Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр.Варна, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВАРНА,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 14.09.2021 год. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: *** Д.
при секретаря Милена Узунова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 12657/2019год. по описа на Районен съд гр.
Варна, ХLIX състав, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото във ВРС
е образувано след прекратяване на гр. дело №1209/2019г. по описа на ВОС и
изпращане на делото по подсъдност.
Постъпила е искова молба от Г.Н.Н.,
ЕГН**********,***, чрез пълномощник адвокат Ж.Д.Н. -ВАК, адрес ***, офис 3,
против С.Д.Н., ЕГН **********, с адрес ***, М.Д.М., ЕГН **********,***, Н.Д.К.,
ЕГН********** с адрес *** и Л.П.М., ЕГН **********, с адрес ***, с която е
предявен отрицателен иск за собственост както следва: че
ответниците, легитимиращи се като собственици:
- на АТЕЛИЕ №5, представляващо самостоятелен обект с идентификатор ***, с
административен адрес гр. Варна , ул. „****" №24
с площ от 120.83 кв.м., при квоти – 1/4 ид.ч за С.Д.Н.
, 1/4 ид.ч. за М.Д.М., 1/4 ид.ч. за
Н.Д.К., 1/4 ид.ч. за Л.П.М., НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ, КАКТО
СЛЕДВА: С.Д.Н. на 1/8 ид.ч., М.Д.М. на 1/8 ид.ч., Н.Д.К. на 1/8 ид.части., Л.П.М.
на 1/8 ид.ч., както и да бъде отменен констативен нотариален ****, том XXIII,
дело №4800/2018г. АВ /СВ Варна, в частта досежно
гореописаните - по 1/8 ид. части, от признатото
на всеки ответник право на собственост за АТЕЛИЕ №5, описано в пункт 2 от КНА;
- на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****, с трайно предназначение на
територията - земеделска, целият с площ от 7305 кв.м. , по НА
и с площ от 7001 кв.м. по скица, находящ се в
землището на село ***, община Варна, област Варна, при квоти - 1/8 ид.ч за С.Д.Н.,
1/8 ид.ч. за М.Д.М., 1/8 ид.ч. за
Н.Д.К., 5/8 ид.ч. за Л.П.М., НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ КАКТО
СЛЕДВА: С.Д.Н. на 1/32 ид. ч., М.Д.М. на 1/32 ид.ч., Н.Д.К.
на 1/32 ид.ч., Л.П.М. на 5/32 ид.ч., както и да бъде отменен констативен
нотариален акт ***, том XXIII, дело №4800/2018г. АВ /СВ
Варна, в частта, досежно гореописаните ид. части,
за които твърди , че ответниците не са собственици на право на собственост, за
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****, описан в пункт 3 от КНА.
Обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищците права по отрицателния установителен иск:
В исковата молба се твърди, че
ищецът и отв. С.Д.Н. са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 02.09.2010
г., за което е съставен Акт за граждански брак №1067/02.09.2010 г. и е
прекратен по взаимно съгласие, като е утвърдено споразумение по чл. 51 СК с
решение №2575/23.06.2017 г. по гр.д. № 6427/2017г. по описа на ВРС XI с-в.
Решението е влязло в законна сила на 23.06.2017 г. Твърди се, че по време на
брака, на 29.11.2010г. ищецът е придобил възмездно, съобразно разпоредбата на
чл. 21 ал.1 СК, с договор за покупко-продажба, обективираиа в НА ***, том
LXXVII, дело №***, вх. per. №27197/29.11.2011 г. - АВ /СВ -Варна следните
недвижими имоти, а именно: АТЕЛИЕ №5, представляващо самостоятелен обект с
идентификатор ***, предназначение на обекта - Ателие за творческа дейност, брой
нива на обекта - 1, находящо се на четвърти жилищен етаж, а по предходен
документ за собственост - на етаж трети, в жилищна сграда №1, разположена в
поземлен имот с идентификатор №10135.1506.80, по кадастралната карта и
кадастралните регистри одобрени със заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на Изп.
Директор на АГКК, с административен адрес гр. Варна,
ул. „****“ №24, с площ от 120.83 кв.м., състоящо се от приемна, кухня, три броя
кабинети, входно антре, баня, тоалет и две тераси, при граници на обекта: на
същия етаж - няма, под обекта - 10135.1506.80.1.4; над обекта:
10135.1506.80.1.6, 10135.1506.80.1.7, 10135.1506.80.1.8, ведно с прилежащо
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №3 с площ от 3.30 кв.м., при граници на избеното помещение:
двор, гараж, изба №4 и калкан, както и 22.12 кв.м. ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху гореописания ПИ с иднтификатор
№10135.1506.80; ½ ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****, с
трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване -
Оранжерия с трайна конструкция, категория на земята при неполивни условия -
четвърта, находящ е в землището на село ***, община Варна, област Варна, целият
с площ от 7305 кв.м. по НА и с площ от 7001 кв.м. по скица, при съседи ПИ с
№№:72709.516.4; 72709.516.907; 472709.516.905; 72709.516.906; 472709.516.1027;
472709.516.1028; 0472709.516.2.
Твърди се, че след развода
придобитите по време на брака имоти останали в обикновена съсобственост, при
равни квоти. Твърди се, че за описаните по-горе недвижими имоти, всички
ответници са се снабдили с КНА ***, том XXIII, дело №4800/2018 г. АВ /СВ Варна,
без посочено конкретно основание по реда на чл. 587 ГПК, като с КНА е признато право
на собственост на ответниците върху имотите описани в пункт 2 и 3 от акта,
идентични с имотите, описани в исковата молба, при квоти както следва:
- За АТЕЛИЕ №5, представляващо
самостоятелен обект с идентификатор *** , по 1/4 ид.ч. за всеки един от
ответниците;
- За ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ****, с трайно предназначение на територията - земеделска, целият
с площ от 7305 кв.м. по НА и с площ от 7001 кв.м. по скица - 1/8 ид. част за
ответницата С.Д.Н.; 1/8 ид. част за М.Д.М., 1/8 ид. част за Н.Д.К., 5/8 ид.
част за Л.П.М.;
Ищецът оспорва правото на
собственост на ответниците по КНА, като твърди липса на основание за признаване
правото на собственост на ответниците. Твърди, че издадения КНА не се ползва с
материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179 ал.1 ГПК. Ответниците не
са придобили право на собственост, обективирано в КНА, но той засяга правата на
ищеца, тъй като ПИ описани в пункт 2 и 3 от КНА са предмет и на договора за
покупко-продажба обективиран в горепосочения НА ***, том LXXVII, дело №***, вх.
per. №27197/29.11.2011 г. - АВ /СВ -Варна.
В срока за отговор са постъпили
такива от ответниците.
Отв. С.Д.Н. намира исковете за недопустими и неоснователни. Не се оспорват
твърденията в ИМ за сключен и впоследствие прекратен брак с ищеца, както и за
придобиването на недвижимите имоти. Ответницата оспорва твърденията
на ищеца за придобиване на процесиите имоти в съпружеска имуществена общност и
собствеността на ответника върху 1/2 ид.част от тези имоти. Твърди, че
процесиите имоти принадлежат на ответниците, а ищецът не притежава дял от
собствеността. Твърди, че процесиите имоти са
придобити от ***М. в качеството на ЕТ „***“ с ЕИК ***, в резултат на
упражняване на търговската дейност на едноличния търговец и са включени в
търговското предприятие. За тези имущества презумцията за съвместен принос по
чл.21 ал.3 СК/ чл.19 ал.З СК /отм./ се счита изключена, поради което те са
изключени от съпружеската имуществена общност на физическото лице-едноличен
търговец. Поради това и независимо от включването на Л.П.М. в договорите за
доброволна делба от 1996г. и от 1999г., всички посочени имоти са придобити от ***М.
