Р Е Ш Е Н И Е № 262638
гр.Пловдив, 16.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V- ти гр. с-в., в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди
двадесет и първа година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
секретар: Катя Янева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4782 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „ЗАД- Армеец” АД, ЕИК ********* срещу Община
Пловдив, с която е предявен иск с правно
основание чл. 213, ал. 1 КЗ / отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сума в размер от 1672, 41 лв.-
главница, представляваща регресна претенция
за изплатено застрахователно обезщетение, разноски по репатриране на автомобил и
обичайни разноски по определяне на обезщетението по застрахователна полица № ********г.,
за причинени имуществени вреди по МПС с рег. № ********, в резултат на
настъпило ПТП на дата 15.06.2016г., при което лекият автомобил попада в
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на бул. „****“ в гр. *****
и сумата от 509, 63 лв.- мораторна
лихва върху главницата, дължима за периода 23.04.2017г.- 03.05.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 04.05.2020г./
до окончателното й изплащане.
Ищецът
поддържа, че МПС марка и модел „********” рег. № ******** е застраховано при него по силата на договор за имуществена
застраховка „Каско”, обективиран в застрахователна полица № ********г., с период на
валидност на покритието от 19.11.2015г. до 18.11.2016г. На дата 15.06.2016г., по бул. „****“ в гр. Пловдив, посоченото МПС
било управлявано от водача З.С. А., когато попаднало в необозначена и необезопасена дупка на
пътното платно с размери, както следва- ширина 80
см, дължина 70 см и дълбочина 12 см.
Вследствие на контакта, по горепосоченото МПС настъпила увреда- предна лява и задна лява джанта,
както и преден ляв амортисьор. Посочените елементи били драстично увредени – джантите следвало да бъдат
отремонтирани, а амортисьорът да бъде подменен с нов. Водачът на увредения лек
автомобил незабавно се свързал с ищцовото дружество и впоследствие регистрирал
настъпилата щета, за което било създадена претенция по щета № ******* от
21.06.2016г. Ремонтът на увредите бил възложен на доверен сервиз, работещ с
ищцовото дружество. Ищецът твърди, че ремонтът на увредите възлизал на сума в размер от 1597, 41 лв., която сума била преведена на
09.09.2016г. по банкова
сметка ***, осъществил ремонта. Допълнително, ищецът е сторил и ликвидационни
разходи във връзка с щетата в размер на 15 лв., които също претендира да му
бъдат заплатени от ответника. Ищецът сочи, че
след като е удовлетворил увреденото лице, то встъпва в неговите права и
разполага с регресен иск за заплатеното срещу ответника, който стопанисва
пътната отсечка. Моли се
предявеният иск да бъде уважен. Претендират се
разноски.
С отговора на исковата молба, ответникът
оспорва иска по основание и размер. Възразява, че не е налице пряка причинно-
следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите материални увреди по лекия
автомобил. Сочи се, че дори и да е имало пътна неравност, то същата не се е
образувала вследствие на действия на Община Пловдив, а от субекти, които са
осъществявали дейности по водоснабдяване и канализация, ектроснабдяване,
доставка на информационни услуги и др. Релевира се възражение за съпричиняване,
тъй като водачът на МПС се е движел с несъобразена с пътните и атмосферни
условия скорост. Предвид изложеното, моли се предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендират се разноски.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Преди да се
пристъпи към обсъждане на казуса по същество, съдът счита за нужно да посочи,
че правната квалификация на спора следва да бъде определена по чл. 213, ал. 1 КЗ / отм./. Съобразно § 22 КЗ / нов- с сила от 01.01.2016г./, за
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се
прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните
договорят друго след влизането в сила на този кодекс. В случая, договорът за имуществено
застраховане е сключен на 19.11.2015г., при действието на КЗ / отм./ и страните
не са договорили нещо различно в полицата, в която е обективирано
застрахователното правоотношение. Предвид изложеното, правната квалификация на
спора се определя по вече отменения нормативен акт.
