Р Е Ш Е Н И Е
Номер 217/…… Година
2020 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На 23 юни
Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: НАТАША ДИНЕВА
Прокурор: ЙОРДАН
ЧЕНКОВ
като разгледа
докладваното от съдията административнонаказателно дело №00734
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Районна
прокуратура – гр. Перник по реда на чл.375 от НПК е направила предложение за
освобождаване на обвиняемия Е.Е.Т. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78 “а” от
Наказателния кодекс за престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК, за това,
че на 15.11.2018 г. в гр.Перник, съзнателно се ползвал пред Териториално
поделение на Национален осигурителен институт – гр.Перник от неистински
официален документ – удостоверение УП-3 с изх.№ 78/20.01.2010 г., издаден на
негово име, на който е придаден вид, че е издаден от „***“ЕАД с БУЛСТАТ *******,
като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна
отговорност
В съдебните прения прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение и предлага след като обвиняемият бъде признат за
виновен, да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното
престъпление, тъй като са налице всички
предпоставки по чл.78а, ал.1 от НК и не са налице отрицателните такива по ал.7
на с.р. Предлага да му бъде наложено административно наказание глоба в
предвидения в закона минимален размер.
Обвиняемият Е.Т. се признава за виновен, дава обяснения и изрязва критично
отношение към извършеното..
Защитникът му адв. В.Б. пледира,
след като подзащитният му бъде признат за виновен в извършване на престъплението по чл.316, вр.
чл.308, ал.1 от НК, да бъде освободен от наказателна отговорност, предвид
приложимостта на императивната
разпоредба на чл.78а, ал.1 от НК, като с оглед наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства му бъде наложено административно наказание в
минимален размер.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18
от НПК, намира за установено следното:
Обвиняемият Е.Е.Т.
***. Със средно образование е. Женен е. Не е осъждан. Управител е на
„Темпо Груп“ ООД, гр. Перник.
От фактическа
страна:
На 15.11.2018г. обвиняемият Е.Е.Т. подал заявление вх. № 2113-13-1337/15.11.2018г.,
с което поискал да му бъде отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като приложил и документи за
удостоверяване на трудов и осигурителен
стаж, между които и удостоверение, обр.
УП-3 с изх. №78/20.01.010г., издаден на негово име от „***“ ЕАД с БУЛСТАТ Ю
*********. Заявлението, ведно с документите били подадени лично от обвиняемия
пред свидетелката Илияна Стоянова Борисова, специалист в сектор
„Пенсионно обслужване“ към ТП на НОИ – гр. Перник, която на същата дата
изпълнявала служебните си задължения по
прием на документи от граждани в приемната на ТП на НОИ – Перник. Приетата пенсионна
преписка впоследствие била изпратена в
отдел „Пенсии“ и била разпределена за работа на свидетелката Е.А.В.
В хода на проверката по нея, свидетелката Владимирова установила,
че в представеният документ за удостоверяване на трудов и осигурителен стаж –
удостоверение УП – 3, с изх. №78/20.01.2010 г.
било отразено, че Т. е
положил осигурителен стаж в „***“ ЕАД за
времето от 11.11. 1993г. до 20.12.1995г.
на длъжност „подземен машинист на ВТ и
ГТЛ участък“ при условия на първа категория труд. Същевременно, за посочения
период в трудовата книжка на лицето нямало запис от посочения работодателя.
По тази причина било отправено запитване до синдика на
„***“ ЕАД /в несъстоятелност/, като в отговор било получено писмо с информация,
че в регистърната книга на дружеството
не било регистрирано издаване на посочения документ /удостоверение УП-3, с изх.
№78/20.01.2010г./, както и че
разплащателните ведомости и др.
документи по чл.5, ал.10 от КСО на „***“ ЕАД, в несъстоятелност, били
предадени на НОИ – ТП - Кюстендил и се намирали в отдел „ООА“, с. Невестино.