в негова изключителна собственост и са били част от търговското предприятие на
ЕТ „***“. Твърди, че с договор за прехвърляне на търговско предприятие по чл.15
от ТЗ от 12. 02. 2008г., с нот.заверка на подписите рег.№ 924/12.2.2008г., ***М.
дарява на съпругата си Л.П.М. предприятието си на едноличен търговец - ЕТ „***“,
като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, включващи
описаните вече апартамент с площ от 34,36 кв.м. на ул."****" № 24,
ателие №5 на същия адрес с площ от 120,83кв.м.с изба № 4 с площ 3,30 кв.м. и
земеделска земя с площ от 7305 кв.м.- имот пл.№ 904 по плана на с.***, като извършеното
прехвърляне на търговското предприятие чрез договора от 12.02.2008г. е вписано
в Търговския регистър, като фирменото наименование е променено в ЕТ „***.“.
Твърди, че с договор за прехвърляне на търговско предприятие от 27.01.2009г.,
вписан вх.рег.№ 18206 акт 124 т.VII ОТ 17.08.2011г., Л.П.М. прехвърля на „***предприятието
си на едноличен търговец ЕТ „***.“ като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения, включващ имотите получени по дарение. Съгласно т.6 от
договора за продажба фирмата на едноличния търговец се прекратява.
Регистрацията на ЕТ „***." е заличена с вписване 20090129154552 на TP.
Едноличен собственик на капитала на купувача „***е Л.П.М.. Твърди, че чрез
договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт ***, т.4, per. № 13482, д. 534
от 28.11.2011г. на нотариус рег.№ 549 „***“ ЕООД, представлявано от управителя Г.Н.Н.,
прехвърля на С.Д.Н. ателие № 5 с идентификатор ***135.1506.80.1.5, гр. Варна,
ул. „****" № 24, с площ 120,83 кв.м. срещу цена от 15803,64лв., равняваща
се на счетоводната балансовата стойност на имота, при данъчна оценка на същия
от 180 962,70лв.,както и 1/2 идеална част имот №
000904,земеделска земя в землището на с. ***, с обща площ 7.305 дка, срещу цена
от 379,48лв., равняваща се на счетоводната балансова стойност на имота, при
данъчна оценка на същия от 854,69лв. Със същия договор дружеството е прехвърлило
на Л.П.М. апартамент № 8 с идентификатор 10135. 1506. 801. 8 с площ от 34.36
кв.м.срещу цена от 4994лв. равна на счетоводната балансова стойност на актива,
при данъчна оценка на имота от 50026,10лв. Представляващия дружеството управител
Г.Н. и Л.М. са декларирали, че посочените суми са преведени по банков път на
дружеството-продавач. Твърди, че с договор за покупко-продажба, сключен с
нот.акт №***, т.4, per. № 13866, № 563/08.12.2011 г. на нотариус рег.№ 549, „***"
ЕООД, представлявано от управителя Г.Н.Н., прехвърля на Л.П.М. 1/2 идеална част
от земеделска земя, съставляваща имот № 000904, землището на с. ***, с площ 7,305 дка срещу цена от 379,48лв. в размер на счетоводната
балансова стойност на тази идеална част. Твърди, че със съдебна спогодба от
29.01.2015г. по гр.д.№ 3187/2013г. по описа на Варненския окръжен съд, одобрена
от съда и влязла в сила на 06.02.2015г., е прогласена нищожността на договора
за прехвърляне на предприятие, сключен на 12.02.2008г. с нотариална заверка на
подписите на ***М. и Л.П.М. с per. № 924/12.02.2008г. на нотариус рег.№ 192 на
НК, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД. Производството е било образувано по искове на Н.Д.К.
срещу Л.П.М. и С.Д.Н. с правно основание чл.26 ЗЗД и чл.30 ЗН за прогласяване
нищожността на договора за прехвърляне на търговско предприятие на ЕТ „***"
от 12. 02. 2008г., евентуално за намаляване на запазената част на Н.К. от
наследството на ***М., накърнена с извършеното чрез този договор дарение.
Съгласно чл.234 ал.З ГПК съдебната спогодба има значението на влязло в сила
решение.
Приема, че с прогласяването на
нищожността на договора за прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ „***",
отпадат с обратна сила както правата на приобретателя Л.П.М., така и правата на
всички последващи приобретатели, вкл. ищеца, като непряк правоприемник на отв.Л.М..
Твърди, че вписването на последващите разпореждания чрез договорите за продажба
на търговско предприятие от 27.01.2009г. и за продажба от 08.12.2011г. преди
вписването на исковата молба по чл.26 ЗЗД в случая е без значение, доколкото
вписването на исковите молби за нищожност или унищожаване на подлежащи на
вписване актове има само оповестително действие. Тъй като нищожният договор за
дарение на търговското предприятие не е произвел действие, всички последващи
разпореждания с недвижими имоти, включени в търговското предприятие на ЕТ „***“,
са извършени от несобственици и са лишени от прехвърлително действие. Твърди,
че тези имоти са част от наследството на ***М., открито със смъртта му на
01.03.2008г., като предвид индивидуалната му собственост върху тях като част от
търговското предприятие, те са наследени от четиримата ответници, съгласно чл.5
ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗН. Поради изложеното приема, че процесните недвижими
имоти- ателие №5 с площ от 120,83кв.м. с ид. 10135.1506.80.1.5 и 1/2 ид.част от
ПИ с идентификатор **** с.*** с площ от 7001 кв.м., се притежават от
ответниците при равни части.
Твърди, че четиримата
ответници са наследници на ***М., бивш жител ***,
починал на 01.03.2008г. Отв. Л.П.М. е негова преживяла
съпруга, а останалите ответници са негови деца.
