№ 11650
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110147754
по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявен е от ищеца Б. Д. Г. срещу ответник „фирма“ ЕАД
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за
признаване на установено спрямо ответника недължимостта на сумата от
169,80 лева, представляваща 1/2 от претендираната сума за доставена и
потребена топлинна енергия и дялово разпределение за периода м.01.2007 г.,
м.02.2007 г., м.03.2007 г., м.04.2007 г., м.09.2007 г., м.10.2007 г., м.11.2007 г.,
м.12.2007 г. за топлоснабден имот, находящ се в /населено място/ и лихва за
забава в размер на 227,28 лева представляваща 1/2 от претендираната лихва
за забава върху главницата за потребена топлинна енергия и дялово
разпределение за периода м.01.2007 г., м.02.2007 г., м.03.2007 г., м.04.2007 г.,
м.09.2007 г., м.10.2007 г., м.11.2007 г., м.12.2007 г. като погасена по давност.
Ищецът Б. Д. Г. , твърди, че има интерес от предявяване на иска, тъй
като ответникът претендира плащане на процесната сума с изпращането на
извънсъдебни покани под формата писма, фактури, публикация на справки за
дължими суми на интернет страницата на дружеството, обаждания и
посещения на адреса. Поддържа се, че вземанията, предмет на настоящото
производство са погасени по давност. Моли съда да уважи иска. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът „фирма“ ЕАД не подава отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът чрез
надлежно упълномощения процесуален представил счита претенцията за
недопустима, евентуално неоснователна.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл.
235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
При предявен от ищеца отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1
ГПК, че определена парична сума не се дължи, в тежест на ответника е да
докаже наличието на свое валидно и изискуемо вземане в оспорения размер,
което включва наличието между страните на облигационна връзка, доставка е
услуги (ТЕ) в количество, чиято стойност възлиза поне на исковата сума,
плащането и се дължи от потребителя, като не са налице правоизключващи
или правопогасяващи вземането му обстоятелства, в това число и
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Ищцата не оспорва, че е собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот,
находящ се в /населено място/, за който са и начислени 169,80 лева,
представляваща 1/2 сума за доставена и потребена топлинна енергия и дялово
разпределение за процесния период м.01.2007 г., м.02.2007 г., м.03.2007 г.,
м.04.2007 г., м.09.2007 г., м.10.2007 г., м.11.2007 г., м.12.2007 г. и сумата
227,28 лева, представляваща 1/2 олихва за забава върху главницата за
потребена топлинна енергия за процесния период м.01.2007 г., м.02.2007 г.,
м.03.2007 г., м.04.2007 г., м.09.2007 г., м.10.2007 г., м.11.2007 г., м.12.2007 г.
Ответникът не твърди и не е представя доказателства, че са налице
обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността на
вземанията. Тригодишният погасителен давностен срок за процесните
периодични вземания е изтекъл. С погасяването на главните вземания се
погасяват и вземанията за обезщетение за забава – чл. 119 ЗЗД.
Предвид изложените съображения, всички предявени отрицателно
установителни искове иск за недължимост на главница за топлинна енергия и
дялово разпределение и лихва за забава се явяват изцяло основателни и
следва да бъдат уважени в пълните размери.
При този изход на спора и предвид изрично направеното искане в тази
насока право на разноски възниква за ищеца за сумата от 50,00 лева –
заплатена държавна такса. Настоящият състав счита, че такива не следва да се
присъждат, нито пък в полза на процесуалния представител следва да се
присъжда адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ, доколкото същите не съставляват необходими разноски за водене на
делото. След служебна справка в деловодната система на съда се установява,
че ищцата Б. Д. Г. е предявила срещу ответника „фирма“ ЕАД 16
/шестнадесет/ на брой идентични претенции за отричане на вземания за
топлинна енергия за различни периоди от по няколко месеца всеки. Макар
същото да е гарантирано от закона право на страната с оглед предприемане
желаната стратегия за защита на субективните права, при добросъвестно
упражняване на правата, не би се стигнало до разноски в искания размер.
Предвид цената на исковете по всяко едно от предявените дела (58,57 лева по
гр.д. № 34491/2022 г., 36,41 лева по гр.д. № 34494/2022 г., 40,64 лева по гр.д.
№ 34495/2022 г., 64,18 лева по гр.д. № 34497/2022 г.) генерирането на
2
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение многократно
надвишаващи размера на исковата сума, несъмнено сочи на явна злоупотреба
с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК, поради което съдът счита, че не
следва да се присъждат.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Б. Д. Г. , ЕГН
********** с адрес /населено място/ НЕ ДЪЛЖИ на „фирма“ ЕАД, ЕИК
........... със седалище и адрес на управление гр. София, жк. „..........”, ул.
„.............” № 23Б сумата от 169,80 лева, представляваща 1/2 от
претендираната сума за доставена и потребена топлинна енергия и дялово
разпределение за периода м.01.2007 г., м.02.2007 г., м.03.2007 г., м.04.2007 г.,
м.09.2007 г., м.10.2007 г., м.11.2007 г., м.12.2007 г. за топлоснабден имот,
находящ се в /населено място/ и лихва за забава в размер на 227,28 лева
представляваща 1/2 от претендираната лихва за забава върху главницата за
потребена топлинна енергия и дялово разпределение за периода м.01.2007 г.,
м.02.2007 г., м.03.2007 г., м.04.2007 г., м.09.2007 г., м.10.2007 г., м.11.2007 г.,
м.12.2007 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3