За
да бъде уважен искът с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ, в тежест на ищеца е
да установи при условията на кумулативност, проявлението на следните
материалноправни предпоставки: сключен договор за имуществено застраховане; в
срока на застрахователното покритие по договора и вследствие на виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска; в изпълнение на договорното
задължение, застрахователят да е изплатил на застрахованото лице
застрахователно обезщетение. В тежест на ищеца е да установи и конкретния механизъм на настъпване на ПТП, вследствие
на което са причинени увреди по застрахованото имущество ( в случая МПС, с рег.
№ ******** ), както и размера на дължимото обезщетение.
Между
страните не е налице спор, че бул. „****“ се намира в административните граници
на гр. Пловдив ( поради което и пасивно легитимиран да отговаря по предявения
иск е Община Пловдив ).
От
приетите по делото доказателства се установява наличието на застрахователно
правоотношение между „ЗАД Армеец“ АД и собственика на МПС рег. № ******** за
застраховка „Каско“ и „Злополука“, обективирана в полица № ********г., с период
на застрахователно покритие от 19.11.2015г. до 18.11.2016г. Предвид това, към
датата на настъпване на процесното застрахователно събитие ( 15.06.2016г. ) е било налице осигурено
покритие по силата на посоченото застрахователно правоотношение.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че на процесната
дата- 15.06.2016 г. е настъпило ПТП – управляваният
от З.С.П. лек автомобил рег. № ******* попада в необозначена и необезопасена
дупка на пътното платно на бул. „****“ в гр. Пловдив, вследствие на което са настъпили
материални щети по лекия автомобил- предна лява и задна лява джанта, както и
преден ляв амортисьор. От заключението по изготвената САТЕ / л. 102- 110/,
което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, почиващо на знанията и
опита на експерта, и неоспорено от страните, се установява по несъмнен начин,
че уврежданията по автомобила са вследствие
на установената неравност на пътя ( дупка с размери 80х70х12 см ), като
същата е в състояние да причини описаните в исковата молба щети. Отразено е и
че общата стойност на частите и труда, необходим за възстановяване на
автомобила, възлизат на сума в размер от 3107, 45 лв. с ДДС. Експертът е
посочил, че двете увредени джанти са били отремонтирани, но увреденият ляв
амортисьор е следвало да бъде подменен изцяло. В своето заключение вещото лице е посочил и че
би било възможно увредите да настъпят по механизъм, различен от описания в
исковата молба. Доколкото по делото не
се установиха други обстоятелства, при които да е настъпило процесното ПТП, то
съдът приема, че механизмът на настъпване на ПТП е описаният по- горе (
попадане на автомобила в необозначена и необезопасена неравност на пътя ). Що
се касае до възражението на ответника, че поведението на друго лице би могло да
е причинило уронването на пътната настилка и образуването на дупка на пътното
платно, то съдът счита същото за недоказано. Всъщност, самото възражение е и
твърде бланкетно и не следва да бъде подлагано на допълнително обсъждане-
ответникът излага едно свое предположение, като дори не посочва и конкретен
субект, който счита, че е увредил пътната настилка със своите действия.
Механизмът
на настъпилото ПТП се установява и от разпитания по делото свидетел З.С.П. / л.
147 /. Бидейки водач на процесното МПС към момента настъпване на ПТП,
свидетелят се явява освен пряк, така и първичен информационен източник досежно
процесните събития. Свидетелят изтъква, че дупката на пътното платно е била
необезопасена, несигнализирана и със значителни размери. Непосредствено след като
управляваното от свидетеля МПС е преминало през дупката на пътното платно, се е
чул звук от спукване на гума и впоследствие автомобилът се е наклонил. Впоследствие
е бил уведомен застрахователят, при който е заведена щета и впоследствие е
предприел действия по отремонтиране на автомобила. В подкрепа на изложеното от
свидетеля е и приобщения по делото Протокол за ПТП № ******* от 15.06.2016г., в
който изрично е посочено, че причина за настъпилото ПТП е „необозначена и
необезопасена дупка на пътното платено с размери – ширина 80 см, дължина 70 см
и дълбочина 12 см. ( л. 9 от делото ).