Освен това приема, че договорът за продажба, сключен с
нот.акт ***, т.4, per. № 13482, д. 534 от 28.11.2011г. на нотариус рег.№ 549, с който Г.Н.Н., като управител на „***" ЕООД, прехвърля на
съпругата си С.Д.Н. описаните ателие № 5 и 1/2 идеална част от ПИ 904 е
абсолютно симулативен и поради това нищожен, на осн.чл.17 ал.1 във вр.чл.26
ал.2 пр.5 ЗЗД. Твърди, че договорът е сключен с единствената
цел да се създаде привидност, че дружеството се е разпоредило с тези активи и
те принадлежат на трети лица. Страните са сключили нотариалния договор без
намерение за прехвърляне на собствеността, а в отношенията между тях описаните
8 договора имоти са се считали собственост на дружеството. Това е било известно
и на Г.Н., който като съпруг на С.Д.Н. е бил част от семейството. Привидността
на продажбата се индицира от явно нереалните цени на имотите, равняващи се на
счетоводната балансова стойност. Очевидно е , че цените от 15 803,64лв. за
жилище от 120 кв.м. в гр.Варна и 379лв. за Уг ид. част от поземлен имот с площ
7305 кв.м. в „Западна промишлена зона" на гр.Варна, са несравними с
пазарните. Посочената в договора цена на всеки от продадените имоти е внесена
по сметка на дружеството в брой от купувача С.Д.Н. единствено с оглед
изискванията на Закона за ограничаване на плащанията в брой, веднага след което
сумите са изтеглени в брой от управителя Г.Н. и върнати на купувача,поради
което реална престация не е осъществена. Твърди, че по същия начин Л.М. е
внесла по сметка на дружеството сумите, посочени в т.2 на нот.акт от
28.11.2011г. като цена на ап.№8 и цената по също привидния договор по нот.акт №***/08.12.1011г.,
с който управителят на собственото й дружество „***Г.Н. й продава Уг от
поземления имот в с.***, като тези суми са изтеглени от управителя на
дружеството и върнати на купувача. Приема, че поради нищожността на извършената
продажба чрез договора по нот.акт ***/28.11.2011г., купувачът С.Д.Н. не е
придобила собствеността, съответно имотите не са придобити в съпружеска
общност. На следващо място твърди, че от откриването на наследството на ***М.
на 01.03. 2008г. всички притежавани имоти, вкл. и включените в търговското му
предприятие като ЕТ „***", са владяни от ответниците като негови
наследници по закон. За период от около пет години след сключването на брака им
2010г. С.Д.Н. и съпругът й Г.Н.Н. са живели в ателие №5 със съгласието на
останалите наследници, като всички те са били напълно наясно, че извършената на
28.11.2011г. продажба е привидна и имотът е част от наследството на ***М.,
поради което С.Н. и Г.Н., които живели
там до 2015г., са държали имота със
съгласието на действителните собственици. Твърди, че поземления имот в
землището на с.***, който е незастроен и е с трайно установени граници, е
владян от наследниците на едноличния търговец, които изцяло са заплащали данъци
за този имот. Въз основа на тези факти твърди, че ответниците са придобили
собствеността върху процесиите имоти по давност чрез непрекъснато владение в
продължение на повече от 10 години, считано от откриването на наследството на ***
М. на 01.03.2008г.
Отв. М.Д.М. заявява, че никога не
е придобивал собственост върху процесните имоти и не е участвал в нотариални
сделки, нито е оспорвал правото на собственост на ищеца или на други лица,
твърди, че не е станал причина за предявяване на иска, счита същия за
неоснователен. Моли да бъде освободен от задължение за заплащане на разноски.
Отв. Н.Д.К. счита иска за
допустим, но неоснователен, като изцяло споделя доводите на отв.С.Н..
Отв. Л.П.М. счита иска за
неоснователен, като изтъква, че прпоцесния КНА е издаден въз основа на
множество представени писмени доказателсва, удостоверяващи право на собственост
на ответниците.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
В хода на съдебното производство бяха събрани и приложени по делото
следните писмени доказателства: в заверен вид: НА ***, том LXXVII, дело №***,
вх. per. №27197/ 29.11.2011 г. - АВ /СВ -Варна; КНА *** , том XXIII, дело
№4800/2018 г. АВ /СВ Варна; Схема №15-424334-15.05.2019 АГКК-СГКК-Варна; Скица
№ 15-424341-15.05.2019 г. - АГКК -СГКК- Варна; У-ния за данъчни оценки
№**********/14.05.2019 г.; №**********/31.05.2019 г. - Община Варна; У-ние за
сключен граждански брак №59244/02.09.20 Юг. Община Варна; Решение
№2575/23.06.2017 г. по гр.д. № 6427/2017г. по описа на ВРС XI с-в.; Протокол от
29.01.2015г. по гр.д №3187/2013г. по описа на ВОС, отбелязан в книгите за
вписване при СлВп вх.р-р №8993/17.04.18, том VIII, дв. Вх. р-р 8951; Договор за
прехвърляне на предприятие на ЕТ от 12.02.2008г., с нотариална заверка на
подписите на страните, с вх.р-р 924/12.02.08г. на нот. акт *** на НК; Договор
за прехвърляне на търговско предприятие от 27.01.2009г. с прехвърлител -
продавач ЕТ „Рай - Л.М." и купувач „***" ЕООД; Договор за доброволна
делба на съсобствени недвижими имоти от 07.11.1996г., вписан в СлВп при BP под
Акт №148, том 1У/08.11.1996г. вх.р-р 10244, Договор за доброволна делба от
06.04.2001г., вписан в СлВп под Акт №171, том V, вх.р-р 43601; Удостоверение за
наследници; КНА, вписн в СлВп Акт ***, том XXIII, вх.р-р 9525/18г.; Данъчни
оценки - 2бр; Схеми - 2 бр. Договор за доброволна делба от 08.11.1996г.с
нот.заверка рег.№ 38505/ 08. 11. 1996г., вписан вх.рег. ***249 от 08.11.1996г.
на СВ;Заповед № 363/29.10.1996г. на областния управител на Варн.област; Договор
за доброволна делба от 28.12.1999г. с нот.заверка рег.№ 11929/ 28.12.1999г.,
вписан вх.рег.№ 13580/ т.Х1 *** от 29.12.1999г.на СВ, Договор за доброволна
делба от 06.04.2001г.,вписан вх.рег.№ 4360 т.Х от 10. 04. 2001г. на СВ,
Удостоверение за наследници №22339/13.08.2012г. на район „Одесос", Договор
за прехвърляне на търговско предприятие от 12. 02. 2008г., с нот. заверка рег.№
924/12.2.2008г., Договор за прехвърляне на търговско предприятие от
27.01.2009г.с нот. заверка рег.№ 396/ 27.01.2009г. , вписан вх.рег.№ 18206 акт
124, T.VII от 17.08.2011г.на СВ, Нот.акт
***, т.4, per. № 13482, д. 534 от 28.11.2011г. на нотариус рег.№ 549 и 2 бр.
Нот.акт №***, т.4, per. № 13866, № 563/08.12.2011 г. на нотариус рег.№ 549 и
скица, Протокол от 29.01.2015г. по гр.д.№ 3187/2013г. по описа на Варненския
окръжен съд и искова молба, вписана вх.рег.№ 26928/22.11.2013г. акт 105 т.Х1,
Скици от СГКК Варна-Збр. Справки от TP и заявление; Нотариален акт № 189, том
XVII, дело № 4761/03.06.1996 год. на СВп - Варна; Договор за групов строеж по
чл. 192 от ЗТСУ; Договор за доброволна делба от 06.04.2001г., вписан вх.рег.№
4360 т.Х от 10. 04. 2001г. на СВп-Варна; Заповед № 363/29.10.1996г. на
областния управител на Варненска област; Договор за доброволна делба от
08.11.1996г.с нотариална заверка per. № 38505/08.11.1996г., вписан вх.рег. ***249
от 08.11.1996г. на СВп - Варна; Договор за прехвърляне на търговско предприятие
от 12. 02. 2008г., с нот. заверка рег.№924/12.2.2008г.; Договор за прехвърляне
на търговско предприятие от 27.01.2009г.с нот. заверка рег.№ 396/ 27.01.2009г.,
вписан вх.рег.№ 18206 акт 124 T.VII от 17.08.2011г.на СВп - Варна;
Удостоверение за наследници №22339/13.08.2012г. на район „Одесос";
Протокол от 29.01.2015г. по гр.д.№ 3187/2013г. по описа на Варненския окръжен
съд; Разпечатка от Търговския регистър за „РЕЙ - ЛМД" ЕООД, ведно с
история на вписванията, досежно назначените управители на дружеството; два броя
определения на Окръжен съд – Варна по гр.д. №***72/2013 г., справка за актуално
състояние на „***“ ЕООД към дата 01.02.2021 г.; доказателства от гр.д.
