Р Е Ш Е Н И Е
№ 806 02.03.2020 година град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд,
ХVІ граждански състав
На
трети февруари две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия Петрова
при
секретар Марина Димова
като
разгледа докладваното от съдията Петрова
гражданско дело № 3500 по описа за 2019
година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД против М.Ж.М.,
ЕГН **********, адрес: ***, за приемане за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 500 лева главница и сумата от 83,92 лева - договорна лихва за
периода от 28.04.2017г. до 29.01.2019г. по договор за потребителски кредит №
0001020/28.04.2017г., сумата от 562.80 лева главница по т. I и сумата от 25 лева главница по т. II по
договор за допълнителни услуги от 28.04.2017г. и сумата от 76,62 лева – лихва
за забава върху главницата по договора за потребителски кредит за периода от
30.05.2017 г. до 29.01.2019г., ведно със законната лихва върху главниците от
подаване на исковата молба до изплащането.
Твърденията
са, че ищецът осъществява гаранционни услуги /поръчителство/ в полза на Фреш
Кредит ЕООД. Между Фреш Кредит ЕООД и ответника са сключени договор за
потребителски кредит от 28.04.2017г. и договор за допълнителни услуги от същата
дата. Между ответника и ищеца е сключен и договор от 28.04.2017г. за
гаранционна сделка /поръчителство/, въз основа на който ищецът се е задължил да
отговоря солидарно като поръчител за задълженията на длъжника към Фреш Кредит
ЕООД. С договора за кредит на ответника е бил предоставен кредит от 500 лева,
който, заедно с лихвата и възнаграждението на поръчителя е следвало да се плати
на вноски. Предвид настъпили просрочия в плащанията, кредиторът Фреш Кредит ЕООД
е упражнил правата си против поръчителя и го поканил да плати сумите. С
платежно нареждане от 29.01.2019г. поръчителят е платил задълженията вместо
длъжника. Изпълнявайки чуждото задължение, ищецът е встъпил в правата на
кредитора по посочените договори и е станал на свой ред кредитор на длъжника. С
тези мотиви се моли исковете да се уважат.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника чрез особения му представител, в който е
заявено, че искът е неоснователен. Сочи, че процесният договор за потребителски
кредит № 0001020/28.04.2017г., сключен между „Фреш кредит“ ЕООД и ответницата,
е недействителен и не обвързва последната и ищеца - като поръчител. Съгласно
чл. 138, ал. 2 от ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително
задължение. Плащането от страна на ищцовото дружество като поръчител по
договора за потребителски кредит, без да възрази относно неговата
действителност, е извършено без основание и не обвързва ответницата, нито я
лишава от правото да направи възраженията по настоящото дело. Процесният
договор за потребителски кредит не отговаря на въведените със ЗПК императивни
изисквания към неговото съдържание. Договорът не съответства на чл. 11, ал. 1,
т. 11 от ЗПК. Съдържанието на процесния договор за кредит противоречи и на чл.
11, ал. 1, т.10 от ЗПК, тъй като не е посочена действителната обща сума,
дължима от потребителя по смисъла на закона - не са посочени дължимите суми за
допълнителни услуги, които съгласно легалната дефиниция следва да бъдат част от
съдържанието на договора. Договорът за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК. Графикът на плащанията към договора за допълнителни
услуги също не съответства на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и 11 от ЗПК.
Възнаграждението на поръчителя по потребителския кредит - 562,80 лева надхвърля
по размер чистата стойност на кредита: 500 лева. Налагането на потребителя да
заплати възнаграждение на поръчител в този необосновано висок размер
противоречи на морала и добрите нрави. В чл. 3 от договора за потребителски
кредит е поставено изискване към кредитополучателя в срок от 48 часа от
подписване на договора да осигури обезпечение по кредита. Първите две
възможности - поръчителство от две физически лица, имащи безсрочни трудови договор
и получаващи минимално брутно трудово възнаграждение от 1500 лева от всеки
поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от
кредитодателя банка /без да се посочва кои са „одобрените“ банки/ са
практически неизпълними и то в рамките на 48 часа. Това води до прилагане на
чл.3, ал. 2 от договора и автоматично тежестта върху кредитополучателя се
увеличава с 562,80 лева, без да е налице яснота как е формиран размерът на
възнаграждението на поръчителя. Включването в договор на клаузи, които са
неизпълними изначално, сочат на противоречие с добрите нрави, доколкото това
неизпълнение води до крайно неблагоприятни последици за кредитополучателя. Ето
защо, счита че договорът за потребителски кредит № 0001020 от 28.04.2017г. и
договорът за допълнителни услуги към него, са нищожни на основание чл. 26, ал.
