№ 40636
гр. София, 01.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110134461 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по Молба вх. №277125/18.08.2025 г., с пощ. кл. от 13.08.2025 г. на
С. Н. И., в качеството на ответник по насрещния иск, за изменение на решението,
постановено по делото, в частта за съдебните разноски, които са й възложени - сумата
100,56 лв. Ответникът по насрещния иск имал качеството на потребител и следва да се
съобрази принципа на ефективността, който СЕС е приел да не възпира потребителя да
упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол
върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи и не следва да се
възлагат в негова тежест да заплати на кредитора разноски. Утановителният иск на
потребителя за прогласяване на нищожност на клаузи от процесното потребителско
съглашение /респективно недължимост по тях/ и осъдителен иск за заплащане на
незаплатени суми от същия договор за кредит имат за резултат установяване на
недължимост на клаузи по кредит, начислени на основание неравноправни клаузи. В
действителност претенцията на ищеца по първоначалния иск за нищожност и от там
недължимост по чл. 17 от процесния договор се установи по установителните искове.
Насрещната страна оспорва молбата с доводи, че практиката на СЕС обхваща
случаи на осъдителни искове, при които част от претендираните от потребителя суми
не му бъдат присъдени поради това, че по обективни и независещи от него причини не
е и не би могъл да изчисли точно осъдителната си претенция спрямо търговеца;
съдебните разноски са възложени по предявения насрещен иск, който касае
неизпълнение по облигационни задължения, вследствие недобросъвестно поведение
на длъжника, който не е върнал главницата на отпуснатата му сума по договора за
паричен заем.
Съдът не констатира обстоятелства, които да налагат ревизиране на преценката,
обективирана в мотивите на съдебното решение по отношение отговорността на
страните за съдебните разноски. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът по
насрещния иск трябва да заплати на ищеца съдебните разноски. Неотносим и
неоснователен е доводът, че не следва да се възлагат разноски в тежест на
потребителя, с оглед на определение по ч. т. дело №1085/2022 на ВКС, вр. решение от
1
16.07.2020 г. по съединени дела C224/19 и C-259/19 на СЕС. Цитираната съдебна
практика касае отговорността за съдебните разноски при иск, предявен от потребителя
срещу търговеца за връщане на платени без основание суми по договор за кредит,
каквато хипотеза не се разглежда в настоящото производство. Потребителят отговаря
за съдебните разноски ката правна последица от уважавне на исковата претенция
срещу него, с оглед на установеното неизпълнение на договора, по който е усвоена
заемна сума, настъпил е падежа за връщането и това не е сторено според уговореното,
вкл. при условията на чл. 23 от ЗПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. №277125/18.08.2025 г., с пощ. кл. от
13.08.2025 г. с правно основание чл. 248 от ГПК на С. Н. И..
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2