№2812/2013 г. 30 с-в ВРС , документи на съответните листи: от лист 1 до лист 4
включително; лист 36-37 включително; от лист 75 до лист 80 включително ; от
лист 100 до лист 106 включително; от лист 109 до лист 112; лист 134-135
включително; лист 137; лист 150-152 включително; лист 207-215 включително, по
гр. д. № 2817/2015г. ВОС - документи на съответните листи: лист 133-141
включително; лист 184-191 включително; лист 197 ; лист 214-222 включително;
лист 254, по гр.д. № 3071/2017 г. I ГО ВКС - документи на съответните листи: от
лист 28 до лист*** включително, по гр.д. № 1745/2015 г. I ГО ВКС - Решение на ВКС№146/29.09.2015
г. по гр. д. № 3187/2013г. ВОС - документи на съответните листи : лист 8 -л.12
включително; лист 18-22 включително; лист 30 до лист 36 включително; лист 108 -
110 включително, по гр. д. №***72/2013 г. ВОС - 2 броя определения на съда за спиране
на производството по делото от 2013 г. и прекратяване на производството по
делото от 25.03.2015 г., писмо от Община Варна рег.№ АУ016007ВНІ005ВН от
09.03.2021 г., договор № Д-8-9200/65/ от 05.02.2018 г., писмо от Община Варна
рег.№ АУ016007ВН-001ВН от 19.02.2021 г., писмо от НАП изх.№ 6788-1 от
15.02.2021 г., справка актуално състояние за периода от 01.01.2008 до
31.12.2011 г. два броя за С.Д.Н. и Н.Д.К., писмо от НАП изх.№ 6785-1 от
15.02.2021 г., справка актуално състояние два броя за периода 01.01.2008 г. до
31.12.2011 г. за ЕТ“***“ и ЕООД „РАЙ –ЛМД“, 7 стр. счетоводен баланс на ЕТ „***.“
към 31.12.2008 г., 4 стр. счетоводен баланс на „***“ ЕООД към 31.12.2009 г., 6
стр. счетоводен баланс на „***“ ЕООД към 31.12.2010 г.; протокол за предупреждение от 12.02.2020 г.
издаден от ОД на МВР – Габрово, докладна записка УРИ 360р-1666 от 24.02.2020
г., разплащателна сметка № 17 от 01.08.2011 г. от „УниКредит Булбанк“ с титуляр ***, извлечения
по разплащателни сметки с № 19,№ 24, № 26, № 27 с титуляр *** ЕООД, 10
броя платежни нареждания издадени от „УниКредит Булбанк“ за месеците юни, юли,
август и септември 2011 г. наредени от управител Г.Н., като ще цени същите по
същество.
Страните не спорят, а и от
представеното удостоверение за наследници се установява, че ответниците са
наследници на ***М. починал 01.03.2008 г., както следва – първите трима
ответници са негови деца, а четвъртият ответник – Л.М. е преживяла съпруга.
Не се спори и че ищецът и първата
ответница – С.Н. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с Решение
№2575/23.06.2017г. по гр.дело №6427/2017г. по описа на ВРС, влязло в законна
сила на 23.06.2017г.
Не се спори, че процесиите имоти
са придобити от ***М. в качеството му на ЕТ „***"
с ЕИК ***, с първоначална регистрация с решение № 1425/12.03.1992г. на ВОС, под №67, т.64, стр.132, на следните основания:
С
договор за доброволна делба от 08.11.1996г., вписан
вх.рег. ***249/ 08. 11. 1996г., *** М., действащ като
ЕТ „*** М. - ***" заедно със съпругата си Л.П.М. получава в дял земеделска
земя с площ 7 305 кв.м., съставляваща имот пл.№ 904, по плана на землище с. ***,
община Варна, при посочените граници, ведно със застроената върху земята
оранжерия, площ 2 195,20 кв.м., паракотелно с помощна сграда от 16 кв.м. Съделителите по този договор ЕТ „*** М. ***", ***" и ЕТ „***"
са били собственици на поделения между тях имот по силата на договор за
продажба на имот-държавна собственост, деактуван със заповед № 363/29.10.1996г.
на областния управител на Варн. област. По действащата
КККР описаният имот представлява ПИ с идентификатор **** в землището на с.*** с площ от 7001 кв.м. По договора не
се дължат суми за уравнение на дяловете.
С
договор за доброволна делба от 06.04.2001г.,вписан
вх.рег.№ 4360 т.Х от 10. 04. 2001г. на СВ ЕТ „*** М.-***
дял и изключителна собственост - ателие № 5 на трети етаж от жилищна сграда в
гр. Варна, ул. „****" № 24, със застроена площ
120.83 кв.м., състоящо се от приемна, кухня, три броя кабинети, входно антре,
баня, тоалет и две тераси, заедно с прилежащо избено помещение № 3 с площ 3.30
кв.м., съответните идеални части от общите части на сградата; и избено
помещение № 4 с площ 3,30 кв.м., прилежащо към
апартамент № 8 на терасовидния етаж на сградата, съгласно договор за доброволна
делба от 28. 12. 1999г. По КККР ателие №5 представлява
самостоятелен обект с идентификатор 10135. 1506. 80.1.5.
С
договор за доброволна делба от 28.12.1999г., вписан
вх.рег.№ 13580/ т.Х1 *** от 29.12.1999г. в дял на ЕТ „***
***" и Л.П.М. е поставен и апартамент №8 в гр.Варна ул."****" №
5 със ЗП от 34.36 кв.м.,който имот не е предмет на
настоящия спор.
С
договор за прехвърляне на търговско предприятие по чл.15 от ТЗ от 12.02.2008г., с нот.заверка на подписите рег.№
924/12.2.2008г., ***М. дарява на съпругата си Л.П.М. предприятието си на
едноличен търговец - ЕТ „*** М. - ***", като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения, включващи описаните вече апартамент с площ
от 34,36 кв.м. на ул."****" № 24, ателие №5
на същия адрес с площ от 120,83кв.м.с изба № 4 с площ 3,30
кв.м. и земеделска земя с площ от 7305 кв.м.- имот
пл.№ 904 по плана на с.***. Със същия договор, Дарителят е дал
съгласие за запазване на фирменото наименование „***" и добавяне на името
на дарения за извършване на търговска дейност с наименование ЕТ „***.". Извършеното прехвърляне на търговското предприятие чрез договора от
12.02.2008г. е вписано в Търговския регистър,
като фирменото наименование е променено в ЕТ „***.". Регистрацията на ЕТ „***."
е заличена с вписване 20090129154552 на TP след смъртта на *** М..
С
договор за прехвърляне на търговско предприятие от 27.01.2009г., вписан
вх.рег.№ 18206 акт 124 t.VII от 17.08.2011г.,
Л.П.М. прехвърля на „***предприятието си на едноличен търговец ЕТ „РАЙ- Л.М."