Нужно
е да се посочи и че заплащането на застрахователното обезщетение, освен от
думите на свидетеля се изяснява и от приетото по делото платежно нареждане за
сумата от 1 597, 41 лв. ( л. 18 ). Сумата е изплатена по сметка на „Автосервиз А.“
ЕООД, осъществил ремонтните дейности по автомобила. Във връзка със заплатените
от ищеца суми, следва да се акцентира и върху факта, че непосредствено след
настъпването на процесното ПТП, автомобилът не е бил в състояние да се
придвижва на собствен ход, предвид пълната увреда на преден ляв амортисьор.
Това е наложило ангажирането на специализиран автомобил, който да репатрира
увреденото МПС до мястото за ремонт и за който ищецът е заплатил сума в размер
от 65 лева ( л. 21- 23 от делото).
След
извършването на плащането, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ / отм./, ищецът е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Обемът
на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице– пряк
причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД
срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл т. V- та от ППВС №
7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото
се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното
качество на вещта.
Отвъд
всякакво съмнение се изясни, че пътят, на който е реализирано произшествието, е
местен ( общински ) съобразно чл. 3, ал. 3 Закон за пътищата, поради което и на
основание чл. 19, ал. 1, т. 2 ответникът е задължен да осъществява дейностите
по поддържането му, включително да означи съответната неравност с необходимите
пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл.
13 ЗДвП. Община Пловдив като лице, което стопанисва пътната отсечка на бул. „****“
в гр. ****** осъществява дейностите по чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или
други лица, на които е възложил изпълнението. В случая, именно бездействието на
последните във връзка с поддържане на пътя
( вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и
сигнализиране на пътя до завършването им ) е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът
носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Ирелевантно е
възражението на ответната страна, че е възможно трето лице да е увредило
пътната настилка, докато е осъществявало дейности във връзка с подмяна на
канализация, електроснабдителна мрежа, информационни услуги и др. Както вече бе
посочено, Община Пловдив отговаря за поддържането на процесната пътна отсечка,
като тази отговорност е обективна. В случай, че друго лице е увредило пътната
настилка, то би се породило вземане на ответника срещу това лице, но тези
отношения са встрани от предмета на настоящото производство. Нужно е да се
посочи и че самото възражение не съдържа каквато и да било конкретика- не е
посочено нито лицето, за което се твърди да е увредило пътната настилка, нито
обстоятелствата, при които е сторено това.
От
заключението на експерта се установява и че е налице пряка- причинно следствена
връзка между процесното ПТП и настъпилите увреди по лекия автомобил. От
ответника не бе установена друга вероятна причина за настъпване на повредите,
поради което и съдът не счита за основателно възражението на Община Пловдив за
липса на причинно- следствена връзка. Неоснователно е и възражението на
ответника за съпричиняване. По делото не бе установено водачът на процесното
МПС да е имал противоправно поведение, което да е допринесло за настъпване на
застрахователното събитие. Скоростта на придвижване на МПС непосредствено преди
инцидента не е била превишена или несъобразена. Впрочем, не може да се изисква
от водача на МПС, да предвиди наличието на неравност на пътното платно ( дупка
) с размери 80х70х12 см и да се очаква от него да предприеме спасителна
маневра. При неравност на пътя с толкова значителни размери, всеки опит за
заобикаляне на препятствието би означавал рязко навлизане в съседната пътна
лента и застрашаване на останалите участници в движението.
Предвид
изложеното, налице е основание за суброгация срещу ответника. Обемът на регресното
вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от
извършеното застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ,
вследствие на настъпилото ПТП, по автомобила са причинени увреди, чиято възстановителна стойност възлиза на 3 107,
45 лв. с ДДС. Съдът счита за нужно да посочи, че доколкото се касае за частична
увреда на процесното МПС, а не до пълна такава ( тотална щета ), то меродавна
за определяне размера на застрахователното обезщетението е именно
възстановителната стойност ( в тази
връзка- Решение № 59/ 06.07.2017г. по т.д. № 2367/ 2015г., по описа на ВКС, I-
во ТО; Решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО; Решение
№ 141/ 18.10.2015г. по т.д. № 2140/2014г. на ВКС, I ТО и Решение № 1678
11.05.2016г. по т.д. № 1869/2014г. на ВКС, II ТО ).
Горепосочената възстановителна стойност ( 3 107,
45 лв. с ДДС ), не съответства на изплатеното
застрахователно обезщетение от ищеца, което възлиза на сума в размер от 65 лв.
за репатриране на автомобила до сервиз и 1597, 41 лв. за самите ремонтни
дейности. Предвид това, по регресната претенция за заплатено застрахователно
обезщетение ответникът дължи на ищеца сума в размер от 1 662, 41 лв. Към тази
величина следва да се включи и сумата от 10 лв. – ликвидационни разходи във
връзка със заведената при ищеца щета. Нужно е да се посочи, че нормата на чл. 213,
ал. 1 КЗ / отм. / изрично повелява обичайните разноски,
направени за определяне на застрахователното обезщетение също да бъдат възстановени от лицето, спрямо което е насочена
претенцията.
Предвид
гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ / отм. / се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за претендираната сума от 1672,
41 лв. ( включваща заплатеното обезщетение в размер от 1597, 41 лв., разходи за
репатриране на МПС в размер от 65 лв. и 10 лв. ликвидационни разходи ). Върху
посочената сума за главница се дължи и законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда /04.05.2020г./ до окончателното й погашение.
В
рамките на проведените устни състезания, процесуалният представител на
ответника за пръв път релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Същото е преклудирано, доколкото правопогасяващите възражения следва да бъдат
сторени с отговора на исковата молба. Впрочем, възаражението е и неоснователно,
доколкото давността по процесната претенция е петгодишна и се отброява от
заплащането на обезщетението- същото е заплатено на дата 09.09.2016г., а
исковата молба е входирана в съда на 04.05.2020г. ( преди изтичането на период
от пет години ).
По отношение на
претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Доколкото
е основателна претенцията на ищеца за главното вземане, то следва да се
разгледа и претенцията за мораторна лихва. Регресна покана е получена от Община
Пловдив на дата 20.10.2016г. ( л. 25- 26 ), като е предоставен седмодневен срок
от получаването й за заплащане на дължимите суми. Тоест, считано от
28.10.2016г. ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва върху
главницата в размер от 1672, 41 лв. В рамките на настоящото производство,
ищецът претендира мораторна лихва за периода 23.04.2017г.- 03.05.2020г.
Изчислена с помощта на специализиран софтуер, мораторната лихва за посочения
период е в размер от 514, 27 лв. Ищецът претендира сума в размер от 509, 63
лв., предвид което и с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес, следва да му бъде присъдена именно посочената сума от 509, 63 лв. Както
бе посочено и по- горе, едва в рамките на устните състезания ответната страна
релевира възражение за изтекла погасителна давност, което към посочения момент
е преклудирано. Предвид това, съдът не дължи допълнително обсъждане на въпроса
дали вземането за мораторна лихва е погасено по давност.
По
разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати сторените
от ищцовото дружество
разноски в настоящото производство в общ размер от 381, 90 лева, включваща държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение ( определено от съда в размер от 100 лв., предвид ниската правна
и фактическа сложност на делото ), депозит за изготвяне на САТЕ и депозит за
призоваване на свидетел.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, да
заплати на „ЗАД- Армеец” АД, ЕИК *********, сума в размер от 1 672, 41 лв.-
главница, представляваща регресна претенция
за изплатено застрахователно обезщетение, разноски по репатриране на автомобил и
обичайни разноски по определяне на обезщетението за щета № ******* по
застрахователна полица № ********г., за причинени имуществени вреди на МПС с
рег. № ********, в резултат на настъпило ПТП на дата 15.06.2016г., при което
лекият автомобил попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно
на бул. „****“ в гр. ***** и сумата от
509, 63 лв.- мораторна лихва върху главницата, дължима за периода
23.04.2017г.- 03.05.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда /04.05.2020г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Пловдив, ЕИК *********, да
заплати на „ЗАД- Армеец” АД, ЕИК *********, сумата от 381,
90 лева лева, представляваща сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр.
Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