ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ  №

гр. Добрич, 22.04.2016г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД   ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, шести състав на двадесет и втори април  през две хиляди и шестнадесета година  в закрито  съдебно заседание, в следния  състав :

    ПРЕДСЕДАТЕЛ : СОНЯ ДЖЕНКОВА

като разгледа докладваното от  съдията  гр. дело № 172/2014г.,  по описа на ДРС и за да се произнесе,съобрази следното :

След постановяване на окончателния съдебен акт по делото са постъпили следните молби:

-от М.Ф.Х.,***, чрез надлежно упълномощен адвокат, с която молителят настоява съдът да допълни решението си и се произнесе по въпроса за законната лихва върху присъдените в полза на ищеца суми, както и да се произнесе по искането на страната за присъждане на разноски по водене на делото.

-от П.Х.С. с ЕГН ****** с искане за допълване решението в частта за разноските;

-от Е.Й.А. с ЕГН **** с искане за допълване на решението по предявения иск за неустойка в размер на 1000лв, като съдът осъди ответницата да му заплати неустойката по чл.8 от Предварителен договор за покупко-продажба.

Отделно от това, при преглеждане на съдебния си акт, настоящия състав установи, че е допуснал очевидна фактическа грешка по отношения не предявения иск за сумата от 2032,80лв., представляваща стойността на заплатените от ищцата през м. август 2011г. строително-ремонтни дейности/труд и материали/ за подмяна на покрива на  недвижим имот в гр.Д., представляващ едноетажна къща с площ от 35кв.м. Видно от мотивите на съдебния акт, съдът е формирал ясна воля за  основателността на иска до размер на 979,43лв. В диспозитива на съдебния акт съдът е уважил претенцията до намерения за основателен размер, но е пропуснал да обективира волята си за горницата над присъдената сума от 979,43лв. до претендираната в размер на 2032,80лв. В случая е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, което съставлява очевидна фактическа грешка по смисъла на закона и налага поправянето му.

ПО МОЛБАТА НА М.Ф.Х., лнч ***: Молбата за допълване на съдебния акт относно присъждане на законната лихва е с правно основание чл.250 ал.1 от ГПК и е депозирана в законовия срок, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

 Като разгледа постановения съдебен акт, настоящия състав установи, че с Решение№ 237 от 22.02.2016г. е присъдил в полза на ищеца М.Ф. сумата от 550лв., представляваща половината от внесената цена по развален предварителен договор от 01.08.2011г., сумата от 979,43лв., представляваща стойността на заплатените от ищцата през м. август 2011г. строително-ремонтни дейности/труд и материали/ за подмяна на покрива на  недвижим имот в гр.Д., представляващ едноетажна къща с площ от 35кв.м. и сумата от 1000лв., представляваща договорна неустойка съгласно чл.8 ал.1 от предварителен договор от 01.08.2011г.

В искова молба и допълнителни молби ищцата М.Ф. е поискала присъждане на законната лихва върху претендираните вземания за периода от подаване на исковата молба до окончателното им плащания. В съдебния акт съдът е пропуснал да се произнесе по отправеното искане. Налице е непълнота на съдебния акт по смисъла на чл.250 ал.1 от ГПК. Този пропуск следва да бъде отстранен. Вземанията, присъдени в полза на ищцата са парични и на осн.чл.86 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забава и за периода от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

          Молбите на страните за допълване на решението в частта за разноските е с правно основание чл.248 от ГПК и двете молби са подадени в срока за обжалване на съдебния акт, с оглед на което са допустими и подлежащи на разглеждане.

          Видно от доказателствата по делото и представения списък на разноските М.Ф. е внесла по исковете, по които са и присъдени парични суми държавна такса 50лв. по иска за сумата от 550лв, 81,30лв. по иска за сумата от 2032,80лв., а по иска за сумата от 1000лева- не е внесла парична сума с оглед евентуалното съединяване на иска. Ищцата Ф. е сторила разноски в общ размер на 370лв. за технически експертизи по иска за сумата от 2032,80лв. Липсват доказателства за договорен и изплатен размер на адвокатско възнаграждение. При това, с оглед изхода от всеки от исковете и съразмерно на уважената част, и на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят разноски, както следва- 50лв. по иска за сумата от 550лв, 225,27лв. по иска за сумата от 2032,80лв., уважен до размер на сумата от  979,43лв. Разноски по иска  за сумата от 1000лв. не се следват, тъй като липсват доказателства за разноски за този иск.

