№ 1863
гр. Пловдив, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330201760 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
21-0438-000110 от 02.02.2021 г., издадено от Началник Трето РУ към ОД на МВР
Пловдив, с което на И. Й. П. с ЕГН ********** на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание
– глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за различна фактическа обстановка от
установената, а именно че жалбоподателят не е управлявал автомобила. Моли
постановлението да бъде отменено.
Въззиваемата страна е взела писмено становище по жалбата с изпращане на
преписката на съда. Счита НП за законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните
съображения.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 01.01.2021 г. жалбоподателят И. Й. П. управлявал лек автомобил марка и
модел „БМВ 530 ХД“ с рег. № ***, собственост на ***. Около 9:00 ч. се движил е гр.
Пловдив, когато забелязал полицейски патрулен автомобил. Решил да направи рязка
маневра, която била забелязана от полицейските служители. Те решили да спрат
автомобила за проверка и включили светлинна и звукова сигнализация. Така същият
бил спрян на ул. „Оборище“ до № 20 в посока запад-изток. През цялото време
полицейските служители имали пряк визуален контакт към автомобила и като го
спрели забелязали как жалбоподателят именно слиза от мястото зад волана. С него на
предната пасажерска седалка се придвижвала и жена. Полицейските служители
1
пристъпили към проверка, като водачът завил, че не носи лична карта и СУМПС и
продиктувал единен граждански номер, в който служителите се усъмнили, че е негов и
го отвели до сградата на Трето РУ за установяване на самоличността му. Там
установили, че това е И. Й. П., а при проверката е дал друго ЕГН, а не неговото.
Полицейските служители установили, че водачът никога не е притежавал свидетелство
за управление и е неправоспособен водач на МПС.
По този повод бил съставен АУАН бл. № 946918/01.01.2021 г. в присъствието на
нарушителя и свидетел очевидец за нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Актът е връчен на
жалбоподателя, от когото не са постъпили възражения.
С оглед установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващия
орган е издал и обжалваното НП, с което на жалбоподателя е била наложена на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 150
от ЗДвП.
Установява се, че констатираното нарушение е второ такова по чл. 150 от ЗДвП,
като наказанието по първото, за което е издадено НП № 17-1030-008121/29.11.2017 г., е
погасено по давност.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, а именно показанията на свидетеля Н.М. – актосъставител, АУАН,
справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., заповед № 8121з-
825/19.07.2019 г., заповед № 8121к-3205/12.02.2021 г. и заповед № 8121к-
4207/28.02.2020 г. на МВР.
Съдът оцени показанията на актосъставителя като логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Същият заявява, че
си спомня конкретната ситуация, която е констатирал и при която е извършено
нарушението, като категорично потвърждава, че е възприел и лично е видял как
жалбоподателят водач слиза от предната лява врата на автомобила, рязката маневра,
опитът на водача да го заблуди с друго ЕГН, както и установената липса на
правоспособност за управление на ППС от страна на водача. По тази причина съдът се
довери на показанията на свидетеля и основа фактическата обстановка по делото
именно на тях. На жалбоподателя беше предоставена възможност за установяване на
твърдяната различна фактическа възможност, като му беше допуснат свидетел при
режим на призоваване при посочване на адреса от негова страна. Поради некоректното
съдържание, такъв свидетел не установен и въпреки многократните предоставени
възможности от страна на съда за коригиране на адреса, това така и не се стори.
Поради тези причини не се и установи различна обстановка от посочената в акта.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представените
заповеди на МВР.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН.
Не се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание на обстоятелствата
2
на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото
нарушение. Не е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на
връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения
и не се е възползвал от това си право.
АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел очевидец към
момента на установяване на нарушението, с което е съобразено правилото на чл. 40 от
ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано
надлежно в НП от фактическа страна, като наказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се
приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната
възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване
на правилата за управление на МПС след придобиването на правоспособност.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се
установява авторството на деянието, но и виновното му извършване, като с основание
е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
На базата на всички събрани и оценени с доверие писмени доказателства, съдът
е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената е НП
разпоредба на чл. 150 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване,
трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се
управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т.
3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. От обективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението, но същото не важи за
субективната страна на нарушението.
Безспорно се установява, че И.П. като водач на МПС на 01.01.2021 г. около 09:00
часа в гр. Пловдив на ул. „Оборище“ до № 20 управлявал лек автомобил марка „БМВ
530 ХД“ с рег. № ***, собственост на „***, като е бил неправоспособен водач.
Констатациите в АУАН от фактическа страна съответстват на събраните гласни
и писмени доказателства. След преценка на цялата доказателствена съвкупност те не се
опровергават. Не се установиха от съда доказателства, които да обосноват извод за
невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила,
регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Именно преценката на
доказателствата дава основание на съда да прецени, че фактическата обстановка в
АУАН се установява по безспорен начин, а следователно и съпричастността на
жалбоподателя в извършването на нарушението. Еднопосочни в този смисъл са
показанията на свидетеля и представените писмени доказателства, а именно справка за
нарушител/водач, че жалбоподателят е управлявал автомобила и не е правоспособен за
това. Тоест не изпълнил изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове
по придобиване на правоспособност за управление на ППС. Не се ангажираха
3
доказателства от страна на жалбоподателя в обратната насока, въпреки предоставената
възможност.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да не управлява
ППС без да е правоспособен може да доведе до настъпване на общественоопасни
последици – както за движението, така и от материален и нематериален характер, и е
искал настъпването на последиците, а именно е бил водач на МПС, с което е извършил
нарушението при пряк умисъл.
По наказанието:
Описаното нарушение по чл. 150 от ЗДвП е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която предвижда при
управление на МПС без правоспособност нарушителят да се наказва с глоба в размер
от 100 до 300 лв. Съдът обаче намира, че правилно административнонаказващият
орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27
от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението. Установява нарушителят
да е лице с висока степен на обществена опасност и деянието му се характеризира по
този начин, за да бъде основан изводът за налага на по-високо наказание от
предвидения минимум, а именно в неговия максимум. В тази връзка е обстоятелството,
че това е второ такова нарушение за водача, освен това същият е опитал да избегне
проверка, а при прякото й осъществяване да заблуди полицейските служители и е
предоставил чужд единен граждански номер. Всичко това дава основание да се приеме,
че жалбоподателят е личност с висока степен на обществена опасност и това налага да
бъде санкциониран с глоба в максимален размер.
По този начин определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на
целите по чл. 12 от ЗАНН. Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти,
като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не се отличава със смекчаващи обстоятелства,
които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Напротив, процесният случай
разкрива белезите на обичайните нарушения от същия вид. Не се разкриват други
обстоятелства, които биха могли да имат отношение към приложението на чл. 28 от
ЗАНН и да характеризират случая със значително по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е
4
законосъобразно, определеното наказание да е справедливо и се установява
нарушението от обективна и субективна страна, поради което и НП следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0438-000110 от 02.02.2021
г., издадено от Началник Трето РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на И. Й. П. с ЕГН
********** на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата му е
наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.
150 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5