РЕШЕНИЕ
№ 265
гр. Търговище, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА
при участието на секретаря Ж. И.
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело
№ 20253530100162 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове,
като всеки има отделна цена и съответно правно основание, а именно:
12.67 лв.- непогасено договорно възнаграждение за период от
25.10.2019г. до 25.01.2020г. , по чл. 240 ал.2 ЗЗД във вр. ЗПК;
60 лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана
допълнителна услуга Фаст, дължимо до 25.01.2020г.,по чл.79 ал.1 ЗЗД.;
72 лв. - неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга
Флекси, дължимо до 25.01.2020г., по чл.79 ЗЗД ;
82.84 лв. – законна лихва за забава за период от 26.01.2020 г. /дата на
изтичане на договора/ до 30.01.2025г., по чл.86 ЗЗД
ведно със законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата
молба -30.01.2025г. до датата на окончателното погасяване изчислена върху
всяка от дължимите/присъдени/ суми, както и да му бъдат присъдени
разноските по делото.
Ищецът – „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД твърди в исковата си
молба следното:
Въз основа на заявление от кредитора – „Профи Кредит България“
ЕООД – София, по Ч.гр.д. № 1643/2024 г. по описа на РСТ е издадена
заповед № 780/29.11.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, с която е разпоредено на длъжника: Р. Н. С. с настоящ адрес в
гр.Търговище, да заплати на кредитора сумата от 200лв., представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № 30039899205 от 09.10.2019г.,
1
изискуемо на краен падеж-25.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от
28.11.2024год., до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл.410,ал.1,т.1 от ГПК, както и направените по делото разноски в размер на
4лв.-държавна такса и 50лв.-юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е
връчена на длъжника по постоянен адрес.
С разпореждане № 2246/29.11.2024г. по Ч.гр.д. № 1643/2024 г. по
описа на РСТ, частната жалба против което е оставена без уважение като
неоснователна с определение № 402/16.12.2024г. по В.ч.гр.д. № 322/2024г. по
описа на ОСТ, е отхвърлено заявлението, в частта му за претендираните
договорна лихва в размер на 12,67лв. за периода от 25.10.2019г. до
25.01.2020г., обезщетение за забава в размер на 17,62лв. за периода от
26.10.2019г. до 25.01.2020г., обезщетение за забава в размер на 176,17лв. за
периода от 25.01.2020г. до 27.11.2024г., сумата от 60лв. за закупена и ползвана
услуга „Фаст” и за сумата от 72лв. за закупена и използвана услуга „Флекси” ,
сумата от 30лв. за извънсъдебно събиране на вземането и сумата от 100лв. за
извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 дни, на осн. чл.
411, ал. 2, т. 2 и т.3 ГПК, както и в частта, в която се иска присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение над сумата от 50лв. до пълния
предявен размер от 260лв., както и за разликата над 4лв. до 21,25лв. за
държавна такса, като неоснователно, на осн. чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК във вр. с
чл. 78,ал.8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 26 от НЗПП и чл. 78,ал.1 от ГПК.
Със същото разпореждане е указано на заявителя, че може да предяви
осъдителен иск за отхвърлените вземания, на осн. чл. 415,ал.1,т.3 от ГПК.
Съобщението е връчено на заявителя на 02.12.2024г. Заявителят е предявил 4
бр. осъдителни искове на 30.01.2025г. като е внесъл държавна та такса.
На 09.10.2019 г. - Р. Н. С. подава до „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит
ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт със зададени параметри. Последният е получил
разяснения, които са му дали възможност да прецени доколко предлаганите
продукти съответстват на възможностите и на финансовото му състояние.
Същият е декларирал, че е запознат и с Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, видно от Декларации. Получил е и преддоговорна
информация под формата на Стандартен европейски формуляр с
Допълнителна преддоговорна информация.
Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите
условия по ДПК № 30039899205 клиентът може да избере да закупи една или
повече допълнителни услуги към договора. Изборът е на клиента, като
закупуваното на същите не е задължително условие за сключване на договора,
а е опционално. За клиент избрал да се възползва от горепосочената
възможност, към датата на сключване на договора възниква задължение да
заплати дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото
се разсрочва за плащане в погасителния план, като част от всяка една
погасителна вноска. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя
2
свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит,
включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“.