Предвид получената информация било направено запитване
до отдел „ООА“, с. Невестино към ТП на
НОИ – Кюстендил, като в отговор с писмо, изх. № 1029- 09-499/19.04.2019г. уведомили,
че в приетата разплащателна документация на „***„ ЕАД,
съдържаща разплащателни ведомости на дружеството до 2014 г., при извършена проверка за периода
11.11.1993г. до 20.12.1995г. не били установени данни относно лицето Е.Е.Т.,
поради което удостоверение - образец за осигурителен стаж не е могло да бъде издадено.
Въз основа на тези данни свидетелката Елеонора
Владимирова приела, че представеният документ, за който било посочено, че е
издаден от „***“ ЕАД не може да се счете за годно доказателство за положен
трудов стаж в посочения в документа период
и не може да се зачете за осигурителен стаж. Поради това на обвиняемия било
отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
В цитираното
по-горе писмо на ТП на НОИ – гр. Кюстендил било посочено още, че към посочената
дата на издаване на удостоверението – 20.01.2010г., длъжността „главен
счетоводител“ в „***“ ЕАД е заемала
свидетелката К.Р.З. В показанията си същата установява, че в това си
длъжностно качество е подписвала удостоверения за осигурителен стаж и възраст,
обр. УП-3, но е категорична, че подписа положен в графата „Гл. счетоводител“ в
инкриминираното удостоверение не
е положен от нея.
От заключението на извършената в досъдебното производство
съдебна почеркова експертиза на
ръкописния текст и подписите, положени в заявление вх. №2113-13-1337/15.11.2018г.
и в удостоверение, изх. №78/20.01.00 г., се установява, че ръкописният текст в
заявлението не е изпълнен от обвиняемия Е.Т., но подписите в графите „Подпис на заявителя за
пенсия“ в същото заявление са изпълнени от
Е.Е.Т., а ръкописният текст и подписите, положени в графите „изготвил“,
„гл. счетоводител“ и „ръководител“ в
удостоверение, обр. УП-3, изх. №78/0.01.2010г., не са изпълнени от Е. Е.Т. и К.Р.З.
Фактическата обстановка по-горе съдът прие за
безспорно установена в рамките на
фактическите положения, посочени в постановлението на Районна прокуратура –
Перник по чл.375 НПК, въз основа самопризнанието и дадените обяснения от обвиняемия;
събраните в наказателното производство гласни и писмени доказателства, подробно
изброени в описа към досъдебно производство №195/2019 г. по описа на ОД на МВР
– Перник, приобщени по реда на чл.283 от НПК и преценени съобразно разпоредбата
на чл. 378, ал. 2 НПК, както и въз
основа заключението на извършената
почеркова експертиза.
Въз основа цялостен анализ на доказателствения
материал по делото, съдът приема за доказано по несъмнен начин извършването на престъплението,
за което на обвиняемия Е.Т. е повдигнато обвинение. Събраните гласни и
писмени доказателства в тази насока са непротиворечиви помежду си, взаимно се
подкрепят и допълват като всестранно и пълно изясняват всички релевантни за
делото обстоятелства. Направеното от обвиняемия самопризнание е в
синхрон с доказателствения материал по делото и убедително се подкрепя от него
.
С оглед на приетата фактическа
обстановка и съображенията по-горе, от правна страна съдът приема, че с
деянието си обвиняемият Е.Е.Т. е осъществил от обективна и субективна страна
фактическия състав на чл.316, вр. чл.308, ал.1от НК, тъй като на 15.11.2018 г.
в гр.Перник, съзнателно се ползвал пред Териториално поделение на Национален осигурителен
институт – гр.Перник от неистински официален документ – удостоверение УП-3 с
изх.№ 78/20.01.2010 г., издаден на негово име, на който е придаден вид, че е
издаден от „***“ЕАД с БУЛСТАТ *******, като от него за самото съставяне на документа
не може да се търси наказателна отговорност.
От обективна страна деянието по горе е извършено чрез действие – ползване /представяне пред служител в ТП на НОИ – Перник/ на неистински официален документ, за съставянето на който не
може да се
търси наказателна отговорност от дееца.