като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, включваш, имотите
получени по дарение. Съгласно т.6 от договора за продажба
фирмата на едноличния търговец се прекратява. Регистрацията на ЕТ „***."
е заличена с вписване 20090129154552 на TP. Едноличен собственик на капитала на
купувача „***е Л.П.М..
Чрез договор за покупко-продажба,
сключен с нот.акт ***, т.4, per. № 13482, д. 534 от 28.11.2011г.
на нотариус рег.№ 549 „***" ЕООД, представлявано
от управителя Г.Н.Н., прехвърля на С.Д.Н. ателие № 5 с идентификатор ***135.1506.80.1.5,
гр. Варна, ул. „****" № 24, с площ 120,83 кв.м. срещу цена от 15803,64лв., равняваща се на
счетоводната балансовата стойност на имота, при данъчна оценка на същия от 180
962,70лв.,както и Уг идеална
част имот № 000904,земеделска земя в землището на с. ***, с обща площ 7.305
дка, срещу цена от 379,48лв., равняваща се на счетоводната балансова стойност
на имота, при данъчна оценка на същия от 854,69лв. Със същия
договор дружеството прехвърля на Л.П.М. апартамент № 8 с идентификатор 10135.
1506. 801. 8 с площ от 34.36 кв.м.срещу цена от 4994лв.,
равна на счетоводната балансова стойност на актива, при данъчна оценка на имота
от 50026,10лв. Представляващия дружеството управител Г.Н. и Л.М.
са декларирали, че посочените суми са преведени по банков път на
дружеството-продавач.
С договор за покупко-продажба, сключен с
нот.акт №***, т.4, per. № 13866, № 563/08.12.2011 г. на нотариус рег.№ 549, „***"
ЕООД, представлявано от управителя Г.Н.Н., прехвърля на Л.П.М. 1/2 идеална
част от земеделска земя, съставляваща имот № 000904, землището на с. ***, с
площ 7,305 дка срещу цена от 379,48лв.
в размер на счетоводната балансова стойност на тази
идеална част.Данъчната оценка на имота е 854,69 лв.
От приложени по делото доказателства от
гр.д.№ 3187/2015г. по описа на Варненския окръжен съд се установява, че
производството е започнало пред Районен съд по искове от Н.Д.К. срещу Л.П.М. и С.Д.Н.
с правно основание чл.26 ал.1 и 2 ЗЗД и чл.ЗО ал.1 от ЗН за прогласяване на
договора от 12.02.2008г. за дарение на търговското
предприятие на ЕТ „*** М.-Рай -ЛД" на Л.М. за нищожен като сключен в
противоречие със закона, при липса на съгласие и форма, а в отношение на
евентуалност - за възстановяване на запазената част на Н.К. от наследството на ***
М.Д. и намаляване на извършеното от него дарение. При
разглеждането на делото производството по иска по чл.30 ал.1 от ЗН е отделено в друго
производство -гр.д.№ 2812/2013г. на ВРС,
приключило с влязло в сила решение. Със съдебната спогодба от
29.01.2015г. по гр.д.№ 3187/2015г. по описа на Варненския окръжен съд, влязла в сила на
06.02.2015г., е прието за установено в отношенията между Н.Д.К. и Л.П.М., че
договорът за продажба на търговско предприятие, сключен на 12.02.2008г. с нотариална заверка на
подписите с рег.№ 924/ 12.02.2008г. на нотариус рег.№
192, е нищожен, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД.
Съгласно представен по делото
констативен нотариален акт ***, том XXIII, дело №4800/2018 г. АВ /СВ Варна, по
реда на чл. 587 ГПК е признато право
на собственост на ответниците върху процесните имоти - АТЕЛИЕ №5 , представляващо самостоятелен обект с идентификатор ***, по 1/4 ид.ч. за всеки един от
ответниците; За ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****, с трайно предназначение на територията - земеделска,
целият
с площ от 7305 кв.м. по НА и с площ от 7001 кв.м. по скица - 1/8 ид. част за ответницата С.Д.Н.; 1/8 ид. част за М.Д.М., 1/8 ид. част за Н.Д.К.,
5/8 ид. част за Л.П.М..
Ангажирани са по делото гласни доказателства в полза на ищеца, чрез разпит
на свидетеля Володя
Иванов Бялов /без родство и дела със страните/, който заявява, че познава ищеца
от 2004 г., а отв.С. *** от 2011 г. Срещали се в апартамент на ул.“****“, ателие
– апартамент, на третия етаж. Сторило му се, че в
апартамента е правен ремонт, като ищеца му обяснил, че имало някакви течове,
поради което е правил ремонт. Ищецът му обяснил, че в началото собственик била
тъщата му, но по-късно двамата със съпругата му придобили имота, както и
оранжерия, където работели.
В полза на ответниците бяха допуснати свидетелите ***/съпруг на отв.К., предупреден за наказателната отговорност по чл.290 НК/ и ***/без родство и дела със страните.
В показанията си св.Калоянов заявява, че преди години ищецът му обяснил, че
като управител на дружеството, ще прехвърля собствеността на отв.С.Н. и отв.Л.М.,
защото фирмата
имала задължения. Твърди, че преди да почине бащата на съпругата му,
били обещали, че няма да се продават никога
тази оранжерии. По тази причина отв.К. влязла в конфликт с майка си,
защото са решили да продават оранжерията. Ищецът му обяснил, че целта
на тези прехвърляния била да не се направят запори от данъчните
на имотите. След тези прехвърляния съпругата му – отв.Калоянаво на
практика била лишена от собственост и започнала дела за обявяване на нищожност.
Твърди, че на практика от 2007г. единствено той ползва имота, където е
оранжерията, тъй като отглеждал там кучета. Твърди, че е посещавал процесния
апартамент, който бил в идеално състояние.
В показанията си св.Пацева заявява, че е в приятелски
отношения с Н. и Ивайло от
1999г. - 2000г., а впоследствие се
запознала със
С. и Г.. Твърди, че често е
посещавала процесния земеделски имот, където има оранжерия, а от много години
там Ивайло отглеждал кучета. Твърди, че по молба на отв.К. се е срещнала с отв.С.Н.,
която й обяснила, че прехвърлянето на имотите на фирмата е само фиктивно,
с пари които тя всъщност е взела от майка си, за да избегнат някакви
данъчни задължения. Всъщност майка й дала пари, които тя използва за да закупи
този апартамент от дружеството. За земята към с.***
знаела, че също е прехвърлена на ищеца,
който след това я разделя и я прехвърля на отв.С.Н. и Л.М..
В хода на производството бе изготвено заключение по назначената по делото
съдебно-техническа експертиза и допълнителна СТЕ, които съдът кредитира като
обективно и компетентно дадени и неоспорени от страните. Съгласно заключението
на вещото лице, пазарна стойност на процесното жилище-апартамент №5
с идентификатор 10135.1506.80.1.5 по КК, с площ 120.83кв.м., е
в размер на: 247 100 лв. Пазарната стойност на поземлен имот с
идентификатор ****, включително и застроените площи, е както следва: За
имот, с площ 7001кв.м.: 199 500лв. Словом: /Сто деветдесет и девет хиляди и
петстотин лв./. За стоманено- стъклени оранжерии, с площ
2195.20: 90 700 лв. Словом .-/Деветдесет хиляди и седемстотин лева/. За паракотелна
сграда, с площ 16кв.м.:
8 100лв. Словом: /Осем хиляди и сто лева/. Общо: 298 300лв.