1, предл. трето от ЗЗД, чл. 20 и 22 от ЗПК и чл. 143, т. 18 от ЗЗП. Предвид
недействителността на процесния договор за потребителски кредит, не е налице
валидно поръчителство - недействителен е и договорът за допълнителни услуги към
него, поръчителят не отговаря за задължения по договора за кредит, а
извършеното от него плащане по недействителен договор не обвързва ответницата
по настоящото дело. Моли се искът да бъде отхвърлен.
Предявени са установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.143, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Бургаският районен съд предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира следното:
Исковете са частично основателни.
На 28.04.2017г. между “Фреш Кредит“ ЕООД и М.Ж.М. е
сключен договор за потребителски кредит № 0001020/28.04.2017г., по силата на
който дружеството е предоставило на ответницата кредит от 500 лева. Според
договора ответникът се е задължил да върне сумата, ведно с договорна лихва в
размер на 29.66% лихвен процент, на 12 равни месечни вноски, всяка от по 48.66
лева, в срок до 30.04.2018г.
Съгласно чл.3,
ал.1, т.1 и т.2 от договора за кредит, ответникът се е задължил в срок от 48
часа от сключването му да предостави на заемодателя обезпечение – двама
поръчителя, отговарящи на определени критерии, или банкова гаранция. В ал.2 е
предвидено, че при неизпълнение на това задължение ще се счита, че
кредитополучателят се съгласява и упълномощава “Фреш Кредит“ ЕООД да сключи от
негово име и за негова сметка, в т. ч. и при условията на чл.38 от ЗЗД, договор
за поръчителство с одобрено от кредитодателя дружество-поръчител, което да му
предостави гаранционна услуга /поръчителство/ за обезпечаване на вземанията по
договора за кредит, при възнаграждение за последното от 562.80 лева, платимо от
М. разсрочено – на равни месечни вноски.
Съгласно чл.4
от договора, кредитополучателят се е съгласил чрез сключване на допълнителен
договор да ползва допълнителни услуги, предоставени от кредитодателя /по
Тарифа/, както и да ползва финансиране на разсрочено плащане на
възнаграждението за поръчителя по чл.3.
Видно от
разписката на стр.18, сумата по кредита е предадена на ответника на 28.04.2017г.
Сключен е бил
договор за допълнителни услуги от 28.04.2017г. /сключването му е разрешено по
силата на чл.4 от договора за кредит/, с който Фреш Кредит е предоставило на М.
допълнителна услуга, представляваща финансиране, разсрочване и заплащане на
поръчителя на сумата, която се дължи от клиента за възнаграждението по договор
за поръчителство на кредита. Според този договор, в полза на кредитора се дължи
сума за услугата за поръчителство в общ размер от 562.80 лева, която следва да
се плати на 12 вноски по 46.90 лева. Няма спор, че е сключен и договор за
гаранционна сделка /поръчителство/ от 28.04.2017г., между Фреш Кредит ЕООД като
кредитор, М.Ж.М. като длъжник и Гаранционен фонд България ЕООД като поръчител,
с който поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря за изпълнението
на всички задължения на длъжника по договора за потребителски кредит.
Ответницата
не е изпълнявала срочно задълженията си по договора, като не е извършвала
никакви плащания. След като М. не е плащала в срок задълженията си, от страна
на кредитора Фреш кредит ЕООД е била пратена покана за плащане, с която
поръчителят Гаранционен фонд България ЕООД е поканен да заплати задълженията
вместо длъжника. Установява се, че поканата е била уважена и сумите са платени
на кредитора от поръчителя, като фактът на плащането се доказва от
представеното платежно нареждане и от заключението на приетата
съдебно-икономическа експертиза. Ето защо принципно поръчителят, суброгирайки
се в правата на кредитора, може да иска от длъжника заплащане на всички платени
суми.
Съдът
намира, че процесният договор за кредит попада под уредбата на ЗПК.
Съгласно
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според § 1,
т.1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е
указано, че ”обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Видно от
съдържанието на процесния договор за кредит, в него не е отразена
действителната ”обща сума, дължима от потребителя“. Така в графа ”детайли на
кредита“ фигурира ”обща сума за погасяване“, но тя отчита само общия му размер,
без да включва общите разходи за потребителя, в това число и възнаграждение за
поръчителя, което е ”допълнителна услуга“, пряко свързана с кредита, независимо
че задължението за кредитополучателя може и да не възникне, ако успее да представи
обезпечението по чл.3 от договора за кредит. Това, от своя страна, се отразява
и на стойността на годишния процент на разходите, защото той изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК.
Съгласно
чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този
смисъл, като не е включил възнаграждението за поръчителя – на стойност, близка
до тази на отпуснатия кредит, в ”общата сума, дължима от потребителя“,
кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора,
касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни,
т. е. не съществуват по договора. И тъй като не е спазено изискването на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно
чл.22 от ЗПК.
В чл.23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи
лихва или други разходи по него.
Следователно, М. не дължи възнаградителна лихва, както и възнаграждение
за поръчителя и сума за смс-известяване, тъй като същото се явява ”друг разход
по кредита“.
Според
чл.138, ал.2 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само за действително
задължение. Следователно, след като договорът за кредит е недействителен, за
поръчителя не се поражда задължение да обезпечи кредитора. Или в настоящия
случай поръчителят – ищецът по делото, е изпълнил едно ”чуждо задължение“.
Съгласно
чл.74 от ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен
интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. Въпросът за незнанието
за нищожността на сделката и обосноваването на правния интерес по чл.74 от ЗЗД
с факта на това незнание е свързан, от една страна, с вида на
недействителността, а от друга – с опасността от настъпване на неблагоприятни
имуществени последици за изпълняващия чуждото задължение – в този смисъл е
определение № 212/19.12.2008г. на ВКС по т. дело № 635/ 2008г., I т. о.
Недействителността на договора за кредит не е очевидна, тъй като към
момента, когато заемодателят е получил изпълнение от поръчителя, последният не
е знаел, че договорът за кредит е недействителен, съответно, че договорът за
поръчителство не е породил действие.
Безспорно
поръчителят има правен интерес да изпълни, защото ако договорът за кредит е
действителен, респективно, е възникнало задължение за обезпечаване на кредита,
той е солидарно отговорен с длъжника – чл.141, ал.1 от ЗЗД, т. е. имуществените
му права са застрашени от бездействието на последния да изпълни на падежа.
Следователно,
ищцовото дружество встъпва в правата на кредитора, включително и в правото му
да получи чистата стойност на кредита /чл.23 от ЗПК/, или в случая – сумата от 500
лева главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда до окончателното
плащане. Претенциите за възнаградителна лихва, както и за възнаграждение на
поръчителя и сумата за смс-известяване, следва да се отхвърлят като
неоснователни.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
исковото производство в размер на 166.22 лева и разноски в заповедното дело в
размер на 10.01 лева.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Ж.М.,
ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на ”Гаранционен фонд България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, к-с ”Славейков“, бл.
161, ет. партер, представлявано от Петър Стойчев Стоев, сумата от 500 лева /петстотин
лева/ главница по договор за потребителски кредит № 0001020/28.04.2017г.,
сключен с “Фреш Кредит“ ЕООД, заплатена на последното от ищеца като поръчител
по договор за гаранционна сделка /поръчителство/ от 28.04.2017г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 30.01.2019г. до
окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 450/31.01.2019г.
на БРС по ч.гр.дело № 811/2019г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за следните суми: сумата от 83,92 лева - договорна лихва за периода от
28.04.2017г. до 29.01.2019г. по договор за потребителски кредит №
0001020/28.04.2017г., сумата от 562.80 лева главница по т. I и сумата от 25 лева главница за
смс-известяване по т. II по договор за допълнителни услуги от 28.04.2017г.,
сумата от 76,62 лева – лихва за забава върху главницата по договора за
потребителски кредит за периода от 30.05.2017г. до 29.01.2019г., както и
законната лихва върху сумата от 587.80 лева от 30.01.2019г. до изплащането.
ОСЪЖДА М.Ж.М., ЕГН **********, адрес: ***
да заплати на ”Гаранционен фонд България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, к-с ”Славейков“, бл. 161, ет. партер, представлявано
от Петър Стойчев Стоев сумата от 166.22 лева /сто шестдесет и шест лева и двадесет
и две стотинки/ разноски в исковото производство и сумата от 10.01 лева /десет
лева и една стотинки/ разноски в заповедното дело.
ОСЪЖДА ”Гаранционен фонд България”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, к-с
”Славейков“, бл. 161, ет. партер, представлявано от Петър Стойчев Стоев да
заплати по сметка на Бургаския районен съд 120 лева /сто и двадесет лева/
разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ С.Петрова
Вярно с
оригинала:
И.Г.