ПО МОЛБАТА НА ответника П.Х.С.: Последната е сторила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 850лв. и за експертизи по иска за сумата от 2030,80лв. в размер на 230лв. Възнаграждението за адвокат, поради липса на конкретна уговорка следва да се раздели на броя на исковете заявени от ищците, а именно шест, като за защита по всеки иск следва да се приеме, че ответницата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 141,67лв. Това възнаграждение не е прекомерно, тъй като не надхвърля минималните нормативно определени размери на адвокатските възнаграждения. Два от исковете са изцяло отхвърлени, при което сумата от 282,67лв. адвокатско възнаграждение се следва на ответника на осн. чл.78 ал.3 от ГПК. По изцяло уважените искове за заплащане сумата от 1000лв. и по 550лв. за всеки ищец, разноски на ответника не се следват. Съразмерно на отхвърлителната част от предявения иск за сумата от 2030,80лв. на ответницата П.С. следва да се присъди сумата от 199,76лв./държавна такса и разноски за експертиза/.

 ПО МОЛБАТА НА Е.Й.А. с ЕГН *****: Видно от книжата по делото, искът за присъждане на неустойка в размер на 1000лв. е заявен за първи път пред съда с допълнителна молба от 07.04.2014г. Тази молба, обективираща за първи път иска за сумата от 1000лв. е подадена единствено от М.Х. и в нея ищцата окончателно уточнява предявените си искове. Молителят А. не фигурира като ищец по този предявен иск. При това, молбата му за допълване на решението по отношение на иска за сумата от 1000, като недопустима следва да се остави без разглеждане.

Мотивиран от горното, Добричкият районен съд

Р Е Ш И:

          ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение№ 237 от 22.02.2016г. по гр. дело № 172/2014г. по описа на РС Добрич в диспозитива относно предявения иск за сумата от 2030,80лв., при което диспозитива да се чете:

ОСЪЖДА П.Х.С. с ЕГН ***** да заплати на М.Ф.Х.,***, сумата от 979,43лв., представляваща стойността на заплатените от ищцата през м. август 2011г. строително-ремонтни дейности/труд и материали/ за подмяна на покрива на  недвижим имот в гр.Д., представляващ едноетажна къща с площ от 35кв.м., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над присъдената сума от 979,43лв. до претендираната в размер на 2030,80лв.”.

ДОПЪЛВА Решение№ 237 от 22.02.2016г. по гр. дело № 172/2014г. по описа на РС Добрич , както следва:

ОСЪЖДА П.Х.С. с ЕГН ***** да заплати на М.Ф.Х.,***, законната лихва върху сумата от 550лв., представляваща половината от внесената цена по развален предварителен договор от 01.08.2011г., начиная от 21.01.2014г. до окончателното заплащане на главното задължение.

ОСЪЖДА П.Х.С. с ЕГН ****** да заплати на М.Ф.Х.,***, законната лихва върху сумата от 979,43лв., представляваща стойността на заплатените от ищцата през м. август 2011г. строително-ремонтни дейности/труд и материали/ за подмяна на покрива на  недвижим имот в гр.Д., представляващ едноетажна къща с площ от 35кв.м.,  начиная от 21.01.2014г. до окончателното заплащане на главното задължение.

ОСЪЖДА П.Х.С. с ЕГН ****** да заплати на М.Ф.Х.,***, законната лихва върху сумата от 1000лв., представляваща договорна неустойка съгласно чл.8 ал.1 от предварителен договор от 01.08.2011г., начиная от 07.04.2014г. до окончателното заплащане на главното задължение.

ОСЪЖДА П.Х.С. с ЕГН ***** да заплати на М.Ф.Х.,*** сторените по делото съдебни разноски в размер на 275,27лв.

ОСЪЖДА М.Ф.Х.,*** да заплати на П.Х.С. с ЕГН ***** сторените по делото съдебни разноски и такива за адвокат в размер на 482,43лв.

ОСТАВЯ без разглеждане молбата на Е.Й.А. с ЕГН **** за допълване на решението по предявения иск за неустойка в размер на 1000лв, като съдът осъди ответницата да му заплати неустойката по чл.8 от Предварителен договор за покупко-продажба.

        НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ няма самостоятелен характер и е неотменима част от Решение№ 237 от 22.02.2016г. по гр. дело № 172/2014г. по описа на РС Добрич.

        Решението подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:.................