Словом:/Двеста деветдесет и осем хиляди и триста лева /. За 1/2 ид.част от имота: 149 200 лева Словом:
/Сто четиридесет и девет хиляди и двеста лв./. Вещото
лице приема, че общо пазарната стойност на процесиите имоти: жилище-
апартамент №5 с идентификатор 10135.1506.80.1.5, с площ 120.83кв.м. и 1/2 ид.част от поземлен имот с
идентификатор ****, с обща площ 7001кв.м. включително
и застроените площи, е в размер на: 396100лева. Словом:
/ Триста деветдесет и шест хиляди и
сто лева/.
С протокол от съдебно заседание от 06.04.2021г. съдът допуска
повторна СТЕ, която да отговори на същите въпроси /от първоначалната СТЕ/, като
се използват всички методи за оценка на процесиите имоти цитирани от
проц.представител на ищеца, метода на вещната стойност, на приходната стойност,
на сравнителната стойност и тежестния метод, както и да се направи справка в
архивите на Държавен съдебен изпълнител при ВРС, Частните съдебни изпълнители с
район на действие ВРС и Службата по вписвания към ВРС.
В заключението си вещото лице приема, че за
определяне на пазарната стойност на процесният обект, представляващ ателие,
с площ 120.83кв.м.
по КК, находящ се в гр.Варна, ул."****", №24, ет.4, са използвани: Метод на пазарните аналози, съгласно който пазарната стойност по метода на пазарните аналози е в размер на 212 419лева. По метод на приходната стойност, пазарна стойност по метода на
приходната стойност е в размер на 101 843лева. По метода на вещната стойност пазарна стойност е в размер на
105 077лева. Вещото лице изтоква, че за
да се изведе справедлива пазарна стойност при използването на повече от един
метод за определяне на пазарната стойност се прилага тежестният метод, като се
използват тегловни коефициенти. Определената пазарна стойност по тежестния метод на процесния
обект-ателие е в размер на 196000лева /Сто деветдесет и шест хиляди
лева/.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
По така предявения отрицателен установителен иск в тежест на ищеца е да
докаже предпоставките, обуславящи твърденията му за наличие на правен интерес
от търсената защита. В случай, че такъв е налице, за отхвърляне на иска, в
тежест на ответника е да докаже наличие на твърдяното в неговата правна сфера
право на собственост, възникнало на изложеното в отговора на исковата молба
основание.
Ищецът твърди, че по време на брака, на 29.11.2011г. с отв.С.Н. са
придобили в СИО при равни квоти, с НА ***/28.11.2011 на н-с ***, с вх.№
38/29.11.2011 в СлВп, тъй като отв.С. Д.Н. е закупила от „***"ЕООД,
представлявано от Г.Н.Н., следните недвижимите имоти: ателие №5 с адм.адрес -
гр.Варна ул.„****“ № 24 с площ от 120,83кв.м. и 1/2ид.част от земеделска земя -
ПИ с идентиф.№ **** с площ от 7305 кв.м. в землището на с.***, общ.Варна,
обл.Варна. Впоследствие, през 2018г. за описаните по-горе имоти ответниците са
се снабдили с КНА № 7/2018 на н-с Орлин Стефанов, вписан в СлВп под № 76/2018,
без да е посочено конкретно придобивно основание. Счита, че ответниците не са
собственици на описаните в КНА имоти, който КНА, обаче, създавал привидност за
техните права и по този начин се оспорвало правото на собственост на ищеца. Ето
защо претендира да се постанови решение за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответниците не са собственици както следва: С.Д.Н.,
че не е собственик на 1/8ид.ч. от Ателие № 5 на 1/32ид.ч. от ПИ с ид.№ **** М.Д.М.,
че не е собственик на 1/8ид.ч. от Ателие № 5 на 1/32ид.ч. от ПИ с ид.№ ****; Н.Д.К.,
че не е собственик на 1/8ид.ч. от Ателие № 5 на 1/32ид.ч. от ПИ с ид.№ ****; Л.П.М.,
че не е собственик на 1/8ид.ч. от Ателие № 5 на 5/32ид.ч. от ПИ с ид.№ ****, с
оглед заявените от ищеца негови права върху другите половини от тези имоти/,
както и за отмяната изцяло на издадения КНА № 7/2018г.
От своя страна ответниците оспорват
правата на ищеца, произтичащи от същия НА ***/2011, съответно неговата
процесуална легитимация -доколко същият има защитими права, което обуславя
правния интерес от търсената защита. Съгласно тълкувателната
практика, ответникът може да прави само такива възражения срещу материалната
законосъобразност на решението на поземлената комисия, които са свързани със
собствените му противопоставими права.
Съдът е служебно запознат с производството по гр.д.№
3187/2015г. по описа на Варненския окръжен съд. Същото първоначално е било
образувано по искове от ответника в настоящото дело Н.Д.К., против други ответници в настоящото
Л.П.М. и С.Д.Н.
с правно основание чл.26 ал.1 и 2 ЗЗД и чл.З0 ал.1 от ЗН за прогласяване на договора от 12.02.2008г. за дарение
на търговското предприятие на ЕТ „***“
на Л.П.М. за
нищожен като сключен в противоречие със закона, при липса на съгласие и форма,
а в отношение на евентуалност- за възстановяване на запазената част на отв.К.
от наследството на *** М. и намаляване на извършеното от него дарение. При
разглеждането на делото производството по иска по чл.З0 ал.1 от ЗН е разделено,
а това по исковете за нищожност е прекратено по отношение на отв.С.Н.. Със
съдебната спогодба от 29.01.2015г. по гр.д.№ 3187/2015г. по описа на Варненския
окръжен съд, влязла в сила на 06.02.2015г., е прието за установено в
отношенията между Н.Д.К. и
Л.П.М., че
договорът за продажба на търговско предприятие, сключен на 12.02.2008г. с
нотариална заверка на подписите с рег.№ 924/ 12.02.2008г. на нотариус рег.№
192, е нищожен, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД.
Съдът приема, че по иск за нищожност на договор
процесуално легитимирани като ответници са всички страни по договора, съответно
техните универсални правоприемници. Те са необходими другари по смисъла на
чл.216 ал.2 ГПК, което произтича от факта, че са участници в едно и също
материално правоотношение, или имат спрямо него едно и също правно положение,
поради което решението, с което се прогласява нищожността на договора или се
отхвърля иска, трябва да бъде еднакво спрямо всички тях. Тъй като всички факти
спрямо необходимите другари са общи, те следва да бъдат установени еднакво
спрямо всички тях, еднакви за всички тях следва да са и правните изводи на
съда, както и разрешението по материално правния спор. В този смисъл е налице
трайна съдебна практика- р.№ 247/ 04.02.2019г. по гр.д.№ 428/2016 г. IV г.о.,
р.№ 23.05. 2019г. по гр.д. № 1286/2018г. II т.о., р.№ 272/ 25.08.2014г. по гр.д.№ 50/ 2012г.
