Присъда по дело №168/2021 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 260043
Дата: 19 април 2021 г. (в сила от 4 май 2021 г.)
Съдия: Деян Господинов Илиев
Дело: 20215510200168
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

 

НОМЕР ……                            19.04.2021 г.                      Град К.

 

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КАЗАНЛЪШКИ РАЙОНЕН СЪД                                V-ти наказателен състав

На деветнадесети април                      две хиляди двадесет и първа година

 

В открито заседание в следния състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ИЛИЕВ

                                             СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: К.И.
                                                                                        Ю.К.     

 

СЕКРЕТАР: РАДИАНА ГРОЗЕВА

ПРОКУРОР: ВЕСЕЛИНА СТОЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Деян Илиев НОХ дело № 168 по описа за 2021 година

       

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия И.М.Ч.– роден на *** ***, бълг. гражданин, живущ ***, понастоящем в затвора – В., начално образование, неженен, осъждан, ЕГН – ********** за ВИНОВЕН в това, че на 20.04.2020 г. в гр. К. от хранителен магазин, находящ се на ул „П.Г.“ № *, чрез използване на техническо средство- острие на брадва – и чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – входната врата на магазина – като непълнолетен, но разбриращ свойството и значението на извършеното деяние и можещ да ръководи постъпките си, е отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 100 лв. и ваучери за храна на стойност 40 лв. - от владението на  собственика им ЕТ „Т. – М.В.“ с управител М.И.В. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 т. 3 и чл. 58а, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на  ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.

На осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК КУМУЛИРА наложеното наказание с наказанията, наложени по НОХД № №422/ 2020 г., 448/2020 г., 946/ 2020 г. и 1341/2020 г. , всички на РС – К., и му определя едно общо наказание в размер на ЕДНА година лишаване от свобода при ОБЩ РЕЖИМ.

 

На осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 24 от НК УВЕЛИЧАВА определеното общо наказание с ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода до размер ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода при ОБЩ РЕЖИМ.

 

На осн. чл. 25 ал. 2 и чл. 59 ал. 1 от НК приспада изтърпяното до момента наказание и времето на предварителното задържане, включително и с МН „Задържане под стража“.

 

        ОСЪЖДА подс. И.М.Ч. да заплати по сметка на ОД на МВР – Стара Загора със съгласието на своята майка и законна представителка Станка И. Чернева направените по делото разноски в размер на 337,55 лв.

 

 ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

 

 – 1 бр. жълта на цвят запалка  с вградено фенерче – на съхранение при домакина на РУ – К. – ДА СЕ УНИЩОЖИ.

-      1 бр. оптичен носител – на осн. чл. 112, ал. 4 от НПК ( по аналогия) да остане по делото до неговото унищожаване.

-       

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Старозагорския Окръжен съд в петнадесетдневен срок от днес.

       

 

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  1.

 

 

 

                                                                                  2.

 

 

                                                

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

към Присъда № 260043 от 19.04.2021 г.

по НОХД № 168/21 г.

 

 

         Производството е по чл. 370 и сл. от НПК.

         Обвинението срещу подс. И.М.Ч. е по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 т. 3 от НК за това, че на 20.04.2020 г. в гр. К. от хранителен магазин, находящ се на ул „П.Г.“ № *, чрез използване на техническо средство брадва и чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – входната врата на магазина – като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на извършеното деяние и можейки да ръководи постъпките си, е отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 100 лв. и ваучери за храна на стойност 40 лв. - от владението на  собственика им ЕТ „Т. – М.В.“ с управител М.И.В. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

         Подсъдимият в с.з. изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

         Защитникът му – адв. Д. в с.з. пледира за налагане на минимално наказание.

         Представителят на РП Стара Загора, ТО К. в с.з. поддържа обвинението.

         Граждански иск не е предявен.

         На осн. чл. 372, ал. 3 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

На 20.04.2020 г. в гр. К. подс. И.М.Ч. влязъл в хранителен магазин, находящ се на ул „П.Г.“ № 31, стопанисван ЕТ „Т. – М.В.“ като с острие на брадва без сап повредил входната врата на магазина откъм заключващия и взел парична сума в размер на 100 лв. и ваучери за храна на стойност 40 лв. от монетника на чекмедже зад щанда, след което излязъл преди пристигането на св. Я. от СОТ „В. с.“. последствие подсъдимият похарчил отнетите вещи и закупил стоки с ваучерите за храна.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите М.В., Ат. Я., И. Н., Ст. Ч., на писмените документи – протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, 7 броя фотоснимки, протокол за доброволно предаване – 2 бр., както на експертните заключения на техническа и съдебнопсихологическата експертиза, които напълно кореспондират на самопризнанието на подсъдимия.

Имайки предвид установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 т. 3 от НК.

Безспорно подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние „отнемане“ в двете му части.

От обективираните действия на подсъдимия следва извода, че той е действал с пряк умисъл, като от назначената съдебнопсихологическата експертиза се установява, че той е разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им.

При определяне вида и размера на наказанието за извършеното престъпление съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства необремененото му съдебно минало и невисоката стойност на отнетите вещи. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се приемат лошите характеристични данни, некритичното отношение и извършването на квалифицирана кражба с повече от един квалифициращ елемент, което е по-тежка форма от обикновения случай на квалифицирана кражба.

Следователно на подс. Ч. с оглед редукцията по чл. 63 , ал. 1, т. 3 от НК следва да се наложи наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства като съдът счита, че целите на чл. 60 от НК ще бъдат постигнати при наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, което съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК следва да се намали до размер  една година лишаване от свобода при първоначален общ режим.

Престъплението е било извършено в условията на съвкупност затова на осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК наложеното наказание следва да се кумулира с наказанията, наложени по НОХД № №422/ 2020 г., 448/2020 г., 946/ 2020 г. и 1341/2020 г. , всички на РС – К., като се определи на подсъдимия едно общо наказание в размер на една година лишаване от свобода при общ режим.

На осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 24 от НК определеното общо наказание следва да се увеличи с четири месеца лишаване от свобода до размер една година и четири месеца лишаване от свобода при общ режим, като по този начин целите на чл. 60 от НК ще бъдат постигнати в максимална степен.

На осн. чл. 25 ал. 2 и чл. 59 ал. 1 от НК следва да се приспадне изтърпяното до момента наказание от подс. Ч. и времето на предварителното задържане, включително и с МН „Задържане под стража“.

На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК подс. И.М.Ч. следва да заплати по сметка на ОД на МВР Стара Загора със съгласието на своята майка и законна представителка С. И. Ч. направените по делото разноски в размер на 337,55 лв.

 Веществените доказателства: 1 бр. жълта на цвят запалка  с вградено фенерче – на съхранение при домакина на РУ – К., следва да се унищожи, а 1 бр. оптичен носител – на осн. чл. 112, ал. 4 от НПК (по аналогия) следва да остане по делото до неговото унищожаване.

         Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                                           Районен съдия,