2020
г. – 31.12.2020 г., а непогасени по давност са вземанията за периода 01.01.2021 г. –
30.04.2022 г.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза (л.134 стр. втора)
начислените суми за главница за топлинна енергия за периода 01.01.2021 г. –
30.04.2022 г. за целия имот са в размер на 914,84 лева.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, плащана на дължимата сума. Предвид
гореизложените изводи, искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ
по отношение на ответника Н. Г. следва да бъде уважен за сумата от 571,78 лева,
представляваща 5/8 от стойността на доставената топлинна енергия за периода
01.01.2021 г. – 30.04.2022 г., като за разликата над сумата от 571,78 лева до пълния
предявен размер от 820,92 лева и за периода 01.05.2020 г. – 31.12.2020 г. искът следва
да бъде отхвърлен като частично погасен по давност.
Искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ срещу ответника
П. Г. следва да бъде уважен за сумата от 343,07 лева, представляваща 3/8 от
задължението за топлинна енергия за имота за периода 01.01.2021 г. – 30.04.2022 г. За
разликата над сумата над 343,07 лева до пълния предявен размер от 820,92 лева и за
периода 01.05.2020 г. – 31.12.2020 г. искът срещу П. Андонов подлежи на отхвърляне
като частично неоснователен и частично погасен по давност.
6
По делото ищецът претендира от всеки от ответниците и вземане за
възнаграждение за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 05.03.2024 г. до окончателното плащане.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът срещу
всеки от ответниците е основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
през процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него. От
таблица № 3 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза (л.133) се
установява, че начислената сума за услугата дялово разпределение за периода
01.07.2021 г. – 30.04.2022 г. е в размер на 18,57 лeва.
По делото не се твърди и не се установява посочените суми да са погасени
чрез плащане. Същите не са и погасена по давност.
Предвид изложеното, искът за заплащане на възнаграждение за дялово
разпределение следва да се уважи изцяло по отношение на ответникът Н. Г. да заплати
на ищеца сумата от 9,29 лева, като предвид диспозитивното начало в гражданския
процес съдът не може да присъди по-висока сума от предявената, а ответникът П. Г.
следва да бъде осъден да заплати 6,96 лева, съответстваща на притежаваните от него
3/8 идеални части от имота.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху непогасената главница
за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 31.01.2024 г. съдът взе предвид, че в
този период са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т. С.“
ЕАД на битови клиенти в гр. *****, в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от
същите, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия
е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната
7
фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите
фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима
покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза задължението за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2022 г., изчислена за периода 15.09.2021 г. – 31.01.2024 г. е в размер на 371,68
лева.
На първо място на основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане по
давност се погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. Ето защо, по
отношение на погасените по давност вземания за главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г. ответниците не дължат мораторна
лихва на основание чл. 119 ЗЗД. Според заключението по съдебно-счетоводната
експертиза (таблица № 5 – л.135), мораторната лихва върху задълженията за периода
от 01.01.2021 г. – 30.04.2022 г., изчислена за периода 15.09.2021 г. – 30.04.2022 г.,
възлиза на сумата от 194,56 лева.
По делото не се твърди от ответниците, а и от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза не се установява дължимата от ответниците мораторна лихва,
начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, да е погасена чрез
плащане.
Предвид изложеното по отношение на ответника Н. Г., искът с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи частично за сумата от 121,60 лева,
представляваща 5/8 от обезщетението за забава за периода от 15.09.2021 г. до
31.01.2024 г., като за разликата над сумата от 121,60 лева до пълния предявен размер
от 195,04 лева и върху задълженията за топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
31.12.2020 г. искът подлежи на отхвърляне като частично неоснователен и частично
погасен по давност.
По отношение на ответника П. Андонов искът с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД следва да се уважи частично за сумата от 72,96 лева, представляваща 3/8 от
обезщетението за забава за периода от 15.09.2021 г. – 31.01.2024 г., като за разликата
над сумата от 72,96 лева до пълния предявен размер от 195,04 лева и върху
задълженията за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 31.12.2020 г. искът
подлежи на отхвърляне като частично неоснователен и частично погасен по давност.
Искът за мораторна лихва върху възнаграждението за дялово разпределение,
следва да се отхвърли като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана
втората предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът
е изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от 2,09 лева, следва да
се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
8
При този изход на спора и предвид направеното искане за присъждане на
разноски, право на такива има ищецът съобразно уважената част от исковете. Същият
доказва разноски на обща стойност от 1 187,19 лева, от които 82,19 лева държавна
такса, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, 250
лв. депозит за съдебно-техническа експертиза, 250 лв. депозит за съдебно-счетоводна
експертиза и 505 лева разноски за възнаграждение на особен представител.
Отговорността на ответника Н. Г. за разноски следва да бъде изчислена върху сумата
от 682,19 лева, а на ответника П. Г. върху сумата от 1 187,19 лева, доколкото
единствено той следва да носи отговорност за направените в негова полза разноски за
депозит за особен представител. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът Н. Г. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 233,30
лева, ответникът П. Г. – сумата от 244,40 лева, съразмерно на уважената част от
исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. И. Г., ЕГН: **********, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул.
„********“ 23 Б следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 571,78 лева
(петстотин седемдесет и един лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.01.2020 г. – 30.04.2022
г., ведно със законната лихва за забава от 05.03.2024 г. до изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 9,29 лева
(девет лева и двадесет и девет стотинки), представляваща главница за дялово
разпределение за периода 01.07.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за
забава от 05.03.2024 г. до изплащане на вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 121,60 лева (сто двадесет и един лева
и шестдесет стотинки), представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021 г. до
31.01.2024 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес: гр. *****, бул. „****
************“ № 95, вх. Б, ет. 2, ап. 22.
ОСЪЖДА П. И. Г., ЕГН: ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********,
следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 343,07 лева
(триста четиридесет и три лева и седем стотинки), представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.01.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва за забава от 05.03.2024 г. до изплащане на вземането.
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 6,96 лeва
(шест лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща главница за дялово
9
разпределение за периода 01.07.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за
забава от 05.03.2024 г. до изплащане на вземането.
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 72,96 лева (седемдесет и два лева и
деветдесет и шест стотинки), представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021
г. до 31.01.2024 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес: гр. *****, бул. „****
************“ № 95, вх. Б, ет. 2, ап. 22.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „********“ 23 Б
срещу Н. И. Г., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 150 ЗЕ за разликата над сумата от 571,78 лева до пълния предявен размер от
820,92 лева и за периода 01.05.2020 г. – 31.12.2020 г. като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „********“ 23 Б
срещу Н. И. Г., ЕГН: **********
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 121,60 лева до
пълния предявен размер от 195,04 лева и върху вземанията за периода 01.05.2020 г. –
31.12.2020 г. като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „********“ 23 Б
срещу Н. И. Г., ЕГН: **********
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2,09 лева, представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за услугата „дялово разпределение“ за
периода 15.09.2021 г. – 31.01.2024 г. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „********“ 23 Б
срещу П. И. Г., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 150 ЗЕ за разликата над сумата от 343,07 лева до пълния предявен размер от
820,92 лева и за периода 01.05.2020 г. – 31.12.2020 г. като частично неоснователен и
частично погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „********“ 23 Б
срещу П. И. Г., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата
над сумата от 72,96 лева до пълния предявен размер от 195,04 лева и върху вземанията
за периода 01.05.2018 г. – 31.12.2018 г. като частично неоснователен и частично
погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „********“ 23 Б
срещу П. И. Г., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
2,09 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата
„дялово разпределение“ за периода 15.09.2021 г. – 31.01.2024 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. И. Г., ЕГН: ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* разноски в размер на 233,30 лева (двеста тридесет и
три лева и тридесет стотинки), представляваща разноски в производство съразмерно
на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. И. Г., ЕГН: ********** да заплати
10
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* разноски в размер на 244,40 лева (двеста четиридесет
и четири лева и четиридесет стотинки), представляваща разноски в производство
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Д.“ ООД като трето лице – помагач
на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11