IV г.о., опр. № № 632/ 20.12 2013г. по ч.гр.д.№ 5812/2013г. I г.о., като
различията са само по това, дали в тези случаи необходимото другарство е
задължително и представлява процесуална предпоставка за допустимост на
производството. Необходимите другари обаче, както факултативни, така и
задължителни, са обвързани от постановеното решение, независимо дали са били
конституирани като страни по делото. Поради това при висящо дело те имат право
на жалба срещу решението, ако то е постановено без тяхно участие, а при влязло
в сила решение имат право на искат отмяната му по чл.304 ГПК. /В този смисъл-ТР
№ V 04.01.2001г. на ОСГТК на ВКС-т.17, приложимо и при действието на ГПК от
2008г. поради еднаквост на правната уредбата на другарството в исковия
процес./.
Независимо, че С.Д.Н. и М.Д.М., като наследници на *** М. не са
участвали в производството и не са подписали съдебната спогодба, те биха били
обвързани от постановеното решение по иска за нищожност на извършеното от
наследодателя им дарение на търговското му предприятие от 12.02.2008г., а това
означава и от сключената по делото спогодба чл.234 ал.2 ГПК. Подобно е
становището на съда и относно обвързването на ищеца Г.Н., доколкото
юридическият факт, от който черпи права е правна сделка, която е следствие от
придобиване на права от „***въз основа на прогласената за нищожна
сделка. С
прогласяването на нищожността на договора за дарение на предприятието на ЕТ
„***“ в полза на отв.М., правните
последици от този договор се считат ненастъпили, а всички последващи
разпореждания с това предприятие или отделни включени в него вещи са лишени от
прехвърлително действие. Нищожността по чл.26 ал.1 ЗЗД е начална и пълна, като
договорът не може да бъде саниран. При уважаване на иска за прогласяване на
нищожността отпадат с обратна сила правата на приобретятеля, както и на
последващите приобретатели, като поредността на вписванията е от значение само
в изрично предвидените от закона случаи./ р.№ 491/ 07. 07. 2010 г. по гр.д.№
1348/2009г. I г.о., р.№ 162/31.08.2012г. по гр.д.№ 800/2010г. I г.о., р. №
631/23.11.2009г. по гр.д.№ 247/2009г. II г.о./ Затова с прогласяването на
нищожността на договора от 12.02.2008г. по силата на сключената от Н.К. и Л.М.
спогодба от 29.10.2025г., се считат отпадали правата на „РАЙ -ЛДМ" ЕООД по
договора за прехвърляне на търговско предприятие от 27.01.2009 год., както и на
и Л.М. по договора за продажба от 28.11.2011г. Всъщност процесните имоти са
останали в имуществото на ЕТ „***“,
като след смъртта на *** М. са включени
в неговото наследство и на основание чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 ЗН е наследен от
трите му деца и съпругата му при равни части. Наследяването е юридически факт,
който е общ за всички наследници, поради което прогласената нищожност на
извършено от наследодателя разпореждане не би могло да доведе да наследяване
само от част от призованите наследници. Съгласно
разрешенията на TP № 2/27.12.2001г. на
ВКС по т.д.№ 2/2001г. ОСГК, дадени при действието на СК от 1985г./отм./, вещите
и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпруга-едноличен
търговец в резултат на търговската му дейност, принадлежат само нему и не са
включени в съпружеската общност, съответно за разпореждането с тях не е
необходимо съгласието на съпруга- търговец. Това разрешение се възприе
нормативно с разпоредбата на чл.22 ал.3 от СК от 2009
г.,според която лична собственост са вещните права, придобити по време на брака
от съпруга-едноличен търговец за упражняване на търговската му дейност и
включени в търговското му предприятие. Фактическият състав за приложението на
този текст включва съпругът да е регистриран като едноличен търговец, в това му
качество по време на брака да е придобил възмездно вещни права, те да са
предназначени за упражняване на търговската дейност към момента на придобиването и имуществото да е включено в предприятието. Предходното предназначение на
вещта и последващата промяна на предназначението й не променят правото на
собственост, както е без значение произходът на средствата, вложени в
придобиването на вещи, включени в търговското предприятие. / Р.№ 90/ 18. 04.
2012г. по гр.д.№ 571/ 2012г. I г.о.,
р.№ 289/ 18.01. 012г. по гр.д№ 1475/2010г. II г.о., р.№ 201/27.06.2011г. по
гр.д.№ 1282/ 2010г. II г.о/.
С прогласяването на нищожността на
договора за дарение на предприятието на ЕТ „*** ***" в полза на Л.М.
правните последици от този договор се считат ненастъпили, а всички последващи
разпореждания с това предприятие или отделни, включени в него вещи са лишени от
прехвърлително действие. Нищожността по чл.26
ал.1 ЗЗД е начална и пълна, като договорът не може да бъде саниран. При
уважаване на иска за прогласяване на нищожността отпадат с обратна сила както
правата на приобретателя, така и тези на последващите приобретатели, като
поредността на вписванията е от значение само в изрично предвидените от закона
случаи./ Р.№ 491/ 07. 07. 2010 г.
по гр.д.№ 1348/2009г. I г.о., р.№ 162/31.08.2012г.
по
гр.д.№800/2010г.
I г.о., р. №
631/23.11.2009г.
по
гр.д.№ 247/2009г.
II г.о./. Затова с
прогласяването на нищожността на договора за дарение на търговско предприятие
от 12.02.2008г.,
следва да се считат отпаднали и правата
на „***по последващия договор за прехвърляне на търговско предприятие от 27.01.2009г. и
тези на Л.П.М. по договора за продажба от 29.11.20011г. Следва да се приеме, че чрез
договора
за продажба, сключен с нот.акт ***, т.4, per. № 13482, д. 534
от 28.11.2011г. „***" ЕООД се е разпоредило с
чужди имоти, поради което този договор не е прехвърлил собствеността.
Поради изложеното процесиите имоти са
продължили да бъдат част от активите на търговското предприятие на ЕТ „***"
и след смъртта на ***М. са част от неговото наследство.
Наследниците не са продължили дейността на едноличния
търговец, който е заличен с вписване 20090129154552 на TP. Като наследници на ***
М. четиримата ответници са придобили тези имоти при равни части на основание
чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 ЗН.
На следващо място, макар и съдът да приема, че всички
разпоредителни сделки, извършвани след пхрогласения за нищожен договор за
дарение на търговско предприетие от 2008г., то на самостоятелно основание
следва да бъде приет на нищожен и договорът от 2011г. С договора за продажба, инкорпориран в
нот.акт ***, том LXXXVII, дело №***/29.11.2011г., с който „***" ЕООД, чрез
управителя Г.Н.Н. продава на С.Д.Н. процесните имоти, а именно Апартамент №5,
съгласно предходен документ за собственост, а по кадастралната схема и
удостоверение за данъчна оценка -Ателие №5, находящ се на трети жилищен етаж по
документ за собственост , а по кадастрална схема-на 4 етаж, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 10135.1506.80.1.5 по кадастралната карта и
кадастралните регистри одобрени със Заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на
АГКК, и 1/2 ид.част от земеделска земя,
съставляваща имот №000904 в землището на с.***, община Варна, област Варна, с
площ 7.305дка , НТП-оранжерия; категория при неполивни условия-IV. Според
правната доктрина и трайната практика на ВКС добрите нрави са неписани
общовалидни морални правила, които съществуват в обществото като общи принципи
или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. Противоречие с
добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените етични
правила на морала. Поначало съгласно чл.9 ЗЗД страните имат свобода на
договарянето, която се рамкира от приложимите към правоотношението законови
разпоредби и от добрите нрави, а нарушаването на тези императивни корективи
води до нищожност на сделката, защото я прави несъвместима с правния ред.
Приема се, че значителна липса на еквивалентност в насрещните престации при
двустранните договори води до противоречие с добрите нрави. В този смисъл - р.№
615/ 15.10. 2010г. по гр.д. № 1208/ 2009г. Ill г.о. р. № 119/22.03.3011Г. по
гр.д.№ 485/ 2010г. I г.о., р.№ 452 от 25. 06.2010г. по гр.д.№ 4277/2008г. I
г.,. р.№ 153£4.07.2015г. по гр.д.№ 3014/ 2014r. Ill г.о. Като критерий за
значителна липса на еквивалентност се приема договорена продажна цена в пъти
по-ниска от обичайната пазарна цена на имота, напр. дванадесет пъти по-ниска
цена от пазарната в р.№ 615/ 15.10.2010г., двадесет пъти по-ниска в р. №
119/22.03.2011г./.
С договора от 28.11.2011г. „***" ЕООД прехвърля на С.Д.Н.
ателие № 5 с идентификатор ***135.1506.80.1.5, гр. Варна, ул. „****" № 24,
с площ 120,83 кв.м. срещу цена от 15803,64лв., равняваща се на счетоводната
балансовата стойност на имота, при данъчна оценка на същия от 180 962,70лв.,
както и 1/2 идеална част имот № 000904,земеделска земя в землището на с. ***, с
обща площ 7,305 дка, срещу цена от 379,48лв., равняваща се на счетоводната
балансова стойност на имота, при данъчна оценка на същия от 854,69лв. Според
приетото в с.з. на 06.04.2021г. заключение на вещото лице по дупостаната СТЕ,
към датата на продажбата пазарната стойност на апартамент с идентификатор
10135.1506.80.1.5 е 247100лв., пазарната стойност на ПИ 000904 е 298400лв., а
тази на 1/2 ид.част 149200лв. Допълнителната експертиза определя пазарна
стойност на апартамента по метода на пазарните аналози в размер на 212419лв.,
по метода на приходната стойност -101843лв., по метода на вещната стойност-
105077лв. и по тежестния метод - 196000 лв., като потвърждава първоначалната
оценка на поземлен имот 000904 от 298400лв. Това означава, че договорената цена
за апартамента е 13 до 16 пъти по-ниска от обичайната пазарна цена, каквато е
определената по метода на пазарните аналози. В същото време се установява, че
пазарната стойност на поземления имот-149200лева, а е продаден за цена
/съгласно договора за продажба/ – 379,48 лева, т.е над 393 пъти под реалната му
пазарна стойност.
Съдът приема, че разликите между реалната пазарна
стойност на имотите и вписаната в договора за продажба са такива, че дават
основание договорът за продажба да се определи като нищожен, като накърняващ
добрите нрави, на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Нищожният договор за
продажба е лишен от прехвърлително действие, поради което независимо от
нещожността на сделката от 2008г., ищецът не притежава каквато и да е част от
процесиите имоти.
С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане и представените
доказателства за действително направени разноски по повод водене на делото,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците сторените от тях
разноски. От ответника С.Н. са предстгавени доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в общ размер от 2500 лева. От отв.Н.К. са представени
доказателства за заплатени разноски в размер на 1800лв.-адв.възнаграждение и
200лв.-депозит за вещо лице. Отв.Л.М. предсдтавя доказателсдтва за заплатено
адв.възнагражденвие в размер на 1200 лева. Отв.Михайил М. не претендира
разноски.
Ищецът възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнграждение
от страна на отв.С.Н. в размер на 2500 лева и отв.Н.К. в размер на 1800 лева.
Цената на предявените против тези ответници искове за собственост съобразно
представената данъчна оценка са както следва: по отношение иска за ателия
№5/дан. оценка на ид.части е 20195,55лв./, при което по правилата на чл.7,
ал.2, от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнграждения
минималния размер на дължимото адв.възнаграждение е в размер на 1135,87 лева ,
а по отношение на искът за поземления имот дан. оценка на ид.части е 225,26лв./
- минималният размер е 300 лева. Т.е. общия минимален размер на дължими на тези
ответници възнаграждения е 1435,87 лева.
Съобразявайки фактическата и правна сложност, както и обема на извършените
от процесуалния представител на ответника процесуални действия, съдът намира,
че в полза на ответника С.Н. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
в размер на 2000лв., а по отн. отв.К. – възнаграждение в размер на 1800лв.
Предвид липсата на възражение, на отв.М. е дължимо адв.възнаграждение в
претендирания размер от 1200 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Н.Н., ЕГН**********,***,
против С.Д.Н., ЕГН **********, с адрес ***,
М.Д.М., ЕГН **********,***, Н.Д.К., ЕГН********** с адрес *** и Л.П.М., ЕГН **********,
с адрес ***, с която е предявен отрицателен иск за собственост както следва:
че ответниците, легитимиращи се като собственици:
- на АТЕЛИЕ №5,
представляващо самостоятелен обект с идентификатор ***, с административен адрес
гр. Варна , ул. „****" №24 с площ от 120.83 кв.м., при квоти – 1/4 ид.ч за С.Д.Н. , 1/4 ид.ч. за М.Д.М., 1/4 ид.ч. за Н.Д.К., 1/4
ид.ч. за Л.П.М., НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ, КАКТО СЛЕДВА: С.Д.Н.
на 1/8 ид.ч., М.Д.М. на 1/8 ид.ч., Н.Д.К. на 1/8 ид.части., Л.П.М. на 1/8
ид.ч., както и да бъде отменен констативен нотариален ****, том XXIII, дело
№4800/2018г. АВ /СВ Варна, в частта досежно гореописаните -
по 1/8 ид. части, от признатото на всеки
ответник право на собственост за АТЕЛИЕ №5, описано в пункт 2 от КНА;
- на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор ****, с трайно предназначение на територията - земеделска,
целият с площ от 7305 кв.м., по НА и с площ от 7001 кв.м. по
скица, находящ се в землището на село ***, община Варна, област Варна, при
квоти - 1/8 ид.ч за С.Д.Н., 1/8 ид.ч. за М.Д.М., 1/8
ид.ч. за Н.Д.К., 5/8 ид.ч. за
Л.П.М., НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ КАКТО СЛЕДВА: С.Д.Н. на 1/32 ид. ч., М.Д.М. на 1/32 ид.ч., Н.Д.К. на 1/32 ид.ч., Л.П.М. на 5/32 ид.ч., както и
да бъде отменен констативен нотариален ****, том XXIII, дело №4800/2018г. АВ /СВ Варна, в частта, досежно гореописаните ид. части, за които твърди , че ответниците не са собственици на
право на собственост, за ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****, описан в пункт 3
от КНА, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Н.Н., ЕГН********** да заплати на С.Д.Н., ЕГН ********** сумата от 2000 лв /две хиляди лева/, представляваща
сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Н.Н., ЕГН********** да заплати на Н.Д.К., ЕГН********** сумата от 2000 лв /две хиляди лева/,
представляваща сторени по делото разноски, на
осн. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Н.Н., ЕГН********** да заплати на Л.П.М., ЕГН ********** сумата
от 1200 лв /хиляда и двеста лева/, представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: