Решение № 260012
гр. Бургас, 11.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд, наказателно
отделение 17-ти наказателен състав в публично заседание на тринадесети юли,
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНАТОЛИ БОБОКОВ
при секретаря Д.М., като разгледа докладваното от районния съдия НАХД №
1910 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба
от П.Г.П. ЕГН********** срещу
НП № 412/14.05.2020 г. на директор на РДГ Бургас, с което на основание чл. 64,
ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите
/ЗРА/ му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150 лв., за нарушение на чл. 22, ал. 1 от
ЗРА, съгл. С жалбата иска НП да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
В с. з. жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява
се от адв.П., който поддържа
жалбата и моли за отмяна на НП.
В с. з. въззиваемата страна – чрез
процесуалния си представител пледира за потвърждаване на НП.
Съдът като
съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 03.05.2020г. жалбоподателят
П. извършвал любителски риболов с 1 бр. въдица, без да притежава билет.
Риболовът се извършвал в канал, който се вливал в езерото Мандра. Жалбоподателя
към момента на проверката нямал уловена риба.
За констатираното
деяние на жалбоподателя бил съставен АУАН, с който то било квалифицирано по чл.
22, ал. 1 от ЗРА. Актът бил предявен на жалбоподателя, който след като се е
запознал със съдържанието му се подписал. На основание така съставения АУАН е
издадено и обжалваното НП, при идентичност на правната квалификация.
Горната фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност.
Въз основа на
така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от надлежна страна.
От изричните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН следва, че задължителен реквизит на
фактическите рамки на нарушението е посочване на мястото на нарушението. В този
смисъл посочването на различно място на извършване на нарушението в АУАН и НП
съществено затруднява правото на нарушителя да разбере фактическите рамки на
повдигнатото му обвинение и да организира защитата си. Мястото и времето на
извършване на деянието са съществен негов характеризиращ белег, елемент от
индивидуализацията на същото и отграничаващ го от останалите деяния. В АУАН и
НП е посочено, че мястото на нарушението е езерото Мандра. В разпита на св.П. –
актосъставител се установи, че мястото на нарушението
е воден канал до с.Константиново,
който се влива в езерото Мандра. Съдът не намира основания да не кредитира
показанията на свидетеля, тъй като той е извършил проверката. След като в НП е
посочено място различно от действително констатираното – канал вливащ се в ез.Мандра,
следва да се приеме, че НП следва да се отмени на процесуално основание.
Отделно от това,
би могло да се разсъждава и за приложение на чл.28 ЗАНН. В случая по делото е установено, че жалбоподателя не е уловил нито една
риба. От изложеното следва, че в случая нарушението представлява деяние с ниска
степен на обществена опасност, тъй като по никакъв начин не е застрашено
биологичното равновесие и устойчивото развитие на водните ресурси.
В случая съда прие, че деянието е и класически пример маловажен
случай. За да е деянието такова, то следва от него да не са настъпили никакви
вредни последици, каквито в случая липсват- жалбоподателя не е реализирал улов.
Едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на засягане на
охраняваните от закона обществени отношения е много ниска. Преценката дали
дадено деяние следва да се квалифицира като маловажно е строго индивидуална.
Преценящия орган следва да изхожда освен от накърнените обществени отношения,
така също и от личността на дееца, на пострадалия, както и от сферата на самите
обществени отношения, които се засягат. По делото липсват доказателства от
които да се направи извод, че дееца е системен нарушител. При установяване на
нарушението не е създавал проблеми на проверяващите и е съдействал. Необходимо
е да се изследват и начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите водили
дееца при извършването му. В процесния случай
извършеното от жалбоподателя е точно такова и следва да се квалифицира като
маловажно.Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол и
когато съдът намери, че АНО не е приложил правилно закона, то това нарушение
следва да бъде отстранено. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007
г. на ВКС, ОСНК, постановено по Т. Н. Д. № 1/2007 г. по описа на ВКС.
Ръководен от
гореизложеното, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №
412/14.05.2020 г. на директор на РДГ Бургас, с което на основание чл. 64, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите
на П.Г.П. ЕГН********** му е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150 лв., за нарушение
на чл. 22, ал. 1 от ЗРА.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /А.
Бобоков/
Вярно
с оригинала: Д.М.