РЕШЕНИЕ
№ ……………….
София, 02.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на шестнадесети май две хиляди и
деветнадесета година в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА
ИВАНОВА |
|
|
ЧЛЕНОВЕ: мл. съдия |
ЗЛАТКА
ЧОЛЕВА АНДРЕЙ
ГЕОРГИЕВ |
при участието на секретаря Румяна Григорова,
като
разгледа докладваното от младши съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 14927 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 271 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу Решение от 13.06.2018 г. по гражданско дело № 28190/2017 г. на
Софийския районен съд, 88. състав, с което въззивникът е осъден да плати на Н.Х.С.
сумите от 798, 10 лева – недължимо
платена главница и лихви по издаден изпълнителен лист от 01.07.2015 г. по
частно гражданско дело № 13483/2014 г. по описа на Софийския районен съд – 59.
състав, и сумата от 77, 82 лева –платени такиси и разноски по образуваното въз
основа на изпълнителния лист изпълнително дело № 20186910400951 на частен
съдебен изпълнител (ЧСИ) С.А., ведно със законната лихва върху всяка от двете
суми от 04.05.2017 г. до датата на плащането им.
Във
въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение поради съществено нарушиение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно бил
приел, че платените от въззиваемата С. (ищец в
първоинстанционното дело) суми по заведено срещу нея изпълнително дело били
платени без основание. Излагат се доводи, че въззивникът
„Т.С.“ ЕАД бил завел срещу въззивеамата С. заповедно
производство и получил изпълнителна заповед срещу нея за сумите 2 780, 02
лева – цена за топлинна енергия, и 423, 95 лева – законна лихва за забава, по
частно гражданско дело №13483/2014 г. на Софийския районен съд, 59. състав.
Твърди се, че в хода на заповедното производство въззиваемата била заплатила
всички дължими се на въззивника суми, с изключение на разноските. Затова по
реда на т. 10в от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на Върховния
касационен съд (ВКС) за заповедното производство въззивникът
– „Т.С.“ ЕАД, имал право да получи разноските по делото, за които на
дружеството бил издаден изпълнителен лист за сумата от 300, 20 лева. Именно по
този лист въззиваемата С. била заплатила суми, които
не са платени без основание. Затова и искът бил неоснователен и следвало да се
отхвърли. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – Н.Х.С. , с който се оспорва
въззивната жалба. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд бил приел в
мотивите си, че въпреки уредената отговорност за разноски в конкретния случай
Софийският районен съд бил обезсилил издадената заповед за изпълнение в цялост
преди по изпълниителното дело да постъпят каквито и да е постъпления.Поради
това същата не била годно изпълнително основание към последната дата и така е
проведен един привиден изпълнителен процес – такъв по негодно изпълнително
основание. Затова събраните в такъв процес суми подлежали на връщане. По същия
начин следвало да се постъпи и със събраните по изпълнителното дело такси и
разноски, тъй като същите били събрани по незаконосъобразно проведено
изпълнително призводство. Така се поддържа, че първоинстанционното решение е
правилно и се иска потвърждаването му. Претендират се разноски.
В
съдебното заседание предсатвител изпраща единствено
въззиваемата, и двете страни са депозирали писмени становища. В тях страните
поддържат изцяло исканията, доводите и възраженията си от въззивната жалба и
отговора.
Първоинстанционният
съд е приел в мотивите на обжалваното решение, че на 22.08.2014 г. срещу въззиваемата С. (ищца в първоинстанционното производстово)
е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 13483/2014 г. по
описа на Софийския районен съд, 59. състав. В срока по чл. 414 ГПК срещу тази
заповед е постъпило възражение от въззиваемата, като на 15.01.2015 г. съдът бил
дал на въззивника – „Т.С.“ ЕАД, указания да предяви
иск за установяване на вземането по издадената заповед. С молба от 04.03.2015
г. последното дружество уведомило съда, че при него е постъпило плащане на
главницата и лихвите по заповедта, но не и на разноските и поискало издаване на
изпълнителен лист за последните. Такъв лист бил издаден на 01.07.2015 г. На
16.08.2016 г. обаче Софийският районен съд, 59. състав, обезсилил е изцяло заповедта
от 22.08.2014 г., като разпореждането му не било обжалвано и влязло в сила. Същевременно
обаче по издадения на 01.07.2015 г. изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело, по което на 22.02.2017 г. били събрани от въззиваемата С. 798, 10 лева. Поради това съдът е приел, че
към датата на събиране на последната сума не е съществувал изпълнителен титул,
тъй като заповедта за изпълнение, въз основа на която бил издаден изпълнителния
лист, била обезсилена изцяло (включително в частта за разноските) с
разпореждането от 16.08.2016 г. поради това към този момент съществувало
основание за прекратяване на изпълнителния процес и събраните сумисе явявали
събрани въз основа на привиден изпълнителен титул. Затова и се дължало
връщането им на въззиваемата С..