След като „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД одобрява отпускането
на заем съгласно исканите параметри, на дата 09.10.2019 г. с ответника Р. Н. С.
е сключен Договор за потребителски кредит № 30039899205, по силата на
който заявителят „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнява точно и в
срок задължението си. Клиентът Р. Н. С. е получил одобрение да закупи и
поисканите от него услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Р. Н. С. поема задължения (чл.8 от Общите условия) по Договора за
потребителски кредит. Договорът за кредит е подписан при Общи условия /по-
нататък наричани за краткост „ОУ”/. ОУ са неразделна част от договора,
предадени са на клиента при подписването им и той е декларирал, че е
запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се
задължава да ги спазва /Буква „А“ и „Б“ от Декларации/, за което и ги е
подписал.
Договор № 30039899205 е сключен при следните параметри:
-Сума на кредита: 200.00 лв.;
-Срок на кредита: 4 месеца;
-Размер на месечната вноска по кредита: 53.17 лева;
-Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 15- то
число на месеца;
-Годишен процент на разходите (ГПР %) 44.94;
-Годишен лихвен процент: 40.50;
-Лихвен процент на ден: 0.11;
-Общо дължима сума по кредита: 212.67 лв.
Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са както
следва:
-Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 60.00 лева;
-Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 72.00
лева;
-Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 33.00 лева;
Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и по и
закупена допълнителна услуга е както следва:
-Общо задължение: 344.67 лева;
-Общ размер на месечна вноска по договора: 86.17 лева;
-Дата на погасяване: 25-ти ден от месеца.
Възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни
незадължителни услуги става изискуемо с подписването на ДПК, но се
разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към
3
месечните вноски за погасяване на кредита.
ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД изпълнява точно и в срок
задълженията си по договора. Сумата по договора, в размер на 200.00 лева е
преведена чрез паричен превод към EasyPay, видно от приложеното преводно
нареждане за кредитен превод от дата 09.10.2019 г. (заверено копие по реда на
чл.183 от ГПК). Р. Н. С. от своя страна поема задължение да погасява
предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според
погасителния план, който е неразделна част от Договора за потребителски
кредит.
Изготвен е погасителен план с определени 4 вноски, всяка по 86.17 лв.
с падежна дата - всяко 25-то число на месеца. Погасителния план е получен от
длъжника на 09.10.2019 г., заедно с Договора за кредит, Стандартен
европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация.
Не е направил нито една погасителна вноска, преустановил е
плащанията на погасителните вноски, изпаднала е в забава. Предвид
обстоятелството, че длъжникът не е изпълнявал поетите договорни
задължения, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК No
30039899205 и е изпаднал в забава, към настоящия момент целият
погасителен план по процесния договор е изтекъл и вземането е изискуемо в
пълния си дължим размер. Последната вноска по погасителен план е била с
дата 25.01.2020 г.
Съгласно т.15.1. от ОУ към ДПК № 30039899205,,КУ7/СД може да
изберат да не закупят допълнителна услуга или да закупят една, или повече
допълнителни услуги към ДПК. Настоящата точка се отнася и прилага
единствено по ДПК, по които КЛ/СД е поискал и избрал да закупи
допълнителна услуга“.
Закупуването на услугите Фаст и Флекси е изцяло по желанието на
длъжника. Тези допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ съдържат следните
възможности:
- Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на
кредит.
Представителите на ищеца са извършили всички необходими действия
за проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили са нужните
документи и са сключили договора в максимално кратки срокове, като
услугата „Фаст“ е използвана от длъжника.
- Отлагане на определен брой погасителни вноски. Тази процедура се
осъществява по реда и при условията, посочени в т.15.2.1 от ОУ, озаглавена
„Отлагане на вноски“, като длъжникът въпреки предоставената възможност
със закупената от него услуга „Флекси“, не се е възползвал от същата..
- Намаляване на определен брой погасителни вноски. Така, ако
доходът на длъжника намалее, той ще може да поиска от кредитора да му
намали с до 75 % размера на определен брой погасителни вноски Процедурата
4
е описана в т. 15.2.2 от ОУ „Намаляване на погасителни вноски“, като
длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга
„Флекси“, не се е възползвал от същата.
- Смяна на падежната дата на вноските. Тази уговорка дава на
длъжника гаранцията, че ако сменят датата на заплащане на месечните им
възнаграждения, същият ще могат да променят и падежната дата по кредита
си, така че да е удобна за тях /т.15.2.3 от ОУ „Промяна на дата на падеж“/, като
длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от тях услуга
„Флекси“, не се е възползвал от същата.
В процесния случай ответникът дължи възнаграждение на кредитора за
това, че се е възползвал от първата услуга от пакета - приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на кредит и за възможността (опцията)
ответникът във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на
всички останали услуги.
Видно от начина на сключване на договора, разписан в ОУ към ДПК, е
че още при подписване на искането за кредит, потребителят е бил информиран
за общо дължимата сума по ДПК. Следователно налице е наличие на съгласие
по отношение на размера на ГПР, ГЛП и общо дължимата в края на периода
сума, тъй като е изразена воля от страна на потребителя за приемането им.
Следва да се отбележи също, че ответникът в настоящото производство
е имал възможност да се откаже от договора при условие, че не го
удовлетворява, за който отказ да уведоми дружеството и да върне по сметка на
същото преведената сума, като заплати лихвата, начислена за периода от
датата на усвояване на средствата по ДПК до датата на връщане на
главницата, съобразно регламентираното в т. 7 от Общите условия и Закона за
потребителския кредит. Ответникът е имал и възможност да измени договора
чрез предсрочно погасяване на кредита, съобразно ОУ и ЗПК, като не се е
възползвал и от това право.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди длъжника
Р. Н. С., да заплати задължение в общ размер на 227.51 лева, от които:
12.67 лева - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода
от 25.10.2019 г. до 25.01.2020 г. - дата на изтичане на погасителния план;
60 лева - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
Фаст, дължимо до 25.01.2020 г.;
72 лева - неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси,
дължимо до 25.01.2020 г.;
82.84 лева - законна лихва, дължима от 26.01.2020 г. - датата на
изтичане на погасителния план до 30.01.2025г . – датата на предявяване на
иска,
ведно със законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата
молба -30.01.2025г. до датата на окончателното погасяване изчислена върху
всяка от дължимите/присъдени/ суми, както и да му бъдат присъдени
5
разноските по делото.
Моли да му бъдат присъдени разноските в исковото и в заповедното
производство.
Редовно призован в открито заседание ищецът няма упълномощен
процесуален представител. С писмена молба Вх.рег.№ 4778/28.05.2025г. по
описа на РСТ ищецът поддържа предявените искове, заявява, че няма
възражения по доклада и моли да се приеме заключението по експертизата.
Моли да се постанови неприсъствено решение при наличие на предпоставките
по чл.238 ГПК.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба, няма в
едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор. Няма изразено
становище по иска, няма процесуални и доказателствени искания.
Редовно призован в открито заседание ответникът не се яви лично и
няма упълномощен процесуален представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното Ч.гр.д. № 1643/2024г. по описа на РС-
Търговище, ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД – София, е подал на
28.11.2024г. заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против
ответник-длъжник – Р. Н. С. от гр. Търговище да заплати суми, дължими по
договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ №
30039899205 от 09.10.2019г .
Съдът е издал заповед № 780/29.11.2024г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено на длъжника: Р. Н. С. с
настоящ адрес в гр.Търговище, да заплати на кредитора сумата от 200лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
30039899205 от 09.10.2019г., изискуемо на краен падеж-25.01.2020г., ведно със
законната лихва, считано от 28.11.2024год., до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл.410, ал.1,т.1 от ГПК, както и направените по делото
разноски в размер на 4лв. - държавна такса и 50лв. - юрисконсултско
възнаграждение съразмерно уважената част от претендираното вземане, на
осн. чл.78 ал.1 ГПК във вр. чл.78 ал.8 ГПК във вр. чл.37 ал.1 ЗПП и във вр.
чл.26 от НЗПП. Заповедта е връчена на длъжника по постоянен адрес. За
присъдените със заповедта по чл.410 от ГПК суми е издаден на 01.04.2025г.
изпълнителен лист.
С разпореждане № 2246/29.11.2024г. по Ч.гр.д. № 1643/2024 г. по
описа на РСТ, частната жалба против което е оставена без уважение като
неоснователна с определение № 402/16.12.2024г. по В.ч.гр.д. № 322/2024г. по
описа на ОСТ, е отхвърлено заявлението, в частта му за претендираните
договорна лихва в размер на 12,67лв. за периода от 25.10.2019г. до
25.01.2020г., обезщетение за забава в размер на 17,62лв. за периода от
26.10.2019г. до 25.01.2020г., обезщетение за забава в размер на 176,17лв. за
6
периода от 25.01.2020г. до 27.11.2024г., сумата от 60лв. за закупена и ползвана
услуга „Фаст” и за сумата от 72лв. за закупена и използвана услуга „Флекси” ,
сумата от 30лв. за извънсъдебно събиране на вземането и сумата от 100лв. за
извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 дни, на осн. чл.
411, ал. 2, т. 2 и т.3 ГПК, както и в частта, в която се иска присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение над сумата от 50лв. до пълния
предявен размер от 260лв., както и за разликата над 4лв. до 21,25лв. за
държавна такса, като неоснователно, на осн. чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК във вр. с
чл. 78,ал.8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 26 от НЗПП и чл. 78,ал.1 от ГПК.
Със същото разпореждане е указано на заявителя, че може да предяви
осъдителен иск за отхвърлените вземания, на осн. чл. 415,ал.1,т.3 от ГПК.
Съобщението е връчено на заявителя на 02.12.2024г. По подадената от
него частна жалба срещу визираното по-горе разпореждане №
2246/29.11.2024г. по Ч.гр.д. № 1643/2024 г. по описа на РСТ, е образувано
В.ч.гр.д. № 322/2024г. по описа на ОС-Търговище, по което с определение №
402/16.12.2024г. въззивният съд е оставил същата без уважение като
неоснователна в частта, в която е отхвърлено заявлението за вземанията за
договорна лихва в размер на 12,67лв. за периода от 25.10.2019г. до
25.01.2020г., като в останалата част разпореждането като необжалвано е
влязло в сила.
Заявителят е предявил 4 бр. осъдителни искове на 30.01.2025г. т.е. след
изтичане на едномесечния срок на 02.01.2025г., поради което и той не може
да ползва внесената държавна такса в заповедното производство по Ч.гр.д. №
1643/2024г. по описа на РСТ и е представил в настоящото исково
производство документ за заплатена държавна такса в пълен размер от общо
200 лв. /за 4 бр. искове по 50 лв. за всеки/.
Страните по делото са обвързани в облигационни отношения,
възникнали по силата на договор за потребителски кредит кредит „ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт“ № 30039899205 от 09.10.2019г., сключен между
кредитор- „Профи Кредит България“ ЕООД и клиент /кредитополучател/ - Р.
Н. С. .
Видно от съдържанието на процесния договор за потребителски
кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“, т.VI. Параметрите на кредита са: Сума
на кредита - 200 лв.; Срок на кредита: 4 месеца; Размер на вноската по
кредита: 53.17 лв.; ГПР 44.94 %; ГЛП 40.50 %; Дължима сума по кредита
212.67 лв. Поискани от клиента допълнителни услуги: Fast - Фаст –
Приоритетно разглеждане и Flexy – Флекси - Гъвкав погасителен план.
Възнаграждението за закупена допълнителна услуга: Fast - Фаст е 60 лв. ;
Възнаграждението за закупена допълнителна услуга: Flexy – Флекси е 72
лв.; Размерът на вноската по закупена допълнителна/и услуга/и е 33 лв. и е
дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита.
Възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна услуга става
изискуемо с подписването на този ДПК, но се разсрочва за срока на ДПК на
7
равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на
кредита.; Общото задължение по кредита и по закупените допълнителни
услуги е 344.67 лв. ; Общ размер на вноска: 86.17 лв.; дата на погасяване:
25 ден от месеца.
Няма спор, че преди подписване на договора на клиента е
предоставено и е попълнено искане за отпускане на потребителски кредит
„ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ и стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити. ДПК и Общите
условия към ДПК /ОУ/ са подписани от представител на кредитора и от
клиента-длъжник.
Безспорно е, че така уговорен в т.4.1 от ОУ - ГЛП е фиксиран,
предварително определен и той е в размер на 40.50 %. В ДПК ГПР е посочен
в абсолютна стойност 44.94 % и изобщо не е ясно какво включва той. В
т.5.2. от ОУ е записано, че при първоначално изчисления на ГПР кредиторът
отчита общите положения по Приложение № 1 от ЗПК, като за начална дата
приема датата, следваща сключването на ДПК и следните допълнителни
допускания: ДПК е валиден за срока, за който е сключен; кредиторът и
клиентът са длъжни да изпълняват задълженията си в съответствие с
условията и сроковете по договора; първоначалното изчисление са прави,
като се приеме, че лихвата и „другите разходи“ са неизменен спрямо техния
първоначален размер и ще се прилагат до изтичане срока на ДПК. Не се сочи
кои са тези „други разходи“, поради което и не е ясно какво включва, какви
разходи по см. на чл.19 ал.1 ЗПК и как е определен размера на ГПР. В ДПК
не е посочена и „обща сума, дължима от потребителя“. Посоченото „общо
задължение“ се явява сбор от главница,договорна /възнаградителна/ лихва и
възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Представен е погасителен план към конкретния ДПК със закупен пакет
допълнителни услуги. Съгласно чл.18 от Общите условия към ДПК,
неразделна част от ДПК са ОУ, погасителен план, декларация за обработка на
лични данни, искане, Тарифа, образец на „Разписка за получаване на парични
средства“ и евентуално други приложения, както и ДПК трябва да бъде
тълкуван винаги заедно с приложенията. Уговорено е в раздел VІІ от ДПК –
получаване на екземпляр на ДПК и неговите приложения в офис на
кредитора, в който е подадено искането за отпускане на кредита и е
декларирано с името и подпис на клиента на 09.10.2019г., че е получил
екземпляр на ДПК, ОУ и погасителен план.
В чл.15 от ОУ е уредено право на потребителя да избере и закупи една
или повече допълнителни услуги към ДПК. Тези допълнителни услуги са във
връзка с уредените в т. V. „Поискани от клиента допълнителни възможности“
в самия ДПК и са описани подробно в чл.15.1. от ОУ като допълнителна
услуга „Фаст“: Приоритетно разглеждане и становище на искането за
отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена
допълнителна услуга „Фаст“ и след одобрение изплащане на сумата до 24 след
8
получаване от кредитора на подписаните от клиента документи; в чл.15.2. от
ОУ като допълнителна услуга „Флекси“: Всеки клиент пожелал и закупил
допълнителна незадължителна услуга „Флекси“ получава право да променя
едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните
специфични изисквания, описани в чл.15.2.1, в чл.15.2.2. и в чл.15.2.3., като за
това страните подписват анекс. В посочените три клаузи към чл.15.2. от ОУ са
изброени условия, причини, документи за доказване на причините, срок за
подаване на заявление. Съгласно чл.4.4. от ОУ, в случай, че е закупена
допълнителна незадължителна услуга, страните по ДПК се споразумяват
възнаграждението за закупената услуга, което възниква за клиента като
задължение към деня на отпускане на кредита, да се разсрочи във времето и
да се погасява от клиента като част от погасителните вноски в рамките на
погасителния план. Заплащането на възнаграждението е дължимо без
значение дали клиентът ще се ползва изобщо, реално от тези допълнителни
услуги.
В чл.12. от ОУ е уговорено изрично, че в случай, че клиентът или
солидарният длъжник просрочи плащане на месечна вноска в пълен размер
той дължи договорената лихва, както и обезщетение в размер на законната
лихва за забава. Също така, тогава кредиторът може да обяви предсрочна
изискуемост, като кредиторът изпраща на клиента/солидарния длъжник
писмено уведомление. Регламентирано е в чл.12.4. от ОУ, че при обявена
предсрочна изискуемост, клиентът/ солидарният длъжник и съответно
наследниците им дължат остатъчната непогасена главница, остатъчно
непогасено възнаграждение при закупени допълнителни услуги, лихва за
забава и такси по чл.17.4. от ОУ.
Съгласно последно посочената клауза от ОУ, клиентът заплаща такси за
извършени услуги от кредитора по Тарифа.
В чл.6.4. от ОУ е уговорено, че при постъпване на недостатъчна сума за
погасяване на текущо задължение, се погасяват вземания в следната
последователност: а/. според изрично писмено заявление от страна на
клиента; б/. при липса на такова изрично писмено заявление тогава клиентът
се съгласява, че задълженията за разноски и такси, лихви, неустойки,
обезщетения по ДПК и ОУ възнаграждения при закупена допълнителна
услуга се погасяват преди главницата. Но какви са тези разноски, такси,
неустойки не е ясно.
Видно от представената разписка на 09.10.2019г., 15.54 ч., кредиторът
превел чрез „ИзиПей“ по конкретния номер на ДПК на клиента сумата в
размер на 200 лв., представляваща главницата по кредита.
Видно от погасителния план падежът на последната вноска е
25.01.2020г. и кредитът е изцяло изискуем преди подаване на заявление по
чл.410 ГПК на 28.11.2024г.
От писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза, прието
от съда като обосновано и компетентно изготвено, в откритото съдебно
9
заседание се установи безспорно следното:
Изобщо няма извършени плащания по кредита и съответно няма
погасявания по отделните пера.
Размерът на неизплатеното задължение - по отделно и конкретно за
всяко едно по размер и период:
- за главница - 200.00лв. /двеста/лева за период от 25.10.2019г.до
25.01.2020г.
- за договорно възнаграждение/договорна лихва и конкретно за периода
25.10.2019г. до 25.01.2020г. - 12.67лв.
- за обезщетение за забава върху главница от 200.00лв. за период от
25.01.2020г. до 27.11.2024г. - 109.75лв.
-за възнаграждение по допълнителна услуга Фаст - 60.00лв. за период
от 25.10.2019г.до 25.01.2020г.
-за възнаграждение по допълнителна услуга Флекси - 72.00лв. за
период от 25.10.2019г.до 25.01.2020г.
Размерът на мораторната лихва/законна лихва за забава върху
главницата за периода от изтичане на срока на договора до датата на
завеждане на исковата молба т.е от 26.01.2020г. до 30.01.2025г . е 114.53лв.
При изчисление на ГПР, разходите, взети предвид от ищеца при
определяне размера на ГПР са: Главница 200.00лв.; ГЛП – 40.50% ; срок на
кредита 4 месеца; тогава ГПР е 44.94%.
ССЕ е изчислила ГПР, като е включила и други разходи по кредита,
които реално са били начислявани, а именно: За изчисления на ГПР, ССЕ е
взела следните параметри: Главница - 200.00лв.; ГЛП – 40.50%; Срок на
кредита 4 месеца и месечни такси 33 лв. Таксите в размер на 33 лв. месечно са
формирани от следните пера: - за възнаграждения по допълнителна услуга
„Фаст“ - 60 лв. / 4 вноски х 15 лв./ и за възнаграждения по допълнителна
услуга „Флекси“ – 72 лв. /4 вноски х 18лв./. При така въведените данни в
действителност, реалният ГПР е 1614.1758 %.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, на осн. чл.7 ал.3 от ГПК. В изпълнение на
задължението си да осигури възможност на страните да изразят становище по
тези въпроси, съдът още с определението си по чл.140 от ГПК /л. 49/ им е
указал това процесуално право.
Ищецът и ответникът са обвързани в облигационни отношения,
възникнали по силата на договор за потребителски кредит кредит „ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт“ № 30039899205 от 09.10.2019г. между кредитор-
„Профи Кредит България“ ЕООД и клиент /кредитополучател/ - Р. Н. С., и
ведно с Общите условия към него.
10
Съдът намира, че процесният договор за кредит попада под уредбата на
ЗПК. В разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1-2 от ЗПК са изчерпателно
изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл. 20 от
ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Процесният договор е сключен в писмена форма; посочен е общ
размер на кредита, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, като максимален размер
/лимит/-§1 т.3 от ДР; лихвеният процент по кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т.
9 от ЗПК определен на годишна основа съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК –
фиксиран; условията за издължаване на кредита – посочени в раздел 6 от ОУ
и в погасителния план, съгласно чл.11 ал.1 т.11; информацията по чл.11 ал.1
т.12; наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора и
срока, в който това право може да бъде упражнено, съгласно чл.11 ал.1 т.20.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя"
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума,
дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя.
Както се установи по-горе в договора за потребителски кредит ГПР е
посочен като глобална, абсолютна сума от 44.94 % и за неговото изчисление
според ССЕ са взети предвид: Главница 200.00лв.; ГЛП – 40.50% ; срок на
кредита 4 месеца и тогава дължимата сума по кредита е 212.67 лв.
/главница+договорна лихва/, докато общата дължима сума е 344.67 лв. т.е.
почти над 1.5 пъти от сумата по кредита и в тази обща дължима сума са
включени и възнагражденията за допълнителни услуги, но те не са взети
предвид при изчисление на посочения ГПР в договора.
Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, задължителна, императивна част от
съдържанието на ДПК е ГПР и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
11
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в приложение № 1 начин. В т.5.2. от ОУ е записано, че при
първоначално изчисления на ГПР кредиторът отчита общите положения по
Приложение № 1 от ЗПК, като за начална дата приема датата, следваща
сключването на ДПК и следните допълнителни допускания: ДПК е валиден за
срока, за който е сключен; кредиторът и клиентът са длъжни да изпълняват
задълженията си в съответствие с условията и сроковете по договора;
първоначалното изчисление са прави, като се приеме, че лихвата и „другите
разходи“ са неизменен спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат
до изтичане срока на ДПК. Не се сочи кои са тези „други разходи“, поради
което и не е ясно какво включва, какви разходи по см. на чл.19 ал.1 ЗПК и как
е определен размера на ГПР.
Това бланкетно формулиране „другите разходи“ изобщо не дава яснота
за кредитополучателя, за да прецени какво ще бъде неговото задължение за
погасяване при установения размер на кредита. Целта на цитираната
разпоредба по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с приложение № 1 е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Такова е и
изискването на чл. 10, параграф 1, б.“ж“ от ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО7: „…
посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този
процент“. В случая в договора липсва посочената по-горе конкретизация
относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти като т.нар. „други разходи“, а
това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на
договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Посоченият ГПР като абсолютна стойност формално отговаря на
императивната норма на чл.19 ал.4 от ЗПК. Обстоятелството, че разходите за
допълнителни услуги, не са включени в обявения от кредитора ГПР,
съставлява самостоятелно нарушение на закона.
С оглед на изложеното съдът приема, че посоченият ГПР в договора
единствено като процентна стойност и с посочване на общата сума за
плащане/общото задължение/, дължима от потребителя и очевидно без да е
включена в ГПР и стойността на визираните по-горе разходи, е нарушено
императивното изискване по чл.11 ал.1 т.10 от ГПК, обстоятелство,
обуславящо недействителност на целия договор, на осн. чл. 22 ЗПК вр.
чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
Съгласно императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК, ГПР не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левова и валута, опредЕ. с ПМС. Но както се установи от
заключението на ССЕ, фактически действителният, реалният ГПР, е
11614.1758 %, включвайки, и възнагражденията и по двете допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е категорична,
12
че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за
нищожни.
Освен това при кредит в размер на 200 лв. и дължима сума по кредита
212.67 лв., благодарение на т.нар. допълнителни услуги, за които няма
доказателства кога и как са предоставяни, но възнаграждението за тях е
изискуемо със самото подписване на ДПК, има общо задължение почти 1.5
пъти сумата по кредита! Сами по себе си приоритетното разглеждане и
становище на искането /допълнителна услуга „Фаст“/ и възможност за
промяна на погасителния план, за което страните подписват анекс
/допълнителна услуга „Флекси“/, съставляват действия по усвояване и
управление на кредита и са присъщи на всеки кредитен договор, условията на
който могат да бъдат изменяни по взаимно съгласие на страните, без да е
необходимо това да бъде оформено като допълнителен пакет услуги и
заплащано допълнително от кредитополучателя. Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК,
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, при което е налице не само
нелоялна търговска практика в отклонение изискването за добросъвестност, за
което е ангажирана отговорността на кредитора в други производства
(решение №10606/08.07.2019г. по адм.д.№13144/2018г. на ВАС ), но и
посоченото съглашение, предвид стойността на допълнителните услуги в
размер на общо 132 лв. /60 лв.+72 лв./ , което е 66 % от сумата по кредита
/200 лв./, води до значително неравновесие между правата и задълженията на
доставчика на услугите и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. В конкретния случай налице е хипотеза, при която търговецът, с
цел да извлече за себе си по-голяма печалба от предвидените ограничения в
ЗПК, е въвел клаузата за закупуване на допълнителни услуги и дължимо
възнаграждение за такива. Клаузата несъмнено е неравноправна, тъй като е
във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. Следва да се приеме, че е налице сключване на
договор за потребителски кредит в противоречие на закона, което води до
предвидената в разпоредбата на чл. 22 ЗПК недействителност.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по-особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23
ЗПК, а именно - че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
други разходи.
13
В подкрепа на изводите, направени по-горе, съдът цитира актуалната
съдебна практика на СЕС по сходни казуси:
Решение по дело C‑714/22 от 21 март 2024 година на Съда на ЕС,
което гласи следното:
1) Член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които
са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия
тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за
отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата
сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните
вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази
разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по
смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените
услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит;
2) Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва
да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член
3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница;
3) Член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори
трябва да се тълкува в смисъл, че клаузите относно допълнителни услуги,
които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия
тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за
отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума,
както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техният размер, по принцип не спадат към основния предмет на този
договор по смисъла на тази разпоредба и следователно подлежат на преценка
за неравноправност;
4) Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в
смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на
съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните
вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е
сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може
да има неравноправен характер, когато по-специално тези разходи са явно
непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.
14
В същия смисъл, а именно, че е нaчиcлявaнe нa дoпълнитeлни лиxви и
нeycтoйĸи пo oтпycнaти зaeми бeз ĸpeдитнитe дpyжecтвa дa ги вĸлючвaт в
гoдишнитe paзxoди зa пoгacявaнeтo им, e нapyшeниe нa Диpeĸтивa
2008/48/EO нa EΠ и cъвeтa, е и последното и най-ново постановено по сходни
казуси Решение на Съда на Европейския съюз (четвърти състав) от 17
октомври 2024 година по дело C-409/23 (Riverty GmbH срещу MI), което
гласи следното:
„Член 2, параграф 2, буква е) от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че без да се засягат случаите, в които
още от сключването на договора за кредит кредиторът предвижда
неизпълнението от потребителя на задължението за плащане, за да търси
икономическа облага, лихвите за забава и разходите за извънсъдебно
събиране, които потребителят дължи в случай на забава или
неизпълнение на задължението за плащане по договор за кредит, не
попадат в обхвата на понятията „лихва" и „други разходи" по смисъла
на тази разпоредба, и то по принцип независимо от това дали тези лихви и
други разходи имат законов или договорен произход, както и от това дали
съответно посочените лихви и други разходи с договорен произход са по-
високи от това, което би било дължимо по силата на закона.“
И още Съдът на Европейския съюз yĸaзвa, чe члeн 22, пapaгpaф 3 oт
Диpeĸтивa 2008/48 зaдължaвa дъpжaвитe члeнĸи дa гapaнтиpaт, чe
paзпopeдбитe, ĸoитo пpиeмaт зa изпълнeниe нa тaзи диpeĸтивa, нe мoгaт
дa бъдaт зaoбиĸoлeни пocpeдcтвoм нaчинa, пo ĸoйтo ca фopмyлиpaни
дoгoвopитe (Рeшeниe oт 11 ceптeмвpи 2019 г., Lехіtоr, С‑383/18,
ЕU:С:2019:702, т. 30).
Предвид изводите на съда по-горе и с оглед разпоредбата на чл. 23 от
ЗПК, установяваща, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
По конкретния ДПК за главницата в размер на 200 лв. е издадена в хода
на заповедното производство по Ч.гр.д. № 1642/2024г. заповед №
780/29.11.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и
съответно изпълнителен лист.
Осъдителните искове в настоящото исково производство, предявени
въз основа на същия ДПК: за непогасено договорно възнаграждение; за
неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга
Фаст; за неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси;
за лихви за забава - от дата на изтичане на погасителния план до подаване на
исковата молба, по изложените по-горе съображения следва да се отхвърлят
изцяло като неоснователни.
Доколкото ответникът не е претендирал разноски по делото, съдът не
15
се произнася по този въпрос.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 49,
бл. 53Е, вх.В, представлявано от С. Н. Н. и Н.М.Л. чрез пълномощник – юрк.
И. Т. Т. против Р. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Т., ул. „Ч. в.“ №
...обективно кумулативно съединени осъдителни искове, за сумите: 12.67 лева
- неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 25.10.2019 г.
до 25.01.2020 г. - дата на изтичане на погасителния план; 60 лева - неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо до 25.01.2020
г.; 72 лева - неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, дължимо
до 25.01.2020 г.; 82.84 лева - законна лихва, дължима от 26.01.2020 г. - датата
на изтичане на погасителния план до 30.01.2025г. – датата на предявяване на
иска, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд гр. Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
16