От субективна страна е извършено виновно, при пряк
умисъл като форма на вината, тъй като обвиняемият е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е целял настъпването
им Същият е знаел, че никога не е полагал труд при работодателя, от
името на когото било посочено, че е
издадено процесното удостоверение, но въпреки това го е приложил към
заявлението си, за да удостовери положен
труд в съответния период, при условия на
първа категория, целейки отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Съдът приема като смекчаващи отговорността
обстоятелства проявеното от обвиняемия съдействие в досъдебното производство за
разкриване на обективната истина, направеното самопризнание, както и проявеното
критично отношение към извършеното.
Не намира отегчаващи отговорността му такива.
Като взе предвид изложеното, съдът намира, че са
налице едновременно условията, предвидени в чл.78 “а”, ал.1 от НК, тъй като за
умишленото престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК се предвижда
наказание лишаване до 3 години, деецът е пълнолетен, не е осъждан за
престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на раздел IV на глава VIII от НК и от конкретното престъпление не са
причинени имуществени вреди. Същевременно не са налице отрицателните
предпоставки предвидени в разпоредбата
на чл.78а, ал.7 от НК. По тези съображения, Е.Е.Т. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност за престъплението по-горе, като на основание чл.78 “а”, ал.1 от НК
му бъде наложено административно наказание глоба в размер 1000 лева. При определяне размера на
глобата в минимално предвидения размер, съдът съобрази приетите по-горе смекчаващи
отговорността обстоятелства, както и отсъствието на отегчаващи такива.
По отношение веществените
доказателства по делото:
- на
основание чл.111, ал.1, вр.
чл.112, ал.4 от НПК заявление вх. №2113-13-1337/15.11.2018г. до Директор ТП на НОИ – Перник, след влизане на решението в сила, следва да
се предаде на заинтересованото учреждение - ТП на НОИ – Перник.
- на основание чл.112, ал.4 от НПК удостоверение УП-3 с изх.№ 78/20.01.2010 г., на което е
придаден вид, че е издадено от „***“ЕАД с БУЛСТАТ *******, следва да се остави
към делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемият Е.Е.Т. следва да понесе
направените в хода на производството разноски от 129,80 лева – за
възнаграждение на вещо лице, извършило съдебно-почеркова експертиза по делото.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
обвиняемият Е.Е.Т. - роден на ***
***, с постоянен и настоящ адрес:***, *,**,**,*,*, управител в „Т.Г“ ООД, с ЕГН **********,за ВИНОВЕН в това,
че на 15.11.2018г., в гр.Перник,
съзнателно се ползвал пред Териториално поделение на Национален осигурителен
институт – гр.Перник от неистински официален документ – удостоверение УП-3 с
изх.№ 78/20.01.2010 г., издаден на негово име, на който е придаден вид, че е
издаден от „***“ЕАД с БУЛСТАТ *******, като от него за самото съставяне на
документа не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316, вр.
чл.308 ал.1 от НК, за което при
условията и на основание чл.78а ал.1 от НК го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание – ГЛОБА, в размер 1000 /хиляда/
лева.
На основание чл.111 ал.1, вр. чл.112 ал.4 от НПК вещественото доказателство по делото, а именно заявление вх.№ 2113-13-1337
от 15.11.2018 г. до Директор ТП на НОИ –
гр.Перник, след влизане в сила на решението, да се предаде на заинтересованото
учреждение – ТП на НОИ – гр.Перник.
На основание чл.112, ал.4 от НПК вещественото доказателство по делото - Удостоверение образец УП – 3, изх.№
78/20.01.2010 г., се оставя по делото.
ОСЪЖДА обвиняемият Е.Е.Т.
- със снета самоличност - да заплати в полза на бюджета, по сметка на ОД на МВР
– Перник, сумата от 129,80 лв. /сто двадесет и девет лева и 80 ст./ за
направени в досъдебното производство разноски за възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протестиране пред Пернишки окръжен съд в
15-дневен срок, считано от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с
оригинала: Н.Д.