При
служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК
настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до
нищожност на решението. Решението е постановено по предявен иск при липса на
абсолютни и относителни процесуални пречки, поради което същото е допустимо в
обжалваната си част.
По
изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното
решение настоящият съдебен състав намира следното:
Пред
настоящата съдебна инстанция страните не оспорват установените от първоинстанционния
съд в решението му факти – че заповедта за изпълнение е била обезсилена преди образуване
на изпълнително производство от въззивника – „Т.С.“
ЕАД, че в изпълнителното производство са събрани суми от въззиваемата С. след датата на обезсилване на заповедта на
изпълнение. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд не следи за правилността на
фактическите изводи, направени от първоинстанционния съд, ако старните не са
направили изрично оплакване за тяхната неправилност във въззивната жалба или
отговора. Поради това настоящият съд възприема горните факти така, както е направил
Софийският районен съд в мотивната част на обжалваното решение.
С
оглед на изложеното твърденията на въззивника – „Т.С.“
ЕАД, относно това, че за него се е породило право да търси разноски от въззиваемата С., са основателни към датата на получаване на
изпълнителния лист – 01.07.2015 г. Действително съгласно практиката на ВКС такива
разноски се дължат при плащане от страна на длъжника след получаване от него на
издадена заповед за изпълнение съгласно т. 10в от Тълкувателно решение № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС.
Тези
постановки обаче важат до момента, в който заповедта за изпълнение е валидна и
не е загубила силата си. С разпореждане от 16.08.2016 г. по частно гражданско
дело № 13483/2014 г. на Софийския районен съд, 59. състав, обаче издадената
заповед за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от
01.07.2015 г. срещу въззивницата С. по посоченото
дело на Софийския районен съд, 59. състав, е обезсилена. От влизането в сила на
разпореждането – на 08.09.2016 г. издаденият изпълнителен титул следователно е
загубил силата си и съгласно чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК всяко образувано въз
основа на него изпълнително дело след тази дата е следвало да бъде прекратено.
Въззивникът – „Т.С.“ ЕАД, е можел да се защити
срещу разпореждането от 16.08.2016 г. за обезсилване на заповедта за
изпълнение, като е имал право да подаде жалба. Това свое право обаче той не е
реализирал. Поради това съдебният акт за обезсилване на заповедта за изпълнение
е влязъл в сила и всякакви материалноправни претенции на въззивника по
издадената заповед за изпълнение са били погасени към тази дата, независимо
дали такива са съществували или не.
Поради
това и всички събрани след 08.09.2016 г. в рамките на изпълнителен процес по
издадения на 01.07.2015 г. по частно гражданско дело № 13483/2014 г. на
Софийския районен съд, 59. състав, изпълнителен лист са били събрани, както правилно
е посочил първоинстанционния съд, в незаконосъобразен изпълнителен процес по
негодно правно основание. Поради това същите подлежат на връщане съобразно чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Същото
важи и за събраните в изпълнителното дело такси и разноски, които не са се
дължали от въззиваемата С., като в тази част
настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е бланкетна и не следва
да се произнася по правилността на първоинстанционното решение съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за въззивното производство
извън преценката за нарушаване на императивни материалноправни норми, каквото
не се установява.
Следователно
първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди.
Относно
разноските:
При
този изход на спора разноските следва да се поемат изцяло от въззивника
(ответник в първоинстанционното производство) – „Т.С.“
ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. С оглед изхода на въззивното производство
и потвърждаването на първоинстанционното решение по предявените искове, същото
не следва да се изменя в частта за разноските.
Пред
въззивната инстанция въззиваемата
С. е доказала разноски в размер на 320 лева съгласно договор за правна защита и
съдействие от 09.11.2018 г. (на лист 16 от делото), който съдържа и разписка за
полуване на сумата в брой. Доколкото делото се води по два иска, е
неоснователно възражението на въззивника – „Т.С.“ ЕАД
за намаляване на адвокатския хонорар, тъй като за всеки от тези искове съгласно
чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от същата адвокатът на
въззиваемата има право да получи минимален хонорар от по 300 лева. Следователно
сумата от 320 лева не следва да бъде намалявана и следва да се присъди в пълен
размер.
Доколкото
по настоящото дело са предявени искове с цена под 5 000 лева, същото не
подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така
мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „в“ въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
13.06.2018 г. по гражданско дело № 28190/2017 г. на Софийския районен съд, 88.
състав.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Т.С.“ ЕАД,
***, да плати на Н.Х.С., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 320 лева (триста
и двадесет лева) – разноски във въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
|
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
|
|
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |